Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Враца,24.04.2014 година

 

                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

      Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично съдебно заседание на 16.04.2014 година,в състав:

 

                                

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

             ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ПЕТРОВА

                      МИРОСЛАВ ДОСОВ                                                                               

 

при участие на секретаря И.М.,като изслуша докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д.№215 /2014г.,за да се произнесе взе предвид следното:

       Г.К. ***,като майка и законен представител на детето М.А.Е., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв.Р.Я.,е обжалвала решение на РС гр.Враца от 17.02.2014г.,постановено по гр.д.№ 4891/2013г. ,в частта,  в която е отхвърлен предявения от нея иск за увеличение на издръжка с правно основание чл.150 от СК,за разликата от  уважения размер-100 лв., до пълния предявен размер-200 лв., както и в частта относно разноските, които е осъдена да заплати на въззиваемата страна. Поддържа се във въззивната жалба, че решението на РС гр.Враца в атакуваните части е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Иска се отмяна на решението в атакуваните части,и вместо него постановяване на ново , с което се уважи предявения иск и в отхвърлената част.След подаване на въззивната жалба, детето М.Е. е навършило 14 г.,и с оглед разпоредбата на чл.28 ал.2 от ГПК, пред въззивната инстанция е конституирано като страна, действаща лично и със съгласие на своята майка Г. Г., като е приподписало въззивната жалба,и я поддържа, така като е подадена.

       Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.

       Д"СП" гр.Враца,редовно уведомена,не е ангажирала становище по жалбата.

       Пред въззивната инстанция не са сочени нови доказателства.     

       ВОС като обсъди доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна,и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и против съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество въззивната жалба е  неоснователна.

      Пред първоинстанционния съд въззивникът, действащ чрез своята майка и законен представител Г. Г.,е предявил иск  против въззиваемия с правно основание чл. 150 от СК, за увеличение на присъдената по гр.д.№1782/2012 г. на ВРС издръжка, която въззиваемият е осъден да заплаща за детето от 75 лв.на 200 лв. Поддържа се в исковата молба, че от присъждане на предишната издръжка на детето М. е изминало доста време, детето е пораснало, нараснали са нуждите му, съответно и средствата за задоволяване на тези нужди.Излага се също,че детето имало и допълнителни нужди,респ.от средства за покриването им,свързани с наличие на стоматологично заболяване, което налагало корекция с т.нар. медицински брекети, която манипулация не се покривала от Здравната каса.

    Въззиваемият, чрез процесуалния си представител адв.Ц.М.,е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице предпоставки за изменение размера на  определената издръжка, не била налице трайна промяна в нуждите на детето,и въззиваемият нямал възможност да плаща по-голяма издръжка от определената такава по предходното дело.

Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила решение на 01.06.2012 г. на ВРС по гр.д.№1782/2012 г. От брака си страните имат едно дете-М., родено на *** г.Родителските права по отношение на детето с цитираното по-горе решение са предоставени за упражняване от майката.На бащата е определен режим на виждане с детето,и,е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 75 лв. При определяне на тази издръжка, детето е било на 12 години.Липсват данни по делото, какви са били доходите на родителите при определяне на тази издръжка. Понастоящем детето М. е на 14 години. Майката получава средно месечно възнаграждение в размер на 831,43 лв./за една година назад/, а бащата получава средно месечно в размер на 296 лв.Безспорно е между страните, че детето М. има нужда от стоматологична интервенция, в която насока са представени и писмени доказателства. Безспорен по делото е и фактът, че по силата на споразумението между страните по брачното дело въззиваемият е поел задължение да изплаща задълженията на съпругата си Г.Т.,произтичащи от договор за потребителски кредит,отпуснат по време на брака им.

При така изяснената фактическа  обстановка и събрани доказателства,първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен,и го уважил  частично като увеличел присъдената издръжка от 75 на 100 лв.,като в останалата част го отхвърлил.

    Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата и намира,че решението й е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата.

    Налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, което макар и незначително,е предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.150 от СК. От присъждане на предишната издръжка са изминали 2 години, детето е пораснало, нараснали са нуждите му, съответно и средствата за задоволяване на тези нужди. Следва да се увеличи предишната издръжка.Други изменения на обстоятелствата не са установени по делото.С оглед възрастта на детето и установените му по делото нужди, както и с оглед установените доходи на родителите, съдът намира, че издръжката следва да се увеличи на 100 лв., до който извод е стигнал и първоинстанционният съд,и, за който размер следва да бъде уважен предявения иск. В останалата част до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, предвид незначителния период от време изминало от присъждане на предишната издръжка, ниските доходи на въззиваемия,и сравнително по-високите доходи, получавани от майката, независимо от факта, че тя упражнява и грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето.Останалите доводи във въззивната жалба настоящата инстанция не обсъжда,тъй като те са несъотносими към предмета на спора и размера на дължимата издръжка.

    При така изяснената фактическа обстановка, с оглед изложеното въззивната жалба, в частта касаеща размера на увеличението на издръжката се явява неоснователна. Като неоснователна, следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено в тази му част.

    Неоснователна се явява въззивната жалба и в частта за присъдените разноски на въззиваемия съобразно отхвърлената част на предявения иск, с оглед разпоредбата на 78 ал.3 от ГПК. И в тази й част въззивната жалба следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено.      

Водим от горното,ВОС

 

                      Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение №101/17.02.2014г. на РС гр.Враца, постановено по гр.д.№4891/2013г.

    ОСЪЖДА Г.К. *** да заплати на А.Е.Т. разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 150 лв.

    Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                     ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                             2/