О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. ВРАЦА, 22.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение,в закрито заседание на 22.04.2014 година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                        ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ПЕТРОВА

                                МИРОСЛАВ ДОСОВ

      

в присъствието на:

прокурора:                секретар

като разгледа докладваното от съдия П.Петрова частно гражданско дело 223 по описа за 2014 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

   Б.И.Т. ***,е обжалвала разпореждане №2201 от 26.02.2014 г.,постановено по ч.гр.д.№1211 /2012г. по описа на ВРС, с което е върнато , подадено от жалбоподателката възражение по чл.423 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.03.2012 г., издадена по същото ч.гр.д. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Иска се отмяната му и връщане делото на ВРС за продължаване процесуалните действия във връзка с постъпилото възражение.

Противната страна не е ангажирала становище по частната жалба.

С частната жалба не са сочени нови доказателства.

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

ВОС,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения,и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване,и против съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Против жалбоподателката по ч.гр.д.№1211/2012 г.,е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.03.2012 г., с която е разпоредено същата да заплати на „Топлофикация” ЕАД гр.Враца сумата 1055,37 лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2005 г.-29.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, считано от датата на подаване на заявлението, сумата 392,32 лв.-лихва за забава, както и направените разноски в заповедното производство.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата-настояща жалбоподателка на 04.04.2012 г., чрез лицето Т. И.- неин брат. Тъй като не постъпило възражение против издадената заповед в законоустановения в ГПК срок, ВРС с разпореждане от 24 април 2012 г. постановил издаване на изпълнителен лист за вземането,и такъв бил издаден на 26.04.2012 г., получен от кредитора на 02.05.2012 г. На 05.02.2014,във ВОС е входирано възражение по чл.423 от ГПК от жалбоподателката против издадената заповед за изпълнение, в което се излага, че жалбоподателката е узнала за издадената заповед за изпълнение на 27.01.2014 г., когато в същност е узнала и за вписана възбрана върху неин недвижим имот, за обезпечение вземането по заповедта за изпълнение. Излага се във възражението, че заповедта за изпълнение не и е връчена надлежно. Същата била връчена на брат й Т. И., който не и я е предал,и не я уведомил,и с когото са в лоши отношения. Поддържа се също така във възражението, че жалбоподателката не е получила ПДИ от ЧСИ Г. Б. по образуваното, въз основа на издадения след влизане в сила на заповедта за изпълнение изпълнителен лист по изп.д.№984/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. Иска се ОС да приеме възражението против заповедта за изпълнение, да спре изпълнението на заповедта и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по издадената заповед с указания по чл.415 ал.1 от ГПК към кредитора. Така постъпилото възражение е върнато от ВОС на ВРС за администрирането му. Към възражението е приложена справка на името на жалбоподателката от Служба по вписвания към РС Враца от 27.01.2014 г., съобщение до жалбоподателката, с което й се връчва заповедта за изпълнение, ПДИ по изп.д.№984/2012 г. на ЧСИ Г. Б., и двете изпратени до жалбоподателката на адрес гр.В., ул.”С. Х.” №*, вх.*, ап.**, и получени от брат й Т. И., два броя удостоверения за промяна на постоянен и настоящ адрес, от които се установява, че жалбоподателката никога не е пребивавала на адреса, на който и е връчена заповедта за изпълнение и ПДИ, ксерокопие от лична карта, от която се установява постоянния адрес на жалбоподателката.След връщане възражението на ВРС, последният с разпореждане от 10.02.2014 г. го е оставил без движение,и е указал на жалбоподателката-длъжник в едноседмичен срок от уведомяването да представи:1/документ за внесена такса по сметка на ВОС,2/препис от възражението и доказателствата към него за връчване на противната страна и 3/доказателства за датата на узнаване за заповедта за изпълнение. Отразено е в същото разпореждане, че при неизпълнение на указанията, възражението ще бъде върнато. Съобщението с дадените указания е връчено на жалбоподателката на 17.02.2014 г.На същата дата е входирана молба от жалбоподателката, с която тя заявява, че съгласно дадените указания представя вносна бележка за внесена държавна такса по сметка на ВОС. С разпореждане от 26.02.2014 г./обжалваното/,ВРС върнал подаденото възражение по чл.423 от ГПК, като в мотивите е изложил, че връща същото, тъй като въпреки дадените и указания,длъжницата не е представила доказателства относно срока за узнаване на заповедта за изпълнение, което от своя страна е от значение за допустимостта на подаденото възражение по чл.423 ал.1 от ГПК.

При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира обжалваното определение за недопустимо.От една страна в подаденото възражение изрично е посочено,кога жалбоподателката е узнала за заповедта за изпълнение,и,че заповедта за изпълнение не и е била връчена надлежно - чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като е била връчена на трето лице, което не и я е предало, като в тази насока в самото възражение са сочени писмени доказателства и са поискани допускане на гласни такива.От друга страна въпросът относно датата на узнаване на заповедта за изпълнение е въпрос по същество на спора, който въпрос ще бъде решен едновременно с даване разрешение на въпроса за основателността на подаденото възражение, като компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на възражението, свързано с ненадлежното връчване е окръжният, а не районния съд.Като е излязъл извън правомощията си по закон,и се е произнесъл по допустимостта на възражението,което е от компетентност на окръжния съд,районният съд е постановил недопустим съдебен акт,който следва да бъде обезсилен.

При така изяснената фактическа обстановка, с оглед изложеното частната жалба се явява основателна. Като такава следва да се уважи, като обжалваното разпореждане се обезсили като недопустимо,и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване действията по администриране на възражението по чл.423 от ГПК,при съобразяване изложеното по горе.

Водим от горното,ВОС

 

            О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЕЗСИЛВА разпореждане №2201 от 26.02.2014 г.по ч.гр.д. №1211/2012 г.на ВРС, с което е върнато възражението на длъжника Б.И.Т. ***23 от ГПК,и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване действията по администриране на същото възражение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                       2/