Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,14.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско  отделение в публичното заседание на  19.03.2014г.в състав:

 

                Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                    Членове: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ

                             ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                           

с участието на секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от  съдия Александрова         

в.гр. дело N`118 по описа за 2014год.,за да се произнесе взе предвид:

 

С решение № 921/18.11.2013г.,постановено по гр.д.№1436/2013г.по опис на Районен съд-Враца,състав на съда е признал за установено,че В.Х.И. ***,с ЕГН ********** дължи на "Топлофикация-Враца"ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.Враца,представлявано от изп.директор К. Б.Ш. чрез пълномощника ю.к.В.Б.,за жилище, находящо се в гр.В.,ул."А. Г." №*,вх."*",ап.**, сумата от 583.54 лв.-главница,представлявяща неизплатени суми за отопление,такса мощност,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградната инсталация за периода от 30.06.2010г. до 31.12.2012г. и за периода от 31.07.2010г.до 31.01.2013г. лихва за забавено плащане на главницата-84.10лв., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 25.02.2013г.-датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,така също направените разноски в заповедното производство-225 лв.,като в останалата му част до пълния претендиран размер, искът с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Присъдени са разноски в производството.

Недоволна от решението е останала ответницата В.Х.И. ***,която чрез адв.Д.С.,АК-Враца го обжалва с въззивна жалба вх. № 19592/18.12.2013г.От обстоятелствената част на жалбата се извлича,че се правят оплаквания за неправилност,незаконосъобразност,необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Навежда се,че неправилно районният съд е възприел наличие на валидно  облигационно отношение между страните в производството, възникнало на основание §1,т.42 от ДР на ЗЕ,като прилагайки разпоредби на ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007г. на МИЕ,които е приел,че са относими към случая,районният съд е влязъл в противоречие с разпоредби на Конституцията на РБ-чл.17 и чл.19;нарушил е: чл. 13 от Директива на ЕО/32/2006г.;чл.8 от ЕКЗПЧОС;чл.38 от ЗЕЕ; Регламент 2006/2004 на ЕО;Директивата за неравноправните клаузи в договорите 93/13/ЕИО.Неправилно е приложил чл.150 от ЗЕ,който влиза в противоречие с част от изброените актове на ЕС и не следва да намери приложение. Излагат се и други съображения, сочи се разработка на формули и разработка на примерни управнения за разпространение на топлинния поток съобразно Законите за дифузията.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски по правилата на чл.38 от ЗА. Представя се съдебна практика.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК,въззиваемият в лицето на "Топлофикация-Враца"ЕАД,гр.Враца,представлявано от изп.директор К.Ш. чрез ю.к. В.Б.,дава писмен отговор,с който оспорва жалбата,развива съображения за нейната неоснователност и поддържа да се потвърди обжалваното решение,като правилно.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивната инстанция направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на която приема за установено следното:

Пред районният съд ”Топлофикация-Враца”ЕАД с ЕИК:*** е предявила при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК против В.Х.И. с ЕГН **********, с които иска да се признае за установено,че ответницата дължи на ищеца за жилище находящо се в гр.В., ул.”А. Г.”№*,вх.*,ап.**, за периода от 30.06.2010г. до 31.12.2012г. сумата от 583.54лв.-главница представляваща неизплатени суми  за отопление,битово горещо водоснабдяване, и топлоенергия отдадена от сградна инсталация,така също сумата от 84.22лв. обезщетение за забавено плащане на главницата изразяващо се в законната лихва за периода от 31.07.2010г. до 31.01.2013г.вкл.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 25.02.2013г.-датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане,така също направените разноски в заповедното производство-25.00лв. за внесена държавна такса и 200.00лв. юристконсулстко възнаграждение, такива по исковото производство 50.00лв. за внесена държавна такса  и юристконсулстко възнаграждение в размер на 200лв.

Видно от приложено ч.гр.дело №885/2013г. по описа на Районен съд-Враца, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №707/04.03.2013г., с  която  е  разпоредено  ответника  да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва и разноски.

В заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че жилищният блок находящ се на ул."А. Г." №* е включен на централизирано топлоснабдяване-отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на "Топлофикация-Враца" ЕАД чрез абонатна станция №92 и през процесния период не е прекратявано топлоснабдяването от абонатната станция и присъединените собственици към нея са ползвали топлинна енергия. За процесния период на ищеца правилно са начислени при спазване на нормативната база дължимите суми за отопление,такса мощност и топлоенергия отдадена от сградна инсталация,БГВ в исковия размер от 583.54лв-главница за исковия период.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размера на главницата за исковия период е 583.55лв.,като по отношение на дължимата лихва за забавено плащане на главницата счетоводната експертиза е дала заключение, че за периода от 31.07.2010г. до 31.01.2013г. този размер е 84.10 лв.

 При горе установените факти се налагат следните правни изводи:

Според чл.153, ал.1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия момент,  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването -  чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител на топлинна енергия за битови нужди. В конкретния случай между страните не се спори, че ответникът В.Х.И. е собственик на недвижим имот с адрес гр.В., ул."А. Г.”№*, както и че този апартамент се намира в сграда, включена към централизирано топлоснабдяване  - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-Враца” ЕАД. Няма данни и наведени от ответника доводи, че две трети от собствениците са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата, независимо от това, че отоплителните тела в апартамента му са демонтирани и в жилището не се потребява топлинна енергия.

Възраженията на въззивницата се свеждат най-вече до това, че изобщо не е потребявала топлинна енергия. Това възражение е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти по проект - чл.143, ал.3 от ЗЕ. Видно от приложената към исковата молба справка за начислени суми за топлинна енергия, за жилището на В.И. за периода от 30.06.2010 год. до 31.12.2012 год.е начислена сума в размер на 583.54 лева за общи разходи, т.е. начислявана е само топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, но не и суми отопление на неговия имот и за топла вода. Както бе посочено, И. има качеството на потребител на топлинна енергия и дори и при демонтирани отоплителни тела в собствения й апартамент, дължи заплащане на топлинна енергия, отдадена от сграданата инсталация, съобразно обема на жилището си.  Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделния имот, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 от ЗЕ и чл.38, ал.1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който  се повишава температурата в цялата сграда, в т.ч. и на общите части. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗЕ  потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

 При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивницата И. дължи заплащане на начислените от ищеца суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация.

По отношение на изтъкнатите от въззивника доводи относно доказателствената стойност на представените от ищеца справки и фактури следва да се отбележи, че действително по своя характер тези документи са частни свидетелстващи, но разгледани във връзка с твърденията на страните и наведените доводи, въззивният съд намира, че на същите следва да се даде вяра. Както бе посочено, ответницата И. навежда доводи, че в жилището й не се потребява топлинна енергия и топла вода. От приложената детайлизирана справка, се установява, че ищецът не е начислявал суми за битово горещо водоснабдяване и за топлинна енергия за жилището, а само за сградна инсталация. Както бе посочено, дължимостта на суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, зависи от това дали сградата етажна собственост е присъединена към предоставеното от ищеца топлоснабдяване.

По отношение на направените възражения за колизия с Директива 2006/32/ЕО следва да се отбележи, че тази Директива е транспонирана в българското законодателство и изискванията й са въведени в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 год.,  Закона за енергийната ефективност /обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008 год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което няма пряк ефект и са приложими нормите на националното законодателство. Действително когато разпоредбите на една директива изглеждат безусловни и достатъчно точни по своето съдържание, всеки частноправен субект може да се позове на тях, за да преодолее национална правна норма, която не съответства на директивата, но това позоваване на директива може да се извърши само в отношения с държавни формирования (вертикално пряко действие). Самата директива обаче не може да вмени задължения на частноправен субект, т.е. разпоредбите на директива не могат да породят хоризонтално пряко действие. Това означава, че не може да се извърши и позоваване на норма на директива в отношения с частноправен субект.

При горните съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

              Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА, решение № 921/18.11.2013г.,постановено по гр.д.№ 1436/2013г.по опис на Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА В.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати на“Топлофикация Враца” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”М.. Г.” № *, представлявано от изп.директор К. Ш., сумата 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:........... Членове:1..........             

 

                                  2.........