Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,01.04.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 29 януари 2014 год. в състав:

 

        Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

               Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                    мл.с.М. АЛЕКСАНДРОВА

                                                               

при секретаря В.Н.,като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гражданско дело №925 по описа за 2013 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:  

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба на С. Х. П. *** Слатина,подадена чрез пълномощника й адв.М.Д. *** против Решение №248/04.11.2013 год. по гр.дело №779/ 2013 год. на Районен съд-Бяла Слатина В ЧАСТТА,с която предявените от нея против Читалище"Ц.И."-с.Б. искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ са отхвърлени.Въззивницата  поддържа, че решението е необосновано,противоречи на материалния закон и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Без да оспорва факта,че между нея и Читалището е бил сключен договор със срок за изпитване,по смисъла на чл.70,ал.1 от КТ,въззивницата твърди,че  този договор не е валидно прекратен до изтичане на срока за изпитване,поради което следва да намери приложение чл.71,ал.2 от КТ и да се приеме,че трудовият договор между страните по делото е окончателно сключен.Акцентува и на факта, че в обжалваната от нея Заповед като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение е посочена разпоредбата на чл.325,т.3 от КТ,и поддържа,че работодателят е допуснал смесването на два фактически състава и на две правни основания,с което е нарушил правото й на защита,тъй като не е ясно на което от двете посочени  правни основания е прекратено трудовото й правоотношение.

В представената по спора писмена защита С. П. доразвива доводите си за нарушаване правото й на защита,като отбелязва,че в трудовата й книжка като  основание за прекратяване на трудовото й правоотношение е посочен чл.325,ал.3 от КТ,каквато норма не съществува,при което тя е в невъзможност  да разбере какво е основанието,на което е освободена.Излага и съображения за приложението на чл.69,ал.1 от КТ,от които може да се изведе,че тя счита,че между нея и читалището е бил сключен срочен трудов договор,по смисъла на чл.68,ал.1,т.1 от КТ,който се е превърнал в безсрочен с изтичането на 5 и повече дни,през които е продължила да работи без писмено възражение от страна на работодателя.

При тези си доводи и съображения П. моли обжалваното решение да бъде отменено,а исковете й с правно  чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ уважени, като основателни и доказани. Претендира деловодни разноски.

    В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемото Народно читалище "Ц.И."-с.Б.-ответник пред РС-Бяла Слатина,не е депозирало писмен отговор.Становище за неоснователност на въззивната жалба е изразил председателят на читалището Д. Г. М. в проведеното на 29.01.2014 год. открито съдебно заседание.

    Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

    След анализ на събраните пред РС-Бяла Слатина доказателства, поотделно и в пълнота,във връзка с доводите,съображенията и възраженията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    Гражданско дело №779/2013 год. по описа на РС-Бяла  Слатина е образувано по искова молба на С. Х. П. ***,с която ищцата е предявила против Читалище "Ц. И."-с.Б. пет иска:

    1)иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на Заповед от 01.08.2013 год. на Председателя на Читалището,с което трудовото й правоотношение е прекратено;

    2)иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовия договор длъжност "библиотекар";

    3)иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ за  присъждане на обезщетение за времето,през което е останала без работа поради уволнението в размер на 2400.00 лв.,дължимо за периода от 01.08.2013 год. до 31.01.2014 год.В проведено на 02.10.2013 год. открито с.з. размерът на тази претенция е намален на 714.30 лв.,като е уточнен и периода,за който се претендира-от 01.08.2013 год. до 16.09.2013 год.

    4)иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие от 400.00 лв.,чийто размер е увеличен в проведеното на 02.10.2013 год. открито с.з. на 492.90 лв.;

5)иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение от 120.00 лв. за неизползвани шест дни платен годишен отпуск,чийто размер е увеличен в проведеното на 02.10.2013 год. открито с.з. на 246.45 лв., дължими за десет дни неизползван платен отпуск.

Според изложеното в исковата молба,ищцата и ответникът са били в трудово-правни отношения до 01.08.2013 год.,когато със Заповед от 01.08.2013 год. на председателя на читалището трудовият договор е прекратен на основание чл.325,ал.3 във връзка с чл.71,ал.1 от КТ.Трудовите правоотношения между страните са възникнали по силата на срочен трудов договор №1/14.01.2013 год. за длъжността "библиотекар",в който е било посочено,че срокът е до 14.07.2013 год. След изтичане на срока работодателят не е имал възражения и П. е продължила да ходи на работа и да изпълнява задълженията си.Провела е и разговор с председателя на Читалището,който й е казал да ходи спокойно на работа,защото ще продължи договора й с 1 година.

На 22.07.2013 год. в друг разговор председателят й е  предложил  да подпишат нов трудов договор със срок на изпитване за 6 месеца,като на въпроса й защо договорът не е за 1 година е отговорил,че след изтичане на 6-те месеца за изпитване ще реши дали да има още един договор за 6 месеца.Тя е отказала да подпише предложения й договор,като е казала,че ще поиска съвет от адвокат.На 23.07.2013 год. на работното й място е дошъл полицай,който й е заявил,че трябва да напусне  и да предаде ключовете от библиотеката,но тя му е отговорила,че е материално отговорно лице и може да предаде ключовете след като издаде зачисленото й имущество по надлежния ред.На другия ден в отговор на неин въпрос председателят на читалището я е уведомил,че съгласно издадена от него Заповед №25/04.06.2013 год. тя е длъжна на издаде имуществото,като за целта ще бъде сформирана комисия,която да опише в протоколи издаваното  имущество.На 29.07.2013 год. С.П. с изрична молба е поискала да й бъде дадено копие от новия й трудов договор,но е получила категоричен отказ,който я е мотивирал да напише сигнално писмо до ИА"ГИТ" (Главна инспекция по труда) -Враца за извършваните нарушения на трудовото законодателство.В отговор е уведомена,че при извършената проверка  действително са установени нарушения от страна на читалището,за които е съставен акт за извършено нарушение. Снабдила се е и с уведомление от НАП,според което Читалище "Ц. И." е подало уведомление за прекратяване на трудовия й договор на 01.08.2013 год.

С приемо-предавателни протоколи №1/30.07.2013 год.,№2/30.07.2013 год. и №3/01.08.2013 год. тя е предала цялото имущество,за което е била материално отговорна,а на 01.08.2013 год. е била оформена и трудовата й книжка. в която като (правно) основание за освобождаването й е посочено чл.325,ал.3 във връзка с чл.71,ал.1 от КТ.Екземпляр от Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение не е получила.

При тези си твърдения ищцата е поискала Заповедта от 01.08.2013 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение да бъде отменена на формално основание-нарушено право на защита,като е поддържала,че това й право е нарушено с вписване в трудовата й книжка на несъществуващо  в КТ правно основание-чл.325,ал.3,и с отказа на работодателя да й предостави екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Изложила е и съображения по същество,като е посочила още две основания за незаконосъобразност на уволнението,които се извеждат от обстоятелствената част на исковата молба:1)На 14.01.2013 год. между страните е сключен срочен трудов договор,който се е превърнал в безсрочен в хипотезата на чл.69,ал.1 от КТ;2)На 14.03.2013 год. между страните е сключен срочен трудов договор без да са били налице предпоставките на чл.68,ал.2 и ал.3 от КТ,при което и съгласно императивната норма на чл.68,ал.4 от КТ този договор следва да се счита за сключен за неопределено време,който не може да бъде прекратен законосъобразно на основание чл.325,т.3 от КТ.

В срока по чл.131 от ГПК ответното читалище"Ц. И."-с.Б.  чрез председателя си Д. М. е депозирало писмен отговор,с който е оспорило всички изложени в исковата молба твърдения.Според изложеното в отговора,ищцата е била назначена на длъжността "библиотекар" по силата на трудов договор №1/14.01.2013 год.,сключен на основание чл.70,ал.1 във връзка с чл.68,ал.1,т.1 от КТ-срочен трудов договор със срок за изпитване 6 месеца,като срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя.На свое заседание от 03.07.2013 год. читалищното настоятелство е взело решение за прекратяване на трудовото правоотношение със С.П. поради изтичане срока на договора и съгласно чл.71,ал.1 от КТ,според която норма до изтичане на срока за изпитване страната,в чиято полза е уговорен,може да го прекрати без предизвестие.Трудовият договор е приключен на 12.07.2013 год. и друг такъв със С.П. не е сключван,като престояването й на работното място  до 31.07.2013 год. се дължи на нейни самоуправни действия,прекратени след намесата на органите на МВР,които са били сезирани от Читалището.На 08.07.2013 год. П. е отказала да приеме Заповедта за освобождаване (прекратяване на трудовото правоотношение),който отказ е удостоверен с протокол,след което тази заповед й е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка,но тя отново е отказала да я получи.Направени са общо три опита за връчване на Заповедта за уволнение,но и трите пъти П. е отказала да я получи,при което работодателят счита,че е изпълнил вменените му от КТ задължения.Председателят на читалището е обяснил,че от 14.07.2013 год. на ищцата й е било забранено да посещава библиотеката,музея и художествената галерия,които са били запечатани,но тя самоволно е разпечатила библиотеката, като я е посещавала в периода 12.07.2013 год.-01.08.2013 год.,без да има трудови правоотношения.Признава,че прекратяването на трудовите правоотношения с ищцата е регистрирано в НАП със закъснение поради това,че Заповедта не е била подписана от работника,но счита,че това закъснение не прави освобождаването от работа неправилно.

С исковата молба са представени:трудов договор №1/14.07.2013 год.;препис-извлечение от трудовата книжка на ищцата,Заповед №25/04.06.2013 год. на Председателя на Читалището;молба с обратна разписка от 29.07.2013 год.;приемо-предавателни протоколи №1/30.07.2013 год.,№2/30.07.2013 год. и №3/ 01.08.2013 год.;фотокопие от дневника на библиотеката за месец юли и месец август 2013 год.;призовка за снемане на обяснения и обяснения от 26.07.2013 год. по преписка №10137/2013 год. на РУП-Бяла Слатина;сигнално писмо на ищцата до ИА"ГИТ"-гр.Враца от 25.07.2013 год.;писмо изх.№004002443/01.08.2013 год. на Д"ИТ"-гр.Враца,адресирано до П..Допълнително е представено удостоверение за актуално правно състояние на НЧ"Ц.И."-с.Б., според което към 04.07.2013 год. председател на Читалището е Д. М..

С отговора по чл.131 от ГПК ответното НЦ"Ц.И."-с.Б. е представило:трудов договор №1/14.01.2013 год.;Заповед за прекратяване на трудов договор №24/04.07.2013 год. и извлечение от трудовата книжка на ищцата.С допълнителна молба от 27.09.2013 год. са представени:протокол №11/03.07.2013 год.,в което е обективирано решение на читалищното настоятелство за прекратяване на трудовите правоотношения С.П.; Заповед №24/04.07.2013 год. за прекратяване на трудовите правоотношения, вписана в заповедната книга;"официална" Заповед №24/04.07.2013 год.;Заповед №27/10.07.2013 год. за назначаване на комисия,която да запечати читалищната библиотека;констативен протокол от 12.07.2013 год. на назначената със Заповед №27 комисия,според който библиотеката е запечатана;констативен протокол от 15.07.2013 год. на петчленна комисия,според който лепенките са премахнати от С.П..С молба от 07.10.2013 год.е представено фотокопие и от личното трудово досие на ищцата(л.126-135 от делото).

Допусната и изслушана е специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

От така събраните доказателства настоящият състав приема за установено  следната фактическа обстановка:

С молба вх.№52/07.12.2012 год. С. Х.П. е поискала да бъде назначена за библиотекар към НЧ"Ц. И."-с.Б..Въз основа на тази молба на 14.01.2014 год. между Читалището-представлявано от председателя Н.А.,и С.П. е сключен трудов договор №1 за длъжността "библиотекар",който съдържа всички необходими реквизити по чл.66 от КТ .В договора е посочено,че той се сключва на основание чл.70,ал.1 във връзка  с чл.68,ал.1,т.1 от КТ,като срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя и е до 6 месеца.В същия договор е посочено,че се сключва за определен срок, подлежи на прекратяване с едномесечно предизвестие,като работникът се задължава да постъпи на работа на 14.01.2013 год.Страните не спорят,че П. е постъпила на работа на 14.01.2013 год.,нямат и спор за съществуването на  трудовите правоотношения до 12.07.2013 год.(ден петък).

 На 03.07.2013 год. е проведено събрание на Настоятелството на Читалището (л.104-106  от делото на РС-Бяла Слатина),на което като т.4"б" е разгледан въпросът за бъдещата дейност на библиотеката и назначаване на библиотекар.По тази точка е докладвал Н. А.,който е уведомил настоятелството,че срокът на договора с библиотекарката изтича на 14 юли (2013 год.),което пък е решило договорът със С.П. да бъде прекратен поради изтичане на срока му.На 04.07.2013 год. като председател на читалището е вписан Д. М.,който същия ден е издал Заповед №24/04.07.2013 год. (л.107-108,л.110,л.128 и л.70 от делото),с която на основание чл.325,ал.3 от КТ и във връзка с чл.71,ал.1 от КТ трудовото  правоотношение със С.П. е прекратено,считано от 12.07.2013 год.,"поради изтичане срока на договора и несправяне с работата".На 08.07.2013 год. е направен опит за връчване на Заповед №24,но ищцата е отказала да я получи,като този отказ е удостоверен с подписите на Р. К. и И. И.(л.108,абзац 2-ри и л.128,стр.2-ра).На 09.07.2013 год. Заповед №24 е изпратена по пощата(л.128,стр.2-ра и л.112),а на 10.07.2013 год. е направен втори опит за връчването й,но ищцата отново е отказала да я получи,като този отказ е удостоверен с подписите на свидетелите Н. А.,Р. К. и И. И.(л.128,стр.2-ра).На 10.07.2013 е издадена Заповед №27,с която и предвид отказът на С. П. да получи Заповед №24 е разпоредено читалищната библиотека да бъда запечатана на 12.07.2013 год. в 17.30 часа.На 12.07.2013 год. е съставен констативен протокол (л.113),според който Заповед №27/10.07.2013 год. е изпълнена,а на 15.07.2013 год. (ден понеделник) е съставен друг констативен протокол(л.114),според който шестчленна комисия,включваща и председателя на читалището,е констатирала,че лепенките са премахнати от С. П.,която е влязла в библиотеката.

Няма данни как са се развили отношенията между страните в периода 15.07.2013-23.07.2013 год.,но от изложеното в исковата молба,в отговора и от приложената и от двете страни призовка (л.11 и л.124) може да се изведе,че през този период ищцата е продължила да посещава библиотеката,за което Читалището е сигнализирало органите на полицията.На 26.07.2013 год. С.П. е дала своите обяснения пред инспектор от РУП-Бяла Слатина по образуваната преписка №10137/2013 год.,а в периода 30.07.2013-01.08.2013 год. е сдала цялото й зачислено имущество(л.15-25 и л.120-123 от делото).

Няма и данни дали трудовата книжка е била в ищцата или при работодателя,но от представените извлечения от същата е видно,че в същата са отразени съществуващи между страните трудови правоотношение в периода 14.01.2013-12.07.2013 год.,като е възпроизведено записаното в Заповед №24/ 04.07.2013 год. правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение-чл.327,ал.3 във връзка с чл.71,ал.1 от КТ.

Видно е от писмо изх.№0040-243/01.08.2013 год.(л.39),че НЦ"Ц.И."-с.Б. е изпратило уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор със С.П. на 30.07.2013 год.

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка настоящият състав на ОС-Враца прави следните фактически и правни изводи:

На първо място,от представения по делото трудов договор №1/14.01.2014 год. може да се направи категоричен извод,че страните по него,които са и страни по делото,са сключили договор със срок за изпитване от 6 месеца,по смисъла на чл.70,ал.1 от КТ,а не срочен трудов договор по смисъла на чл.68,ал.1,т.1 от КТ.

Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор,а самостоятелен вид трудов договор.Според разпоредбата на 70,ал.1 КТ,когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца.Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клауза за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор.За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време,така и при всички видове срочни трудови договори,като видът на окончателния трудов договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.

В конкретния случай  договорът е първи между страните,срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя,а работникът  е постъпил на работа в деня на сключването му,от което следва,че трудовото правоотношение е възникнало на 14.07.2013 год. и до 14.07.2013 год. включително работодателят е могъл да го прекрати едностранно на основание чл.71,ал.1 от КТ,без да е длъжен да излага мотиви и без да дължи предизвестие.

От цитираните по-горе решение на настоятелството,обективирано в протокол от 03.07.2013 год. от събрание на настоятелството,и Заповед №24/ 04.07.2013 год. на Председателя на Читалището може да се изведе,че желанието на работодателя е било именно такова-да прекрати трудов договор №1/14.01.2013 год. преди изтичане на уговорения в него срок на изпитване,като е безспорно,че Заповед №24/04.07.2013 год. е издадена от компетентен орган-работодател е Читалището,представлявано от своя председател,който към датата на издадването й е бил надлежно вписан във водения към ОС-Враца регистър за юридическите лица с нестопанска цел.

Безспорно е също,че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №24/04.07.2013 г.,а не със заповед от 01.08.2013 год.,съществуването на каквато по делото не е установено.Въпреки това,съдът приема,че ищцата има правен интерес от предявяване на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ,тъй като нейният  интерес е уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено,а както се посочи и по-горе,то е извършено именно със Заповед №24/04.07.2013 год. на Председателя на Читалището,поради което съдът при разглеждане на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ дължи произнасяне по нейната законосъобразност.

Заповед №24/04.07.2013 год. е доведена до знанието на ищцата  на 08.07.2013 год.,на която дата работодателят е предприел действия по връчването й,завършили с отказа на П. да я получи.Отказът на П. е удостоверен с подписа на двама свидетели,като следва да се отбележи,че представените от ответника частни документи,удостоверяващи този факт,не са оспорени от ищцата и доказателствената им сила следва да бъде зачетена.Следователно,Заповед №24/ 04.2013 год. е произвела целения от работодателя и предвиден в чл.335 от КТ правен ефект и трудовото правоотношение между страните е прекратено,считано от 12.07.2014 год.,към която дата уговорения в договор №1/14.01.2013 год. срок за изпитване не е бил изтекъл.

Основният въпрос по делото е дали това прекратяване е законосъбразно, предвид посочените в Заповедта две правни основания-чл.325,ал.3 от КТ във връзка с чл.71,ал.1 от КТ.

Безспорно е в теорията и съдебната практика,че трудовото правоотношение може бъде прекратено законосъобразно и на повече от едно основание,стига тази основания да са предвидени в закона,да са съвместими и в хода на процеса да се установи съществуването поне на едно от тях.

В конкретния случай едното посочено основание-чл.325,ал.3 от КТ,не съществува-такава правна норма в КТ няма,поради което е явно,че на това основание каквото и да е трудово правоотношение не може да бъде прекратено.Но другото правно основание-чл.71,ал.1 от КТ,е уредено в Закона като фактически състав и трудовото правоотношение може да бъде прекратено законосъобразно при наличието на визираните в тази правна норма предпоставки,като преценка за съвместимост или не с несъществуващата правна норма(чл.328,ал.3 от КТ) не може да бъде правена.

Горното дава основание на настоящия състав на ОС-Враца да приеме,че в случая трудовото правоотношение е прекратено на едно уредено в закона правно основание-чл.71,ал.1 от КТ,като това прекратяване е извършено при наличието на законните предпоставки за това-от страна по трудовия договор,в чиято полза е уговорен срок за изпитване и в рамките на уговорения шестмесечен срок,поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен.Предвид обусловеният им характер,като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ.

Като е достигнал до същите правни изводи за неоснователност на исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ,първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.

В останалата част,с която РС-Бяла Слатина се е произнесъл по предявените пред него искове с правно основание чл.220,ал.1 и чл.224,ал.1 от КТ, решение №248/04.11.2013 год. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият-ответник,но при липса на искане и данни за направени такива,разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271,ал.1,предложение 1-во от ГПК Окръжен съд-Враца

 

                                      Р  Е  Ш  И :  

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №248/04.11.2013 год. по гр.дело №779/ 2013 год. на Районен съд-Бяла Слатина в частта,с която предявените от С. Х. П. *** против (Народно) Читалище"Ц.И."-с.Б.,Област Враца искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ са отхвърлени.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                       2.