Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,01.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско  отделение в публичното заседание на  19.03.2014г.в състав:

 

                Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                    Членове: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ

                             ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                           

с участието на секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от  съдия Христов          

в.гр. дело N`103 по описа за 2014год.,за да се произнесе взе предвид:

 

 

  З.А.С. *** е подала въззивна жалба срещу решение №290/30.12.2013г.по гр.д.№622/2013г. по описа на Районен съд-М., в частта в която е отхвърлен предявеният от С. *** иск за заплащане на лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 1305.98лв. като неоснователен и недоказан.

      В жалбата се поддържа, че решението в атакуваната му част е незаконосъобразно, тъй като С. е поискала дължимото й се обезщетение по чл.222 ал.3КТ, поради което съответното обезщетение е начислено и подлежи на изпълнение. Предвид тези съображения моли за уважаване на предявеният иск за мораторна лихва.

     В срока по чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемата страна "В." ЕООД не е постъпил отговор по въззивната жалба.

      Въззивният състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на страните и всички доказателства по делото, приема следното:въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от страна с право на обжалване, в рамките на преклузивния срок, визиран от закона и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество  обаче същата е  неоснователна.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивната инстанция направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на която приема за установено следното:

     Пред районният съд З.А.С. е предявила против  "В." ЕООД-гр.М. иск по чл.222 ал.3 КТ за признаване за установено вземането против ответника по издадената по ч. гр. дело № 505/2013 г. по описа на МРС, Заповед № 282/31.05.2013 г., за сумата от 2 230.72 лв. главница, представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1305.98 лв. мораторна лихва върху горната сума за главница.

 Районният съд е признал за установено по отношение на "В." ЕООД-гр.М., че дружеството-работодател дължи частично изпълнение на З.С. по издадената заповед за изпълнение № 282/31.05.2013 г., издадена по ч. гр. дело № 505/2013г. на МРС, за сумата от 2 230.72 лв. главница, представляваща обезщетение по чл. 222  ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013 г. до окончателното и изплащане, и разноски по заповедното производство съобразно уважената част от иска в размер на 380.00 лв. С постановеното решение районният съд е отхвърлил предявения от З.С. против дружеството-работодател иск за заплащане на лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 1305.98лв. като неоснователен и недоказан.

    При горе установените факти се налагат следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно в атакуваната му част. 

  Неоснователна се явява акцесорната претенция за мораторната лихва върху главницата, претендирана за периода от 01.06.2010 г. до 29.05.2013г. Задължението за заплащане на процесното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е парично, поради което с оглед  договорния характер на отговорността на работодателя и предвид липсата на специална уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху него, се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения, каквото е задължението по чл.222, ал.3 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. За да се дължи лихва за забава върху вземането за обезщетение, макар  последното да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, е нужна покана на кредитора /работника/ съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, а когато покана липсва, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл е и ТР № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, което разглежда сходен случай – за дължимостта на мораторна лихва върху обезщетението. Този извод не се променя предвид факта, че задължението за главницата е признато като е начислено, доколкото в представените по делото документи липсва признание и по отношение на претенцията за мораторната лихва. Само по себе си признанието съставлява действие на длъжника и прекъсва погасителната давност по отношение на вземането за главницата /чл.116, б.”а” от ЗЗД/, но не поставя началото на дължимостта на лихвата за забава, за което е необходимо действие от страна на кредитора – изпращане на покана съгл. чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото липсват ангажирани доказателства такава покана да е била отправяна до ответника, поради което и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Поканата е отправена едва след издаване на заповедта за изпълнение и след предявяване на исковата претенция-27.06.2013г.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в законна сила, поради което не подлежи на второинстанционен контрол.

 Предвид изхода от спора, на въззивника не се дължи присъждане на такси и разноски.  Въззиваемият не е представил доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, такива не се претендират, поради което е не се дължат.

Водим от гореизложеното, Врачанският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение №290/30.12.2013г.по гр.д.№622/2013г. по описа на Районен съд-М., в частта в която е отхвърлен предявеният от З.А.С. ЕГН ********** против "В."ЕООД ЕИК *** иск за заплащане на лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 1305.98лв. като неоснователен и недоказан.

 

     РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

Председател:         Членове1.             2.