Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  01.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение в

публичното заседание на  21.03.2014 г.         в състав:

 

Председател: Мария Аджемова

    Членове: Пенка Петрова

             Пламен Шумков мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                секретар    В.В.

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова              

        в. гр.    дело N`97    по описа за 2014   год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното: Производството е въззивно.

 

 

 

        Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на И.В.С. ***, чрез процесуалния му представител адв. И.М., против решение на районен съд гр. Враца № 806/15.10.13 г. по гр. д. № 2143/13 г. по описа на същия съд, в ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 127 от СК районен съд е предоставил упражняването на родителските по отношение на малолетните В. И. С. роден на *** г. и Е.И. С. роден на *** г. на  тяхната майка Ц.К.А. ***, съответно е определил местоживеене на децата при родителя упражняващ родителските права, режим на лични отношения с другия родител, както и е определил издръжка за двете малолетни деца. Жалбоподателят С. намира, че в тази си част решението е постановено в нарушение на процесуални правила и е необосновано, доколкото районен съд не е отдал нужното значение и не е анализирал установения в процеса факт, че майка, на която е предоставил упражняването на родителските права, живее и работи постоянно и в чужбина /Италия/ и фактически грижите за децата е осъществяват от нейните родители. Жалбоподателят твърди, че те нямат нужния родителски капацитет и грижите им не заместват родителските.

Въззивникът моли за отмяна на решението на районен съд, в атакуваната част и решаване спора по същество, с предоставяне  родителските права по отношение на децата В. и Е. И. на него и всички произтичащи от това последици – местоживеене, режим на лични отношения с майката и издръжка, която тя следва да се заплаща от майката, по 120 лв. за всяко от децата.

Въззивникът И.С. е останал недоволен от цитираното решение на районен съд гр. Враца и в ЧАСТТА с която Ц.К.А. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за непълнолетната си дъщеря Ю.И.С. родена на 06.04.98 г. в размер на 100 лв. По отношение на това дете, районен съд е постановил родителските права да се упражняват от бащата. Той намира, че нуждите на Ю.са по-големи от тези на братята й, тъй като е най-голяма, учи в средно учебно заведение в гр. Враца и пътува до гр. К.. От друга страна, жалбоподателят намира, че тъй като районен съд е приел за негов доход сумата 310 лв., а за доход на майката на процесните деца сумата 1500 лв., то тя има възможност да заплаща по-голяма сума за издръжката на Ю.

Жалбоподателят моли и в тази част да бъде променено решението на районен съд, като бъде увеличена издръжката, която следва да заплаща майката за детето Ю. И. от 100 лв. на 150 лв.

Жалбоподателят няма доказателствени искания към настоящата инстанция. Претендира заплащане на съдебни разноски направени пред въззивния съд.  

Ответницата Ц.К.А., редовно уведомена, не представя отговор. В открито съдебно заседание пред проведено пред окръжен съд, процесуалният й представител адв. Р. Я. от ВрАК, мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Окръжен съд, след самостоятелна преценка на събраните доказателства, както пред първата, така и пред настоящата инстанция, обсъдени по отделно и тяхната взаимна връзка и след съобразяване доводите на страните, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Обжалваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

Пред първостепенния съд е стоял за разглеждане правен спор между родители, които не са в брак, с правно основание чл. 127 ал. ІІ от СК, за това при кого да живеят трите им деца, кой да упражнява родителските права по отношение на децата, каква издръжка следва да заплащат родителите и какъв да бъде режима на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява родителски права. С влязло в законна сила решение на районен съд гр. Враца 806/15.10.13 г., съдът е определил непълнолетната дъщеря на страните Ю. И.С.родена на *** г. да живее при баща си И.С. *** и той да упражнява родителските права по отношение на нея.

Решението на районен съд е атакувал само бащата, в частта, с която съдът е определил синовете на страните В. С. роден на 11.02.00 г. и Е. С. роден на 12.04.02 г. да живеят при майка си Ц.А., тя да упражнява родителските права по отношение на тях, както и в частта, с която съдът е определил режим на лични отношения с бащата и издръжка по 100 лв. за всяко дете. Жалбоподателят намира, че  той притежава по - добри родителски качества от тези на майката и децата следва да живеят при него и той да упражнява родителските права. Това си становище, както пред районен съд, така и пред настоящата инстанция, той обосновава с факта, че майката на децата не живее в България повече от две години и реални грижите на децата се осъществяват от нейните родители. В пледоария по същество, процесуалният представител на жалбоподателя, адв. Г. заявява, че той не възразява за двете момчета на се грижи ответницата, но ако живее в България и тя лично упражнява родителските права по отношение на децата.

От представените пред районен съд писмени и гласни доказателства, както и от събраните пред настоящата инстанция доказателства се установява от фактическа страна следното по спора: Страните нямат сключен брак, от фактическото им съжителство са родени три деца, непълнолетната Ю. и процесните две момчета В. и Е. Родителите се грижели за децата си и живеели в къща собственост на бащата в гр. К., обл. гр. Враца, до есента на 2011 г., когато майката заминала да работи в Италия. Родителите се споразумели бащата да се грижи за двете по-големи деца, а най-малкия Е. да живее при родителите на майката. През м. 02 на 2013 г. и бащата заминал за Италия, за да си търси работа, като децата останали под грижите на своите дядо и баба от майка. И.С. не успял да се установи в чужбина и след три месеца се завърнал в България. Именно от към този момент, според свидетелката Е. А., майка на въззиваемата Ц.А., отношенията между страните се влошили значително и започнали споровете във вр. с отглеждане на децата им. Според свидетелката А. баща на децата не работел редовно и нямал достатъчно доходи. През цялото време докато дъщеря й била в чужбина, средства за издръжка на децата осигурявала основно тя /майката на децата/, като изпращала пари и дрехи на свидетелката Е. А., а тя ги предоставяла на баща им И.. По делото не се спори, че макар и пребивавайки в Италия през последните две години, майката на децата често си идвала в България, на всеки два месеца, за да контактува с децата. Твърденията й в исковата молба, че бащата на децата злоупотребява с алкохол, вдига скандали и упражнява физическо насилие върху нея, на което децата стават свидетели, не се доказаха в процеса. Съответно, за твърденията на бащата, че в дома на своите баба и дядо по майка, децата не получат нужните грижи и контрол, по делото също не се представиха доказателства. Обратно, от разказа на свидетеля А., изслушан пред районен съд, се установява, че домът на бабата и дядото на децата по майка, е голям и удобен и за тях се полагат много добри грижи, в периодите когато майка им я няма, както и че децата са привързани към своите дядо и баба от майка.  

Изслушани пред районен съд В. и Е.твърдят, че обичат  родителите си и че и двамата се грижат за тях, но предпочитат на останат при майка си. Категорична привързаност към майката и нейния роднински кръг, заявява по-малкото момче Е. Според тях, баща им често пие, а понякога и се напива, но не ги бие или малтретира.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че битовите условия, както в дома на бащата, така и в жилището на родителите на майката, където тя се е установила след раздялата, са много добри и децата разполагат със самостоятелна стая. Според социалния работник е двете деца са добре обгрижвани, посещават училище редовно и са добри ученици, а за здравето им се грижи личен лекар.

Пред районен съд, И.С. твърди, че има доходи от наем на язовир, рибовъдство, работи също като тенекеджия, автомонтьор и строителен работник. Но не заявява някаква сума като среден доход, при което районен съд е приел, че доходите му са в рамките на МРЗ – 310 лв. За месечен доход на майката, районен съд е приел сумата 1 500 лв., според заявеното от нея.  

Изслушан пред окръжен съд, в открито съдебно заседание на 21.03.14 г., жалбоподателят твърди, че от изброените по-горе дейности има среден месечен доход за последната година, от около 600 лв. Отново декларира пред окръжен възможности и желание да се грижи и за трите си деца, но успоредно с това не оспорва, че от есента на 2013 г. до настоящия момент не е виждал синовете си В. и Е.. Твърди, че ги е търсил по телефона, но те не му отговаряли. Не са идвали в дома му, а той не ги е търсил в дома на родителите на майката им, където децата живеят. Също не е правил и опити да са срещне с децата и в училището, което посещават. Двете момчета живеят и учат в гр. К., а също и баща им И.С.. Майката на децата твърди, че бащата не е заплащал издръжката, която е определил районен съд, който факт той не оспорва.

Ц.А., при изслушването си от районен съд, заявява, че има намерение да се завърне и установи да живее в България за да има възможност да се грижи лично за децата си. Разпитана от въззивната инстанция в с. з. на 21.03.14 г., тя твърди, че окончателно се е завърнала в България, живее при децата, в дома на родителите си и активно търси работа. Подкрепя твърдението си с представяне на молба 13.03.14 г. до Председателя на ТПЗК "И." гр. К. да бъде назначена като хигиенист.

При така изложените обстоятелства, окръжен съд направи следните правни изводи: И двамата родители имат личностни качество, които определят наличие на сходни възпитателски възможности по отношение на синовете им В. и Е. Няма данни за антиобществени прояви на родителите, които да бъдат лош пример за децата. И двамата заявяват готовност да отглеждат и възпитават децата, както и притежават добри жилищно-битови условия и декларират доходи, които им позволяват на се грижат за децата. При тези данни за приблизително един и същ родителски капацитет и за двамата родители, за да определи при кой от родителите следва да живеят В. и Е. и кой да упражнява родителските права от отношение на тях, окръжен съд съобразява, че майката на децата, с помощта на своите родители, е съумяла да изгради по-сила емоционална връзка с двете момчета, доколкото при изслушването си пред съда, те заявяват, че желаят да останат да живеят при нея. Към момента, момчетата са на 14 и 12 г. и в тази предпубертетна възраст техните предпочитания и желания не следва да се пренебрегват. Разрушаването на емоционална връзка с майка им би им навредило.  Една промяна в динамичния стериотип и социална среда, с която децата са свикнали в дома на майка си и нейния семеен кръг, би им се отразила зле. Вярно е обстоятелството, че в последната година, преимуществено за децата са се грижили родителите на майката, тъй като тя е била все още в Италия. Но както се посочи по-горе, тя често си е идвала, контактувала е с децата и ги е издържала. А към момента, тя се е завърната трайно в страната за да се грижи за децата. В същия период, от есента на 2013 г. до настоящия момент, бащата на В. и Е., макар и живеейки в гр. К., не е виждал децата и не е правил опит да контактува с тях в дома на техните баба и дядо или в училище, а също и не е давал средства за издръжката им. Децата не са отговаряли на телефонните му позвънявания и не са го посещавали в дома му в гр. К.. От тези факти следва извода, че бащата не е съумял да изгради между себе си и децата чувство на синовна привързаност и емоционална нужда от контакт. А с оглед възрастта на В. и Е., усилията и уменията за изграждане на такива отношения са изцяло задължение на родителя. В конкретния случай, следва да се приеме, че към момента е налице отчуждение между бащата и двете деца. Майката, макар и извън България, с помощна на своите родители, е положила усилия и е успяла да запази  връзката и  привързаността между себе си децата си. Следва да се съобрази и обстоятелството, че при разглеждане на спора пред окръжен съд майката на децата се е установила да живее в България, заедно с децата в дома на родителите си в гр. К. и полага лични грижи за тях.  

Ето защо, окръжен съд намира, че майката е по-пригодния родител и на нея следва да се предостави упражняването родителските права по отношения на В. и Е.. На децата следва да се определи местоживеене ***2. Относно режима на лични отношения между децата и баща им, както и за размера на определената издръжка, окръжен съд споделя изводите на първостепенния районен съд.

В заключение, тъй като във вр. със спора по чл. 127 ал. ІІ от СК за децата В. и Е. крайните правни изводи на настоящата въззивна инстанция са идентични с тези на районен съд, то в тази част решението на районен съд следва да се потвърди.  

Следва да се посочи, че при промяна на обстоятелствата, ако майката промени намерението си да се установи да живее и работи в България, съответно да полага лично грижи за възпитанието и отглеждането на двете си деца, съществува предоставената от чл.59 ал. 9 и във вр. с чл. 127 ал. 2 СК възможност легитимираната страна да поиска промяна на установените в настоящото производство мерки.

Окръжен съд намира за неоснователна жалбата на И.С. срещу процесното решение на районен съд гр. Враца,  което осъжда Ц.А. да заплаща ежемесечна издръжка от 100 лв. за непълнолетната им дъщеря Ю. И. родена на 06.04.98 г. Окръжен съд не споделя становището на бащата И.С., че така определената издръжка е занижена и не съответства на нуждите на детето, което е ученичка в средно учебно заведение в гр. Враца и доходите на майката, които надвишават значително неговите. Определената от районен съд издръжка е съобразена с нормата чл.142 от СК, съответно с нуждите на непълнолетната Ю. и възможностите на майка й. Това е така, тъй като майката Ц.А. ще полага непосредствени лични грижи по издръжката и възпитанието на другите две родени от страните деца – непълнолетния В., към момента на 14 години и малолетния Е. на 12 години. Освен това, при постановяване решението на първостепенния съд, е имало доказателства и А. е заявило доходи от работа в чужбина от  1500 лв., а при разглеждане на спора от въззивна инстанция, А. е безработна, активно търсеща работа, които факти бащата не оспорва. Налице са данни за значително намаляване на доходите й, съответно за повишаване доходите на бащата, доколкото пред окръжен съд той заявява, че има среден доход от 600 лв.

Ето защо, окръжен намира, че не са налице предпоставки, които да мотивират увеличаване издръжката за непълнолетната Ю. И., която следва да заплаща нейната майка, при което и в тази атакувана част, решението на районен съд следва да бъде потвърдено.

Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответницата по жалба, доколкото няма заявено такова искане от нейна страна.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р Е Ш  И :

 

ПОТВЪРЪЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 806/15.10.13 г. по гр. д. № 2143/13 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесемен срок от връчването му на страните.         

 

Председател:..........Членове:1..........2...........