Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  01.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд    гражданско       отделение в

публичното заседание на    26.11.2014г.       в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА

            ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Л.Г.

като разгледа докладваното  от  съдията Т.Александрова

        в.гр.     дело N`  586    по описа за 2014  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 296/25.04.2014г.,постановено по гр.д.№ 4672/ 2013г. по опис на районен съд-Враца,състав на съда , на основа-ние чл.108 от ЗС е признал за установено по отношение на Бъл-арската държава,представлявана Министъра на земеделието и хра-ите, че Г.А.М. *** е собственик на основание наследство от А.М.М.,б.ж. на с.О., общ.Криводол,починал на **** г. на следните недвижими имоти: имот № 020016,с площ от 10.001 дка,с предназначение нива,ІV категория,м."Усова Падина",при граници и съседи:имот № 020015,имот № 020014,имот № 020030,имот № 020029 и полски път № 000130; и имот № 025012,с площ от 11.001 дка,с предназначение "нива",ІV категория,м."Чуката",при граници и съседи: имот № 025011,имот № 025020,полски път № 000170 и имот № 025010.Осъдил е Българската държава чрез Министъра на земеделието и храните, на основание чл.108 от ЗС да предаде владението на описаните недвижими имоти на Г.А.М. ***,като е присъдил и разноски.

Недоволна от решението е останала Българската държава представлявана от Министъра на земеделието и храните,която чрез ю.к.Ц.Г. го обжалва с въззивна жалба вх. № 9351/ 13.06.2014г.Поддържа,че решението недопустимо,неправилно и не-законосъобразно.Излагат се съображения,че неправилно районния съд е приел,че административният акт на ПК,с който е прието,че наследодателят на ищцата следва да бъде обезщетен с поименни компенсационни бонове,за което е издадено и удостоверение съ-държащо се в делото е навалиден,като издаден без да е имало надлежно подадена молба от правоимащия.Изтъква се, че пред съответната поземлена комисия е подадено пълномощно, произ-хождащо от наследодателя на ищцата,за което комисията не е следвало да събира доказателства дали действително или не.За нея то е било редовно оформено,с подпис и печат на нотариус,при което тя е действала в рамките на своите компетенции.Навежда се,че неправилно районния съд по пътя на косвения контрол е разгледал законосъобразността на влезлият в сила администра-тивен акт ,дал основание за вписване на възстановената земе-делска земя на наследодателя на ищцата като държавна,при което решението се явява недопустимо, като постановено от неком-петентен съд.Освен това,жалбоподателят се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция. Представят се три броя пис-мени доказателства,по приемането на които съдът се е произнесел с определение № 636/21.10.2014г.,като е приел,че по отношение на тях е налице преклузия и не следва да бъдат приемани. Жал-бата се поддържа от процесуалния представител на въззивника в лицето на ю-т Ц.Г.,която развива доводи в нейна под-крепа,а по отношение на наличието на придобивна давност се по-зовава на т.6 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК,въззиваемата Г. А. М. *** чрез адв.Р.А.,***,дава писмен отговор,в който оспорва въззивната жалба и развива подробни съображения в подкрепа на обжалвания съдебен акт.Поддържа,той да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.Писменият от-говор и допълнителни доводи в негова подкрепа се развиват от процесуалният представител на въззиваемата в лицето на адв.Р. А.,***.

Окръжният съд,след като съобрази оплакванията във въззив-ната жалба,след като взе предвид изложеното от защитата на страните по повод същата и след като,сам,от своя страна прецени и обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тях-ната съвкупност,от фактическа и правна страна приема следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от-говаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 от ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес и е насочена против съдебен акт от категорията на обжалваемите,които обстоятелства я правят процесуално допус-тима.Разгледана по същество,е неоснователна.Решението,нейн предмет е валидно,допустимо и правилно.

Районният съд е бил сезиран с искова молба на Г.А.М. *** против Министъра на земеделието, като представител на държавата с иск с правно основание чл.108 от ЗС,като се е искало да се признае за установено по отношение на ответника,че ищцата е собственик на основание наследство от А.М.М.,б.ж. на с.О., общ.Криводол,починал на **** г. на следните недвижими имоти: имот № 020016,с площ от 10.001 дка,с предназначение нива,ІV категория,м."Усова Пади-на",при граници и съседи:имот № 020015,имот № 020014,имот № 020030,имот № 020029 и полски път № 000130; и имот № 025012,с площ от 11.001 дка,с предназначение "нива",ІV категория, м."Чу-ката",при граници и съседи: имот № 025011,имот № 025020,полски път № 000170 и имот № 025010,както и да се предаде владението върху описаните имоти,за които се е твърдяло,че във владение на ответника в лицето на Българската държава,чрез министъра на земеделието и храните.В подкрепа на тези си твърдения е пред-ставила решение № 252/23.03.1995г. на ПК-Криводол и 2 бр. скици,от което се установява,че в полза на наследодателят А.М.,б.ж.на с.О. е било възстановено правото на собст-веност върху имотите,предмет на предявения иск,описани в него, съгласно план за земеразделяне.От протокол № 260/23.11.1995г. на ПК-Криводол се установява,че наследодателят е бил въведен във владение на възстановите с решение № 252/23.03.1995г. земе-делски земи,съгласно плана за земеразделяне.Представена молба вх.№ 75/28.01.2002г. до председателя на ПК-Криводол,от името на наследодателя М.,според съдържанието,на която била зая-вена вола за реализиране на правото по чл.27б,ал.4 от ППЗСПЗЗ за процесните имоти,възстановени по преписка № 01503г.В хода на производството е установено, чрез изслушана,приета и неоспорена графологична експертиза,че подписът поставен върху тази молба не е положен от наследодателя.Отделно от това в делото се съ-държа пълномощно с нотариална заверка на подписа от страна на нотариус В.В. ,според съдържанието на което наследодателят А.М. изразил воля да бъде представляван пред ПК-Криводол от страна на С.Л.К.- С., като я е упълномощил да изрази от негова страна воля за замяна на собствените му земеделски земи в землището на с.О.,общ. Криводол в размер на 21.002 дка,възстановена земеделска соб-ственост с план за земеразделяне с компенсационни бонове, включително и да получи и да се разпореди с получените ком-песационни бонове,както намери за добре.По отношение на това пълномощно,с влязла в законна сила присъда № 25/04.03.2013г., постановена по н.о.д.№ 889/2007г. по опис на ВРС е установено, че то е било използвано от осъдените лица като неистински доку-мент,тъй като не е подписано от упълномощителя М.,а из-ползвания щемпел на нотариус В. не съответства на пол-званите от него.Установено е било,че държавата владее имотите, за които наследодателят е бил обезщетен с компенсационни боно-ве,по силата подадената молба по реда на чл.27б,ал.4 от ППЗСПЗЗ, като ДПФ е вписан като собственик по силата на решение по чл.27б,ал.4 от ППЗСПЗЗ № 11-У/28.01.2002г. Признава се от пълномощника на държавата,че тя е във владение на спорните имоти.При наличните доказателства,обсъдени от районния съд и прилагайки разпоредбата на чл.17,ал.2 от ГПК във вр. с чл.146 от АПК,е прието,че административният акт,въз основа на който държавата  е вписана като собственик,при безспорно установеното в производството,че заявлението от заинтересованото лице не е произхожда от него,при което актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,който по-рок е с тежест,обуславяща нищожността му.При това положение нищожният административен акт не е могъл да породи правното си действие,поради което и Българската държава не е станала собст-веник на спорните земеделски земи въз основа на решението за причисляването им към държавния поземлен фонд срещу поименни компенсационни бонове.

Въззивната инстанция,изцяло споделя правните изводи на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Районният съд е изложил подробни,обосновани,аналитични и съответстващи на приложимия материален и процесуален закон правни съображения,касателно основателността и доказаността на исковата претенция.Допълнително окръжният съд излага следното: Правилно е прието,че при събраните доказателства за липса на валидно изразена воля от страна на наследодателя А.М.,върху два документа,за които е установено,че не произтичат от същия,което обстоятелство е доказано с безспорни доказа-телства-влязла в сила присъда и съдебно-графологична експер-тиза,то и издаденият въз основа на тях административен акт, се явява нищожен,при което не може да породи желаните с него прав-ни последици. Разпоредбата на чл.17,ал.2 от ГПК дава възможност на съда,при наличие на въведени доводи, да се произнесе инци-дентно по валидността на административните актове независимо от това,дали те подлежат на съдебен контрол.Настоящият случай е точно такъв.Така,че изложените доводи за липса на компетентност на съда да извърши косвения контрол върху валидността на ад-министивния акт,дал основание за вписване на държавата като собственик на земеделските земи,възстановена собственост на наследодателя М.,се явява несъстоятелен.Не може да бъде зачетено и възражението за наличие на изтекла в полза на дър-жавата придобивна давност.Този довод е наведен за първи пред въззивната инстанция,а съобразно т.4 от ТР №1/2013г. на ОСКГТК на ВКС,възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131,ал.1 от ГПК,поради което не могат да се правят за първи път пред въззивния съд.Това касае и възраженията за погасителна и придобивна давност.С това тълкувателно решение, постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1/2000г. се обявяват за загубили действието си и не са актуални при действието на ГПК/ в сила 01.03.2008г./ Така че и този довод на въззивника се явява несъстоятелен и не може да бъде уважен,поради наличието на преклузия по смисъла на чл.133 от ГПК.

При изложените съображения,като правилно ,обжалваното ре-шение ще следва да се потвърди.Въззиваемата не е представила доказателства за направени разноски пред въззивния съд,при кое-то и не следва да се присъждат такива.Предвид цената на предя-веният иск,настоящото решение не подлежи на касационен контрол предвид разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

            

 

              Р    Е    Ш     И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 296/25.04.2014г.,постановено по гр.д. № 4672/2013г. по опис на районен съд-Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.  

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........