Р Е Ш Е Н И  Е

град Враца, 16.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА

                                                 мл. съдия М. АЛЕКСАНДРОВА

 

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Александрова въззивно гражданско дело № 58 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по постъпилa в срока за обжалване въззивнa жалбa от "Д.-М-Г." ООД срещу решение № 875 от 05.11.2013 г., постановено от Районен съд – град Враца, седми граждански състав, по гр. дело  № 373/2013 г., с което е било признато за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на Община Борован сумата от 9 636 лв. - главница, представляваща неплатен наем на земеделска земя за стопанската 2011 г./2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 04.10.2012 г., до изплащане на вземането и направените разноски в размер на 622, 72 лв., включително адвокатско възнаграждение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3981/2012 г. по описа на ВРС. Със същото решение жалбоподателят "Д.-М-Г." ООД е бил осъден да заплати на Община Борован сумата от 712, 72 лв., представляващи сторените пред първата инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с определение № 781 от 15.03.2013 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, районният съд незаконосъобразно е възпрепятствал избраната от ответника линия на защита срещу предявения срещу него иск по чл. 422 ГПК като не е приел и не е разгледал по същество направеното с отговора процесуално възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу ищеца. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а производството пред първата инстанция да бъде възобновено пред районния съд със задължителни указания възражението за прихващане да бъде допуснато до разглеждане. Не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва изцяло. Прави се искане приетата за разглеждане жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното от ВрРС решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

В хода на устните състезания процесуалният представител на въззивника поддържа подадената жалба с направените в нея доводи. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявения иска да бъде отхвърлен като изцяло погасен чрез прихващане с насрещното вземане на "Д.-М-Г." ООД общо в размер на 10 016, 65 лв., представляващи платените наемни вноски по договора от 22.11.2005 г., както и мораторна лихва за забава от датата на плащането на всяка от вноските до депозирането на исковата молба в съда. Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител оспорва жалбата изцяло. Счита, че изложените в нея оплаквания са неоснователни и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Всяка от страните прави искане за присъждане на разноски.

Врачанският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание по чл. 422 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, предявен от Община Борован срещу "Д.-М-Г." ООД, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 9 636 лв., представляваща неплатен наем на земеделска земя за стопанската 2011 г./2012 г. по договор от 10.08.2007 г. и анекс към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата, следваща тази на подаване на заявлението по чл. 417  ГПК - 04.10.2012 г., до изплащане на вземането и направените разноски в размер на 622, 72 лв., включително адвокатско възнаграждение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3981/2012 г. по описа на ВРС.

За да постанови решението си, с което е уважил предявения иск, районният съд е съобразил на първо място, че са налице всички предпоставки за допустимостта на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК. От фактическа страна първата инстанция е приела за установено, че съгласно договор за отдаване под наем на общинска земя от 10.08.2007 г. ищецът Община Борован е предоставила за временно ползване на ответника "Д.-М-Г." ООД за срок от 5 години следните имоти: имот № 000700 - нива в местността "Хайдушка локва" с площ 363, 952 дка; имот № 000701 - нива в местността "Хайдушка локва" с площ 227, 189 дка; и имот № 000702 - нива в местността "Хайдушка локва" с площ 212, 559 дка, всички в землището на село Малорад, община Борован. Срещу предоставеното ползване на земеделските имоти ответникът е поел задължението да заплаща годишен наем в размер на 11 лв. на декар или общо 8 840, 70 лв., платими на две вноски - 50 % до 15 септември и 50 % до 15 ю. за всяка година. С анекс към цитирания договор страните са се споразумели годишният наем да е 12 лв. на декар или общо в размер на 9 636 лв., платим на една вноска до 31 август. От представената като писмено доказателство счетоводна справка задължението на ответното дружество към ищеца възлизало на сумата от 9 636 лв.

При така установената фактология от правна страна районният съд е заключил, че между страните е съществувал валиден договор за наем. Договорът е консенсуален и неформален, поради което обвързаността на страните е възникнала от момента на постигането на съгласието по съществените му клаузи. Районният съд е достигнал до категоричния извод, че ищецът е изпълнил точно своите задължения по процесния договор. Ответникът обаче бил неизправна страна. По делото не се установило, че "Д.-М-Г." ООД в качеството си на наемател е изпълнило задължението си съгласно чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за заплащане на уговорената наемна цена на падежа за посочения в исковата молба период. Достигането до този извод съдът аргументира с липсата на възражение от страна на ответното дружество, че е изпълнило задължението си. Направена е принципната констатация, че при наличието на твърдения за плащане на наемната цена ответникът е следвало да ангажира доказателства за установяване на верността им по правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Изложени са още съображения, че паричните задължения, каквото е и това за заплащане на наемна цена, са носими, а не тръсими, при което изпълнението на наемателя не може да се счита обусловено от някакви действия на ищеца. С оглед изхода на спора на ищеца са присъдени направените пред първата инстанция разноски.

Подадената срещу това решение въззивна жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния законов срок и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в цялост, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените от жалбоподателя доводи за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Настоящата съдебна инстанция е отстранила посоченото в жалбата съществено процесуално нарушение, допуснато от районния съд, като е приела за разглеждане своевременно направеното с отговора по чл. 131 ГПК възражение за прихващане от страна на ответника с негово насрещно вземане към ищеца с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228 ЗЗД за сумата от 10 016, 65 лв., от които 5 764, 60 лв. главница за две равни наемни вноски, получени от ищеца по договор за наем на два земеделски имота през стопанските 2006 г. -2007 г. и 2007 г. -2008 г., и с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 4 251, 94 лв. - мораторна лихва върху всяка вноска от датата на падежа - 01 август на съответната стопанска година, до датата на предявяване на исковата молба в съда. С това процесуално възражение, респективно с искането за отхвърляне на предявения иск като погасен чрез прихващане, на практика се изчерпва цялата защита на ответното дружество срещу предявения срещу него иск по чл. 422 ГПК.

Приетото за разглеждане с определението по чл. 267, ал. 1 ГПК процесуално възражение за прихващане е докладвано на основание чл. 146, ал. 1 ГПК и по него е разпределена доказателствената тежест между страните, съобразно въведените в отговора твърдения относно правопораждащия фактически състав на насрещното вземане на ответника, а именно гражданската отговорност на ищеца Община Борован за неизпълнението на задължението му за предоставяне за ползване на "Д.-М-Д." ООД на наетата земеделска земя по договор за наем от 22.11.2005 г. и анекс към него от 21.11.2006 г., както и неосигуряване на спокойното й ползване по време на действието на договора.  В тази връзка се претендира "възстановяване" на платената наемна цена за процесните две стопански години. Докладвана е също така и акцесорната претенция за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.

В първото открито съдебно заседание след изслушването на устните разяснения на страните с цел отделяне на спорното от безспорното и произнасяне по заявените доказателствени искания от страна на въззивника настоящата съдебна инстанция е приела следните обстоятелства за безспорни и ненуждаещи от доказване между страните: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за наем на земеделски земи от 22.11.2005 г. и анекс към него от 21.11.2006 г. с предмет посочените в договора земеделски имоти; фактът, че договорът е сключен за срок от три стопански години, считано от стопанската 2005/2006 г.; обстоятелството, че "Д.-М-Г." ООД е изпълнило на падежа задължението си към наемодателя Община Борован за заплащане на наемната цена за процесните две стопански години, а именно 2006/2007 г. и 2007/2008 г., общо в размер на 5 764, 60 лв.

Предвид въведените твърдения за неизпълнение на задължение по договор, т.е. запазване на облигационната връзка до изтичането на срока на процесния договор за наем на земеделски земи, от една страна, и същевременно искане за "възстановяване на платените наемни вноски" и то ведно с лихва за забава от датата на плащане на всяка от тях до образуване на делото пред районния съд - от друга, въззивният съд постави въпрос на страните дали са съгласни с направения в закрито заседание доклад в частта му за правната квалификация на спорното право, а именно че заявеното вземане за главница произтича тъкмо от неизпълнение на договор, а не от друг източник. След утвърдителното становище от страна на процесуалния представител на въззивника при докладване на въззивната жалба на основание чл. 268, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав не намери основание за изменение на направения в закрито заседание доклад на заявеното с възражение за прихващане вземане на ответника "Д.-М-Г. ООД, сега въззивник, към ищеца Община Борован.

Като спорно между страните е останало единствено обстоятелството дали отдадените под наем земеделски имоти - имот № 146001 в местността "Равнището" с площ 39, 272 дка и имот № 147001 в местността "Билето" с площ 248, 958 дка, са били реално предадени за временно ползване на наемателя "Д.-М-Г." ООД чрез въвод, както и какъв е характерът и размерът на претендираното обезщетение за пълното неизпълнение на това договорно задължение.

За установяване на факта, че през стопанските 2006/2007 г. и 2007/2008 г. наетата по процесния договор земеделска земя се е обработвала от друго лице и следователно Община Борован не е изпълнила задължението си за предаването й на наемателя "Д.-М-Г." ООД, е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели. Свидетелите Г. П. и Ц. М., които към процесния период са работили за управителя на "Д.-М-Г." ООД -  М. Т.,  са категорични, че никога не са обработвали земеделските земи, наети от Община Борован от М. Т. и намиращи се в местностите "Равнището" и "Билото". Показанията им са еднопосочни, че са заварили земеделските площи изцяло обработени и засети от работници и с техниката на друг арендатор от региона. Свидетелите също така заявяват, че от М. Т. знаят, че той е ходил в Община Борован и е искал да получи владението на земеделските земи по сключения договор за наем, но никой не му е обърнал внимание. Въпреки това, Т. е заплащал наема за земите на Общината. Свидетелят М. заявява, че не му е известно чрез какви фирми М. Т. е упражнявал търговска дейност.

От приетия от въззивната инстанция като писмено доказателство договор за наем от 22.11.2005 г. се установява, че страни по него са ищеца Община Борован и ЕТ "Ф. - 2000" с БУЛСТАТ , представлявано от М. Т.. С анекс от 21.22.2006 г. към посочения договор за наем Община Борован и "Д.-М-Г." ООД, като правоприемник на ЕТ "Ф. - 2000- М. Т.", са се споразумели, че договорът за наем от 22.11.2005 г. на земеделска земя продължава своето действие и занапред се счита сключен между Община Борован и "Д.-М-Г." ООД, представлявано от управителя М. Т.. Съгласно общата воля на страните останалите клаузи по договора остават непроменени.

Съгласно решение № 1 303 от 28.09.2006 г. по ф.д. № 1771/1990 г. по описа на ВОС е вписана промяна в партидата на ЕТ "Ф. - 2000 - М.Т.", като едновременно са вписани следните обстоятелства -  прехвърлянето на цялото търговско предприятие на ЕТ "Ф. - 2000 - М.Т.", град Враца като съвкупност от права, задължение и фактически отношения на "Д.-М-Г." ООД; прекратяването на дейността на М. Й. Т. като едноличен търговец с фирма "Ф. - 2000 - М.Т.", град Враца; както и заличаването на едноличния търговец от търговския регистър.

От изложеното е видно, а и между страните няма спор за това, че процесният договор е сключен между община Борован и праводателя на ответното дружество - ЕТ "Ф. - 2000 - М.Т.", макар че посоченото в договора за наем наименование на едноличния търговец е непълно. Поради неотносимостта им спора по делото не са събрани доказателства дали общината в качеството си на наемодател реално е предоставила ползването на процесните ниви на едноличния търговец, както и дали те са били обработвани от него или от друго лице.

След настъпилото правоприемство между едноличния търговец и ответното дружество между последното и общината е бил подписан анекс към договора за наем, с който потвърдили обвързаността си по договора и е било уточнено, че за наемател ще се счита "Д.-М-Г." ООД. Видно е, че М.Т., който е упражнявал търговска дейност като ЕТ "Ф. - 2000 - М.Т." преди заличаването му, е управител на приемащото дружество "Д.-М-Г." ООД. Това обстоятелство обяснява защо разпитаните свидетели приемат като наемател на обработваемите площи тъкмо М.Т., без да занаят в кои периоди под каква организационна форма, т.е. "с какви фирми", последният е упражнявал дейността си на земеделски производител.

Ключово за правилното изясняване на казуса от фактическа страна е безспорното между страните обстоятелство, че ответното дружество е изпълнило задължението си за заплащане на наемна цена за последните две стопански години до изтичане срока на договора за наем от 22.11.2005 г. Твърди се обаче неизправност на наемодателя - Община Борован, която през  целия срок на договора не била изпълнила задължението си за предаване на наетите имоти за временно ползване на наемателя. В тази насока следва да се отбележи следното.

На първо място, от анализа на събраните по почин на въззивника гласни доказателства не може да се направи категоричен извод за твърдяното неизпълнение на посоченото договорно задължение по отношение на нивата в местността "Билето". Това е така, защото свидетелите възпроизвеждат личните си възприятия за засяването от друго лице на земеделски земи в други местности, известни като "Билото" и "Равнището". Що се отнася до непредоставяне на ползването на нивата в местността "Равнището", показанията на разпитаните свидетели в насока, че никога не са я обработвали, защото тя била засята от друго лице, според настоящата съдебна инстанция се намират в пълен логически дисонанс с безспорно установеното, че ответното дружество като изправна страна не е защитило правата си с предвидените в закона средства - иск за предаване на владението на облигационно основание по договора за наем; разваляне на договора поради виновното неизпълнение от страна на общината или пък възражение за неизпълнен договор. Изложеното, както и факта, че двамата свидетелите към процесния период са били работници в ответното дружество, което персонално отъждествяват с личността на М.Т., е основание съдът да възприеме възпроизведените данни със завишена критичност.

Въпреки изложеното, въззивният съд съобрази, че не в тежест на въззивника е да докаже неизпълнението на обсъжданото договорно задължение, а в тежест на въззиваемата страна - Община Борован, е да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на изпълнението - предаването за ползване на земеделските земи, за което обстоятелство обаче не са наведени конкретни твърдения и съответно не са ангажирани никакви доказателства. Твърди се само, че по договора не е предвидено удостоверяване на предоставяне на ползването с нарочен протокол. В тази връзка се констатира, че въззивният съд е изпълнил задължението си за разпределяне на доказателствената тежест с определението си от 24.01.2014 г., процесуалният представител на наемодателя - Община Борован, не е възразил срещу доклада в първото открито съдебно заседание, при изслушването на страните същият не е въвел конкретизирани фактически твърдения, че е изпълнил главното си задължение си по договора, макар и без съставяне на протокол за въвод, и съответно не е предприел никакви процесуални действия в насока на доказателственото им обезпечаване, въпреки разпределената му с доклада тежест в тази насока. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема за установено, че община Борован е неизправна страна по договора за наем като не е изпълнила задължението си за предаване на процесните два земеделски имота на ответника "Д.-М-Г." ООД.

В същото време, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за "връщане" на платените наемни вноски за стопанската 2006/2007 г. и 2007/2008 г. на претендираното договорно основание - неизпълнение на задължението за предаването на земеделските имоти, е неоснователна. Със заплащането на падежа на наемната цена за всяка от стопанските години общо в размер на 5 764, 60 лв. "Д.-М-Г." ООД е изпълнило свое договорно задължение. По този начин дружеството е било изправна страна по договора. От правна страна вредите с характер на "претърпяна загуба" вследствие на неизпълнението на договора от наемодателя по никакъв начин не могат да се отъждествят по вид и размер с точното изпълненото задължение за заплащане на наемната цена от наемателя по съществуващо валидно наемно правоотношение. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с неизпълнението. Фактически твърдения за настъпването на такива вреди не са направени от страна на въззивника. В нарушение на цитираната разпоредба на ЗЗД по делото са наведени твърдения, че плащането на наемните вноски представляват такива вреди, което не може да се възприеме за вярно. Изпълнението на обсъжданото парично задължение намира своето основание в наличието на договорната връзка между страните, включваща конкретна уговорка за падеж,  като обстоятелството дали процесните земеделски имоти са били действително ползвани и от кого не предпоставя по никакъв начин съществуването или  изискуемостта на задължението. Плащането на наема от страна на "Д.-М-Г." ООД в случая има правния ефект на погасяване на собственото му задължение на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, но не представлява намаляване на имуществото му вследствие тъкмо на неизпълнението на договора от страна на Община Борован.

Искане за връщане на платеното по договор, ведно със законната лихва за забава от момента на настъпването на погасителния ефект на плащането, е мислимо единствено в хипотеза на заявено извъндоговорно основание, каквото в случая липсва.

Предвид неоснователността на заявената чрез възражението за прихващане претенция за заплащане на главницата, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД.

Въззивната жалба е нацяло неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Независимо от изхода на делото, разноски не се дължат на въззиваемата страна поради липса на доказателства за сторени такива.

Така мотивиран Врачанският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ приетото за разглеждане възражение за прихващане от страна на "Д.-М-Г." ООД с негово насрещно вземане към Община Борован с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 228 ЗЗД за сумата от 5 764, 60 лв. - главница, представляваща заплатените на общината две равни наемни вноски по договор за наем от 22.11.2005 г. и анекс към него от 21.11.2006 г. за стопанските 2006 г. -2007 г. и 2007 г. -2008 г., и с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 4 251, 94 лв. - мораторна лихва върху всяка вноска от датата на падежа - 01 август на съответната стопанска година, до датата на предявяване на исковата молба в съда, поради несъществуване на насрещните вземания.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 875 от 05.11.2013 г., постановено от Районен съд – град Враца, седми граждански състав, по гр. дело  № 373/2013 г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщение пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

Председател:                                           Членове: 1.                        2.