Р Е Ш Е Н И Е ...

 

Гр.Враца,30.04.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на осми април            в състав:

 

Председател:ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА

    Членове:Радослава Симеонова

                                 Пламен Шумков

в присъствието на:

прокурора                      секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

гражданско        дело N163       по описа за 2014  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        С Решение №2 от 06.01.2014 год. постановено по гр.д.№297/2013 год.,Районен съд-гр.Враца е отхвърлил предявения от „Р.”ЕООД,ЕИК---000,1164 С., кв. ”Д.” , ул.”Я.”№* , вх.*,ап.*,представлявано от управителя М. А. К. иск за сумата 1955.83 лв.,представляваща стойността на недължими неустойки , приспаднати от навлата по фактури №12886/01.10.2012 год. и №12908/02.12.2012 год. и алтернативно предявения иск за сумата 195.58 лв.,представляваща неоснователно удържана сума над общия размер на предявените неустойки по заявка-договор №79/11.09.2012 год. и №89/20.09.2012 год.срещу „С. Б.” ООД , ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.В. , ул.”Л.”№** , ет.* ,офис 504 , представлявано от Управителя Х.Ц.И. , чрез адв.М.М. ***, като е присъдил на ответника деловодни разноски за първата съдебна инстанция в размер на 460 лв.

Въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд е подало „Р.”ЕООД,ЕИК***,1164 С., кв. ”Д.” , ул.”Я.”№* , вх.*,ап.*,представлявано от управителя М. А.К.,чрез адв.В.В.,САК.

Оплакването е за неправилност на атакувания съдебен акт,като постановен в нарушение на процесуалния и материален закон.

    При уважаване на жалбата,моли да се отмени решението на първостепенния съд и вместо него да постанови друго,с което да се уважи исковата претенция за сумата  1955.83 лв.,представляваща стойността на недължими неустойки , приспаднати от навлата по фактури №12886/01.10.2012 год. и №12908/02.12.2012 год.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до датата на окончателното й изплащане и се претендират разноски и за двете съдебни инстанции в т.ч и адвокатско възнаграждение.

    От страна на въззивника се поддържа,че първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон и не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната връзка и съобразявайки правилата за преценка на доказателствата.

    Твърди се от дружеството въззивник,че първостепенния съд е допуснал процесуално нарушение-нарушение на чл.194,ал.2 и 3 от ГПК.С определение от 21.05.2013 год. е открил производство по чл.193 от ГПК ,касателно заявка-договор №78/11.09.2012 год. и №79/20.09.2012 год.,но липсва произнасяне по това оспорване,което представлява нарушение на чл.194,ал.2 и 3 от ГПК.

    Поддържа се нарушение на материалния закон-чл.8 ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ.Според въззивника,превозвачът не е приемал общите условия,едностранно обявени от „С. Б.” ООД,регламентиращи условията за заплащане на неустойки и размера на неустойките.Твърди се,че първата заявка от 11.09.2012 год. не се отнася за процесния превоз.По втората заявка от 20.09.2012 год.,представените от ответника варианти на заявката-„първоначален” и „последващ”,не са подписани от ищеца и според него по този транспорт не са съгласувани общите условия.

    Според изложеното в жалбата,допуснато е и нарушение на чл.30,ал.3 от конвенция  CMR.След като заявката от 20.09.2012 год. не е подписана и не е доказано приемането от страна на въззивника на общите условия,отношенията между страните относно неустойката следва да се уреждат от тази конвенция,която предвижда само неустойка за  забава на доставката,но не и неустойка за забава в товареното.След като съдът е приел,че неустойка се дължи и за разтоварване е допуснал нарушение на конвенцията.Превозвачът се позовава и на липсата на рекламация по първия транспорт и неспазване на срока по чл.30,т.3 от Конвенцията.Относно втория транспорт също се позовава на неспазване на срока ,като твърди,че рекламацията за забава е направена след изтичане на 21-дневния срок по чл.30,ал.3 от Конвенцията.

    Поддържа се и необоснованост на атакувания съдебен акт,в частта с която се приема,че по отношение на първия транспорт е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на превозвача,изразяващо се в „дотоварване”,за което ответникът е удържал неустойка от 400 евро,както и забава ,за която е удържал неустойка от 100 евро.Необоснованост се поддържа и относно размера на уважения иск.Като пропуск водещ до така твърдения порок се сочи и обстоятелството,че съдът не е обсъдил важна констатация на ССЕ,а именно че и двете страни счетоводно не са отразили прихващането ,направено от ответника.

Позицията на „С. Б.” ООД ,обективирана в отговора  подаден чрез адв.М.,в установения в закона срок,е че решението е правилно и моли да бъде потвърдено с присъждане на разноските за въззивната инстанция,а въззивната жалба е изцяло неоснователна.

Поддържа се от въззиваемото дружество,че съдът не е нарушил нормата на чл.194 ГПК,тъй като е оспорено съдържанието,а не истинността на документите ,а верността на отразеното следва да се провери със събраните в хода на съдебното следствие доказателства,което съдът е сторил.

Изразил е становище за неоснователност на оплакванията за необснованост и противоречие на съдебния акт с материалния закон.Според изложеното ищецът не е доказал твърдението си,че е изпълнил точно процесните два договора за превоз,съгласно постигнатите между страните уговорки.Позовава се на установената фактическа обстановка от представените писмени доказателства и показанията на св.И.,заемаща длъжността „спедитор” в ответното дружество.Според изложеното общите условия,в които са договорени неустойките са неразделна част от договорите за извършване на транспортни услуги,предлагани от ответника и са задължителни в отношенията с ищеца съгласно чл.298,ал.1 ТЗ, защото са приети изрично с полагане на подпис върху заявката,а от друга страна ищецът е търговец,с основен предмет на дейност превоз на стоки и спедиция,знаел е общите условия от възлагани му предходни превози от ответника и не ги е оспорил.Изразява становище,че е налице форма на неизпълнение на договора за превоз,за която превозвача отговаря и удържаните му 400 евро обезщетяват ответника за претърпяни вреди.По втория договор за превоз  от 20.09.2012 год. ,превозвачът отново не е изпълнил точно задълженията си на превозвач и начислените неустойка общо в размер на 500 евро се дължат на основание т.14 от общите условия.Неоснователни се явявали и твърденията за неспазени срокове за рекламация по конвенцията.

Изложени са твърдения за неоснователност на доводът на ищеца,че задълженията не били отразени счетоводно и се твърди,че исковете са неоснователни,тъй като предявените с тях вземания са погасени ,вследствие на извършеното прихващане преди образуването на делото.Алтернативно се поддържа,че дори да се приеме,че възражението за прихващане  не е породило целените с него правни последици,исковете са неоснователни ,поради погасяване на предявените с тях вземания с насрещни вземания на ответника.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена от страна с право на жалба,в рамките на преклузивния срок визиран в закона и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбата оплаквания,доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Пред Районен съд-гр.Враца е предявена искова молба от „Р.”ЕООД,ЕИК***,1164София,кв.”Д.”,ул.”Я.”№*, вх.*,ап.*,представлявано от управителя М. А. К. иск за сумата 1955.83 лв.,представляваща стойността на недължими неустойки , приспаднати от навлата по фактури №12886/01.10.2012 год. и №12908/02.12.2012 год. и алтернативно предявения иск за сумата 195.58 лв.,представляваща неоснователно удържана сума над общия размер на предявените неустойки по заявка-договор №79/11.09.2012 год. и №89/20.09.2012 год.срещу „С. Б.” ООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В. , ул.”Л.”№** , ет.* ,офис** , представлявано от Управителя Х. Ц. И. , чрез адв.М.М. ***,

Като поддържа,че към датата на подаване на исковата молба,търговецът не е погасил задължението си,ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска.

    Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,доводите и съображенията,изложени от страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство,въведен с въззивната жалба,са предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.367 и 372 ТЗ във вр. с чл.374 ТЗ.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271,ал.1,изречение първо,предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,визирани в чл.269 , ал.1,изречение първо от ГПК,въззивният съд констатира,че решението е валидно и допустимо.

    Решението е постановено от надлежен орган,функциониращ в надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в писмена форма и е подписано,като волята на съда е изразена по начин,който позволява да се изведе нейното съдържание.

    Решението отговаря на изискванията ,при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право,така,както е въведено с исковата молба.

    Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.

    Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271,ал.1,изречение първо,предложение трето от ГПК ,и съобразявайки се с правомощията си,визиран в чл.269 , ал.1,изречение второ от ГПК,въззивният съд приема решението за неправилно.Съображенията за този извод са следните:

    Пред първостепенният съд,ищецът е поддържал,че между него и ответника са възникнали облигационни отношения по договор за превоз.Със Заявка –договор за извършване на транспортна услуга №79 от 11.09.2012 год.”С. Б.”ООД гр.В. е възложило на ищцовото дружество извършването на международен автомобилен превоз от България до Испания.Поддържа се от превозвачът,че превозът е осъществен,за което е съставена CMR-товарителница от 21.09.2012 год.,като в клетка 24 от същата с подпис и печат е удостоверено предаването на товара на крайния получател.Твърди се още,че превозвачът е изпълнил точно задълженията си по превозния договор,в подкрепа на което сочи,че забележки по товарителницата няма.Според превозвачът за него се поражда правото да получи уговорената превозна цена от 2400 евро без ДДС или 2 880 с ДДС,с левова равностойност 5632.80 лв. и била издадена фактура №12886/01.10.2012 год. за сумата 5632.80 лв.

    С писмо от 03.10.2012 год.,товародателят предявил рекламация пред превозвача,за глоба от неговия клиент по процесния превоз в размер на 400 евро,за това,че на транспортното средство,с което е извършен превоза,е натоварена и друга стока ,а не само стоката  по заявката му.Превозвачът отхвърлил рекламацията,тъй като се позовал на CMR и Закона за автомобилните превози,които предвиждат неустойки само при пълна или частична повреда и/или липса на товара и закъснение на доставката.Според ищеца заявка-договор №79/11.09.2012 год. не съдържа клауза за неустойка.

    С друга заявка –договор от 20.09.2012 год. също под №79,ответното дружество възложило превоз от Испания до България,превозът бил извършен,съставена товарителница с дата 25.09.2012 год.,в клетка 24 с подпис и печат е удостоверено предаваното на товара,забележки по нея не са вписани.С така изложеното се подкрепя твърдяното в исковата молба обстоятелство,че превозвачът е изправна страна и има право да получи договореното възнаграждение в пълен размер, а именно  сумата 5 632.80 лв.,за което издал и фактура №12908/02.10.2012 год.С писмо изх.№132/31.10.2012 год.,ответното дружество уведомило превозвача,че от договореното възнаграждение ще удържи неустойка 500 евро за неспазване на срока на товарене и разтоварване.Според ищеца клауза за неустойка не е договаряна,ако писмото се приеме за рекламация,то тя е подадена извън сроковете по чл.30,т.3 от Конвенция CMR.

    Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на исковете, с това,че след отправена покана,ответникът е изплатил част от дължимата цена на извършените превози,но си е удържал горепосочените суми,дори 100 евро в повече,като според ищеца това е сторил в противоречие със закона.

    Ответникът е упражнил правото си на отговор и с него е оспорил предявените искове.Моли да се отхвърлят като неоснователни и претендира присъждане на разноските,включително и адвокатско възнаграждение.

    В отговора се признава наличието на облигационни отношения между страните по двата броя договори за превоз представени от ищеца.В отговора се пояснява,че предмет на транспортиране и по двата договора са стоки изпратени от търговец  от гр.Пловдив и предназначени за такъв в Испания,като изпълнението на превозите ответникът е приел от „И. Л.”ООД,Испания и възлага в качеството му на последващ превозвач на ищцовото дружество.В подкрепа на това си твърдение е представил  два броя „Заповеди за товарене” RC-TF-02  от 11.09.2012 год.,в които подробно са описани условията за транспортиране.

    Твърди се от ответника,че по първата заявка стоката е пакетирана в 400 кашона с тегло от общо 6 584 кг.,изискващи място от 70 куб.м.Въз основа на нея е изпратен на ищеца по факс заявка-договор №78/11.09.2012 год.,с искане да бъдат конкретизирани регистрационните номера на автокомпозицията,с която ще бъде извършен транспорта.Заявката е върната с подпис и печат и конкретизация на автокомпозицията,което според ответника означавало,че ищецът е приел условията и доколкото в графа”вид на стоката”,изрично било отбелязано,че товарът е „комплектен”,което означавало товар който следва да бъде превозен самостоятелно и изисква цялото товарно пространство на съответното превозно средство е приел и това условие.Според изложеното в отговора,ищецът е нарушил тези условия,като на първо място е изпратил неподходящо превозно средство,което е било подменено,но въпреки това не е било с изискуемата дължина,а освен това е превозвал и четири палета за друг клиент,дотоварен впоследствие.Това е довело до затруднения при разтоварването и санкция от товарополучателя  по отношение на „И. Л.”ООД,а именно от възнаграждението е удържана сумата от 400 евро,която сума търговецът е удържал от ответника,като последващ превозвача съгласно чл.374,ал.1 ТЗ,която сума той е прихванал от възнаграждението за ищеца.

    По втория договор от 20.09.2012 год. се поддържа,че ищецът е закъснял с товареното,като вместо на 24.09.2012 год. е товарил на 25.09.2012 год.-датата на съставяне на CMR товарителницата,а разтоварването е станало на 02.10.2012 г.Съгласно  т.14 от общите условия  към договора ответникът е начислил неустойка в размер на 500 евро.,която също е прихванал със задължението си към ищеца.

    При така изложеното се поддържа от ответникът,че претендираните с предявените искове вземания са погасени,след извършеното прихващане преди образуването на производството.

    По делото е била допусната и изслушана ССЕ,като вещото лице констатирало,че процесните фактури са осчетоводени при ищеца в съответствие със ЗСч и е начислен ДДС за продажби.При ответника също са осчетоводени,начислен ДДС за покупки.Към датата на проверката вещото лице не е установило да са  извършени счетоводни действия за прихващане и по двете фактури и от двете страни.

    Съдът като обсъди събраната по делото доказателствена съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    Безспорно е възникването на договорни отношения по две заявки-договори.От ответника „С. Б.”ООД на ищеца „Р.”ЕООД ,са възложени с две заявки-договори-от 11.09.202 год. и 20.09.2012 год.-два международни автомобилни превоза на товари от България до Испания.Превозите са извършени и товарите са доставени на получателите,което е отбелязано с подписи и печати в клетка 24 на съставените за всеки от двата превози CMR-товарителници.За заплащане на превозната цена по двата превоза от „Р.ЕООД са издадени две фактури:№12886/01.10.2012 год. по заявката от 11.09.2012 год. и №12908/02.10.2012 год. по заявката от 20.09.2012 год.По заявката от 20.09.2012 год. ответникът е предявил рекламация в размер на 500 евро за забава при товаренето и разтоварването на стоката.От уговорените навла по двата транспорта ответното дружество е удържало от „.Р.”ЕООД чрез едностранно съставен протокол за прихващане с дата 07.12.2012 год. неустойки в размер на 500 евро по всяка една от двете рекламации или общо 1000 евро. Спорът е относно това изправна страна ли е ищецът по тези договори,имал ли е право ответникът да начисли неустойки и да прихване тези суми с дължимото възнаграждение на превозвача.

    От страна на ищецът са оспорени автентичността на  представените с отговора на исковата молба заявка-договор №78/11.09.2012 год.,в първоначален и окончателен вид,заедно с общите условия на „С. Б.”ЕООД,с твърдение,че третата страница на тези заявки с подпис и печат на „Р.”ЕООД е взета от друга заявка,което се установявало от различните номера на влекача и товарното ремарке спрямо вписаните в товарителницата  МПС,оспорен е подписа върху представените с отговора на исковата молба заявка-договор №79/20.09.2012 год. в първоначален и окончателен вид,заедно с общите условия на „С. Б. „ЕООД,който не бил на представител на „Р.”ЕООД,оспорена е автентичността на представените с отговора  на исковата молба писма от електронната поща на „С.Б.”ЕООД,тъй като не са подписани с електронен подпис,поради което не може да се установи нито кой ги е съставил,нито достоверна дата на съставянето им.

    В с.з от 21.05.2013 год. адв.М. е заявил,че ще се ползва от представените и оспорени доказателства,при което първостепенният съд е открил производство по чл.193 от ГПК,без да уточни по отношение на кое от направените оспорвания.С Молба вх.№8911/31.05.2013 год. адв.М. е сезирал съда с доказателствени искания,във връзка с направените оспорвания ,като по тях няма произнасяне от страна на първостепенния съд,не се поддържат от адв.М. в проведеното на 17.12.2013 год. съдебно заседание,нито пред въззивната инстанция.Във връзка с оспорването първостепенният съд не е разпределил доказателствената тежест.Няма искане от страните това да стори въззивната инстанция.

    По направените оспорвания,съдът приема следните правни изводи:

    От страна на ищецът са оспорени автентичността на  представените с отговора на исковата молба заявка-договор №78/11.09.2012 год.,в първоначален и окончателен вид,заедно с общите условия на „С. Б.”ЕООД,с твърдение,че третата страница на тези заявки с подпис и печат на „Р.”ЕООД е взета от друга заявка,което се установявало от различните номера на влекача и товарното ремарке спрямо вписаните в товарителницата  МПС,оспорен е подписа върху представените с отговора на исковата молба заявка-договор №79/20.09.2012 год. в първоначален и окончателен вид,заедно с общите условия на „С. Б. „ЕООД,който не бил на представител на „Р.”ЕООД,при това оспорване доказателствената тежест е за ищеца.Той е следвало да докаже твърдяната подмяна на страници и твърдяното обстоятелство,че подписа върху представените с отговора на исковата молба заявка-договор №79/20.09.2012 год. в първоначален и окончателен вид,заедно с общите условия на „С. Б. „ЕООД,не е на представител на „Р.”ЕООД.Такива доказателства не са ангажирани и съдът приема,че доказателствената сила на тези документи не е оборена.

    Оспорена е автентичността на представените с отговора  на исковата молба писма от електронната поща на „С.Б.”ЕООД,тъй като не са подписани с електронен подпис,поради което не може да се установи нито кой ги е съставил,нито достоверна дата на съставянето им.

    Доказателствената тежест в тази хипотеза е за ответника и след като той не е поддържал събирането на поисканите от него относими доказателства за установяване на истинността на електронната кореспонденция,съдът приема,че тя не следва да се цени като доказателство по делото.

    При приетото по-горе,съдът приема,правният извод,че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за превоз и общите условия са приложими при уреждане на взаимоотношенията между страните,както и разпоредбата на чл.374 ТЗ и качеството на ответника на „последващ превозвач” по смисъла на тази разпоредба.От страна на ищцовото дружество не е упражнено правото дадено му с разпоредбата на чл.298 ал.1 т.2 и чл.292 ал.2 от ТЗ-да се противопостави изрично на предложените му Общи условия.

    По заявката-договор от 11.09.2012 год. е предявена рекламация с писмо от 03.10.2012 год.,в което ответното дружество посочва,че от негов клиент по процесния превоз му е предявена глоба в размер на 400 евро.По тази рекламация ищецът се е произнесъл,като я е отхвърлил,позовавайки се на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и Законът за автомобилния транспорт,в които не се предвижда такава неустойка,а именно за случаи ,когато  заедно с комплектния товар се превозва чужда стока,в разглеждания случай 4 броя чужди палети.

    От страна на ответникът не се доказа твърдяното предявяване на глоба в размер на 400 евро от неговия възложител,тъй като не се установи автентичността на разменената по електронен път кореспонденция,поради което съдът приема,че той няма ликвидно и изсикуемо вземане за тази сума към ищеца.

    Относно заявката –договор от 20.09.2012 год. е предявена рекламация за неустойка в размер на 500 евро за неспазване на срока на товарене и разтоварване. Забавата се урежда от чл.30,т.3 на Конвенцията,която разпоредба не предвижда неустойка при забава на товаренето,а само неустойка при забава на доставянето при условие,че забавата при доставянето може да даде основание за обезщетение само,ако в срок от 21 дни от деня на предоставяне на стоката на разположение на получателя,е била отправена писмена рекламация до превозвача.Съдът приема,че в процесния случай тя е направена най-рано с писмото от 31.10.2012 год.,след изтичане на 21-дневния срок,поради което съдът приема няма ликвидно и изсикуемо вземане за тази сума към ищеца.

    Заявеното от ответника извънсъдебно прихващане не е породило целеният ефект.Вещото лице по слушаната ССЕ е установило,че то не е осчетоводено от ищеца,тъй като той не

 го е приел.Липсват законовите предпоставки за извършване на прихващането по чл.103,ал.1 от ЗЗД,тъй като този текст от закона изисква насрещните вземания да бъдат ликвидни и изискуеми.

    При така приетото съдът приема,че чрез проведеното пълно и главно доказване ищецът доказа по основание и размер предявените обективно съединени искове,поради което те следва да бъдат уважени.

    С оглед фактическите и правни изводи на въззивният съд,изложени по-горе,обжалваното решение е валидно,допустимо но неправилно.Жалбата е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено,а предявените искове уважени.

При този изход на делото на дружеството въззивник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1117.38 лв.за двете съдебни инстанции включително адвокатско възнаграждение.

На основание разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване пред ВКС.

Мотивиран от горното и по реда на чл.271 , ал.1, предложение първо от ГПК ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

                   Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение №2 от 06.01.2014 г. по гр.д.№297/2013 год.по описа на  Районен съд –гр.Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „С. Б.” ООД , ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.В. , ул.”Л.”№** , ет.* ,офис** , представлявано от Управителя Х. Ц. И. да ЗАПЛАТИ на „Р.”ЕООД,ЕИК***,1164 С., кв. ”Д.” , ул.”Я.”№* , вх.*,ап.*,представлявано от управителя М. А. К. сумата 1955.83 лв. , представляваща стойността на недължими неустойки , приспаднати от навлата по фактури №12886/01.10.2012 год. и №12908/02.12.2012 год. ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.01.2013 год. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 1117.38 лв.за двете съдебни инстанции включително адвокатско възнаграждение.

     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС на основание разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........