Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  10.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.03.2014 год., в състав:

 

Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ

                         ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               

в присъствието на секретар Х.Ц. като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 138 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "А." ЕООД, гр.П., представлявано от управителя Е. Я. Я., против Решение № 1039/21.12.2013 год. по гр.д.№ 3704/2013 год. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД и чл.74 ЗЧСИ против частен съдебен изпълнител В. Й. за сумата 6 600 лева, представляваща незаконосъобразно събрана такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2013 год. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваното решение е необосновано, неправилно и постановено при превратно тълкуване на събраните доказателства. Навеждат се доводи, че районният съд е достигнал до неправилен извод, че представените протоколи за разпределение на суми, издадени от съдебен изпълнител М.Д., касаят изп.д.№ 1132/2012 год., което е различно от изпълнителното дело, за което ответникът е издал удостоверението за присъединяване, поради което не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител. Въззивникът поддържа, че в посоченото удостоверение, издадено от ЧСИ Й., е допусната техническа грешка като вместо изп.д.№ 1132 е записано изп.д.№ 1032, като в подкрепа на това свое твърдение прави подробен анализ на събраните доказателства. Навежда доводи, че районният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и по-конкретно тези, представени с молба от 19.11.2013 год., а именно - молба до ответника от 22.07.2013 год. и обратна разписка, в които се съдържат достатъчно данни, вменяващи задължение на ЧСИ да извърши проверка преди да начисли дължимите такси.  Въззивникът оспорва твърдението на ответника, че във връзка с разпоредбата на чл.456 ГПК правилно е начислил таксата по т.26, като навежда доводи, че законът не вменява задължения на длъжника да брани други права по изпълнително дело и да претендира пред съдебния изпълнител Димитрова да разпредели сума на колегата си. Поддържа, че несправедливо и неправилно е длъжникът по изпълнително дело да плаща няколко пъти таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Моли решението на ВРС да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.Л.В., в качеството й на пълномощник и процесуален представител на въззиваемия В. Й., в който се оспорва въззивната жалба и се иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди се, че правилно и обосновано районният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.74 ЗЧСИ вр. чл.441 ГПК и чл.45 ЗЗД, тъй като не са извършени противоправни действия при събирането на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, нито виновно е причинена твърдяната от ищеца вреда. В подкрепа на това становище се навеждат подробни фактически и правни доводи. Въззиваемият се позовава на съдебна практика на ВКС, според която таксата по т.26 от Тарифата е дължима върху всяко плащане, извършено след започване на изпълнителното дело, а не само върху събраната с изпълнителни действия и участието на ЧСИ.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. За да се произнесе по правилността му, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд гр.Враца е сезиран от "А." ЕООД, гр.П. представлявано от управителя Е. Я., с иск против В. Й., в качеството му на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, за сумата 6 600 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2013 год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил длъжник по изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ Й.. Поради наличие на недвижими имоти на територията на съдебни райони Стара Загора и Пловдив, взискателят "О." АД се е присъединил по вече образувани производства против същия длъжник по изп.д.№ 504/2012 год. по описа на ЧСИ Т. Л. и изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М. Д.. С извършена цесия кредиторът "О." АД е продал своето вземане на "А. И." ЕООД, което дружество е встъпило в правата на взискателя и е конституирано като такъв по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М. Д.. По повод молба на новия взискател за вдигане наложения от ЧСИ В. Й. запор върху банковата сметка на длъжника в "Про Кредит Банка", съдебният изпълнител е изготвил справка за дължимите суми, в която е отразил и дължимост на такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/. Според изложените в исковата молба твърдения, тази такса не е дължима, както с оглед обстоятелството, че ответникът не е събрал никаква сума по изпълнителното дело, така и с оглед изричната разпоредба на забележка 3 към т.26 от ТТРЗЧСИ, според която таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от частния съдебен изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели.  При проведените разговори с ЧСИ Й., същият е отказал да вдигне запора и прекрати производството по делото, докато не се внесе посочената от него такса. С оглед ограничените възможности за обжалване на действията на ЧСИ и спешната нужда от вдигане на запора, ищецът на 02.08.2013 год. е превел сумата 6 600 лева, след което ответникът е вдигнал запора и е прекратил изпълнителното производство. В исковата молба се твърди, че тази сума е определена и събрана незаконосъобразно в противоречие с разпоредбите на чл.26, т.1 и т.3 от ТТРЗЧСИ, че такса в такъв размер не се дължи и събирането й е процесуално незаконосъобразно, че от това неправомерно действие на ЧСИ Й. ищецът е претърпял вреди, при което за него е налице правен интерес и са налице всички предпоставки на чл.45 ЗЗД вр. чл.74 ЗЧСИ за ангажиране отговорността на ответника. 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Й., чрез процесуалния му представител адв.Л.В., в който се оспорва основателността на предявения иск. В отговора се излагат в хронологична последователност всички извършени действия от ЧСИ Й. по изп.д.№ 459/2012 год. Твърди се, че при събирането на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ ответникът не е извършил противоправно действие, тъй като таксата е дължима върху всяко плащане, извършено след започване на изпълнителното дело, както е станало и в процесния случай.

Пред двете съдебни инстанции са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ Й.. Пред районния съд е изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й. е образувано по молба на "О." АД, гр.К. и приложени към нея Заповед за изпълнение на парично задължение № 10309/30.08.2011 год. и  изпълнителен лист от 01.09.2011 год., издадени по ч.гр.д.№ 10355/2009 год. на Пловдивския районен съд, с които длъжниците "А." ООД, "ВЛ И." ООД и Л. В. М. са осъдени да заплатят солидарно на "О." АД сумата 121 548,86 лева - главница; сумата 1 823,23 лева - договорна лихва за периода от 30.06.2011 год. до 19.08.2011 год.; сумата 10 000 лева - договорна лихва; сумата 2 667,44 лева - разноски за заповедното производство и сумата 1 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В молбата за образуване на изпълнителното производство е направено искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжниците - търговски дружества едновременно с изпращането на поканите за доброволно изпълнение. Съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до посочените от взискателя банки, както и покани за доброволно изпълнение. Изпратените запорни съобщения до ПроКредит Банк /България/ АД са върнати с отметка, че е наложен запор, но при недостатъчна наличност по сметката на длъжниците, а от Банка Пиреос България е преведена по сметка на ЧСИ наличната по сметката на "А." ООД сума от 61,46 лева.

С молби от 20.08.2012 год. и 17.09.2012 год. взискателят  е поискал и ЧСИ Й. е наложил възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжвиците "А." ООД и Л. В. М.. С първата от тези молби взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът "А." ООД доброволно е изплатил част от сумите по изпълнителния лист в размер на 15000 лева.

На 31.10.2012 год. са постъпили молби за присъединяване на "С. к.-С." ООД, с.Ч., общ.С. и ".А. Д. И." ЕООД, гр.П., които според изложените твърдения и представените удостоверения по чл.456, ал.2 ГПК, издадени от ЧСИ Т. Л. с район на действие ОС гр.Пловдив, имат качеството на кредитори по отношение на длъжниците "А." ЕООД, Е. Я. Я. и Л. В. М.. С резолюции от същата дата ЧСИ Й. е присъединил тези търговски дружества като взискатели по изп.д.№ 459/2012 год.

С молба от 11.01.2013 год. взискателят "О." АД е поискал и ЧСИ Й. е издал удостоверение № 00411/14.01.2013 год. на основание чл.456, ал.3 ГПК във връзка с подаване молба за присъединяването на дружеството като взискател по изп.д.№ 504/2012 год. по описа на ЧСИ Т. Л..

С молба от 13.02.2013 год. длъжникът Л. В. М. е поискал от ЧСИ Й. да уведоми взискателя "О." АД да се снабди с удостоверение, което да му послужи за присъединяването му към изп.д.№ 1032/2012 год. по описа на ЧСИ М. Д. с район на действие ОС Стара Загора. На 18.02.2013 год. е постъпило и искане от самия взискател "О." АД за издаване на удостоверение на основание чл.456, ал.3 ГПК, което да послужи пред ЧСИ М.Д. за присъединяването му като взискател по изп.д.№ 1032/2012 год. С резолюции върху двете молби от същата дата - 18.02.2013 год. ЧСИ е разпоредил издаване на исканото удостоверение. Такова удостоверение с изх.№ 01648/18.02.2013 год.  е издадено и в него е посочено, че следва да послужи пред ЧСИ М.Д. за присъединяването на "О." АД, гр.Кнежа по изп.д.№ 201282200401032. В удостоверението е посочено, че при ЧСИ В.Й. има образувано изп.д.№ 459/2012 год. и са описани подробно размерът на дълга, както и основанието, на което се дължат посочените суми.

С молба от 24.04.2013 год. е поискано конституиране на "А. И." ЕООД като взискател на мястото на присъединените взискатели "А.Д. И." ООД и "С. к.С." ООД на основание приложен договор за цесия от 23.04.2013 год. и уведомления по чл.99 ЗЗД. В чл.1 от договора е посочено, че предмет на цесията е вземането по изп.д.№ 540/2012 год. по описа на ЧСТ Т.Л.. С разпореждане от 24.04.2013 год. ЧСИ Й. е конституирал като взискател "А. И." ЕООД.

С молба от 25.04.2013 год. е поискано конституиране на "А. И." ЕООД като взискател и на мястото на първоначалния взискател "О." АД на основание приложен договор за цесия от 23.04.2013 год. и уведомление по чл.99 ЗЗД. В чл.1 на приложения договор е отразено, че предмет на цесията е вземане на "О." АД към "А." ЕООД и солидарно задължените му лица "ВЛ И." ООД и Л.В. М. в размер на 71 664,26 лева, произтичащо от  неизпълнение на задълженията по търговска сделка за покупко-продажба от 20.09.2010 год., за което е издаден от Пловдивския районен съд изпълнителен лист от 01.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 15125/2011 год., въз основа на който е образувано и е налице висящо изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ В. Й., за събирането на което вземане, съгласно издадено от ЧСИ Й. удостоверение № 00411/14.01.2013 год. и удостоверение № 01648/18.02.2013 год. "О." АД се е присъединило в качеството си на присъединен взискател и към изп.д.№ 504/2012 год. по описа на ЧСИ Т. Л. и изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д..

С молби вх.№ 3456/16.07.2013 год. и вх.№ 3490/22.07.2013 год. новоконституираният взискател "А. И." ЕООД, представляван от управителя М. Т., е поискал да бъде вдигнат запора върху посочена банкова сметка *** "А." ЕООД. С резолюция от 17.07.2013 год. ЧСИ Й. е отказал вдигане на запора, тъй като по делото има неплатени такси и разноски. От изготвената сметка за размер на дълга към 18.07.2014 год. е видно, че ЧСИ Й. е начислил такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер от 8 362,15 лева, от които 7 160,15 лева - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В сметката е посочено, че не е събрано и вземане на взискателя в размер на 123 583,27 лева. На взискателя "А. И." ЕООД е изпратено съобщение за постановения отказ за вдигане на запора, което е връчено на 24.07.2013 год. 

С молба вх.№ 3509/24.07.2013 год. длъжникът "А." ООД  е поискал да бъде изготвена справка за дължимата сума по изпълнителното дело, като е посочил, че същата е необходима за да се изплати дължимата на ЧСИ сума, след което да бъде вдигнат запора върху банковата сметка на длъжника в ПроКредит Банк. В молбата се сочи, че съобразно т.26, забележка 3 от ТТРЗЧСИ не се дължи възнаграждение върху събраната от друг колега сума. С разпореждане от 25.07.2013 год. ЧСИ Й. отново е отказал вдигане на запора, тъй като не са събрани всички такси и разноски.

С молба от 05.08.2013 год. взискателят "А. И." ЕООД е поискал прекратяване на изпълнителното дело, поради погасяване на задълженията по същото. Към молбата не са приложени доказателства, от които да е видно по какъв начин е станало плащането на задълженията.

С постановление от 05.08.2013 год. ЧСИ В.Й. е прекратил производството по изп.д.№ 459/2012 год., поради цялостно плащане на дълга.

Между страните не се спори относно обстоятелството, че длъжникът "А." ЕООД е изплатил на ответника Й. сумата 6600,00 лева, представляваща част от начислената от съдебния изпълнител такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение е отразено, че от "А." ЕООД по банков път са преведени на ЧСИ Й.  6600,00 лева и като основание в платежния документ е записано - ид № 459/2012 год.

Пред първоинставционния съд ищецът е представил протоколи   от 08.05.2013 год. и 12.09.2013 год. за разпределение на суми по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д., от който е видно, че взискателят "А. И." ЕООД е обявен за купувач от публична продан на недвижими имоти и движими вещи на обща стойност 306 658,28 лева. При извършеното разпределение на "А. И." ЕООД е отразено погасяване на вземания  в качеството му на взискател , конституиран с представени доказателства за настъпило частно правоприемство /договор за цесия/ от "О." АД, гр.Кнежа за вземания, съгласно удостоверение, издадено по изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й.. Извършено е начисляване на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Пред настоящата съдебна инстанция са представени писмени доказателства, от които се установява, че с постановление от 07.11.2013 год. на ЧСИ М.Димитрова е прекратено производството по изп.д.№ 1132/2012 год. по отношение на длъжника "А." ЕООД за дължимите вземания към взискателя "А. И." ЕООД на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Изпратено е съобщение до длъжника "А." ЕООД за прекратяване на изпълнително дело, в което е извършено отразяване на изпълнителните титули, сред които и удостоверение от ЧСИ В. Й. по изп.д.№ 459/2012 год. и ч.гр.д.№ 15125/2011 год. на Районен съд Пловдив.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В изготвения на основание чл.140, ал.3 ГПК проект за доклад по делото, районният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД и чл.44 ЗЧСИ. В първото съдебно заседание съдът при изготвяне на окончателния доклад е препратил към проекта за доклад, респ. и към дадената в него правна квалификация на предявения иск. Страните не са оспорили така определеното от районния съд правно основание на предявения иск. Настоящият съдебен състав, изхождайки от изложените в исковата молба твърдения, свързани с незаконосъобразни действия на ответника Й., вследствие на които за ищеца са настъпили вреди, намира, че правната квалификация на предявения иск е определена правилно от първоинстанционния съд.

Общият фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащ облигационно правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи: противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и вредата, вина. Разпоредбите на чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ допълват, че вредите трябва да са причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на частния съдебен изпълнител.

След извършен анализ на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че от същите не се установява наличие на извършено нарушение  от страна на ЧСИ В. Й. при събиране на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

 Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от ТТРЗЧСИ по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението. Съдебната практика приема, че тази такса се дължи независимо дали длъжникът е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело - в този смисъл е Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК и др.

В конкретния случай не се спори, че производството по изп.д.№ 459/2012 год. е прекратено от ЧСИ Й., поради цялостно плащане на дълга, както и че това плащане не е извършено чрез постъпване на суми по същото изпълнително дело. Предвид цитираната норма на чл.79, ал.1 ГПК и посочената съдебна практика, длъжникът дължи заплащане на пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, доколкото това погасяването на задължението е станало след започване на изпълнителното производство, независимо от обстоятелството, че сумата не е събрана от съдебния изпълнител.

За да обоснове незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ действие по събиране на таксата, ищецът се позовава на забележката по т.3 на чл.26 от ТТРЗЧСИ, според която таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели. От събраните доказателства се установи, че дължимата от "А." ЕООД сума действително е събрана в рамките на друго изпълнително производство по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д.. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че представените от ищеца 2 броя протоколи за разпределение на суми по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ Д. нямат връзка с изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ Й., тъй като издаденото от ответника Й. удостоверение за присъединяване е за различно дело. Действително в издаденото от ответника на основание чл.456, ал.3 ГПК удостоверение изх.№ 01648/18.02.2013 год.  е посочено, че следва да послужи пред ЧСИ М.Д. за присъединяването на "О." АД, гр.Кнежа по изп.д.№ 1032/2012 год., а не по изп.д.№ 1132/2012 год.. Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на удостоверението е допусната техническа грешка при посочване номера на делото, към което ще бъде извършено присъединяване. Тази грешка е следствие от действията на самите страни, доколкото при подаването на молбата на длъжника Л. В. М. от 13.02.2013 год. и молбата на взискателя "О." АД от 18.02.2013 год., с които е поискано издаване на удостоверението за присъединяване, погрешно е посочено, че същото ще послужи по изп.д.№ 1032/2012 год.  по описа на ЧСИ М.Димитрова. Обстоятелството, че приложените протоколи за извършено разпределение по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д. касаят изпълнение на задължението и по изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й., е изрично посочено в съдържанието на тези протоколи. В същите е посочено и обстоятелството, че взискателят "А. И." ЕООД е конституиран въз основа на доказателства за настъпило частно правоприемство по договор за цесия от "О." АД. От съдържанието на този договор също се установи, че предмет на цесията е вземане на "О." АД към "А." ЕООД и солидарно задължените му лица "ВЛ И." ООД и Л. В. М. в размер на 71 664,26 лева, произтичащо от  неизпълнение на задълженията по търговска сделка за покупко-продажба от 20.09.2010 год., за което е издаден от Пловдивския районен съд изпълнителен лист от 01.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 15125/2011 год., въз основа на който е образувано и е налице висящо изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й., за събирането на което вземане, съгласно издадено от ЧСИ Й. удостоверение № 00411/14.01.2013 год. и удостоверение № 01648/18.02.2013 год. Най-сетне в приложените пред настоящата съдебна инстанция доказателства за прекратяване на производството по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ Д. отново изрично е посочено, че това прекратяване касае и изпълнителните титули - удостоверение на ЧСИ В.Й. по изп.д.№ 459/2012 год. и ч.гр.д.№ 15125/2011 год. на Районен съд Пловдив /по което е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на изп.д.№ 459/2012 год./. Съвкупното обсъждане на тези доказателства обосновава извода, че въпреки допуснатата техническа грешка в издаденото от ЧСИ Й. удостоверение изх.№ 01648/18.02.2013 год., взискателят по изп.д.№ 459/2012 год. по описа на Й. се е присъединил като взискател и по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д., по което е извършено събиране на дължимата от ищеца "А." ЕООД сума. 

Настоящият съдебен състав намира, че макар и да е извършено събиране  на сумата по друго изпълнително дело, ответникът Й. не е извършил противоправно и виновно действие към момента на събиране на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, поради следните съображения:

 Молбата на взискателя "А. И." ЕООД за прекратяване на изпълнителното производство е депозирана пред ЧСИ В.Й. на 05.08.2013 год. В нея се сочи, че се иска прекратяване на делото, поради погасяване на задълженията. В молбата не са изложени каквито и да са доводи, че сумата е събрана от друг съдебен изпълнител, нито са представени доказателства в тази насока. Преди подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство са подавани и молби за вдигане на наложен запор върху банковата сметка на длъжника, към които също не са приложени доказателства, че дължимата сума е събрана по друго изпълнително производство, по което взискателят е присъединен. Единствено в молба на самия длъжник "А." ЕООД от 24.07.2013 год. се сочи, че пропорционалната такса не е дължима от него съобразно забележката по т.3 на чл.26 ТТРЗЧСИ, но отново без да се посочва конкретно и без да се представят доказателства кой е съдебния изпълнител, събрал сумите, и по кое изпълнително дело е станало това.  При липса на извършено от страните конкретно посочване и на доказателства за събиране на сумите по друго изпълнително дело, по което взискателят е присъединен, не може да се приеме, че   към момента на прекратяване на делото ЧСИ В.Й. е следвало да съобрази разпоредбата на  забележката по т.3 на чл.26 от ТТРЗЧСИ и да приеме, че пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ не е дължима на това основание. Единственото посочено от взискателя основание за прекратяване на изпълнителното производство е "погасяване на задълженията по същото", при което обаче на ответника се дължи пропорционалната такса с оглед чл.79, ал.1 ГПК и посочената по-горе практика на ВКС.

На следващо място, при съпоставяне на датите на издаденото от ЧСИ Й. постановление за прекратяване на изп.д.№ 459/2012 год. и датите на съставените протоколи за разпределение по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д., е видно, че към момента на събиране на пропорционалната такса и прекратяване на изпълнителното производство от страна на ЧСИ Й. е бил съставен само първия протокол от 08.05.2013 год.за разпределение на суми по изп.д.№ 1132/2012 год. Липсват обаче доказателства, от които да се установи кога е влязло в сила извършеното с този протокол разпределение. Освен това разпределената с този протокол сума е в по-малък размер от дължимата сума дори и само по изп.д. № 459/2012 год. /а суми се дължат общо по три изпълнителни дела/, поради което не може да се приеме, че с това разпределение е извършено погасяване на дълга.  Следващото разпределение по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д. е извършено на 12.09.2013 год., т.е. повече от месец след като ЧСИ В.Й. е събрал таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ и е прекратил производството по изп.д.№ 449/2012 год. Прекратяването на изп.д.№ 1132/2012 год. пък е извършено с постановление от 07.11.2013 год. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че към момента на поисканото прекратяване на изп.д.№ 459/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й., събраната от него такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е била дължима и с оглед обстоятелството, че все още не е била събрана цялата дължима сума на присъединените взискатели по изп.д.№ 1132/2012 год. по описа на ЧСИ М.Д..

В обобщение на изложеното, въззивният съд приема, че по делото не се установи твърдяното от ищеца противоправно поведение от страна на ответника В. Й., както и че презумцията на чл.45, ал.2 ЗЗД относно наличието на виновно поведение се опровергава от събраните доказателства.   При липсата на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД вр. чл.74 ЗЧСИ и чл.441 ГПК предявеният иск за обезщетяване на вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-въззивник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 1200,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                 Р             Е             Ш            И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1039/21.12.2013 год. по гр.д.№ 3704/2013 год. на Врачанския районен съд.

ОСЪЖДА "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П., район "С.", ул."В.Л." № **, с ЕИК ***,  представлявано от управителя Е. Я. Я., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Й. от гр.В., ул."Л." №**, офис 403, сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   

 

 

Председател:...........        Членове:1..........              2..........