Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,22.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 21.11.2014 год. в състав:

 

                  Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА

                         Членове:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

                                                                                          МИРОСЛАВ ДОСОВ 

 

при секретаря М.К.,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №632/2014 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:                         

 Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Д.И. *** против решение №403/11.06.2014 г. на РС-Враца по гр.дело №4233/2013 г. В ЧАСТТА,с която предявеният против нея иск с правно основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.422,ал.1 от ГПК е уважен,като е признато за установено,че дължи на ищеца “ПРО ЛЕГО"АД-гр.София сумата от  6852.85 лв. главница и сумата от 1978.24 лв. договорна лихва за периода 11.07.2010 г.-13.06.2013 г. по Договор за потребителски кредит №FL352698/04.02.2008 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане,за които суми в производството по ч.гр.дело №2733/2013г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,

Въззивницата твърди,че  първоинстанционното решение е неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Основните й възражения са две:1)ищецът черпи правата си от цесия,за която е уведомена едва на 08.07.2013 год.,т.е след образуване на заповедното производство;2)вземането на ищеца-цесионер за главница и лихви е погасено по давност.Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията и възраженията си и иска решението да бъде отменено и вместо него постановено друго,с което искът на “ПРО ЛЕГО"АД-гр.София бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от  ищеца пред РС-Враца “ПРО ЛЕГО"АД-гр.София,в който се изразява и обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли ОС-Враца да потвърди решението на РС-Враца и да му присъди направените разноски.

Третото лице-помагач "Бългериън Ритейл Сървисиз"АД-гр.София не е обжалвало решението и не е изразило становище по жалбата.

С жалбата и отговора не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Ново писмено доказателство-уведомление с изх.№28/16.09.2014 г.,с което "“ПРО ЛЕГО"АД-гр.София уведомява длъжника П.Д.И. ***,че на основание чл.15 от Договор за потребителски кредит №FL352698/ 04.02.2008 г. обявява цялото й задължение,което към 13.06.2013 г. възлиза на 10527.42 лв.,за незабавно изискуемо и дължимо, без да прекратява действието на договора,е представено с молба от 20.11.2014  г. и е прието от съда в проведеното на 21.11.2014 г. открито с.з. в хипотезата на чл.266,ал.2,т.2 от ГПК,в което заседание е даден и ход на устните състезания.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите,възраженията и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:    

Със заявление от 11.07.2013 год. "ПРО ЛЕГО"АД-гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против П.Д.И. *** за сумата от 6852.88 лв.,представляваща главница по договор за потребителски кредит,за сумата от 3674.54 лв.,представляваща договорна лихва за периода 04.02.2008 г.-13.06.2013 год.,за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски-210.55 лв. държавна такса и 921.10. лв. юрисконсултско възнаграждение.

Според изложеното в т.12 от заявлението "Обстоятелства,от които произтича вземането",по силата и при условията на договор за потребителски кредит от 04.02.2008 г.  „Юробанк И Еф Джи България”АД е предоставило на П.Д.И. банков кредит за текущи нужди от 7000.00 лв. с  краен срок за погасяването на кредита ведно с лихвите до 04.02.2018г. на месечни вноски съгласно погасителен план,дължими до 4-то число на месеца.Длъжникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите вноски по погасителния план,а по силата на чл.15 от договора в този случай вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо,без да е необходимо каквото й да е изявление на страните.По силата и при условията на сключен на 09.04.2008 г. договор за прехвърляне на вземания „Юробанк И Еф Джи България”АД е прехвърлила възмездно на „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД правото на вземане (по договора), заедно с всички обезпечения,а на 30.03.2009 г. между последното дружество и "Про Лего"АД е сключен нов договор за възмездно прехвърляне на вземания,с който правото на вземане (по договора за кредит от 04.02.2008 г.),е прехвърлено на "Про Лего"АД.Кредитополучателят е уведомен за встъпването в правата на кредитора както на „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД,така и на "Про Лего"АД,на адреса,посочен в договора за кредит.

Образувано е ч.гр.дело №2733/2013 год. по описа на РС-Враца,който е счел искането за основателно и е издал Заповед за изпълнение на парично вземане №2027/15.07.2013 г. за цялата претендирана сума,за законна лихва върху главницита,считано от 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане и за направените в заповедното производство разноски от общо 1131.65 лв.-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.Заповедна е връчена на длъжника П.И.,която в срок е депозирала възражение,в което е заявила,че не дължи изпълнение на този кредитор,тъй като не е сключвала договор за кредит с  него. Затова с разпореждане от 27.08.2013 г. съставът на РС-Враца е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Последвала е исковата молба,въз основа на която е образувано гр.дело №4233/2013 год. по описа на РС-Враца,в обстоятелствената част на която са изложени същите обстоятелства,изложени и в заповедното производство.

С исковата молба са представени и писмени доказателства,подробно описани в 12 пункта-договорът за кредит от 04.02.2008 год.;погасителен план към същия;договор  за прехвърляне на вземания от 09.04.2008 год.,приложение №1-списък на длъжниците към този договор;договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009 г.,приложение №1-списък на длъжниците към този договор;две уведомления  за прехвърляне на вземане,адресирани до П.И. и обратни разписки към тях;две нотариално заверени пълномощни; документ за превод на отпуснатата по кредита сума от 04.02.2008 г.Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с подробно формулирана задача.Направено е и искане за привличане като трети лица-помагачи на страната на ищеца на „Юробанк България”АД  и  „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД.

Исковата молба и приложенията са връчени на ответницата,която в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор,в който изрично се е позовала на изтекла в нейна полза "абсолютна" давност по чл.110 и чл.111 от ЗЗД,като е посочила,че по договора не е имало плащания от 04.02.2008 год.Възразила е също,че  прехвърлянето на вземанията не й е съобщено,че в списъците с прехвърлените вземания фигурира лице с фамилно име М.,а не И.,и че именно това лице,а не тя-ответницата,е усвоило кредита,според представеното от ищеца бордеро.

След постъпване на отговора с определение по реда на чл.140 от ГПК съдията-докладчик е конституирал  „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД като трето лице-помагач на страната на ищеца,отхвърлил е искането за конституиране в това качество и на „Юробанк България” АД, приел е представените с исковата молба писмени доказателства,приложил е  ч.гр.дело №2733/ 2013 г. на РС-Враца, допуснал е изслушването на поисканата от ищеца експертиза и е насрочил делото за разглеждане в открито с.з.Преди първото по делото с.з. и във връзка с възраженията на ответницата ищецът е представил доказателства за установяване на факта,че П.И. и П. М. са едно и също лице,а именно кредитополучателя по договора за потребителски кредит от 04.02.2008 год.Единственото открито с.з.,за което страните са били редовно призовани,е проведено на 15.05.2014 г.В това заседание съдът е извършил доклад на делото,приел е допълнително представените от ищеца писмени доказателства,приел е заключението на вещото лице и е дал ход на устните състезания,като е приел представените от ищеца и ответницата писмени защити.

Последвало е обжалваното решение №403/11.06.2014 год.,в мотивите на което след анализ на доказатествата съдът е напраавил следните фактически и правни изводи:

Между „Юробанк България”АД (тогава „Юробанк И Еф Джи България” АД) и П.Д.И. на 04.02.2008 г. е сключен валиден договор за кредит,по който Банката е изпълнила основното си задължение да преведе на кредитополучателя сумата от 7000.00 лв.,който факт е установен по безспорен начин и чрез заключението на изслушаното вещо лице.Съответно,кредиполучателят не е изпълнил своето насрещно задължение да заплаща в срок дължимите погасителни вноски,като за периода 04.03.2008 г.-18.03.2009 г. е заплатил общо 1012.00 лв.След тази дата плащанията са преустановени.След сключването на Договор №FL352698/04.02.2008 г. вземането по него последователно е цедирано първоначално на "Бългериън Ритейл сървисиз" АД,а в последствие - на 30.03.2009 г.,на ищеца "Про лего"АД,който към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е титуляр на вземането по договора за потребителски кредит.Неоснователно е възражението на ответницата,че цесиите не са й съобщени,а и липсата на уведомление не я освобождава от задължение за плащане,на каквото тя не се позовава.Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност за главницата от 6852.85 лв.,тъй като предсрочната изискуемост на вземането за главница е настъпило на 11.07.2013 год.,на която дата кредиторът "Про Лего"АД е подал заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.Частично основателно е възражението за погасителна давност по отношение на лихвата за периода преди 11.07.2010 год.,тъй като съгласно чл. 111,б."в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.И след като исковете са предявени на 11.07.2013 г. с депозиране на заявлението,то към този момент са били погасени вземанията за договорна лихва за периода до 11.07.2010 г.

При тези си фактически и правни изводи първоинстанционния съд е приел,че искът за главницата е основателен и доказан до посочения от вещото лице размер от 6852.85 лв.(при заявен такъв от 6852.88 лв),а искът за лихвата за основателен и доказан до размер от 1978.24 лв. и за периода 11.07.2010 г.-11.07.2013 г.В  тези си части и за тези размери установителните искове са уважени,като ответницата е осъдена да заплати на ищеца 1200.96 лв. разноски, съответни на уважената част.

В останалата част-за главница над 6852.85 лв.  до заявения размер от 6852. 88 лв. и за лихва над 1978.24 лв. до заявения размер от 3674.54 лв.,исковете са отхвърлени.В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При така изложената фактическа обстановка въззивния съд прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно.

Решението е и допустимо,като постановено по допустим иск,разгледан на заявеното основание.

Но е неправилно.Съображения:

Основният въпрос по делото е чисто правен и той беше разрешен  в ТР №4/18.06.2014 год. на ОСГТК по тълкувателно дело №4/2013 год.,прието след постановяване на обжалваното решение на РС-Враца.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4/2013 г.,в хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 ГПК за вземане,произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.В хипотезата на предявен иск по чл. 422,ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал.2 от "Закона за кредитните институции",правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Това разрешение е приложимо и към конкретния казус,тъй като  отношенията между страните по делото са във връзка с договор за потребителски кредит,които се регламентират от "Закон за потребителския кредит"(ЗПК),чиито разпоредби са относими и за банките (кредитните институции).

  И при възприемането му се налага извод,че в случая не е настъпила нито автоматична предсрочна изискуемост по силата на чл.15 от Договор за потребителски кредит №FL352698/04.02.2008 г. от датата,на която е следвало да бъде заплатена съответната погасителна вноска с настъпил падеж,нито на посочената от РС-Враца дата 11.07.2013 г.,на която заявителят е подал  заявлението си за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.

 Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.В този смисъл възможните хипотези от субективна страна с оглед на момента,в който кредиторът е упражнил правото си,са:1)волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението;2)волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението;3)волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл.422,ал.1 ГПК или 4)волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението,включително в хода на исковото производство.

По първата хипотеза отговорът се извежда от диспозитива на тълкувателното решение – заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.

Втората хипотеза е разгледана в мотивите на тълкувателното решение.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника,че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост.От една страна,волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта,а от друга,това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението,но същото не е било удостоверено преди издаване на заповедта.Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението,след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й.            

По третата и четвъртата хипотези са изложени съображения в мотивите на тълкувателното решение,които следва да се възприемат в следния смисъл:Ако се приеме,че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба,то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане,което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти,осъществили се след подаване на исковата молба.Предвид на обусловеността на установителния иск,предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК,от издадената заповед за изпълнение за вземане,предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,заявени в заповедното производство.Уведомяването на длъжника,че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,включително в хода на исковото производство,има за последица настъпване на изискуемостта към този момент,но променя основанието,на което е издадена заповедта.Недопустимостта на изменение на основанието,от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,съгласно т.11.б на ТР №4/2013 г. на ОСГТК,обуславя извода,че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.

Именно такъв е конкретният случай-банката-кредитор "Юробанк И Еф Джи България” (сега "Юробанк България"АД) и цесионерите "Бългериън Ритейл сървисиз" АД  и  "Про Лего"АД безспорно не са упражнили правото си да направят кредита предсрочно изискуем на предвиденото в чл.15 от договора за потребителски кредит основание и не са обявили на длъжника тази предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.Заявлението за издаването на заповед по чл.410 от ГПК няма характер на уведомление до длъжника,че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,а в исковата молба ищецът отново се позовава само на чл.15 от условията на договора за потребителски кредит,от което следва,че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника  и с предявяване на установителния иск.

От това си право цесионерът "Про Лего"АД се е възползвал едва на 16.09.2014 г.,когато с представенното пред ОС-Враца уведомление изх.№28/ 16.09.2014 г. е  уведомил длъжника П.Д.И. ***,че на основание чл.15 от Договор за потребителски кредит №FL352698/04.02.2008 г. обявява цялото й задължение за незабавно изискуемо и дължимо.Уведомлението е връчено на 19.09.2014 г. и именно от тази дата вземането на кредитора за главница и лихви на това основание-предсрочна изискуемост,е станало изискуемо изцяло.

При всичко гореизложено въззивният съд намира,че предявеният установителен иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен,тъй като доказателствата сочат,че към датата на подаване на заявлението заявителят-ищец "Про Лего"АД не е имал изискуемо вземане спрямо длъжника-ответник в посочения размер и на заявеното основание-предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за потребителски кредит от 04.02.2008 год.При формиране на този си извод съдът отчита факта,че ищецът по делото не е банка и че развилото са заповедно производство не е по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,ал.1,т.2 от ГПК.

Като е достигнал до обратен извод-за частична основателност на иска за главница и лихва,РС-Враца е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго,с което искът бъде отхвърлен.

За ищеца остава открит пътя да заяви вече изискуемото си вземане или в ново заповедно производство,или чрез осъдителен иск.

При този извод на съда е безпредметно да се обсъждат доводите на въззивницата за правното значение на задължението на цесионера по чл.99,ал.3 от ЗЗД,като следва да се отбележи само,че по това й възражение РС-Враца е изложил мотиви,които се споделят от въззивната инстанция.

Съдът не дължи произнасяне и по възражението за изтекла погасителна давност,защото това възражение подлежи на обсъждане само при извод за основателност на иска.

При този изход на спора съдът дължи произнасяне по разноските,направени в заповедното,в първоинстанционното исково и във въззивното производство.

 По разноските в заповедното производство:

-предвид извода за липсата на изискуемо вземане против длъжника,на  заявителя не се дължат разноски.Длъжникът не е направил разноски и не претендира присъждане на такива.

По разноските в първоинстанционното производство:

       -предвид извода за неоснователност на исковата претенция,на ищеца не се дължат разноски.Ответницата не е направила разноски и не претендира такива.

 По разноските във въззивното производство:

       - предвид извода за основателност на въззивната жалба,на въззиваемия не се дължат разноски.Въззивницата не е направила разноски и не претендира такива.

При тези си съображения и на основание чл.271,ал.1,изр.1-во,пр.3-то от ГПК Окръжен съд-Враца

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №403/11.06.2014 г. на РС-Враца по гр.дело №4233/2013 г. В ЧАСТТА,с която предявеният против П.Д.И. *** иск с правно основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.422,ал.1 от ГПК е уважен,като е признато за установено,че ответницата дължи на ищеца “ПРО ЛЕГО"АД-гр.София,ЕИК175249461 сумата от  6852.85 лв. главница и сумата от 1978.24 лв. договорна лихва за периода 11.07.2010 г.-13.06.2013 г. по Договор за потребителски кредит №FL352698/04.02.2008г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане,за които суми в производството по ч.гр.дело №2733/2013г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,както И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  предявения от “ПРО ЛЕГО"АД-гр.София,ЕИК175249461 против  П.Д.И. *** иск с правно основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено,че ответницата дължи на ищеца сумата от  6852.85 лв. главница и сумата от 1978.24 лв. договорна лихва за периода 11.07.2010 г.-13.06.2013 г. по Договор за потребителски кредит №FL352698/04.02.2008г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане,за които суми в производството по ч.гр.дело №2733/2013 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОТМЕНЯ Заповед №2027/15.07.2013 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по частно гр.дело №2373/2013 г. на РС-Враца,В ЧАСТТА,с която е разпоредено длъжникът П.Д.И. ***,с ЕГН********** да заплати на заявителя “ПРО ЛЕГО"АД-гр.София,ЕИК175249461 разноски по заповедното производство от общо 1131.65 лв.-държавна такса от 210.55 лв. и 921.10 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач "Бългериън Ритейл Сървисиз"АД-гр.София,ЕИК 130950970.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                           

                                                                                                             2.