Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  29.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 25.04.2014 год., в състав:

 

Председател: М. АДЖЕМОВА

        Членове: ЕВГЕНИЯ С.

               Мл.с. М. АЛЕКСАНДРОВА

                                                               

в присъствието на секретар И.М. като разгледа докладваното  от

съдия С. в.гр.дело N 216 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.П.Ц. *** против Решение № 73/05.02.2014 год. по гр.д.№ 4914/2012 год. на Врачанския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него против "И.С.Б.Г.

" ЕООД, гр.София искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер от 120,00 лева.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд е направил погрешно тълкуване на исковата молба и е неправилен изводът му, че ищецът е бил на работа на 01.10.2012 год. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В подкрепа на това твърдение въззивникът излага доводи, че на 30.09.2012 год. е бил нощна смяна, след която следват 3 дни почивка, поради което на 01.10.2012 год. не е бил на работа, а в исковата молба е имал предвид, че след като работодателят не се е произнесъл в 7-дневен срок по подадената на 20.09.2012 год. молба, то към 01.10.2012 год. трудовото правоотношение си остава валидно. В жалбата се развиват съображения, че показанията на свидетеля М. относно датата на входиране на молбата, са неверни и се опровергават от показанията на свидетеля Д.К.. Твърди се, че представената от работодателя заповед № 007/01.10.2012 год. е подправена в частта, в която са вписани Г.Г. и В.Г. като свидетели на отказа на ищеца да подпише заповедта, и това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля С.Т.. Навеждат се и доводи, че в частта, в която ищецът е осъден да заплати държавна такса решението е постановено в нарушение разпоредбата на чл.359 КТ. Въззивникът моли решението да бъде отменено и да бъдат уважени предявените от него искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от "И.Б.С.Г." ЕООД, представлявано от адв.М.С., в който се оспорва въззивната жалба и се иска атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че районният съд не е допуснал процесуално нарушение при обсъждането на събраните писмени и гласни доказателства и се прави подробен анализ на свидетелските показания. Навеждат се доводи, че наведените от въззивника доводи относно връчването на заповедта са ирелевантни, тъй като трудовият договор следва да се счита прекратен от момента на съвпадане на волеизявленията на работника и работодателя.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената на основание чл.269 ГПК служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на атакуваното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред Районен съд гр.Враца е образувано по предявени от  Б.П.Ц. ***.Г." ЕООД, гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 007/01.10.2012 год. на управителя на дружеството; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Пазач - невъоръжена охрана"; за присъждане на  обезщетение в размер на 1740,00 лева за времето, през което е останал без работа в период на шест месеца след уволнението; за присъждане на обезщетение в размер на 26,28 лева за неизползван платен годишен отпуск за 2012 год. в размер на 10 дни.  Претендира се присъждане на законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и на деловодните разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника като "Пазач-невъоръжена охрана" с място на работа в гр.Враца, Складови бази и със Заповед № 007/01.10.2012 год. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Навеждат се доводи, че уволнението е неправомерно, тъй като работодателят не е взел отношение по подадената от ищеца на 20.09.2012 год. молба за освобождаване от работа в рамките на законоустановения 7-дневен срок по чл.325, ал.1, т.1 КТ и заповедта е издадена след изтичане на този срок. Като основание за незаконност на уволнението се сочи и обстоятелството, че заповедта не е връчена на ищеца и той не е уведомен своевременно за съдържанието й, както и че не е оформена съгласно установения ред.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "И.С.Б.Г." ЕООД, гр.С., представлявано от управителя Г. Б., в който се оспорват предявените искове. Навеждат се доводи, че молбата на Б.Ц., макар и с дата от 20.09.2012 год., е получена от работодателя на 24.09.2012 год., при което заповедта е издадена в рамките на законоустановения срок. Твърди се, че върху молбата още при постъпването й  е поставена утвърдителна резолюция, която е доведена до знанието на Ц. и от която е видно, че е постигнато съгласие между страните относно прекратяване на трудовия договор, както и относно момента за това, а именно - считано от 01.10.2012 год. Поддържа се, че трудовият договор следва да се счита прекратен от момента на съвпадане на волеизявлението на страните, поради което изтъкнатите от ищеца доводи относно момента на връчване на заповедта и уведомяването на ищеца за съдържанието й са ирелевантни.

С обжалвания съдебен акт Районен съд гр.Враца се е произнесъл само по обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, като е приел същите за неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил. В решението липсва произнасяне по предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ - за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2012 год. Пред първоинстанционния съд не е направено искане за допълване на решението с произнасяне по този иск, а във въззивната жалба също не се излагат оплаквания в тази насока, които биха могли да бъдат тълкувани като молба за допълване. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка е ограничен само в рамките на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ. За да се произнесе по същество на повдигнатия с тези искови претенции спор, настоящият съдебен състав обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложеното заверено копие от трудов договор № 11-2011/29.09.2011 год. е видно, че "И.С.Б.Г." ЕООД, гр.С. и Б.П.Ц. са били в трудово правоотношение. Ищецът е изпълнявал длъжността "Пазач-невъоръжена охрана" с място на работа - Складови бази на дружеството в гр.В., бул."М.О." №№ ** и**.

Безспорно е и обстоятелството, че Б.П.Ц. е подал молба до управителя на "И.С.Б.Г." ЕООД с дата 20.09.2012 год., с която моли да бъде освободен по взаимно съгласие, считано от 01.10.2012 год. Върху молбата е поставен печат на дружеството и е извършено ръкописно отбелязване, че е получена на 24.09.2012 год. Поставена е и резолюция "Да. Считано от 01.10.12 г. Неподготвен лиценз за ЧОД.", както и подпис, но без да е извършено отбелязване на коя дата е поставена тази резолюция.

Със Заповед № 007/01.10.2012 год. на управителя на дружеството на основание чл.325, ал.1 КТ е прекратен трудовия договор с Б.П.Ц., считано от 01.10.2012 год. Като причина за прекратяване на договора е отбелязано "молба на лицето от 20.09.2012 год.". Върху приложения в ЛТД на ищеца екземпляр от заповедта е отразено, че Б.Ц. отказва да подпише и този отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели - Г. Х. Г. и В. Л. Г., положени на 01.10.2012 год.

Между страните се спори относно достоверността на посочената дата на получаване на молбата на Б.Ц. в дружеството - 24.09.2012 год.; относно отразеното върху заповедта обстоятелство, че ищецът е отказал да получи заповедта и този отказ е удостоверен от двама свидетели, както и относно достоверността на  посочената дата на отказа - 01.10.2012 год. За изясняване на тези спорни обстоятелства, пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства.

В показанията си свидетелят М. М., който работи като счетоводител на "И.С.Б.Г. ЕООД,  твърди, че ищецът е донесъл молбата си за освобождаване от работа на 24.09.2012 год. Свидетелят сочи, че си спомня тази дата, тъй като е свързана с негов семеен празник, но не може да си спомни дали когато молбата е била донесена от ищеца в офиса е имало и други хора. Свидетелят заявява, че лично е извършил отбелязването на датата на получаване - 24.09.2012 год. и е поставил подписа си и печат на дружеството. Според показанията на М., при получаване на входящи документи в дружеството се поставя единствено дата и подпис на приемащото лице, но  няма установена практика да се води дневник за входяща и изходяща поща по трудови правоотношения. Води се единствено дневник за издадените удостоверения за пенсиониране и дневник за входяща поща от пожарната. Свидетелят твърди, че на ищеца е бил даден екземпляр от заповедта за освобождаване от работа, но той е отказал да я  подпише. Помежду им е възникнало леко спречкване, по време на което са се появили В. Г. и Г. Г., които са наематели на съседен офис в същата сграда. Тогава свидетелят М. ги е помолил да се подпишат като свидетели на отказа на Б.Ц. да получи заповедта и те са написали имената си и са се подписали. Свидетелят твърди, че това е станало на 01.10.2012 год., което е било отразено и върху заповедта.

Показанията на свидетеля М. в частта относно отказа на ищеца да подпише заповедта, се подкрепят от показанията на свидетелката В.Г.. Същата установява, че през есента на 2012 год. двамата със съпруга й са били в офиса си, който се намира срещу офиса на "И.С.Б.Г." ЕООД и са чули, че някой  говори на висок глас. Когато излезли, за да видят какво се случва, са видели, че ищецът си тръгва от офиса на дружеството и счетоводителят М. му казва да се върне, за да подпише другия екземпляр на заповедта, но ищецът си е заминал без да обръща внимание. Тогава М. ги е помолил и В. Г. и съпруга й са написали имената си и са се подписали като свидетели на отказа. Свидетелката заявява, че това се е случило в края на месец септември или началото на месец октомври 2012 год., но не си спомня точната дата.

В противоположен смисъл са показанията на свидетелите на ищеца. Свидетелят  Д. К. твърди, че в края на м.09.2012 год.  всички охранители, в т.ч. и ищеца Б.Ц., са били извикани в офиса на дружеството и счетоводителя М. М. ги е накарал да напишат молби за напускане, тъй като няма лиценз за охранителна дейност, и им е обяснил, че евентуално ще бъдат преназначени като общи работници към друга фирма. Всички заедно са написали както молби за напускане, така и молби за назначаване и това е станало на 20.09.2012 год. Заповедите за прекратяване на трудовите договори са им били връчвани индивидуално, според работните смени.

Свидетелят С. Г., който е приятел на ищеца, заявява, че на 01.10.2012 год.  двамата заедно и приятелката на Б.Ц. са били през целия ден в гр.Монтана. Свидетелят твърди, че си спомня добре датата, както поради обстоятелството, че ищецът и неговата бременна тогава приятелка е трябвало да ходят на триизмерен видеозон да видят детето, така и поради обстоятелството, че е било пазарния  ден за автомобили в гр.Монтана - понеделник и са ходили с ищеца да си търсят гуми.

Останалите събрани доказателства - длъжностна характеристика на длъжността "Пазач-невъоръжена охрана", служебна бележка за проведен начален инструктаж на 01.10.2011 год., автобиография, удостоверение за психологическа годност за извършване на охранителна дейност и удостоверение за завършен курс и успешно положен изпит за дейност и огнестрелно оръжие, не следва да бъдат обсъждани, поради неотносимостта им към настоящия правен спор относно законността на уволнението.

След приключване на съдебното дирене, в рамките на дадения от районния съд 3-дневен срок за писмени защити, пълномощникът на ищеца е представил копия от служебна бележка от Дирекция "Бюро по труда", гр.Враца с изх.№ 20002528/04.03.2013 год. и регистрационната карта на Б.П.Ц. ***. С оглед несвоевременното представяне на тези документи, същите не могат да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, поради което не следва да бъдат ценени и обсъждани като доказателства.

Пред въззивната инстанция също е представено писмено доказателство - график на смените от м.09.2012 год., което съдът е отказал да приеме, поради липсата на предпоставките по чл.266 ГПК и настъпила преклузия.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия договор на ищеца,  изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора договорът се прекратява, а издаването на последващ акт - заповед за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативно действие.

В разглеждания случай не се спори относно обстоятелството, че ищецът Ц.  е направил писмено волеизявление за прекратяване на договора. Основният спорен въпрос се свежда до това към кой момент работодателят е получил това негово писмено изявление. Изясняването на този въпрос и привързването на волеизявлението на отправящата предложение страна към определен момент във времето е най-съществения релевантен факт в настоящия правен спор, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 325, т. 1 КТ обвързване на приемането със срок.

Безспорно е, че върху молбата за прекратяване на договора ищецът е посочил дата 20.09.2012 год. и твърденията му са, че именно на тази дата молбата е представена на работодателя. Твърденията на ответника са, че молбата е подадена от ищеца в офиса на дружеството на 24.09.2012 год.  и в рамките на законоустановения 7-дневен срок работодателят е изразил писмена воля за прекратяване на трудовия договор и е издадена Заповед № 007/01.10.2012 год. на управителя на дружеството. В производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение. Това общо правило, отнесено към конкретния случай, означава, че в тежест на ответника - работодател е било да докаже твърденията си относно момента на узнаване предложението на ищеца и спазването на предвидения в разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ 7-дневен срок за приемане на това предложение и уведомяване на работника за извършеното приемане. В подкрепа на своите твърдения, че предложението на ищеца е депозирано на 24.09.2012 год., ответникът се позовава на извършеното върху молбата посочване на дата на постъпването й и на свидетелските показания на лицето, приело молбата. Действително върху молбата на Б.Ц. е  посочена като дата на получаване от работодателя - 24.09.2012 год., но без да е поставен входящ номер или да е извършена друга индивидуализация. Поставена е и резолюция, обективираща съгласие за прекратяване на трудовия договор, но без да е посочена нито дата на написването й, нито име на подписалото я лице /с оглед изясняване представителната власт на същото/. От свидетелските показанията на М. М. се установява, че той е извършил отбелязването на датата на постъпване, поставил е печат и се е подписал за удостоверяване на това обстоятелство. От показанията му не става ясно кой и кога е поставил резолюцията със съгласие за прекратяване на трудовия договор. Настоящият съдебен състав намира, че посочената върху документа дата на постъпване на молбата в дружеството няма достоверен характер по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и не обвързва съда с доказателствена сила. Свидетелските показания на М. М. също не могат да бъдат възприети безрезервно в частта, в която се сочи, че молбата е депозирана от ищеца в офиса на дружеството на 24.09.2012 год. От една страна именно този свидетел е лицето, написало датата на постъпване, поради което при евентуално извършено от него антидатиране не би признало това обстоятелство. От друга страна,  съдът отчита, че свидетелят продължава да работи в "И.Б.С.Г." ЕООД, което обстоятелство също може да обоснове заинтересованост на свидетеля от решаване на делото в полза на работодателя и поставя под съмнение показанията му. Следва да се отбележи и факта, че тези показания не се подкрепят по никакъв начин и дори се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетеля Д.К. се установява, че на 20.09.2012 год. всички охранители са били повикани от свидетеля М. и са подали молби за освобождаване от работа. В този смисъл е и извършеното отбелязване върху Заповед № 007/01.10.2012 год. на управителя на ответното дружество, в която като  причина за прекратяване на договора е отбелязано "молба на лицето от 20.09.2012 год.", а не молба от 24.09.2012 год.  Най-сетне съдът отчита и факта, че в дружеството не се води входящ регистър на документите. Липсата на такъв регистър не само затруднява установяването на точната дата на постъпване на молбата, но създава предпоставки и за недобросъвестност от страна на работодателя при упражняване на  трудовите права и задължения в нарушение на чл.8, ал.1 КТ.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че  представените от работодателя доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин, че е спазен 7-дневния срок по чл.325, ал.1, т.1 КТ за отговор на отправеното от ищеца предложение за прекратяване на трудовия. Създаването само на вероятностна представа за спазването на този срок не е достатъчно, за да се приеме, че работодателят е провел пълно и главно доказване относно законността на извършеното уволнение, съобразно носената от него доказателствена тежест.

С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Пазач-невъоръжена охрана".

По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде отхвърлен като недоказан. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. След като уволненият работник или служител твърди, че е останал без работа за исковия период и основава на това обстоятелство искането си за заплащане на съответното обезщетение, негова е доказателствената тежест да установи, че през целия период е останал без работа. Годно доказателство за това са справка от Бюрото по труда за периода, през който работникът или служителят е бил регистриран като безработен, изходящата от работника или служителя декларация, както и представената за констатация трудова книжка, в която се извършват отбелязвания за сключените трудови договори. В конкретния случай такива доказателства не са представени от ищеца по надлежния ред. Както бе посочено, документи от Бюрото по труда са представени, но след приключване на устните състезания, поради което не са приобщени към доказателствения материал по делото и не могат да бъдат обсъждани от въззивния съд. Ищецът не е представил трудовата си книжка за констатация нито пред първата инстанция, нито във въззивното производство. С оглед липсата на оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада и събирането на доказателства, за въззивния съд не е било налице задължение да дава указания на страната относно възможността да предприеме процесуални действия по посочване на относимите за делото доказателства - в този смисъл са разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1/09.12.2013 год. по тълк.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата на Б.Ц. за частично основателна. Решението на РС Враца следва да бъде отменено, поради допуснати нарушения на материалния закон, в частта, в която са отхвърлени предявените от Б.Ц. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и в тази част следва да бъде постановено ново решение, с което тези искове се уважават. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане  на сумата 1740,00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на процесуалния закон и в частта, в която Б.Ц. е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 120,00 лева. Съобразно разпоредбите на чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са освободени от задължението за заплащане на държавни такси за съдебното производство, независимо от изхода на делото.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, ответникът-работодател следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВрОС върху уважената част от исковете в общ размер от 60,00   лева.

Нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски  пред настоящата съдебна инстанция.

 

 

 

 

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

           Р      Е             Ш            И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 73/05.02.2014 год. по гр.д.№ 4914/2012 год. на Врачанския районен съд, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от Б.П.Ц. ***.Г. ЕООД, гр.С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер от 120,00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Б.П.Ц. *** и ОТМЕНЯ Заповед № 007/01.10.2012 год. на управителя на "И.С.Б.Г." ЕООД, гр.С..

ВЪЗСТАНОВЯВА Б.П.Ц. на заеманата преди уволнението длъжност "Пазач-невъоръжена охрана".

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/05.02.2014 год. по гр.д.№ 4914/2012 год. на Врачанския районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Б.П.Ц. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане  на сумата 1740,00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

ОСЪЖДА "И.С.Б.Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул."А." № ** - Партер, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Врачанския окръжен съд държавна такса в размер на 60,00 лева, съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........              2..........