Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  17.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско  отделение ,     в                    публичното заседание напети декември две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

            Мирослав  Досов

 

                                    

при участието на секретар  М.  К.

като разгледа докладваното  от  председателстващата              

въз. гр. дело N` 630  по описа за 2014   год., за да се произнесе взе предвид:

  Адв. Р.Б. *** , като проц. представител на Б.В.П. от гр.Б. Слатина, е подал въззивна жалба против решение №153/19.06.2014 г по гр. д.№ 580/13 г по описа на РС-Б. Слатина, с което  предявения  от "ЮНИКОМС ХЕДКУОТЪРС"ООД гр.София  против Б.П. иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ за сумата от 35 050,69 лв главница и мораторна лихва върху нея  за 10 787,58 лв, са изцяло уважени.

   В жалбата  се навеждат доводи ,че решението на БРСъд е  незаконосъобразно, тъй като  съдът се  бил произнесъл по недопустими искове, защото с оглед трудовите му функции П. не бил * и нямал такива задължения по  дл. характеристика, поради което не носел никаква отговорност за липса по реда на чл. 207 ал.1 т.2 от КТ.

Твърди се още , че  по делото не била доказано увреда на имуществото на ответника- ищец както и че по безспорен начин не били доказани липси за процесния период. Жалбоподателят ,чрез адв.Б. твърди, че решението на БРСъд е недопустимо и следва да се обезсили, както и алтернативно,ако е  допустим  иска, то решението на първоинстанционния съд  е  необосновано, немотивирано и незаконосъобразно, поради което следва да  се отмени и предявените искове се  отхвърлят изцяло с всички  законни последици.

С въззивната жалба не се правят нови доказателствени  искания.

Постъпил  е отговор  на въззивната жалба в законния срок, с който проц. представител на  "Юникомс хедуотърс" ООД гр.София, чрез адв. И.М. поддържат неоснователност на въззивната жалба и оставянето й без уважение , а първоинстанционното решение да бъде  потвъдено.

С  отговора на въззивната жалба не се правят  нови доказателствени искания пред въззивната  инстанция.

         Врачанският Окръжен съд приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена  в законния срок от страна с право на обжалване, срещу  акт  от категорията  на обжалваемите. Разгледана по същество  въззивната жалба е    н е     о с н о в а т е л н а.     

        За да уважи предявения  иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ, решаващият съдия е приел ,че  ответника Б.П. с последен трудов договор от 04.03.2008 г е работел на длъжност "*" в дружеството ответник,при което  в кръга на трудовата му функция основното му задължение било да съхранява, опазва поверени му  на отговорно пазене с протокол стоки за 44 240 лв в склад вв гр. Плевен  на  "Юникомс Хедуотърс" ООД  гр.София, като  следвало да отчита продажбите от тях.Според БРСъд Б.П. е имал качеството на * и съгласно члр. 207 ал.1 т.2 от КТ носел пълна имуществена отговорност за липси, каквито били  установени  при назначена от работодателя ревизия на 18.06.2010  в поверения му склад, за  сумата от 35 050 лв. Освен това  БРсъд приема,че липсата на стоките предмет на спора  била установена по несъмнен начин, въпреки ,че не била отразена  в счетоводната сисема на дружеството, тъй като всяко дружество имало индивидуално политика  кога  да ги заприходи, поради което презумцията за виновност   от страна на Б.П., не била оборена от него. Затова БРсъд е приел, че ответникът- жалбоподател е нарушил труд. си задължение по чл. 126 т.8 от КТ като не е положил достатъчна грижа за повереното му имущество в качеството му на * и е допуснал неговото увреждане изразяващо се в липса на  стока за сумата от 35 050,69 лв.

        Въззивният състав приема , че решението на БРСъд е правилно и законосъобразно  поради следните съображения:

Безспорен факт е,че от писмените доказателства по делото  се установява, че за периода 19.08.2002г. до 23.07.2010г. жалбоподателят е работил в дружеството - ответник  на различни длъжности и при различно месечно възнаграждение, като съгласно допълнително споразумение № * към трудовия договор на ответника ,от **** г. същия е бил назначен на длъжност „*" на пълен работен ден. Във връзка с работата му на  жалбоподателя Б.П.   е  било  възложено  с  приемо- предавателен протокол от 26.05.2010г. стоки на обща стойност 44240.83лв. и същия ги е приел на отговорно пазене в склада на „Юникомс Хедкуотър" ООД-гр.София. В последствие със заповед № 2167/04.06.2010г. Д.Д. - управител на  дружеството- работодател на жалбоподателя Б. П.,  е била назначена ревизия на стоките,  които  били предадени на  Б.П., като за дата на ревизията е била посочена 18.06.2010г.

Ревизията е извършена от  три лица: В.Г.М. -на длъжност „*", И.И.П.-на длъжност „*" и П.Г.В. - на длъжност „*", на която  ревизия  присъствал и  Б.П..След извършване на всички необходими действия комисията установила липси на процесните стоки на стойност 35 050.69 лв. , а протокола от  ревизията е подписан  както от ревизирания П. така и от тримата ревизори.

Жалбоподателят  е  подписал протокола за извършената ревизия на стоки, без  каквито и да било възражения от негова страна. Същият  след това  е дисциплинарно уволнен със Заповед №*/**** г. на работодателя- ответник на основание чл.190, ал.4 и чл.190, ал.2, във вр.с чл.186, чл.188, ал.З и чл.195, ал.1 от КТ, която заповед е влязла в законна сила, тъй като не е обжалвана от П..

  По делото Б.П.  е оспорил двата документа- приемо- предавателния протокол и протокола от ревизията, заявявайки ,че изцяло били манипулирани  и никакви стоки не са приемани и  не са установявани  липси.В протоколите не било записано в кой склад на ищеца са били налични тези стоки(преди да бъдат придвижени в не се знае кой склад) - нито къде са предадени(за който склад е подписан процесния протокол),нито къде са установенителипси", единствено в приемо-предавателния протокол е записано,че се касае за „склада на Юникомс Хедкуотър" ООД- ООД", но не е отразено населеното място.

Първоинстанционният съд е открил производство по оспорването  им с възможността по чл. 193 ал.3 изр.1 от ГПК страната ,която го оспорва / Б. П., който е подписа и двата документа/ да представи  доказателства, във връзка с твърденията си.

По делото са разпитани като свидетели двама от  ревизиращи  склада, в който  П. е приел на отговорно пазене стоки за 44 000 лв, които свидетели  са категорични,че  се се касае до склад на дружеството- работодател в гр. Плевен, където е била и  местоработата на П. по последното му   споразумение №* към труд. договор № **/**** г с работодателя.

Свидетелката В.М.  заявява, че е работила в  дружеството- ответник в периода от 2001г. до 2013г. на различни длъжности, като последната заемана от нея длъжност била „*”,а Б.П. работил в ищцовото дружество на длъжност „*” за периода от 2003г. до 2010г., като от 2005г. П.  се преместил в гр.Плевен.

Свидетелката  заявява, че е предала процесните стоки на жалбоподателя на ръка чрез преброяване и опис доколкото си спомня на 26.05.2010г. около обяд, за което е съставен и приложен по делото приемо- предавателен протокол. Имало писмена заповед на управителя на  дружество- ответник за извършване на ревизията.Същата била извършена на  18.06.2010г., като спомените на св. М. за таза дата са във връзка с дадени от нея показания по случая при разследващ полицай в гр.София, което се подкрепя и от материалите по ДП, приложено към настоящето дело.

Освен това  св.В.  М. категорично заявява,че протокола от 18.06.10г. за  установяването на липсите  е съставен на 18.06.2010г.,а  протокола от 26.05.2010г.  на посочената дата и не  са съставени и подписани на една и съща дата.Липсите на стоките били установени чрез изваждане на протокол от компютърната система на фирмата за наличност като  при преброяването им се установили тези разлики. Според св. М. стоката записана в протокола от 26.05.2010г. е предадена само с този протокол  и тя може да бъде събрана в склада на фирмата в гр.Плевен, който представлява гараж от 35 кв.м. Доколкото си спомня свидетелката заявява, че стоката описана в протокола била закарана с пикап на фирмата „Рено Канго” от гр.София до гр.Плевен.

Св. М. е заявила също ,че в  протокола от 18.06.10г. подписа положен  срещу името й е  нейн, както и подписа на Б.П. бил положен пред нея и той се съгласил с липсите описани в протокола, дори не е направил възражение. Когато св.М. го попитала, къде е стоката той отговорил: „Не знам”.М. знае също ,че  управителят на фирмата- ответник имал безкрайно доверие на П. и това тя го  знае от лични нейни разговори с управителя.

Свидетелят П.В. уточнява ,че работи в  дружество на длъжността „*” от 2005г. до настоящият момент. С жалбоподателя П. бил в добри колегиални отношения. Св. В. твърди, че стоката от централния склад в гр.София до гр. Плевен  пристигала по фирма „Спиди”, но не знае с какви документи е придружавана, тъй като за това отговарял П., нито знаел заприходяването на стоката  вскла как е ставало?

Свидетелят е заявил, че подписа положен в протокола за ревизия от 18.06.2010 г е негов и на тази дата се извършила ревизия от лицата , които са   подписали протокола. Той лично не броил стоките описани в протокола, а ги броила М. в присъствието на П., който от своя страна не възразил, че стоките ги няма и доброволно подписал този протокол и никой не го е принуждавал.

При предявяване на свидетеля  пътен лист от 26.05.2010г.за пътуване извън Плевен той заявява, че за един или два часа можел да бъде в Плевен, но не повече,не знае защо в предявения му пътен лист липсва неговият подпис както и  не си спомня на  дата 26.05.10г. дали жалбоподателят П. приемал стока от централния склад в София в склада в Плевен.

В приложеното ДП №5008/2011 на СГП  фигурира назначена графологична експертиза, която категорично е установила, че подписите на проверяващите лица и на проверявания са техни.

 Първоинстанционният съд по искане на жалбоподателя е назначил специализирана  счетоводна експертиза, която е приета   от съда, според която ревизията описана в протокола от 18.06.2010 г., приложен по делото, е извършена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и нормативната база , като назначените служители са   изпълнили вътрешна заповед № 2167/04.06.2010т на управителя на  дружество- ответник, която касае вътрешната организация на дружеството, а не е извършена от оторизирани финансови органи и лица по специалните финансови закони. 

Вещото лице заявява пред БРСъд, че количествата стоки предмет на спора, като количествена обезпеченост и като асортиментна структура са постъпили в  дружество- ответник и са счетоводно заведени, което се удостоверява от счетоводните документи, доколкото са му представени писмени доказателства, но липсите на тези стоки не са заведени в счетоводната му система, нито на синтетично, нито на аналитично ниво.

От представените по делото от  П. писмени доказателства(фактури, стокови разписки и РКО и др.) не може да се установи, които стоки са получени от ответника, тъй като са многобройни, а стоковите разписки без дата, но от заключението по категоричен начин е установено, че същите са постъпили в  дружество, видно от счетоводните документи, които вещото лице проверило и заключението в тази част му не е оспорено от  страните.

Вещото лице пояснява пред първоинстанционния съд, че е възможно липсите да бъдат заведени в счетоводството на ищеца след приключване на делото и влизане на решението в сила,  т.е. това е въпрос на политика на всяко дружество  дали да завежда съответните липси и по какъв начин. Всички подлежат на различна счетоводна интерпретация и е по преценка на счетоводството на фирмата, как да бъдат заведени.

Приложено е от ДП № 5008/2011г. по описа на СДВР пр.пр.40612/2010г.по описа на СРП,  от което е видно ,че досъдебното производство по отношение на Б.  П. е прекратено, няма данни обаче постановлението  да е влязло в законна сила. Приложено е ЛТД на ответника.

Предвид гореизложеното фактическа   обстановка ,се налагат следните правни  изводи:

  1.За успешното провеждане на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение със служителя или работника, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности, настъпване на липса и нейния конкретен размер в резултат на дейността на *а, момента на настъпване или откриването й. При наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка между неизпълнението на трудови задължения от *а и вината се предполагат до доказване на противното.

В конкретния случай  не се спори, а и от доказателствата се установява, че между жалбоподателя Б.П. и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на което П. е  изпълнявал длъжността "*" ,с месторабота грлевен, съгласно допълнително споразумение № * към ТД № **/**** г.Въпреки ,че в труд. досие  не фигурира дл. характеристика за длъжността "*", а такава за  "* ", каквато длъжност периодически П. е заемал на различни  места за работа в страната,  настоящият съд. състав приема,че на  последната му месторабота- грлевен като * , в кръга на трудовата му функция  и основното му задължение е да съхранява, опазва повереното му имущество и да отчита финансови средства от продажбите на стоките. В тази връзка са обясненията на самия Б.П.  както и  свидетелските показания на св. М. и св.В..

Затова съд. състав приема ,че жалбоподателя е бил * по смисъла на чл.207 от КТ, т.е. извършвал е *.Законосъобразно  решаващият  съдия пред  първоинстанционния съд приема ,че придобиването на качеството * (МОЛ) не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях.

  2.  След като жалбоподателят е  *по смисъла на КТ , съгласно чл.207 от КТ носи пълна имуществена отговорност при липсиипсата е типичен за отчетническите трудови функции състав за увреждане.Тя е  в настоящия казус недостиг  на стоки в склада  в гр. Плевен на "Юникомс Хедкуотърс"ООД , т.е. представлява състояние на неотчетност.  Следователно  липсата е  юридическото понятие за щета, което се изгражда върху презумпцията за причиняване на недостига  от *, комуто  стоката е поверена под отчет. Поради тази презумпция се предполага по неизбежност и вина на *а. Така се обръща и тежестта на доказване т.е. * следва да докаже, че не е причинил щетата или , ако я е причинил, че това не е извършено виновно.

В случая видно от приложените  към делото доказателства се установява, че на  П.  били включени трудови функции, свързани с  продажба на стоки, съхранението им в складовете на дружеството в различни градове от страната, за които той отговарял, с последното доп. споразумение №*  месторабота  гр.Плевен, отчитане на сумите от продажбите на стоките в счетоводството на дружеството. Налице е увреждане надружеството- ответник, изразяващо се в липса на материални ценности в размер на 35 050.69 лв., които не са възстановени от  Б.П.  нито пъричната им равностойност.Свидетелските показания доказват ,че П. е подписал премателния протокол от 26.05.2010 г  и е получил  стока без възражения, както е подписал без възражения и протокола за ревизия на същия склад ,където е получил стоките с отразената липса на стоки за  35 050,69 лв. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че  законовата  презумпцията  чл. 207  ал.1 т.2 от КТ е оборена от Б.П., който  от своя страна е нарушил е трудовото си  задължение по чл.126, т.8 КТ – не е положил достатъчна грижа за повереното му имущество в качеството му на *, с което е допуснала настъпване на увреждане на повереното му имущество от работодателя, изразяващо се в липсата на стоки на  стойност 35 050.69 лв.  При липса  отговорността винаги е в пълен размер на причинената вреда, а законодателят не допуска ограничаване размера на тази имуществена отговорност за П..

  3.Съд. съства приема за доказано обстоятелството ,че липсите в дружеството- ответник са установени. За това е  изготвен и протокол за ревизия  от 18.06.2010 г ,който не бе оборен в хода на процеса по съдържание, а   според счетоводната експертиза пред БРСъд,от писмените   доказателства липсващите стоки са осчетоводявани, но липсите не са още вксючени в счетоводната електронна система. възможгно било да бъдат заведени в счетоводството на дружеството- ответник след приключване на делото и влизане на решението в сила,  т.е. това е въпрос на политика на всяко дружество  дали да завежда съответните липси и по какъв начин. Всички  липси подлежат на различна счетоводна интерпретация и е по преценка на счетоводството на фирмата, как да бъдат заведени.

С оглед изложените правни изводи съд. състав  счита, че размера на липсата е установен по категоричен начин поради  противоправно поведение от страна на Б.П. вкл. и наличието на невнесени парични суми и не върнатите стоки. Налице е връзка между противоправното деяние и вредата. Следователно  налице  са всички предпоставки  на фактическия състав на разпоредбата на  чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, за  да се ангажира  имуществената му отговорност.. Решението на БРСъд е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено. При този краен изход на делото  пред ВОС, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 1500 лв- адв. възнаграждение за адв. И.М. от ВАК.

  Водим от горното  въззивният състав при Врачанския  Окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 153/19.06.2014 г по гр.д.№ 580/2013 г по описа на БРСъд.

 

ОСЪЖДА  Б.В.П. от  гр.Б. Слатина с ЕГН ********** да заплати на "Юникомс Хедкуотърс"ООД грофия с ЕИК 117081011 сумата от 1500/хиляда и петстотин лв/  представляващи адв. хонорар  пред въззивната  инстанция.

 

  Решението  подлежи на касационен контрол на осн. чл. 280 ал.2 от ГПК, в едномесечен  срок  от уведомяването на страните.

 

              Председател :

                               Членове: 1/         2/