Р Е Ш Е Н И Е .....

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  гр. Враца, ……………………2014г.

 

Врачанският окръжен съд,   търговско отделение

в   открито  заседание на 01.04.2014г. в състав:

 

Председател:РОСИЦА ИВАНОВА

Членове: РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА

  ДИМИТЪР МИРЧЕВ

                   

при участието на

                   секретаря М.К.       

като разгледа докладваното от съдията Мирчев

       в.гр.  дело № 149     по описа за  2014  г.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. от ГПК.

 

      С Решение № 844/25.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1958/2013 г. по описа на РС – Враца, състав на първоинстанционния съд, е уважил като основателни и доказани исковете, предявени от дружеството „Р.”, Франция против „С. ДД” ООД, гр. В. за заплащане на сумата от 9470 евро или 18 521.71 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2013 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 2 340.87 лв.

          Решението се оспорва с въззивна жалба от „С. ДД” ООД с доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго – за отхвърляне на исковете на юридическото лице „Р.”, Франция. Прави с въззивната си жалба искане за събиране на нови доказателства пред окръжния съд – да се допусне като писмено доказателство счетоводна справка с изх. № 44/12.11.2013 г., издадена от въззивника.

        Въззиваемата страна не е депозирала становище по подадената въззивна жалба.

        Окръжен съд – Враца, след служебна проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, е счел, че същата е подадена в срок, че отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл. 260 и 261 от ГПК, че произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес, и че е насочена против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което е редовна и процесуално допустима. Разгледал е същата в открито заседание и с мотивирано определение в закрито заседание е отхвърлил направените от въззивника доказателствени искания във втората инстанция.

 ОС – Враца установява следната обстановка по делото:

Търговското дружество Р.” с президент /управител/ Ж. П. М., регистрирано в търговския регистър на град Лил, Франция с пълномощник Г. Б. Д. и чрез редовно упълномощени адв. М. П. и Н. Д. от САК е предявил иск против С. ДД ООД с ЕИК:***  от гр. Враца за това, че същата им дължи сумата от 9470 евро или 18521,71  лева – неправомерно получена в резултат на повторен паричен превод, нареден от ищеца в първата инстанция към банковата сметка на ответника в „Интернешънъл Асет Банк” АД, извършен на 14.09.2010 г.

В исковата молба са посочени следните факти и обстоятелства довели до предявяване на иска:

Между страните по спора се сключва договор за изработка на облекла през 2010 г.,на базата на който плащанията от страна на ищеца са ставали по банков път, след получаване на изработвани от ответника облекла, и в двуседмичен срок от получаването им. През м. август на 2010 г., за да се получат облеклата по искане на ответника /въззивник/, ищецът /сега въззиваем/превежда предварително парична сума в размер на 9470 евро по издадена фактура от 25.08.2010 г., но ищецът не съобразил, че е платил вече поръчката, превежда отново същата сума след две седмици от получаването, при което „С. ДД ООД получава неправомерно посочената сума - предмет на спора, като платена два пъти за едно и също нещо /за работа, която всъщност вече е била заплатена/.

Въпреки разговорите и поканата за доброволно плащане от 09.04.2013 г., С. ДД ООД не връща сумата, която според твърденията на представителите на френското дружество, се явява повторно и в този смисъл - недължимо плащане.

Ответникът в първата инстанция не е взел становище по иска в срока за отговор по чл. 131 ГПК, нито е взел участие в първото по делото открито с.з. без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие и без да посочи извинителни причини за неявяването си.

Искът е с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД. Този, който е получил нещо без основание, дължи връщането му, т.е. налице е един от фактическите състави на неоснователното обогатяване, посочени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД – извод, който се налага с оглед изложените в исковата молба твърдения на ищеца.

За дружеството – въззивник са настъпили съответните поетапни преклузии с оглед процесуалното му поведение в първата инстанция, но въпреки това следва да се отговори на всяко от изложените във въззивната жалба оплаквания:

 1. Твърди се липса на активна процесуална легитимация, както и че исковата претенция била заведена без надлежна представителна власт.

      Това е неоснователно. В първоинстанционното дело са приложени: преведено на български език извлечение от търговския регистър на гр. Лил, Франция относно правосубектността на ищеца и представителната власт на управителя Ж.-П. М.; приложено е и пълномощно, с което г-н М. упълномощава г-жа Г. Д. с права от съдебно естество, както и с възможността да ПРЕУПЪЛНОМОЩАВА други лица за същото /л. 9 от делото/; налице е и договор за правна помощ и съдействие, сключен между Г.Д.и адв. М. П. и Н. Д. от САК;

2. Недопустимост на решението относно главница и мораторна лихва.

    Това е частично основателно. Претендирани са 18 521.71 лв. /левовата равностойност на паричния превод от 9 470 евро/, като толкова е присъдил и съдът. Ищцовата страна не е поискала мораторна лихва /вж. стр.втора от исковата молба/ и такава не е присъждана, но е присъдена законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2013 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда, което е неправилно. Това е така, защото, ако няма направено искане от ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – то съдът няма да може да я присъди, а ако го е сторил, както е и в конкретния случай – това ще е недопустимо.

3. Оспорват се част от събраните в първата инстанция писмени доказателства, но тези права са преклудирани с оглед бездействието на въззивника пред районния съд, при което тези оплаквания няма да се коментират по същество

4. На последно място, се развиват доводи, че спорът следвало да се гледа по реда на Глава 32 ГПК „Производство по търговски спорове” от ГПК и се правят съответни оплаквания в тази връзка.

И това е неоснователно. Това особено производство се развива само пред окръжен съд като първа инстанция и в хипотезите, посочени в чл. 365 ГПК, но не е приложимо, когато делото се разглежда от районен съд като първа инстанция - когато производството се развива в рамките на основния /общия/ исков процес.

 

   Ето защо, въззивната жалба е неоснователна /с изключение на оплакването за законната лихва върху главницата/, при което право на разноски има въззиваемата страна, но искане за присъждането им не е направено, а и не са представени доказателства за извършване на такива разходи.

 

Водим от горното, Врачански окръжен съд

 

                Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 844/28.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1958/2013 г. по описа на РС – Враца, САМО В ЧАСТТА, в която е присъдена законна лихва върху сумата от 9 470 евро /или 18 521.71 лв./, считано от 15.05.2013 г. до окончателното й заплащане, като произнесено по непредявен иск.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 844/28.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1958/2013 г. по описа на РС – Враца в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

Председател:.......    Членове:1.              2.