Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 01.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   07.11.14 г.      в състав:

 

Председател: Рената Мишонова-Хальова

    Членове: Мария Аджемова

             Мирослав Досов

                                    

в присъствието на:

прокурора                секретар И.М.

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

        в. гр.    дело N` 602   по описа за 2014   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на С.С.А. ***, с ЕГН ********** срещу решение на районен съд гр. Враца № 494/08.07.14 г. по гр. д. № 1976/14 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 79 и чл. 86 ал. І от ЗЗД районен съд е признал за установено, че жалбоподателката А. дължи на ищеца ЕАД "Топлофикация-Враца" със седалище гр. Враца суми за потребена тополоенергия за сградна инсталация, отопление, такса мощност отопление, битово горещо водоснабдяване за жилище находящо се в гр. Враца, ж. к. "М." № *, вх. *, ап. * за периода от 24.03.11 г. до 28.02.14 г., както следва: - главница в размер на 355.03 лв., заедно със законната лихва считано от 24.03.14 г. до окончателното изплащане на сумата, - лихва за забава върху главницата за периода от 24.04.11 г. до 21.03.14 г. в размер на 47.64 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1149/26.03.14 г. по ч. гр. д. № 1416/14 г. по описа на районен съд. гр. Враца. Решението се обжалва и в осъдителната си част за присъдените съдебни разноски направени в заповедното и исковото производство. В жалбата подробно се мотивират релевираните от жалбоподателката пороци на атакувания съдебен акт, свеждащи се до твърдения за нарушения на процесуални правила, материално правни норми и необоснованост.

Жалбоподателката моли за отмяна решението на районен съд и отхвърляне исковите претенции от настоящата инстанция. Няма доказателствени искания.

Ответното дружество ЕАД "Топлофикация Враца" гр. Враца, редовно уведомено не представя отговор. В открито съдебно заседание, процесуален представител на дружеството юрисконсулт Н. изразява становище на неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция.  

Окръжен съд намира жалбата за редовна от външна страна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбата е и процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

      Разгледана по същество, след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

      Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 4641 от 24.03.14 г. дружеството жалбоподател ЕАД "Топлофикация Враца" гр. Враца е поискало от районен съд гр. Враца издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за заплащане на консумирана, но незаплатена от длъжник С.С.А. ***, с адм. адрес ж. к. "М." №*, вх.*, ап. *, топлинна енергия, в размер на 1 545.58 лв. за периода от 29.02.04 г. до 28.02.14 г., заедно със законна лихва върху главницата начиная от подаване на заявлението, мораторна лихва в размер на 887.25 лв. за периода от 31.03.04 г. до 21.03.14 г. и съдебни разноски в заповедното производство – държавна такса от 48.66 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 250 лв.  По това заявление е образувано ч. гр. дело при районен съд гр. Враца № 1416/14 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1149/26.03.14 г. с длъжник С.С.А., въззиваем в настоящото производство, за сумите посочени в заявлението. След направено от длъжника възражение по чл. 414 от  ГПК, в едномесечния срок по ал. І на чл. 415 от цитирания кодекс, заявителят ЕАД "Топлофикация Враца" гр. Враца е предявил пред районен съд гр.Враца процесния установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, обективно съединен с установителен иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

      Ответникът по спора С.А. е представил отговор, в който не оспорва факта, че е живее в жилище в гр. Враца ж. к. "М." № *, вх. * ап. *, в исковия период е имало топлоподаване в апартамента й от дружеството ищец, което тя е ползвала. Г-жа А. намира, че исковата претенция е неоснователна, тъй като според нея тя не е в договорни отношения с дружеството ищец за доставяне на топлоенергия. Освен това, ответницата оспорва факта, че в исковия период ищецът е доставял топлоенергия на стойност исковата сума, а също и че доставената й топлоенергия отговаря на БДС. В отговора на исковата молба, ответникът А. прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност.

      По делото е изслушана специализирана техническа експертиза, която страните не са оспорили. Вещото лице М.Я. констатира, че в процесния период, за апартаментите в гр. Враца, ж. к. "М." № *, вх.*, включително и за процесния апартамент № *, е имало топлоподаване от абонатна станция № 11. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлоенергия за отопление, топла вода и сграда инсталация е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на подадената от топлинния счетоводител информация. В заключението подробно е отразена начислената сума за разпределената топлоенергия за периода от 29.02.04 г. до 28.02.14 г., като за целия период тя е в размер на исковата сума 1 545.59 лв. Експерта Д.Р. изготвил назначената по делото счетоводна експертиза, след анализ на доказателствата по делото и след справки в счетоводството на ищеца, е посочил размера на претендираната главница също общо в размер на 1 545.59 лв. и мораторна лихва от датата на падежа на всяка забавена вноска, общо в размер на 875.03 лв.

      При тези данни от фактическа страна, окръжен съд намира предявения иск на основателен. Съгласно нормата на чл. 150 от действащия Закон за енергетиката, между дружеството ищец и ответника С.А. е създадена облигационна връзка въз при  т. н. "Общи условия" уреждащи продажбата на топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване между топлофикационните дружество, в случая ЕАД "Топлофикация Враца" гр. Враца и битовите потребители, какъвто е ответника А.. Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. Ето защо,  факта, че между дружеството ищец и ответника, не е сключен индивидуален договор за продажбата на топлоенергия, е без значение по спора, съответно и възражението на ответника С.А. в тази връзка.

        По делото е безспорно установено, че жилището на г-жа А. се намира в сграда включена към централизирано  топлоснабдяване – отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа  ЕАД "Топлоснабдявена Враца". Разпоредбата на пар. І т. 42 от ДР на ЗЕ /ДВ бр. 107/03 г./ дава общо определение, според което потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153 ал. І от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинна енергия. Изложената нормативна уредба действаща в процесния период, обосновава извод, че притежаването на собствен апартамент в топлоснабдена сграда етажна собственост прави ответницата потребител на топлинна енергия за битови нужди. Според установеното в процеса, топлоподаването към жилището на ответницата е осъществено от дружеството ищец. Същото е отчитано с посредничеството на фирма за топлинно счетоводство, при съобразяване действащите към съответния период нормативни изисквания.

      Между страните по спора са налице облигационни правоотношения във вр. с продажба на топлинна енергия, по силата на който ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди в исковия период и като такава дължи заплащане на същата. Ответницата дължи заплащане на начислените от ищеца суми за отопление, топла вода и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в размера посочен от вещите лица по делото. Както се посочи, експертизите не са оспорени от страните и по делото не са представени доказателства, които да опровергават или разколебават изводите на експертите. При извода за основателност на предявения главен иск, окръжен съд намира за основателен и доказан и обусловения иск с правно основание чл. 86 ал. І от ЗЗД за заплащане на лихва за забава, в размера посочен от вещото лице. Следва да се посочи, че районен съд правилно е съобразил възражението на ответницата А. за изтекла в нейна полза погасителна давност и предявените обективно съединени искове, както за главницата, така и за лихвата за забава са уважени само частично.

      Окръжен съд намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че в процесния период потребената топлоенергия и топла вода са неправилно отчетени и съответно неправилно са определени дължимите за тях суми. С оглед нормата на чл. 154 ал. І от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ищцата е  било да представи доказателства в подкрепа на това си възражение, което тя не е сторила пред районен съд. А събраните по делото доказателства не са в негова подкрепа. В тази връзка, изложения във въззивната жалба анализ на действащата нормативна уредба не се споделя от настоящия състав на съда, доколкото той обслужва само тезата на жалбоподателката и има защитен характер.

       В заключение, при съвпадение правните извода на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК, освен изложеното окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд.

       При изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК на ответното дружество следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. юрисконсултскто възнаграждение.

       Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

       Р Е Ш И:

 

       ПОТДЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 494/08.07.14 г. по г д. № 1976/14 г. по описа на същия съд.

       ОСЪЖДА С.С.А. *** ж. к. "М." № *, вх. * ап. * и ЕГН ********** да заплати на ЕАД "Топлофикация Враца" гр. Враца с ЕИК 106006256 сумата 200 лв. съдебни разноски за въззивна инстанция.

       Решението не подлежи на обжалване.

 

     Председател .....     Членове 1....     2.......