Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,30.04.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 26.03.2014 год. в състав:

 

       Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

              Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                           мл.с.М. АЛЕКСАНДРОВА          

 

при секретаря И.М.,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №72/2014 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК(отм.)

               Образувано е по въззивна жалба на Т.Г.М. ***,подадена чрез пълномощника му адв.М.Г. *** против решение №912/15.11.2013 год. на РС-Враца по гр.дело №1895/2006 год.,постановено в първата фаза на делбеното производство,В ЧАСТТА,с която е допусната съдебна делба между наследниците на М. П. П. на ливада с площ 6.447 дка,VІІІ-ма категория,находяща се в м."Гарванец" и представляваща имот №010011 по плана за земеразделяне на с.Згориград.

               Жалбоподателят не оспорва,че към момента на внасяне в ТКЗС ливадата  е била собственост на починалия през 1963 год. общ на страните наследодател М. П. П.,но се позовава на изтекла в негова полза след този момент придобивна давност.Твърди,че след 1963 год. имотът е владян постоянно и непрекъснато от неговите баща и майка Г. П. и Г.П.,а след смъртта на Г. П. през 1981 год. имотът се ползва само от жалбоподателя и майка му (Г.П.).Т.М. след пенсионирането си през 1990 год. трайно се е установил в имота и оттогава упражнява фактическа власт върху него, на която никой от сънаследниците не се е противопоставил.Излага подробни доводи за приложимата към казуса правна уредба,като цитира и практика на ВКС,и поддържа,че в негова полза е изтекла уредената в чл.79 от ЗС кратка придобивна давност.

               При тези си доводи и съображения иска решение №912/15.11.2013 год. да бъде отменено в обжалваната част,а искът за делба по отношение на ливадата с площ 6.447 дка в м."Гарванец",представляваща имот №010011 по плана за земеразделяне на с.Згориград,отхвърлен.

               Заедно с въззивната жалба са депозирани и молби с правно основание чл.204 от ГПК(отм.),с които съделителите С.А.Г.,Г.А.М.,Х.В.М.,Т.А.М.,А.Г.М. и Г.Ц.П. са заявили,че се присъединяват към жалбата на Т.М. П. и приемат изложените в нея доводи и възражения.

               В срока по чл.201 от ГПК(отм.) е постъпило възражение от съделителите П.П. ***,М.Т.Г. и Й.П.Ц.,които чрез своя пълномощник адв. Р.Я. *** подробно мотивират становище за неоснователност на въззивната жалба.

               В срока по чл.201 от ГПК (отм.) е депозирано възражение от адв.П.П. ***,в качеството му на пълномощник на ищцата П.П.В. и ответниците М.И.К.,Г.П.П.,В.П.К.,П.П.М.,В.П.Д.,Д.Т.М.,Л.Т.М. и М. Й. Г.,в който също се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

               Въззиваемите-ответници М.И.,Х.М.Т., Н.М.И.,С.Ц.Т. и П.Ц.И. не са депозирали възражение в срока по чл.201 от ГПК(отм.).

               Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.

               Жалбата е процесуално допустима-подадена е от лица с правен интерес в установения от ГПК (отм.) преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

               След анализ на събраните пред РС-Враца доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите,възраженията и  съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:  

    Гражданско дело №1895/2006 год. е образувано по иск на П.П. *** за делба на подробно описани в исковата молба земеделски земи,находящи се в землището на с.Згориград,Община Враца.Според изложеното в исковата молба,трите имота-ливада от 2.611 дка,ливада от 2.625 дка и ливада от 6.447 дка,всички в м."Гарванец",са останали в наследство от общия на страните наследодател М. П. П.,починал на 26.01.1963 год.,и собствеността е възстановена на наследниците в това им качество с решение №310/14.10.1996 год. на ПК-Враца,приложено към делото.

    Със същата искова молба П.В. е поискала от съда да допусне делба на две ливади с площ от по 2.000 дка-общо 4.000 дка,находящи се в м."Агов дол" в землището на с.Власатица и останали в наследство от починалия  през 1956 год. П.М. П.-баща и общ наследодател на ищцата и на ответниците Г.П.К.,В.П.К.,П.П.М. и В.П.Д.,собствеността върху които е възстановена на наследниците  на П. П. с решение №1/12.03.1994 год. и решение №374/10.01.2000 год. на ПК-Враца.

 В хода на процеса по молба на съделителката М.Т.Г. в делбената маса са включени още два имота,останали в наследство от общия наследодател М. П. П.-ливада с площ от 1.026 дка и ливада с площ 0.974 дка в м."Милчовица" в землището на с.Згориград,собствеността върху които е възстановена на наследниците с решение №514/18.01.2012 год. на ОбщСЗ-Враца (бивша ПК-Враца).

Съделителят Т.Г.М. е оспорил иска само по отношение на ливадата с площ от 6.447 дка в м."Гарванец" с твърдението,че този имот не е бил собствен на М. П. П.,а на починалия през 1981 год. Г.М. П.-син на М. П. и баща на съделителя  Т.М.,като се е позовал на решение №190/07.07.1997 год. на РС-Враца по гр.дело №2703/20.1996 год.,с което в производство по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на Г. П. да си възстановят собствеността върху тази ливада.

Т.Г.М. и останалите наследници на Г.М. П. са предявили и иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ против останалите наследници на общия на страните наследодател М. П. П.,като са поискали от съда да се произнесе с решение,с което да признае за установено,че към момента на образуване на ТКЗС право на собственост върху ливадата с площ  6.447 дка в м."Гарванец" е принадлежало на Г.М. П.,а не на М. П. П..С решение №416/20.05.2009 г. по образуваното гр.дело №2353/2006 г. по описа на РС-Враца искът е уважен,но впоследствие с решение №430/ 03.10.2012 г. на ОС-Враца по въззивно гр.дело №507/2012 г. първоинстанционното решение е отменено,а искът отхвърлен,като неоснователен.С определение №318/ 11.06.2013 г. по касационно гр.дело №933/2012 г. исканото касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато и същото е влязло в законна сила.

За периода от образуването до приключването на гр.дело №2353/2006 г. на РС-Враца производството по делбеното гр.дело №1895/2006 г. е било спряно. Възобновено е на 18.06.2013 год.,като след възобновяването ответникът Т.М. е променил позицията си (л.196 от делото на РС-Враца и представената писмена защита),като се е позовал на изтекла в негова и на майка му  Г.Ц.П. кратка  придобивна давност с твърдението,че те двамата са упражнявали постоянно,трайно,непрекъснато и явно владение в периода от 19.07.1997 год. до 06.10.2006 год.,което владение е било добросъвестно,тъй като след влизането в сила на решение №190/07.07.1997 год. на РС-Враца по гр.дело №2703/20.1996 год. Т.М. е владеел със съзнанието,че неговият праводател е бил собственик.

При така изяснената фактическа обстановка Окръжен съд-Враца прави следните правни изводи:

Съделителят Т.М. не е успял да проведе пълно и главно доказване по отношение на възражението си,че е индивидуален собственик, респективно съсобственик със своята майка Г.Ц.П.,на допусната до делба ливада с площ 6.447 дка,тъй като я е придобил по давност,отблъсквайки владението на останалите съделители.

Правото на собственост върху спорната ливада с площ 6.447 дка, находяща се в м."Гарванец" и представляваща имот №0100011 по картата на възстановената собственост за землището на с.Згориград,е възстановено на наследниците на бившия жител *** М. П. П.,каквито са всички страни по гр.дело №1895/2006 год. на РС-Враца,с решение №310/ 14.10.1996 год.,постановено по преписка №5821/05.02.1992 год. на ПК-Враца,и   на основание чл.18ж от ППЗСПЗЗ.Решението отговора на всички изисквания и съдържа всички реквизити по чл.18ж,ал.1 от ЗСПЗЗ,удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт,поради което след влизането му в сила наследниците на М. П. са придобили собствеността върху ливадата в старите й реални граници.

Именно от този момент-приключване на реституционната процедура,би  могла да тече и придобивна давност в полза на трети на собствеността лица,в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика.Но дори такава да е текла,то тя е прекъсната с влизането в сила на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ на 22.11.1997 год.,като от този дата до депозирането на иска за делба в съда- 06.10.2006 год.,безспорно  не е изтекъл изискуемия се от чл.79,ал.1 от ЗС 10-годишен срок,при което е безпредметно да се изследва дали въззивникът Т.М. и неговата майка  Г.Ц.П. са упражнявали явно,трайно и несмущавано владение в този период.

Безпредметно е да се изследва и владението в предходен период,в който имотът е бил включен в ТКЗС (по делото има такива данни-виж л.207 от гр.дело №1895/2006 год. и л.30 и 98 от гр.дело №2353/2006 год. на РС-Враца),тъй като тогава имотът е бил кооперативна собственост и предвид нормата на чл.86 от ЗС до изменението й придобиването му по давност е било невъзможно.

Не може да бъде споделено и твърдението на М.,че той,респективно той и неговата майка,са придобили правото на собственост върху спорната ливада, с изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност,тъй като решение №190/ 07.07.1997 год.  по гр.дело №2703/1996 год. на РС-Враца,на което се позовава, няма конститутивен ефект и с него не е възстановено право на собственост върху конкретен имот.То е постановено в производство по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ и след влизането му в сила ПК-Враца,респективно Общ.СЗ-Враца е следвало да довърши реституционната процедура,постановявайки свое решение,с което да възстанови правото на  собственост на наследниците  на Г.  П. върху конкретен имот, което в случая не е сторено(виж л.124-127 от гр.дело №2353/2006 год.).                              Едва след завършване на реституционната процедура с възстановяване право на собственост на наследниците на Г. П. върху ливадата с площ 6.447 дка в старите й реални граници по отношение на този имот е могла да тече придобивна давност в полза на въззивника Т.М. и неговата майка.Но  и в такава хипотеза владението не би могло да бъде добросъвестно,тъй като Т.М. и Г.П. не са единствени наследници по закон на починалия през 1981 г. Г. П..Наследниците са общо 8 на брой-въззивникът Т.М., неговата  майка Г.Ц.П.,Х.В.М.,С.А.Г.,Г.А.М.,Т.А.М.,А.Г.М. и починалият на 27.01.2010 год. М. Г.П.,който факт  е известен на въззивника и изключва твърдяната във въззивната жалба добросъвестност. 

    В заключение,настоящият състав приема,че въззивникът Т.М., респективно той и неговата майка Г.П.,са могли да придобият правото на собственост върху ливадата с площ 6.447 дка в м."Гарванец" в землището на с.Згориград само при условията на чл.79,ал.1 от ЗС,като от доказателствата по делото е безспорно,че към 06.10.2006 год. предвидения в тази норма 10-годишен срок не е бил изтекъл.

    При всичко гореизложено въззивният съд намира,че ливада с площ 6.447 дка в м."Гарванец" е останала в наследство от общия на страните наследодател М. П. П.,правото на собственост е възстановено на наследниците М. П. с приключила реституционна процедура по 3СПЗЗ и не е придобито по давност от въззивника Т.М.,респективно от него и неговата майка Г.  П..Затова искът за делба на този имот  между наследниците на М. П. П. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Като е достигнал до същия правен извод,съставът на РС-Враца е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и в съответствие с направеното искане на въззиваемите  П.П.В.,М.Т.Г. и Й.П.Ц. следва да бъдат присъдени направените разноски за  адвокатска защита,като въззизвикът  Т.Г.М. бъде осъден да им заплати сумата от общо 400.00 лв.-по 133.33 лв. на всяка от тях.

Водим от горното и на основание чл.208,ал.1,пр.1-во от ГПК(отм.) Окръжен съд-Враца

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №912/15.11.2013 год. на Районен съд-Враца  по гр.дело №1895/2006 год. по описа на същия съд за 2006 год. В ЧАСТТА,с която е допусната съдебна делба между наследниците на бившия жител *** М. П. П. на ливада с площ 6.447 дка,VІІІ-ма категория,находяща се в м."Гарванец" и представляваща имот №010011 по плана за земеразделяне на с.Згориград,Община Враца при определените в решението квоти(права).

               ОСЪЖДА Т.Г.М. ***,с ЕГН********** да заплати по 133.33 лв.(сто тридесет и три лв. и 33 ст.) на П.П. ***,с ЕГН**********,на М.Т.Г. ***,с ЕГН********** и на Й.П.Ц. ***,с ЕГН**********, дължими като размер на направените разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

               РЕШЕНИЕТО,предвид данъчната оценка на имота от 170.10 лв.(л.200 от делото на РС-Враца),е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                        2.