ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Враца, 23.04.2014Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на 23.04.2014г.    в състав:

                         Председател: Н. ХРИСТОВ

                             Членове: П.ПЕТРОВА

                                мл.с. П.ШУМКОВ    

 

 

като разгледа докладваното от съдия Николай Христов частно гражданско дело № 250 по описа за 2014г. на Врачанския окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се развива по реда на чл. 413, ал.1, предл. последно във вр. с чл. 274, ал.1, т.2  ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л.Г.П. *** чрез адв. Л.В. против Заповед за изпълнение на парично задължение № 917 от 14.03.2014г. на Районен съд - Враца издадена по ч.гр.д. № 1154/2014г.  в ЧАСТТА, в която е разпоредено жалбоподателя да заплати на                „ Топлофикация – Враца” ЕАД направените по делото разноски в размер на 250.00 лева – юрисконсулско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че присъденото юрисконсулско възнаграждение е прекомерно съобразно общия размер на вземането на топлофикационното дружество, който е 2 650.16 лева. Излагат се съображения, че доколкото се касае за юрисконсулско възнаграждение, а не за адвокатско такова, то нормата на §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения относно трикратния размер на възнагражденията не следва да се прилага за юрисконсулското възнаграждение. С жалбата се иска въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната заповед за изпълнение в частта за разноските, а именно присъдено юрисконсулско възнаграждение над 149.50лева.

Ответната страна по жалбата „Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца не е депозирала становище по жалбата.

Съдът констатира, че частната жалба е депозирана от легитимирана страна с правен интерес, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК  срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване, предвид на което същата е процесуално допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на жалбоподателя, настоящият състав на Врачански окръжен съд счита, че разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, като приема за установено от фактическа страна следното:

Пред районният съд „ Топлофикация – Враца ” ЕАД  гр. Враца е депозирала заявление с правно основание чл. 410 и сл. ГПК за издаване на заповед за изпълнение против Л.Г.П. *** за заплащане на консумирана, незаплатена топлинна енергия в размер на 1 838.06лв. дължима за периода 31.12.2006г. – 31.01.2014г. , обезщетение за забава в размер на 812.10лв. за периода 31.01.2007г. – 28.02.2014г., законната лихва върху главницата считано от 13.03.2014г., 53.00лв. – внесена държавна такса  и разноски 250лв.- юрисконсулско възнаграждение.

Видно от събраните в производството доказателства, въз основа на заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.                      № 1154/2014г. по описа на Районен съд – Враца, издадена е Заповед за изпълнение № 917/14.03.2014г., като съдът е уважил искането на заявителя за присъждане на претендираното парично вземане – главница и лихви и е присъдил разноски 53.00 лева – държавна такса и 250.00 лева – юрисконсулско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При граматическото тълкуване на тази разпоредба се налага извода, че законодателят приравнява юрисконсулското към адвокатското възнаграждение. При определяне на адвокатско възнаграждение в полза на юридическо лице, когато то е защитавано от юрисконсулт се прилагат разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Заповедното производство е било образувано за заплащане на 1 838.06лв. – главница и 812.10лв. – лихва т.е общата сума на извънсъдебно възникналите вземания, представляващи предмета на делото е в размер на 2 650.16лв. В този случай като се изходи от разпоредбата на чл. 7, ал.5, вр. с ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. следва, че възнаграждението подлежи на определяне по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата.

По отношение на наведеното с частната жалба възражение за прекомерност на присъденото юрисконсулско възнаграждение, следва да се има предвид, че заповедното производство има едностранен характер и по тази причина насрещната страна не може да иска присъждане на по- нисък размер на реализираните от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Затова, не е и налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на възнаграждението, респ. не подлежи на обсъждане степента на действителната фактическа и правна сложност на делото.

     Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

    

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение № 917/14.03.2014г издадена по ч.гр.д. № 1154/2014 г. по описа на Районен съд гр. Враца в частта с която е разпоредено длъжникът Л.Г.П. да заплати в полза на заявителя „ Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца, представлявано от Изпълнителния директор Р. И. М., разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 250.00 лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на  обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                        ЧЛЕНОВЕ:1.          

                               2.