Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  29.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение в

публичното заседание на 25.04.2014 г.          в състав:

 

Председател: Мария Аджемова

    Членове: Евгения Симеонова

             Мария Александрова мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора            секретар   И.М.

като разгледа докладваното  от М. Аджемова               

      в. гр.       дело N` 195    по описа за 2014   год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:     

 

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЕТ "М. Л. М4", със седалище гр. М. и ЕИК ***, представляван от адв. В. Ч. от ВрАК, срещу решение на районен съд гр. Оряхово № 130/20.08.13 г. постановено по гр. дело № 565/12 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ претенцията на ЕТ Лазаров с правно основание чл. 203 ал. 2 от КТ за сумата над 860 лв. до претендираните 3 361 лв. представляваща обезщетение за причинените умишлено на едноличния търговец въззивник вреди от въззиваемия ответник - работника М.Б. *** при и по повод изпълнение на трудовите й задължения. Също и в ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕН обективно съединения акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за сумата над 165.13 лв. до претендираните 636.81 лв. и в частта за присъдените съдебни разноски от 194.11 лв.

Частта от решението на районен съд, с която исковата претенция е уважена за главница от 860 лв. и мораторна лихва от 165.13 лв., не е обжалвана и същата е влязла в законна сила.  

Изложените в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за нарушения на процесуални и материалноправни норми. Жалбоподателят намира, че в противоречие с установените факти, за да отхвърли частично главния иск, районен съд неправилно е приел, че за тази част от претенцията не е налице хипотезата на чл. 203 ал. 2 от КТ. Според жалбоподателя отговорността на ответницата Б. е до пълния размер на вредата /липсата/ съгласно нормата на чл. 207 ал. І т. 2 от КТ. Според него липсата по правния си характер представлява вреда с неустановен произход, при което работодателят не следва да доказва конкретния й произход, съответно изводите на районен съд в обратния смисъл са погрешни. Едноличният търговец Л. моли за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и решаване спора по същество с уважаване на исковете му. Претендира съдебни разноски за две съдебни инстанции. 

Не заявява доказателствени искания.

Ответницата М.Б., редовно уведомена, не е представила отговор на въззивната жалба.

ЕТ "М. Л. М4" гр. М. е останал частично недоволен от определение на районен съд гр. Оряхово № 299/05.12.13 г. по гр. дело № 565/12 г. постановено в хипотезата на чл. 248 от ГПК - ИЗМЕНЕНИЕ на решение № 130/20.08.13 г. на районен съд гр. Оряхово, в частта за РАЗНОСКИТЕ.

Едноличният търговец Л. е атакувал с частна жалба цитираното определение на районен съд гр. Оряхово в ЧАСТТА, с която искането му за намаляване на присъдените на ответницата Б. съдебни разноски за адв. М. С. е оставено без разглеждане.  Според ЕТ Л., районен съд неправилно се е позовал на задължителната практика на ВКС – ТР № 6/12 г., т.8, доколкото той е претендирал промяна в решението на районен съд гр. Оряхово в частта за съд. разноски направени от другата страна, които той следва да заплати, а не тези направени от него.

ЕТ М.Л., в качеството си на частен жалбоподател, моли окръжен съд да отмени обжалваното определение № 299/13 г. и постанови намаляване направените ответницата разноски за адв. С. от 552 лв. до определения с Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адв. възнаграждения размер от 150 лв.

Ответницата по частната жалба Б. представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на частната жалбата. Намира, че в атакуваната част, определението на районен съд гр. Оряхово за разноските следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба на ЕТ Л.  е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и има за предмет решение на районен съд подлежащо на контрол от въззивна инстанция. Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Окръжен съд намира за процесуално допустима и жалбата на ЕТ Л. срещу определението на районен съд гр. Оряхово постановено на основание чл. 248 от ГПК, във вр. с разноските.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалба на ЕТ Л. срещу решение на районен съд гр. Оряхово № 130/20.08.13 г. за НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

По въззивната жалба на ЕТ Л. срещу решение на районен съд гр. Оряхово № 130/20.08.13 г.

С оглед заявеното от едноличния търговец ищец в исковата му молба и в становището му на стр. 96 представляващо уточнение на исковата молба, районен съд гр. Оряхово е бил сезиран от него с главен иск с правно основание чл. 203 ал. 2 от КТ и във вр. с чл. 45 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва. По делото е безспорно, че ответницата Б. работила като магазинер при ищеца, на обект магазин за хранителни стоки в гр. Мизия, въз основа на сключен между тях трудов договор № 6/30.09.08 г. Ищцата работела на смени заедно с друг работник-магазинер, свидетелката Г. З., без двете да си предавали касите и стоките при всяка смяна. Правоотношението било прекратено по взаимно съгласие между страните на 1.11.10 г. Месец след като ответницата Б. напуснала работа и вече не работела в магазина, на 3.12.12 г. в търговския обект била извършена ревизия, която констатирала липси на стоки и пари на стойност 5 890.67 лв. Според едноличния търговец ищец, ответницата Б. вземала стоки от магазина, които не заплащала. Ето защо, ищецът намира, че тя умишлено го е ощетила с част от сумата 5 890.67 лв., с исковата сума 3 361 лв., която претендира, заедно с лихва за забава върху главницата, считано от 03.12.10 г. Ответницата Б. представила отговор, с който изцяло оспорила по основание и размер предявените искове. След доклад по делото, съобразен с нормата на чл. 146 от ГПК и правилно разпределена доказателствена тежест между страните, окръжен съд е събрал представените по делото доказателства и след анализ на същите, е изложил задълбочени правни мотиви и правен извод за частична основателност на предявените искове, които окръжен съд споделя. Районен съд правилно е приел, че за сумата над 860 лв. не са събрани доказателства за наличие на предпоставките по чл. 203 ал. ІІ от КТ, по който текст е правната квалификация на исковата претенция по предявения главен иск. 

За да бъде уважен иск като процесния, за присъждане на обезвреда в хипотеза на причинена от работник умишлено вреда на работодател по време на работа, тоест за да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта. Следва да се установи наличието на конкретно противоправно деяние, което да е извършено от ответника, да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва също да се установят и специфичните елементи на чл. 203 ал. 2 от КТ, а именно деецът – работник, следва да е действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна форма на вина отговорността на работника може да бъде само ограничена – чл. 203 ал.1 от КТ и съответно би могла да бъде реализирана само по реда на чл. 210 ал. 1-4 от КТ, който изключва прякото приложение на съдебното производство.

При предявен иск по чл. 203 ал. 2 от КТ /обезвреда на причинена от работник умишлено вреда на работодател/ доказателствената тежест за установяване предпоставките на деликта, включително  формата на вина умисъл за работника, е изцяло за работодателя, както правилно е приел първостепенния съд.

В казуса, работодателят – ищец е представил доказателства, че ответника му е нанесъл умишлено вреда само за сумата 860 лв. При което районен съд е уважил предявения главен иск само за тази сума, съответно е уважил и обусловената претенция за мораторна лихва в размер на 165.13 лв. Както се посочи, в тази част решението на районен не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За разликата от 860 лв. до претендираните 3 361 лв., ищецът работодател не е представил доказателства за релевантите факти, а именно: ответницата в качеството си на работник, по време на работа да е имала противоправно поведение, тоест на конкретни дати да е присвоявала  конкретни стоки и пари от магазина на ищеца и по този начин да му е нанесла вреда за сумата над 860 лв. до 3 361 лв. Това е задължително, като се има предвид, че от фактическа страна по делото е установено, че ответницата е работела са смени с друг магазинер, като не са си предавали касата и стоковата наличност при всяка смяна, а освен това ревизията установяваща щетата за работодателя е направена месец след като трудовия договор на ответницата вече е бил прекратен и тя не е работела в търговския обект.  Освен това, претенцията на Лазаров за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответницата е неоснователна, тъй като нейната вина по делото, под формата на умисъл остава, остава  недоказана. Това е така, тъй като умисъла по смисъла на чл. 203 ал. 2 от КТ не се предполага. А по делото няма доказателства, че ответницата е предвиждала неблагоприятните последици от деянието си, съзнавала е неговата противоправност и въпреки това го е извършила с ясното съзнание, че ще причина щети на работодателя си едноличен търговец за сумата над 860 лв. до 3 361 лв.

Изложените в жалбата оплаквания, окръжен съд намира за несъстоятелни. Те показват, че жалбоподателят, чрез представляващия го адвокат, не прави разлика между отговорността на работника по чл. 203 ал. 2 от КТ хипотеза първа, която се реализира по общите граждански закони – чл. 45 от ЗЗД и отговорността на работника МОЛ за липси по чл. 207 ал.1, т. 2 от КТ. Текста на чл. 207 ал. 1 т.2 от КТ урежда специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане – липса на парични и материални ценности. Тя се състои в недостиг в касата или склада /магазина/, тоест представлява едно състояние на неотчетност. Характерно за този недостиг е НЕОУСТАНОВЕНИЯ му произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. Установят ли се причините за това състояние на неотчетност, съставът на увреждането се дисквалифицира като липса. Предметът  на настоящия спор обаче е различен, доколкото ищецът ясно твърди в исковата и уточняващата молба, че именно ответницата с действията си му е причинила умишлено вреди, тоест ищецът е въвел като предмет на спора материално право с правна квалификация по чл. 203 ал.2 хипотеза първа от КТ. При спор с този предмет на спора, както се посочи по-горе, доказателствената тежест е изцяло за ищеца работодател. В конкретния случай, ищецът не е успял да проведе главно и пълно доказване на претенцията си.

В заключение, тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези за първостепенния съд, решението му следва да се потвърди. За този извод, освен изложеното, на основания чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд.

При изхода от спора, на едноличният търговец жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалба Б. сумата 600 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция – възнаграждение за един адвокат. Искането на ответницата е направено своевременно и са представени доказателства за направени съдебни разноски пред въззивна инстанция.

По частната жалба на ЕТ Л. срещу определение на районен съд гр. Оряхово № 299/05.12.13 г. във вр. със РАЗНОСКИТЕ, окръжен съд намира следното:

С процесното решение № 130/20.08.13 г., при предпоставките на чл. 78 ал. 5 от ГПК,  районен съд гр. Оряхово е намалил адвокатското възнаграждение, което ищецът следва да заплати на ответницата от 800 лв. на 552 лв.

Едноличният търговец ищец М. Л. е останал недоволен от решението на районен съд в тази му част и с молба по чл. 248 от ГПК е поискал от районен съд гр. Оряхово да измени решението си в частта за разноските, като намали възнаграждението, което следва да се заплати на ответницата от 552 лв. на определения с Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер - сума 150 лв.

Районен съд гр. Оряхово се е произнесъл по молбата на ЕТ Л. с правно основание чл. 248 от ГПК, с определение № 299/05.12.13 г. С това определение съдът е оставил молбата без разглеждане като процесуално недопустима. За това си становище районен съд се позовава на т.9 от ТР на ВКС № 6/12 г. и на факта, че ищецът не е представил списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Окръжен съд намира, че изводът на първостепенния съд е неправилен, тъй като ищецът Л. моли за промяна на решението в частта за направените разноски от другата страна, които той следва да заплати по компенсация, а не за направени от него разноски. При това положение той няма как да представи списък по чл. 80 от ГПК и т. 9 от ТР № 6/12 г. е неприложима.

По същество, окръжен съд намира за неоснователно искането на ЕТ Л. за повторно намаляване, при условието на чл. 78 ал. 5 от ГПК, на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата М.Б. за адв. С., от 552 лв. до минималния размер от определен в цитираната Наредба № 1/04 г. Това е така, тъй като, както правилно е преценил районен съд, когато при предпоставките на чл. 78 ал. 5 от ГПК съдът присъжда по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, той не е задължен да намали същото до посочените минимални размери в Наредба № 1/04 г., само не може да определя възнаграждение по-малко от това посочено в Наредбата. В този смисъл следва да се тълкува нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, а и съдебната практика се обединява около това тълкувание. В зависимост от всеки конкретен случай, в правомощията на съда е да прецени до каква сума следва да намали адвокатското възнаграждение, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. По спора тази преценка е извършена от районен съд гр. Оряхово и тя напълно се споделя от настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр.Оряхово № 130/20.08.13г. по гр.д. № 565/12 г. по описа на същия съд.

ОТМЕНЯ постановеното на основание чл.248 от ГПК определение на районен съд гр. Оряхово № 299/05.12.2013г. по гр. д. № 565/12 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА с която е оставено без разглеждане искането на ищеца ЕТ "М. Л. М4" гр. М. за изменение на решение на районен съд гр.Оряхово № 130/20.08.13 г. в частта на разноските, като се намали заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение по установения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер и вместо това

П О С Т А Н О В Я В А:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на ЕТ "М. Л. М4" гр.М. за изменение на решение на районен съд гр.Оряхово № 130/20.08.13 г. в частта за разноските, като се намали заплатеното от ответницата М.Б. адвокатско възнаграждение за представляващия я адвокат С. от ВрАК до установения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер.

ОСЪЖДА едноличен търговец "М. Л. М4" със седалище гр.М. и ЕИК *** да заплати на М.Н.Б. ***, с ЕГН ********** сумата 600 лв. съдебни разноски /адв.хонорар/ за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:...........Членове:1...........2..........

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........

 

едседател:..........Членове:1..........2..........