РЕШЕНИЕ  

гр. Враца, 01.04.2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на19.03.2014г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Александрова

ЧЛЕНОВЕ:  Николай Христов

Евгения Симеонова

 

при участието на секретаря Х.Цекова

Като разгледа докладваното от съдията Н. Христов въззивно гражданско дело № 111 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е въззивна жалба от ДП “НКЖИ” – УДВГД - София, чрез пълномощника и С. В. Н., редовно упълномощена, срещу Решение № 262/29.11.2013г. постановено по гр.д. № 643/2013г. по описа на РС-Мездра, с което съдът е признал уволнението на П.Р.Р. с ЕГН ********** за незаконно и отменя Запове № 91/01.04.2013г. на Директора на УДВГД - София, връчена на 20.05.2013г., възстановява същия на заеманата преди уволнението длъжност, определя размера на дължимите на Р. обезщетения и се произнася по отношение на разноските в производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, с искане да бъде отменено изцяло атакуваното решение като неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като се излагат подробни съображения.

В срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е взела становище по въззивната жалба, като оспорва същата и иска оставяне на Решение № 262/29.11.2013г. постановено по гр.д. № 643/2013г. по описа на РС-Мездра в законна силаю.

Не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Производството е по чл. 258 ГПК. Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения:

По отношение на налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда процесуални изисквания /чл. 193 и чл. 195 КТ/, чието неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съда да проверява нейната материална законосъобразност. В конкретният случай РС-Мездра правилно приема, че е била спазена предвидената в закона процедура. Същевременно от приложените в първоинстанционното производство поднормативни актове, касаещи извършването на маневрата, заради грешка при изпълнението на която Р. е бил дисциплинарно наказан, категорично се установява, че подаването на сигнал за придвижване на състава се извършва от Ръководителя на маневрата,а не от стрелочника. Постовият стрелочник работи под негов контрол при всяка една маневра, като правилника изисква от ръководителя на маневрата да се убеди лично, че стрелките са обърнати правилно и едва тогава, отново ръководителят на маневрата, стартира извършването и. В тази връзка вменяване на различни задължения и прехвърляне на отговорност за конкретната авария на различно длъжностно лице е необосновано. В тази връзка остават недоказани твърденията на въззивника за неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ. Дори да се приеме, че въззиваемият погрешно е подготвил маршрута, то задължение на ръководителя на маневрата е било да се убеди преди започването и, че стрелките са правилно преместени.

Що се отнася до твърдяното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, РС-Мездра правилно приема, че визирано в разпоредбата на чл. 190, т. 7 КТ, същото би следвало да е достатъчно тежко според критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Действително относно състава на понятието “тежки нарушения” съществува устойчива съдебна практика на ВКС, като в Решение № 437/1999г. на III г. о., се казва, че “тежки са нарушенията на трудовата дисциплина, които са предизвикали сериозни и значими вредни последици за работодателя, извършени са с груба небрежност,предизвикателно или умишлено от работника или служителя, нарушения оказващи разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на работници или служители”.

С оглед на събраните по делото доказателства РС-Мездра правилно намира, че тежестта на извършените от Р. нарушения не съответства на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като не са били преценени правилно тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

При така установената фактическа и правна обстановка първоинстанционното решение се явява изцяло правилно, а предявеният иск – неоснователен и недоказан. При тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в цялост, като на Р. бъдат присъдени направените разноски пред ВрОС, съгласно депозираният списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 272 ГПК ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262/29.11.2013г. постановено по гр.д. № 643/2013г. по описа на РС-Мездра, като правилно.

     ОСЪЖДА ДП “НКЖИ” – УДВГД – София да заплати на  П.Р.Р. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.

     Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ................ ЧЛЕНОВЕ1.          2.