Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  08.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на  27.03.2014 г.      в състав:

 

Председател: Мария Аджемова

    Членове:

                                    

в присъствието на:

прокурора Владимир Дилков  секретар  М.К.

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

   гр.       дело N`936         по описа за 2013   год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:

 

И.А.К. *** с ЕГН ********** е предявил срещу Прокуратурата на Република България /ПРБ/осъдителен иск за заплащане на сумата 100 000 лв., заедно със законната лихва върху сумата от 15.10.12 г., с която да бъде обезщетен за причинените му неимуществени вреди. Ищецът твърди, че вредите са причинени от ответната ПРБ в резултат на повдигнато и поддържано обвинение в периода от 03.07.06 г. до 15.10.12 г. В исковата молба подробно и в хронологична последователност са посочени предприетите спрямо ищеца мерки за неотклонение и постановените съдебни актове. Твърденията са, че в резултат на поддържано 6 години обвинение, приключило с оправдателна присъда от 10.05.12 г. на окръжен съд гр. Враца по в.н.о.х.д. № 197/12 г., пострадала психиката на ищеца, било накърнено доброто му име в обществото. Наложената марка за неотклонение "подписка" и изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в затвора в гр. Враца, при първоначален "строг" режим за периода от 11.06.08 г. до 29.10.08 г. засегнали честта на достойнството на ищеца, причинили значителен дискомфорт за него и семейството му, затруднили личните му контакти, довели до невъзможност да упражнява професията си и в тази връзка до значителни материални  затруднения. Близки и познати били разколебани в доброто си отношение към ищеца. Напрежението от воденото наказателно производство срещу ищеца се отразило зле върху психиката му и предизвикало стресово състояние. Ето защо, ищецът претендира обезщетение за претърпените неимущестени вреди в размер на 100 000 лв.

Изложените в исковата молба обстоятелства дават основание на окръжен съд да приеме, че правното основание на предявения иск е чл. 2 ал. І т. 3 , предложение първо от ЗОДОВ.

В отговора си по чл. 131 от ГПК ответната прокуратура оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Намира, че не е доказана причинно следствената връзка между търпените от ищеца морални вреди и повдигнатото и подържано обвинение, не са доказани и описаните в исковата молба неимуществени вреди. Според прокуратурата са налице предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като с неправомерното си поведение ищецът сам е дал повод за наказателното преследване. Ответникът възразява и срещу размера на предявения иск. Намира, че същият е завишен с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и във вр. с факта, че ищецът има и други осъждания, при което интензитета на търпените от него неимуществени вреди е по-малък.

Както в отговора на исковата молба, така и в изявление направено в проведеното първо по делото открито с. з. на 27.02.14 г., ответната прокуратура не оспорва изложените в исковата молба, подробно и в хронологичен ред обстоятелства и процесуални действия във вр. наказателното преследване срещу ищеца, до постановяване на оправдателната присъда.

Участващата на основание чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ, окръжна прокуратура гр. Враца, не изпраща представител и не заявява становище по спора.

      Пред окръжен съд са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е и н.о.х.д. № 463/10 г. на Районен съд гр. Козлодуй, заедно с всички съдържащи с в него дела и материали. След цялостна преценка на събраните доказателства и становищата на страните, окръжен съд намира следното от фактическа страна:

      На 03.07.06 г. с постановление на РП – Козлодуй, срещу ищеца И.А. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 325 ал. 4 вр. с ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1  б. "а" и "б" от НК и чл. 216 ал. 4, вр. с ал. 1 от НК /хулиганство и повреждане на имущество по непредпазливост/. На основание на чл. 219 ал. І от НПК, РП гр. Козлодуй изготвила постановление от 22.08.06 г., с което привлякла ищеца като обвиняем за извършване на посочените по-горе престъпления и взела мярка за неотклонение "подписка".

       Районна прокуратура внесла в районен съд гр. Козлодуй обвинителен акт, по досъдебно производство № 270/06 г., с който обвинила К. в извършване на престъпление по цитираните текстове на НК. С разпореждане от 12.10.06 г., по внесения обвинителен акт, районен съд гр. Козлодуй образувал  н.о.х.д. № 467/06 г.

       С присъда № 416/03.12.07 г. районен съд гр. Козлодуй признал ищеца за виновен в това, че на 10.06.06 г. в село М., обл. гр. Враца, при условията на опасен рецидив, в ресторант на ЕТ "А. – 92 Й.И." е извършил непристойни действия изразяващи се в ругатни и закани към Г. К. Г., както и в ругатни към бармана Н. Р. Р., унищожил чужди движими вещи /2 бр. пластмасови маси собственост на ЕТ Й. И. гр. М., на стойност 89.60 лв./ Според съда, с поведението си ищецът К. смутил и преустановил дейността на ресторанта, като клиентите  напуснали същия. С тези действия, ищецът грубо нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" и "б" от НК и във вр. с чл. 54 от НК той бил осъден на една година лишаване от свобода. Районен съд признал ищеца за виновен, че по същото време и на същото място противозаконно унищожил чужди движими вещи, посочените по-горе 2 бр. пластмасови маси на стойност 89.60 лв., собственост на ЕТ Й. И., поради което и на основание чл. 216 ал. 4, вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на глоба в размер на 300 лв. На основание чл. 23 ал. 1 от НК районен съд наложил на ищеца да изтърпи най-тежкото от определените му наказания /една година лишаване от свобода/ при първоначален "строг" режим. На основание чл. 23 ал. 3 от НК, съдът присъединил към наказанието лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 300 лв. Районен съд осъдил ищеца да заплати на Н. Г. И. сумата 89.60 лв. причинени имуществени вреди от престъплението. Ищецът бил осъден да заплати на РС направените в производството разноски в размер на  89.60 лв. и 15 лв. държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

           Ищецът К. обжалвал присъдата на районен съд гр. Козлодуй по н.о.х.д. № 467/06 г. пред окръжен съд гр. Враца. По жалбата било образувано  в.н.о.х.д. № 142/08 г. С решение № 804/25.05.08 г. окръжен съд гр. Враца изменил присъдата на районен съд гр. Козлодуй, като намалил наказанието лишаване от свобода от една година на шест месеца, а наложеното наказание глоба от 300 лв. на 100 лв. В гражданската част присъдата не била променена. Решението било окончателно.

           Въз основа на решението на окръжен съд гр. Враца по в.н.о.х.д. № 142/08 г., на 11.06.08 г. ищецът К. започнал изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Враца.

           При предпоставките на чл. 422 ал. І т. 5 от НПК, по искане на ищеца К., със свое решение № 433/24.10.08 г. по н. дело № 418/08 г. ВКС отменил решение на окръжен съд гр. Враца по в.н.о.х.д. № 142/08 г. и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжен съд гр. Враца.

           След връщането, пред ВрОС било образувано в.н.о.х.д. № 509/08 г., като с решение № 1772 от 27.11.08 г. окръжен съд отменил първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 467/06 г. на районен съд гр. Козлодуй и е върнал делото на районен съд гр. Козлодуй за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения и липса на ясни правни мотиви.

           Пред районен съд гр. Козлодуй било образувано н.о.х.д. № 523/08 г., като с определение № 285 от 24.06.09 г. съдът прекратил производството по делото е върнал същото на районна прокуратура гр. Козлодуй за отстраняване допуснатите закононарушения.

          Районна прокуратура отново изготвила обвинителен акт срещу г-н К. и внесла същия в районен съд гр. Козлодуй, но само за престъплението хулиганство по чл. 325 ал.4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" и "б" от НК, където било образувало н.о.х.д. № 463/10 г.

          С присъда № 16 от 15.02.10 г. по наказателно дело № 463/10 г., за извършеното от ищеца К. *** умишлено престъпление хулиганство, описано подробно по-горе и на основание чл. 325 ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29 б. "а" и "б", вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК той бил осъден на три месеца и двадесет и пет дни лишаване от свобода.

          В присъдата е отразено, че ищецът К. е изтърпял наложеното наказание по н.о.х.д. № 467/07 г. на районен съд гр. Козлодуй, в периода от 11.06.098 г. до 29.10.08 г., при строг режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип в затвора гр. Враца.  

          Ищецът обжалвал и тази присъда пред окръжен съд гр. Враца. Образувало се в.н.о.х.д. № 197/12 г. и с присъда № 7 по същото дело,  постановена на  10.05.12 г. окръжен съд е отменил присъда на районен съд гр. Козлодуй № 16/15.02.10 г. и вместо нея постановил нова, с която признал ищеца К. за НЕВИНЕН за извършените на 10.06.06 г. в село Михайлово престъпление хулиганство.

          Окръжна прокуратура гр. Враца протестирала оправдателната присъда пред ВКС. С окончателно определение № 437 от 18.12.12 г., по касационно дело № 1341/12 г. на първо наказателно отделение, ВКС оставил без разглеждане протеста на окръжна прокуратура гр. Враца, тъй като същият не съдържал правни доводи и прекратил производството по делото.

          От събраните доказателства се установява, че срещу ищеца било повдигнато и поддържано от прокуратурата обвинение за престъпление хулиганство и повреждане на имущество за периода от 03.07.06 г. до 25.05.12 г., когато влязла в сила оправдателната присъда на окръжен съд гр. Враца. На ищеца била определена мярка на неотклонение "подписка". Успоредно с така определената мярка, ищецът К. изтърпял и наложеното наказание по н.о.х.д. № 467/07 г. на районен съд гр. Козлодуй лишаване от свобода, в периода от 11.06.098 г. до 29.10.08 г., при строг режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип в затвора гр. Враца. 

           За установяване на твърденията на ищеца, че вследствие на повдигнатото и подържано от прокуратурата обвинение в продължение на шест години, наложената мярка за неотклонение и изтърпяното наказание лишаване от свобода, на него и семейството му са причинени много трудности, притеснения тревоги, както и било накърнено достойнството и доброто му име в обществото, по делото бяха разпитани свидетели, които установяват следните обстоятелства: Ю. Т., колега и приятел на ищеца от 10 години, свидетелства, че не е присъствал на инцидента в село М.. Знае, че в тази връзка срещу ищеца е имало наказателно преследване. Според свидетеля, след този инцидент живота на ищеца се "объркал". Той ходел на дела повече от две години. Споделял, че се чувства объркан и притеснен. Влязъл в затвора за около 4 месеца, което наложило да напусне работата си в строителството. Ищецът бил много разстроен от престоя в затвора, страдал от раздялата с 4 годишния си син. Съпругата му останала да се грижи сама за детето. Свидетелят твърди, че тя имала нужда от пари и се наложило да изтегли кредит, тъй като нямала подкрепата на съпруга си. Според свидетеля, в работата си ищецът бил скромен, изпълнителен и работен човек. Историята на К. се коментирала от неговите колеги и приятели, хората намирали, че не извършил толкова лошо нещо, че да влезе в затвора. Според свидетеля, мярката за неотклонение "подписка" затруднявала ищеца, тъй като работата му на строител налагала пътуване извън местоживеенето в гр. Враца и следвало да иска винаги разрешение от РПУ гр. Козлодуй. Свидетелят Б. Б., също колега и приятел на ищеца, разказва, че знае за инцидента в село М. и за наказателното преследване срещу ищеца. Свидетелят твърди, че два пъти през 2008 г. със собствената си кола закарал ишеца в гр. Козлодуй на дело. Той се чувства особено зле, бил много притеснен. Свидетелят твърди, че е помагал с пари на съпругата на ищеца, докато той е бил затвора. И този свидетел намира, че мярката за неотклонение на ищеца му създавала много затруднения, тъй като трябвало да взема разрешения от органите на полицията за да напусне гр. Враца, а това се налагало често, тъй като работел като строител.

         Разпитани са и съпругата на ищеца В. К. и неговата майка Ц. К.. В. К. твърди, че знае за случая в село Михайлово през 2006 г. Последвалото наказателно преследване било стрес на съпруга й и цялото семейство. Той изпитвал голямо неудобство. Спазването на мярката за неотклонение "подписка" създавало много затруднения за семейството, включително и финансови, доколкото за всяко предвижване на ищеца се налагало да иска разрешение от органите на МВР. Ако пропуснел да се обади, органите на полицията идвали в село Михайлово да го търсят. Свидетелката разказва за случай през 2006 или 2007 г., когато ищецът би задържан от органите на РПУ гр. Козлодуй в дома на родителите му в село Михайлово. Заедно с него полицаите взели и малолетния им 3 годишен син, който плачел за баща си. Наложило се свидетелката да отиде в сградата на РПУ гр. Козлодуй, след 24 часа, за да вземе детето си. Само във вр.  с този случай е разпитан свидетелят К. Т.. Той уточнява че това се случило през пролетта на 2007 г. Свидетелят закарал съпругата на ищеца с личния си автомобил в полицейското управление на гр. Козлодуй, късно вечерта, да вземе детето си, което плачело и било много разстроено. За този случай свидетелства и С. А., разпитан в с. з. на 27.03.14 г.

           Свидетелката В. К. свидетелства, че в село М. коментирали случилото със съпруга й през 2006 г. Той много тежко понесъл влизането си в затвори и раздялата с детето им. Доброволно постъпил в затвора в гр. Враца, за не види детето, че полицаи идват да вземат баща му. Не желаел детето да идва на свиждания в затвора, за не го вижда в такава обстановка. Свидетелката твърди, че преди влизането на съпруга й в затвора, те взели кредит с цел развиване на ресторантьорство. Тя останала сама да плаща кредита и тъй като възнаграждението й било недостатъчно, се наложило да вземе друг кредит. Цялото семейство имало значителни материални затруднения след напускане на работа от ищеца и постъпването му в Затвора в гр. Враца.

          Свидетелката Ц. К., майка на ищеца, разпитана в с. з. на 27.03.14 твърди, че много пъти в дома й село Михайлово са идвали полицаи да търсят сина й. Твърди, че  го намирали само в събота и неделя, тъй като той си живеел в гр. Враца. Свидетелката не знае кога и защо са търсили сина й полицаите. Разказва за случая, при който полицаите взели от дома й не само ищеца, но и тригодишния му син, който плачел и не искал да се отдели от баща си. Твърди, че тя и съпруга й се притеснили много, свидетели на инцидента станали всички съседи, които също се притеснили.

          Ответника представя писмо на РПУ гр. Козлодуй № 7663/21.03.14 г., стр. 108, от което се установява, че на 24.06.07 г. ищецът К., заедно с лицето В. Р. са задържани в РПУ гр. Козлодуй за извършена хулиганска проява по чл. 1 от УБДХ. По случая е образувано н.а.х.д. № 277/07 г. на РС гр. Козлодуй, по което съдът се е произнесъл с решение № 241/25.06.07 г.

          От ответната прокуратура е представено и писмо на Районна прокуратура гр. Козлодуй № 14.29.01.14 г., в което в 9 точки подробно са описани водените наказателни производство срещу ищеца К.. Установява се, че ищецът е осъждан няколко пъти с налагане на наказание "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, като последното му наказания е изтърпяно на 29.06.04 г. В т. 6 от писмото е описано повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение за престъпленията хулиганство и унищожаване на имущество, приключило с оправдателна присъда на ВрОС, във вр. с които се претендира обезщетение за морални вреди в настоящото производство.

         При така установените обстоятелства, окръжен съд намира от правна страна следното:

         От доказателствата по делото е установено, че наказателното производство срещу ищеца К. е продължило за период от 03.07.2006 г. до 25.05.2012 г., датата, когато е влязла в сила оправдателната присъда на Врачански окръжен съд по в.н.о.х.д. № 197/12 г., с която ищеца е признат за невиновен в извършеното на 10.06.06 г. в село Михайлово престъпление хулиганство, тъй като извършеното деяние не е престъпление. По делото не се спори, че на ищеца е определена мярка за неотклонение "подписка", а също и че той е изтърпял наказание наказанието "лишаване от свобода" по н.о.х.д. № 142/08 г. на окръжен съд гр. Враца за периода от 11.06.08 г. до 29.10.08 г. в затвора гр. Враца. При тези данни, окръжен съд намира, че по делото са установени елементите на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 предложение първо от ЗОДОВ - хипотезата на оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ПРБ, доколкото това е именно органът, който е повдигнал и поддържал обвинението срещу ищеца К.. Хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3, предложение първо от ЗОДОВ е материално правно основание за обезвреда, в случаите, когато образуваното наказателното производство е приключило с оправдателна присъда и то след връщане на делото от районен съд гр. Козлодуй на прокуратурата за отстраняване на допуснати закононарушения.

         Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна, тоест тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Държавата отговаря, чрез органите чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вредите - чл. 7 от ЗОДОВ. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и атове на ответната прокуратура, тъй като именно по нейна инициатива е било образувано предварително и съдебно производство за обвинение в извършване на престъпления от ищеца, приключило с оправдателна присъда. Нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ има обект защитата честта, достойнството и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни тези права, когато чрез свои органи упражни свое материално право по предвидения от закона ред. На плоскостта на наказателния процес, това е правото на държавата да счете дадено лице за престъпник и да му наложи наказание за извършено престъпление по предвидения в НПК ред. Неоснователността на материалноправната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. В този реда на мисли, обвинението е винаги е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния случай.

          С оглед на изложеното, окръжен съд не споделя възраженията на ответната прокуратура във вр. с основателността на исковата претенция за неимуществени вреди, че увреждането е причинено по изключителна вина на ищеца и на основание чл. 5 от ЗОДОВ искът следва да се отхвърли.

          Окръжен съд намира, че искът е доказан по основание по отношение на ответната ПРБ.

          По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:

          В случая, срещу ищеца е образувано и водено наказателно преследване за две престъпления хулиганство и повреждане на имущество по непредпазливост в продължение на шест години. Извършените в хода на наказателното преследване процесуално следствени действия са описани подробно по-горе и по тях между страните няма спор. Повторно внесения на 11.10.10 г. от районна прокуратура гр. Козлодуй обвинителен акт срещу ищеца К. е само за престъплението хулиганство по чл. 325 от НК. Наказателното преследване срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда на окръжен съд гр. Враца по в.н.о.х.д. № 197/12 г., № 7/10.05.12 г., с която окръжен съд го признал за невиновен в извършване на престъплението хулиганство. На ищеца била определена мярка за неотклонение "подписка", като в периода от 11.06.08 г. до 29.10.08 г. изтърпял в затвора гр. Враца наказание "лишаване от свобода". От събраните гласни доказателства се установява, че в периода след образуване на наказателното преследване за престъпленията хулиганство и повреждане на имущество през лятото на 2006 г., ищецът се чувствал притеснен, объркан, изпитвал несигурност за това как ще се развие наказателното преследване. Случилото се коментирали колегите и съседите на ищеца, което навредило на доброто му име.  Наложената мярка за неотклонение, макар и най-леката, причинила неудобства на ищеца и цялото му семейство, доколкото като строител често се налагало да сменя местоработата си. Ищецът преживял особено тежко влизането си затвора и раздялата с тригодишния си син. Доброволно влязъл в затвора, без да се налага действие от страна на органите на полицията, тъй като изпитвал чувство на срам и неудобство от сина си и съседите. Престоя в затвора се отразил зле на цялото семейство на ищеца и създал значителни финансови затруднения. Той загубил работата си. Съпругата му трябвало да се грижи сама за детето им, да изплаща заеми. Налагало се приятели да й помагат.

        Окръжен съд не споделя доводите на ответната прокуратура за прекомерност на исковата претенция, тъй като интензитета на търпените от ищеца морални вреди не бил значителен предвид наличието на предишни осъждания. Липсата на чисто съдебно минало  е ирелевантна за настоящото производство, което има за предмет преценка причинените на ищеца К. вреди в резултат на незаконното му обвинение за престъпленията хулиганство и повреждане на имущество. Още повече, че последното наказание във вр. с предишните осъждания, ищецът е изтърпял 29.06.04 г., а наказателното преследване за процесните престъпление е започнало на 3.07.06 г.

        При селекция на значимите по спора обстоятелства за определяне на размера на търпените от ищеца неимуществените вреди, окръжен съд не включва  случая през пролетта на 2007 г., когато ищецът бил задържан от органите на РПУ гр. Козлодуй заедно с малолетния си син. Това е така, тъй като по делото не бе доказано категорично, че този случая има отношение към спазване наложената на ищеца на мярката за неотклонение "подписка" във вр. с повдигнатото обвинение за престъплението хулиганство по чл. 325 от НК. От представеното на стр. 108 писмо на РПУ гр. Козлодуй е видно, че през пролетта на 2007 г. /на 24.06.07 г./ ищецът бил задържан в РПУ гр. Козлодуй за извършена хулиганска проява по УБДХ, във вр. с която пред районен съд гр. Козлодуй било образувано и н.а.х.д. №277/07 г.Разпитаните свидетели заявяват, че не знаят защо е бил задържан ищеца, спомнят си само, че това се е случило пролетта на 2007 г. При тези обстоятелства, окръжен съд намира, че задържането на ищеца е във вр. с извършената от него проява по УБДХ и няма отношение към настоящия спор.  

        На осн. пар. 1 от ВР на ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за търпените неимуществени вреди, окръжен съд се съобразява с критерия справедливост, който не следва да се възприема като абстрактен. Той е свързан с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които окръжен съд преценява при определяне размера на обезщетението.

        Комплексът от обстоятелства, които съдът има предвид при определяне размера на обезщетението са следните:  Съдът съобразява, че първоначално повдигнатото срещу ищеца обвинение е за две престъпления /хулиганство и повреждане на имущество/, като при внасяне на втория обвинителен акт в районен съд гр. Козлодуй, прокуратурата е поддържала обвинение само за престъплението хулиганство по чл. 325 ал. 4 от НК. Това е тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Съдът отчита продължителността на воденото срещу ищеца наказателно преследване - шест години, личността на ищеца и отрицателния начина, по който воденото наказателно преследване се е отразило на психиката му, липсата на твърдения и доказателства за значителна промяна в начина му на живот и увреждане на здравето му, а също и за липсата на  някакъв значим обществен отзвук от наказателното преследване. Съдът взема предвид и негативите причинени на ищеца и семейството му във вр. престоя му в затвора в гр. Враца за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" за периода от 11.06.08 г. до 29.10.08 г. Съдът намира, че престоя на ищеца в затвора е фактор, който допринася за настъпването на по-интензивни по характер неблагоприятни последици, които следва да се отчетат при определяне размера на дължимото обезщетение.

       В заключение окръжен съд намира, че  сумата 15 000 лв. е справедливо по смисъла на закона обезщетение за претъпените от ищеца неимуществени вреди. Исковата сума от 100 000 лв., съдът намира за прекомерна и несъобразена с установените в процеса факти и закона. Ето защо за разликата над 15 000 лв. до 100 000 лв. предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

      Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихви върху размера на присъденото обезщетение. В случая оправдателната присъда на окръжен съд гр. Враца № 7/10.05.12 г. е влязла в сила на 25.05.12 г., тъй като протестят на окръжна прокуратура гр. Враца срещу нея е оставен без разглеждане, при което сумата 15 000 лв. следва да се присъди със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане.

      При изхода от спора, ищецът няма право на съдебни разноски, тъй като няма доказателства да е направил такива, същият е представляван от адв. Н.Г. от ВрАК безплатно, при предпоставките на чл. 38 ал.І от ЗА.

      На основание чл. 38 ал. ІІ от ЗА, във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК и чл. 10 ал. ІІІ от ЗОДОВ, както и на основание Наредба № 1/04  г. за минималните размери на адв. възнаграждения, редакция ДВ бр. 28/28.03.14 г., на адв. Н.Г. от  адв. колегия гр. Монтана, с ЕГН ********** следва да се присъди сумата 980 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за първа съдебна инстанция.

       При изхода от спора и на основание чл. 10 ал. ІІІ от ЗОДОВ ответната прокуратура следва да бъде осъдена да заплати в полза на окръжен съд гр. Враца държавна такса в размер на 600 лв. върху уважената част от иска.

       Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

       Р  Е  Ш  И :

 

       ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София за заплати на И.А.К. ***, на основание чл. 2 ал. І т. 3 от ЗОДОВ сумата   15 000 лв. представляваща обезщетение за причинените му НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" и "б" от НК и чл. 216, ал. 4, във вр с ал. 1 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2012 г., до окончателното й изплащане.

       ОТХВЪРЛЯ в останала й част, над сумата 15 000 лв. до претендираните 100 000 лв., исковата претенция на И.К. за обезщетение на причинените му неимуществени вреди.

       ОСЪЖА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Н.Г. от Адвокатска колегия гр. Монтана, с ЕГН ********** сумата 980 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

       ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Враца сумата 600 лв. държавна такса върху уважената част от иска

       Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

     

                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ .......