Р Е Ш Е Н И Е ...

 

Гр.Враца,08.04.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на осми април            в състав:

 

Председател:ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА

    Членове:Радослава Симеонова

             П. Шумков

                                            

в присъствието на:

прокурора                      секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

гр.дело N433`         по описа за 2013  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.435 ал.4 във вр. с чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалби на М.П.С.,ЕГН **********,с постоянен адрес ***,чрез пълномощник адв.С. от ВАК против действията на ЧСИ Г. Б. рег.№722 ,изразяващи се в издаване на Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 11.04.2013 год.и постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот 25.03.2013 год. на ЧСИ Г.Б. рег.№722 с район на действие Окръжен съд-гр.Враца по изп.д.№1104/2011 год.

    В жалбите се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваните изпълнителни действие от страна на съдебния изпълнител.

     По първата жалба,насочена срещу Постановление за възлагане от 11.04.2013 г.

     Излагат се доводи, че издавайки обжалваното постановление за налагане на възбрана е засегнал правата на жалбоподателят ,който бил трето лице за делото.Твърди се от него,че целият имот,който е възбранен е лично негова собственост и той владее същият изцяло.Сочи се от жалбоподателят,че не е приемал наследство от починалата си съпруга,първоначален длъжник по делото и се е отказал от наследството останало от нея.

    Според изложеното,тъй като отказът от наследство поражда действие от откриването му т.е от 26.02.2013 год.жалбоподателят не следва да отговаря за чуждо задължение.Моли съда по тези съображения, атакуваното постановление следва да се отмени.

Представя заверен препис от Определение №266 от 25.04.2013 год. по ч.гр.д.№400/2013 г. постановено в производство чл.52,вр. с чл.49,ал.1 от ЗН,с което е разпоредено да се впише отказът му от наследството останало от съпругата му П. Т. С. , първоначален длъжник по делото.

По втората жалба ,насочена срещу Постановление за възлагане от 25.03.2013 г.

Жалбоподателят моли ,да се отмени атакуваното постановление,като излага същите съображения и представя същите доказателства,както и по първата жалба.    

    В депозираните писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК, насрещната страна по жалбата Ц.И.П. изразява становище за недопустимост на жалбите,като се позовава на разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК. Алтернативно е изложено и становище за неоснователност на жалбата срещу Постановлението за налагане възбрана от 11.04.2013 год.Оспорва се изложеното в жалбата,че е наложена възбрана върху имот изцяло лична собственост на жалбоподателя.Според взискателят,възбраната е наложена след проверка на ЧСИ по реда на чл.483 ГПК и това негово действие е извършено въз основа на нотариален акт за учредявана договорна ипотека,в който изрично е посочено,че починалата П. Т. С. е съсобственик на имота.В този нотариален акт било отбелязано,че сградите са новопостроени,което опровергавало твърдяното,че жалбоподателят е собственик по наследство от починалия му баща.Изложени са съображения и относно обезпечителната функция на възбраната,която обезпечавала изпълнението ,но не пречела на жалбоподателя да упражнява фактическа власт върху недвижимия имот.

  В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител Г. Б., рег.№ 722, с район на действие Окръжен съд - гр.Враца приема, че жалбите са недопустими,като се позовава на чл.435,ал.2 ГПК,факта че жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост на имотите и обезпечителната функция на възбраната.  

Приложено е копие на изпълнително дело № 1104/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б., с район на действие ОС - гр.Враца.

С Определение №495 от 05.03.2014 год. по ч.гр.д.№3220 / 2013 год.САС прие жалбите за допустими и върна делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

        На основание чл.437 ал. 2 от ГПК делото  се насрочи за разглеждане в открито с.з.При разглеждане на делото в съдебно заседание се събраха писмени и гласни доказателства по искане на жалбоподателя.  

Съдът като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, приема следното:

Изпълнителното дело,действията на ЧСИ ,по което се атакуват е образувано по молба на Ц.И.П. *** срещу длъжника П. Т. С. от с.М. за принудително събиране на парично задължение обективирано в изпълнителен лист от 14.10.2008 год. издаден от РС-Враца.

Видно от съдържащото се в изпълнителното дело удостоверение за наследници №20/19.03.2013 год. на кметство с.Моравица,П. Т. С. е починала на 26.02.2013 год. и оставила  за свои законни наследници ,наследници по закон –жалбоподателят,неин съпруг и двама сина П.М.С. и Ц.М.С. /л.46 от изп.д./.В случай,че длъжникът по изпълнението почине в хода на производството,то същото продължава като длъжници по него се конституират правоприемниците на починалото лице.Това са неговите наследници по закон или по завещание.

На 21.03.2013 год. ЧСИ е сезиран с искане на взискателя,да се наложи възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот,по представен нотариален акт за собственост ,издаден на починалия длъжник.

На 25.03.2013 год. ЧСИ е сезиран с молба на взискателя да се съберат данни и за други недвижими имоти собственост на починалия длъжник.

На 25.03.2013 год. е издадено Постановление за налагане на възбрана върху  ½ ид.ч от търговски обект-магазин за промишлени стоки и кафе аперитив  с РЗП 144.90 кв.м.-груб строеж,построен с отстъпено право на строеж върху поземлен имот №1837,находящ се в Южната част на Алея на кестените в гр.Мездра,вписано на 26.03.2013 год.

На 11.04.2013 год. е издадено постановление за налагане възбрана върху недвижим имот  УПИ парцел ІІ,пл.№49,в кв.18 по плана на с.Моравица целият с площ от 1370 кв.м. ведно с построеното в него,вписано на 12.04.2013 год.

Видно от връчените на жалбоподателя съобщения от ЧСИ/л.85 и 86/ от изпълнителното дело,М.П.С. е уведомен за наложените възбрани чрез връчване на постановление за вписани възбрани,които е получил на 18.04.2013 г. и 22.04.2013 год./л.85 и 86 от изпълнителното дело/.

Базирайки се само на удостоверението за наследници М.П.С. би следвало да бъде определен като длъжник по изпълнителното дело.То обаче не установява със задължителна сила осъщественото по наследство правоприемство.То се издава въз основа на регистрите за гражданско състояние и не отчита извършените от наследодателя общи завещания,а също така и заявените от наследниците откази от наследство.Видно от приложеното към двете жалби удостоверение №400/2013 г. от 25.04.2013 год. на РС-Мездра М.П.С. е заявил отказ от наследството на починалата си съпруга П. Т. С.,който е вписан в особената книга на съда под №9/25.04.2013 г.Отказът от наследство е извършен по реда на чл.52 във вр. с чл.49,ал.1 от ЗН.Същият поражда предвиденото в разпоредбата на чл. 53 от ЗН действие и М.П.С. не се счита за наследник на П. Т. С. ,като това действие е с обратна сила,от момента на откриване на  наследството-26.02.2013 год.Отказът от наследство поражда действие по отношение на всички и важи до оборването му по установения за това ред от заинтересованите лица.За последното липсват доказателства по делото.Поради това М.П.С. няма качество на наследник и не може да бъде конституиран като длъжник по изпълнителното производство.От представения по делото изпълнителен лист няма данни М.П.С. да е задължено лице към Ц.И.П.,заедно с П. Т. С.,а и за това дали по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.429,ал.3 ГПК.

След анализ на така установената по-горе доказателствена съвкупност,съдът приема следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.435,ал.4 от ГПК,третото лице може да обжалва действията на СИ,само когато изпълнението е насочено върху вещи,които в деня на възбраната се намират в негово владение,но жалбата не се уважава,когато се установи,че вещта е била собствена на длъжника при налагане на възбраната.

На 21.03.2013 год. ЧСИ е сезиран с искане на взискателя,да се наложи възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот,по представен нотариален акт за собственост ,издаден на починалия длъжник.

На 25.03.2013 год. ЧСИ е сезиран с молба на взискателя да се съберат данни и за други недвижими имоти собственост на починалия длъжник.

На 25.03.2013 год. е издадено Постановление за налагане на възбрана върху  ½ ид.ч от търговски обект-магазин за промишлени стоки и кафе аперитив  с РЗП 144.90 кв.м.-груб строеж,построен с отстъпено право на строеж върху поземлен имот №1837,находящ се в Южната част на Алея на кестените в гр.Мездра,вписано на 26.03.2013 год.

В случая безспорно се установява,от приложената към жалбата справка от служба по вписванията,че вещта е собственост на М.П.С.,а не е собственик на длъжника по делото  П. Т. С.Видно от справката от служба по вписванията приложена към жалбата,възбранения имот е бил придобит по време на брака,в резултат на съвместен принос и е бил под режима на СИО.Частта на покойната П. Т. С. и нейната ½ ид.ч. е била продадена на публична продан от ЧСИ В.Й. по изп.д.№494/2009 год. с постановление за възлагане от 25.02.2009 г.,което постановление е вписано и влязло в законна сила.По този начин чрез принудителното изпълнение е прекратена семейната имуществена общност и тази ½ ид.ч. е собствена на М.П.С..Както вече се  посочи по-горе той не е длъжник по изпълнителното дело,а трето лице,поради което принудителното изпълнение не може да се насочи към него.

На 11.04.2013 год. е издадено постановление за налагане възбрана върху недвижим имот  УПИ парцел ІІ,пл.№49,в кв.18 по плана на с.Моравица целият с площ от 1370 кв.м. ведно с построеното в него,вписано на 12.04.2013 год.

За да се насочи принудителното изпълнение върху този недвижим имот,ЧСИ е приел ,че имотът не е собственост на М.П.С.,останал в наследство от неговия баща,а сградите в него били новопостроени и като такива СИО-съсобствени между съпрузите.

В тази хипотеза не е отчетено обстоятелството,че парцелът действително може да е останал в наследство от бащата на М.П.С.,а строежът да е извършен в парцела индивидуална собственост на съпруга,но липсват категорични доказателства  за характера на построеното.От показанията на разпитания по делото свидетел се установява,че съпрузите са живели в имота,но всичко е построено от бащата на жалбоподателя.Дори да се приеме,че недвижимият имот е СИО,то принудителното изпълнение не е насочено само върху ½ ид.ч ,а върху целия недвижим имот.

В тази връзка,жалбите се явяват основателни и действията на съдебния изпълнител по наложените възбрани се явяват незаконосъобразни.

При този правен извод и в съответствие с направеното искане на жалбоподателя и ответниците по жалбата следва де присъдят направените в производството разноски.На жалбоподателят разноските за адвокат не могат да се присъдят,тъй като в договора за правна защита и съдействие не е отбелязано плащане на сумата.Могат да се присъдят само разноските по обжалването в размер на 50 лв.На ответниците по жалбата следва да се заплатят разноските за адвокат в размер на по 300 лв. на всеки от тях,доколокто в договорите за правна защита и съдействие изрично е отбелязано плащането на сумите.

 Така мотивиран ,ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Г. Б. рег.№722 с район на действие Окръжен съд-гр.Враца по изпълнително дело №1104 по описа за 2011 год.относно извършване на възбрана обективирана в Постановление за налагане на възбрана от 25.03.2013 год.върху  ½ ид.ч от търговски обект-магазин за промишлени стоки и кафе аперитив  с РЗП 144.90 кв.м.-груб строеж,построен с отстъпено право на строеж върху поземлен имот №1837,находящ се в Южната част на Алея на кестените в гр.Мездра,вписано на 26.03.2013 год. и относно извършване на възбрана обективирана в Постановление за налагане на възбрана от 11.04.2013 год. за налагане възбрана върху недвижим имот  УПИ парцел ІІ,пл.№49,в кв.18 по плана на с.Моравица целият с площ от 1370 кв.м. ведно с построеното в него,вписано на 12.04.2013 год.,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

ОСЪЖДА Ц.И.П. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С.,ЕГН **********,с постоянен адрес *** деловодни разноски в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Ц.И.П. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.С. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Ц.И.П. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.М.С. ЕГН**********,*** деловодни разноски в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........