Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,28.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

     Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА                                                                                                                                     Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ 

                   мл.с.МАРИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря И.М.,като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно гражданско дело №119 по описа за 2014 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

      Образувано е по въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация"ООД-гр.Враца против решение №10/07.01.2014 год. на РС-Мездра по гр.дело №443/2013 год.,с което предявения от дружеството иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422,ал.1 и чл.415,ал.1 от ГПК е отхвърлен.

Въззивникът поддържа,че решението е неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.Изтъква,че първоинстанционният съд се е позовал на неприложими към конкретния казус норми  от "Общи условия за получаване на услугите  В и К от "Водоснабдяване и канализация"ООД"(Общите условия),което е достатъчно основание за отмяна на решението като неправилно.Поддържа също,че по делото са събрани писмени доказателства,от които може да се направи обоснован извод за основателност на иска.Доразвива съображенията си в представената по спора писмена защита и иска обжалваното решение да бъде отменено,а претенцията му уважена.

 В срока по чл.263 ог ГПК въззиваемата В.Г.Г. ***-ответник в първоинстанционното производство,не е депозирала отговор. Становище за неоснователност на въззивната жалба е изразила в проведеното по делото открито съдебно заседание,което е подробно обосновано в представената по спора писмена защита.Без да оспорва факта,че за исковия период в жилището й е потребявана питейна вода,въззиваемата поддържа,че при отчитане на това потребление  въззивникът-ищец е нарушил много норми на общите условия,при които е невъзможно да се установи какво точно количество вода е потребено и на каква стойност.

      Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

      След анализ на събраните пред РС-Мездра доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

В срока по чл.415,ал.1 от ГПК “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр. Враца е предявило иск за установяване съществуването на паричното задължение на В.Г.Г. за суми в размер на:1/главница от 402.36 лв., представляваща стойността на потребени от нея вода и други услуги в жилището й в гр.М.,ул."Св.П. Е.,бл.*,вх.*,ап.** за периода от 03.08.2011 год. до 06.11.2012 год.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата;2/начислена лихва за забавено плащане в размер на 33.90 лв. за периода от 03.11.2011 год. до 15.02.2013 год.

С исковата молба са представени:справка-извлечение  №764 за задълженията на абонат №2107057-В.Г.,***;извлечение от партидна книга (карнет) за абоната В.Г.Г. за същия адрес;покана за доброволно изпълнение,връчена на 12.12.2012 год.; извлечение от "Общи условия за получаване на услугите  В и К от "Водоснабдяване и канализация" ООД" (Общите условия).

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. не е депозирала отговор,при което съдът е постановил своето определение по чл.140 от ГПК,с което е приел представените от ищеца писмени доказателства и е насрочил делото за разглеждане открито с.з.

Преди първото с.з. с молба от 06.11.2013 год. ищецът е заявил,че след образуване на делото ответницата е заплатила част от дължимите главница и лихви,поради което поддържа претенцията си частично-за главница от 277.91 лв. и за лихва от 18.68 лв.,а за останалата част прави отказ от иска.В изпълнение указания на съда и с молба от 18.11.2013 год. "В и К"ООД-гр.Враца е уточнило,че се отказва от иска си за сумата от 124.45 лв.,претендирана като главница за периода 03.08.2011 год.-03.11.2011 год.,и за сумата от 15.22 лв.,претендирана като мораторна лихва за периода до 04.12.2011 год.Въз основа на двете молби с протоколно определение от 05.12.2013 г. РС-Мездра е прекратил производството по делото относно посочените по-горе суми от общо 139.67 лв.

Както бе посочено по-горе,ответницата не е депозирала отговор в срока по чл.131 от ГПК.Но в първото по делото открито с.з.,проведено на  07.11.2013 год. същата чрез своя пълномощник е оспорила изцяло иска,както и представените от  ищеца документи,като е заявила,че претендираните суми са начислявани неправилно,тъй като в представения от ищеца карнет липсва неин подпис и не става ясно на каква база е отчитано потребеното количество вода.В това съдебно заседание ответницата също е представила писмени доказателства,включително три броя протоколи-от 10.05.2005 год.,от 11.08.2005 год. и от 27.11.2011 год.,и фактура от  18.08.2005 год.,по която ответницата е заплатила на ищеца стойността на услугата "монтаж на нов водомер и пломбиране".

Съдът е приел направеното от ответницата оспорване на иска,както и представените от нея документи,като в доклада си по чл.146 от ГПК е посочил,че доказателствената тежест е на ищеца.Предвид приетото оспорване на иска,е назначил е поисканата още с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза.

Експертизата е изготвена,не е оспорена от страните и е приета в проведеното на 05.12.2013 год. открито с.з.Според заключението,в жилището на ответницата има два водомера-в баня и тоалетна,и съответно има открити две партиди във "В и К" за водомери с номера 204721 и 253350.Според вещото лице,за водомер №204721 за исковия период количествата вода са начислявани служебно, без подпис на абоната,като на база отразените в партидната книга количества вода  са издадени и фактурите-15 на брой,за общо 400.39 лв.За водомер №253350 е издадена само една фактура на 03.12.2012 год. на стойност 1.97 лв.Сумата по тази фактура,както и по първите три фактури за водомер №204721-от 03.10.2011 год.,от 01.11.2011 год. и от 01.12.2011 год.,са заплатени от ответницата на касата на ищцовото дружество.Вещото лице е коментирало и представения по делото протокол от 27.11.2011 год.,като е посочило,че в него е записан водомер с №20422,какъвто не се води по партидата на В.Г. при "В и К"ООД.

При тези доказателства РС-Мездра е приел,че искът за установяване дължимостта на сумата от 277.91 лв.,представляваща главница за периода 04.11.2011 год.-06.11.2012 год.,на законната лихва върху главницата и на сумата от 18.68 лв.,представляваща размер на мораторната лихва за периода 04.12.2012 год.-15.02.2013 год.,е неоснователен и е постановил обжалваното решение,с което го е отхвърлил,като е присъдил на ответницата направените разноски за адвокатска защита.

За да стигне до този правен извод,първоинстанционният съд се е позовал на норми,касаещи отчитането на водомер на водопроводно отклонение,отчитането на потребената вода при повреден водомер на водопроводно отклонение,както и отчитането на индивидуален водомер при неосигурен от страна на потребителя достъпи.

При така изложената фактическа обстановка настоящият състав намира,че въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена при следните съображения:

"Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Враца е оператор,по смисъла на "Закона за водите" и "Наредба 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи",и е предоставящ услуга ВиК на крайните потребители,а лицето,срещу което е издадена заповедта по чл.410 от ГПК е потребител,по смисъла на този закон.По делото безспорно е установено наличието на валидно  договорно правоотношение между страните през исковия период,по силата на което „Водоснабдяване и канализация”ООД е извършило услуга по доставка на питейна вода,като за ответницата Г. е възникнало задължението да заплати цената на същата.За действителността на това правоотношение не се изисква писмена форма.

Отношенията между потребителя на В и К услуги Г. и дружеството-ищец,свързани с ползването,отчитането и заплащането на вода и канализационни услуги за периода от 11.08.2011 год. до 01.11.2012 год. са се уреждали посредством “Наредба №4/2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи” и "Общи условия за получаване на услугите  В и К от "Водоснабдяване и канализация"ООД(Общите условия).И в двата документа са създадени безусловни задължения на ВиК операторите да отчитат консумираната от потребителите вода посредством монтирани за целта измервателните средства-водомери.В случаите,когато се установи повреда в индивидуалния водомер на потребителя, представител на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й,като демонтира пломбата на холендъра.След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или договора за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.На мястото на повредения водомер операторът може да постави редовен (оборотен) водомер,като разходите,свързани с неговото сваляне,ремонт и поставяне,са за сметка на потребителите-чл.33,ал.2 и ал.3 от Наредба №4/2004 год.В наредбата липсва разпоредба,която да определя по какъв начин се определя количеството изразходвана вода в този случай,но такава се съдържа в Общите условия-чл.24,ал.2,която препраща към чл.23,ал.5 от същите-"При липса на индивидуални водомери или на неизправни такива,месечното количество изразходвано питейна вода се определя както следва:1.по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател..."

В конкретния случай е безспорно,че отчетите за периода 03.08.2011-06.11.2012 год. за разположения  в тоалетната на жилището на ответницата водомер  с №204721 не са подписани от нея,но такова изискване липсва в цитираната по-горе правна уредба.Съгласно чл.21,ал.4 от Общите условия, отчитането на водомерите-на водопроводното отклонение(така наречения "общ водомер") и на индивидуалните водомери(в жилищата),се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,а по делото няма твърдения и доводи,че отчетите не са извършвани  по предварително обявен график и в присъствието на потребителя.Няма твърдения и от двете страни в процеса,че на служителите на ищцовото дружество не е осигуряван достъп за отчитане на водомерите.

Спорът се свежда до това дали водомерът е бил повреден или не,съответно как е следвало да бъде определяно изразходваното количество,като той касае само периода  04.11.2011 год.- 06.11.2012 год.За останалия период,посочен в исковата молба,дължимата сума е заплатена от ответницата след завеждане на делото и производството в тази част е прекратено,предвид направения отказ от иска.

За да се произнесе по този спор,настоящият състав съобрази съдържанието на партидната книга-карнет,съдържанието на депозираното в заповедното производство възражение и съдържанието на представения от ответника протокол  от 27.11.2011 год.В партидната книга е записано,че към дата 07.07.2011 год. водомер №204721 е повреден,като при всички следващи отчети констатацията е била същата.Във възражението по чл.414,ал.1 от ГПК ответницата Г. е  изразила несъгласие с фактурираната й вода от общия водомер(водомера на водопроводното отклонение),както и с констатацията,че липсва пломба на водомера й (индивидуалния).В протокола от 27.11.2011 год.,подписан и от двете страни,е записано,че водомер с номер 20422 работи.С този протокол,съставен  на основание "Наредба №4/14.09.2004 год. на МРББ"(Наредба №4) от представител на ищеца и подписан от представител на ответницата,е констатирано,че водомерът е с нарушена пломба (липсваща пломба на фланеца)  и повредата или следва да бъде отстранена,или да бъде закупен нов.

Налице е несъответствие в номера на водомера по партидна книга и по констативен протокол,но и в двата документа е посочено,че пломбата на холендъра е с №153201,от което следва,че е допусната техническа грешка при изписване на серийния номер на водомера в протокола,тъй като е технически невъзможно пломбата на холендъра да бъде демонтирана без нарушаване на нейната цялост.Такъв извод следва и от съпоставката в показанията на водомера-354 куб.м. на 07.07.2011 год.,когато е извършен последния отчет по действителни показания,и 353 куб.м. по констативен протокол.Затова съдът приема,че се касае за един и същ водомер-този,находящ се в банята на жилището на ответницата, който е с фабричен №204721 и с пломба на холендъра №153201.

Налице е и друго несъответствие-в партидната книга е записано,че водомерът има пломба на фланеца(фабричната пломба на водомера),а в протокола от 27.11.2011 год. е записано,че такава няма.Именно това несъответствие сочи на неизправност на индивидуалния водомер,по смисъла на чл.23,ал.5 от Общите условия,при което изразходваното количество вода следва да се определя по предвидения в чл.23,ал.1,т.1 ред-по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател"Аналогичен е и предвидения в препращаната разпоредба на чл.24,ал.2 от Общите условия ред, приложима при повреден водомер.

При всичко гореизложено настоящият състав приема,че водомерът е бил работещ,но неизправен,предвид липсващата пломба на фланеца,и неговите показания не са могли да служат като база за отчитане на изразходваното количество вода-то е следвало да бъде отпределено по предвидения в чл.23, ал.5, т.1,респективно чл.24,ал.2 от Общите условия ред.                                            Доколкото е известно на съдебния състав,в град Мездра няма  централно  топлоснабдяване,поради което за исковия период е следвало да бъдат начислявани по 5 куб.м. за всеки обитател,а при откриване на партидата ответницата Г. е декларирала,че в жилището живеят четирима души.При тази база,съотнесена към начислените количества вода,се налага извод,че ищецът е спазил частично предвидения и описан по-горе ред,като за част от периода е начислявал по-малки количества от следващите  се 20 куб.м.-3 куб.м.,10 куб.м.,7 куб.м...,което е в негов ущърб,но не води  до неоснователност  на претенцията,тъй като се претендира по-малка сума от реално дължимата.  

При тези си фактически и правни изводи,които не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд,настоящият състав на ОС-Враца приема,че решението на РС-Мездра  е неправилно и следва да бъде отменено изцяло,а искът на "В и К"ООД-град Враца уважен изцяло.

Предвид извода за основателност на въззивната жалба,на въззивника следва да бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски от общо 330.00 лв.,от които 205.00 лв. разноски за  първоинстанционното производство и 125.00 лв. разноски за въззивното производство.

Мотивиран от горното,Врачанският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №10/07.01.2013 год. на Районен съд-Мездра по гр.дело №443/2013 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:                                                       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че В.Г.Г. ***,с ЕГН********** дължи на „Водоснабдяване и канализация”ООД-гр. Враца,с ЕИК*** за жилище на адрес гр.М.,ул."Св.П. Е., бл.*,вх.*,ап.** сумата от 277.91 лв.,представляваща главница за незаплатена консумирана питейна вода за периода 04.11.2011 год. - 06.11.2012 год.,лихва за забава от 18.68 лв. за периода 04.12.2011 год. - 15.02.2013 год.,законна лихва върху главницата от 277.91 лв.,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-02.04.2013 год.,до окончателното й изплащане и направените в заповедното производство деловодни разноски от 25.00 лв.,за които суми е издадена заповед за изпълнение №164/03.04.2013 год. по частно гр.дело №324/2013 год. по описа на Районен съд-Мездра.

ОСЪЖДА В.Г.Г. ***,с ЕГН********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Враца,с ЕИК** направените в производството по гр.дело №413/2013 год. по описа на РС-Мездра съдебно-деловодни разноски от общо 205.00 лв.-25.00 лв. държавна такса,80.00 лв. разноски за вещо лице и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Г.Г. ***,с ЕГН********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Враца,с ЕИК***  направените пред въззивната инстанция  съдебно-деловодни разноски от общо 125.00 лв.-25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Препис от същото да се изпрати на страните за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                          ЧЛЕНОВЕ:1..........          2..........