Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  05.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско  отделение ,в                  

публичното заседание на  седми  ноември  две хиляди и четиринадесета  година,   в състав:

 

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Мирослав  Досов 

 

 

като разгледа докладваното  от  председателствуващата             

въз. гр.дело N` 646 по описа за 2014   год., за да се произнесе взе предвид:

  "МОБИЛТЕЛ"ЕАД гр.София,чрез юрисконсулт Ц. В. Б. са подали въззивна  жалба  против решение №413/16.06.2014 г по гр.д.№ 4760/2013 г по описа на Врачанския Районен съд, с което на осн. чл. 109 от ЗС са осъдени да преустановят неоснователните си действия, представляващи държане на 19 кв. м, част от покривна конструкция на сграда на ул."Стоян Заимов"№37 в гр.Враца, с които действия пречат на етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху покрива. С решението жалбоподателят е осъден и да премахне изградената от него без съгласие на всички  етаж. собственици и без надлежно учредено право на надстрояване  базова станция и свръзаните с нея елементи и съоръжения, контейнери, антени, мачта и др.

В жалбата се навеждат доводи ,че решението на ВРСъд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено и постановено друго решение , с което предявения негаторен иск по 109 от ЗС  във вр. с чл. 108 от ЗС се отхвърли изцяло като неоснователен.

В жалбата са изложени  аргументи за неправилно тълкуване от съда на правни норми и събраните  доказателства по делото, което е довело до  неправилни  правни изводи.

С въззивната жалба не се  правят  нови доказателствени  искания.

      В срока за отговор на въззивната жалба проц. представител на ответниците е подал такъв  отговор , с който  заявява ,че решението на ВРСъд е правилно и законосъобразно, следва да бъде  потвърдено, а жалбата на "Мобилтел"ЕАД гр.София се остави без уважение. С писмения отговор не се правят  нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съд. състав , след  като  обсъди  доводите на жалбоподателя, становището на ответника и взе предвид  събраните по делото писмени доказателства, приема следното: въззивната жалба е подадена от страна с право на обжалване, срещу  акт от категорията на обжалваемите. Същата е подадена в законния срок , поради което е  процесуално  допустима, но разгледана  по същество  н е о с н о в а т е л н а.

     За да уважи предявения  иск с правно  основание чл. 109 от ЗС , решаващият съдия е приел, че четирите входа обособени в две секции представляват една сграда на ул. "Стоян Заимов" №37 в гр.Враца, в режим  на етажна собственост по смисъла на чл. 37 от ЗС, като в сградата има особени етажи, принадлежащи на 50 различни собственици както  и общи части за всички собственици какъвто е покрива на сградата.Освен това ВРСъд е приел в мотивите си, че отделните входове имат само един възможен начин през стълбищната клетка на един от входовете да излизат на покрива ,който се явява обща част за цялата сграда и той е в съсобственост при съответни ид.части  на 50 самостоятелни обекта в четирите входа на сградата.

Районният съдия е направил  извод  ,че сключения договор за наем  през м. май 2003 г от  живущите във вх."Б" от сградата с жалбоподателя, за предоставяне правото да ползва площ от 10 кв.м над вх."Б" и  инсталиране съоръжения и оборудване  за комуникации , представлява сделка на разпореждане  и е била необходима волята на всички етажни собственици, каквато не е била налице.

Въззивният състав приема ,че решението на  ВРсъд е правилно и законосъобразно по следните съображения:

От приложения по делото от  10.05.2003 г.  срочен договор за наем между „МОБИЛТЕЛ" ЕАД, гр.София и етажните собственици, живущи във вх. „Б” в жилищен блок на адрес гр.Враца, ул."Стоян Заимов"№37, е видно,че такъв е  сключен за срок от 10 години и съгласно него посочените етажни собственици предоставят за ползване срещу заплащане на наемна цена площ от 10.00 кв. м. от покривното пространство на жилищния блок и по-конкретно от южната страна на стълбищната надстройка на вход „Б” от сградата за монтиране на телекомуникационни съоръжения. Страна по този договор за наем са само етажните собственици от вход „Б” на жилищната сграда  като няма данни по делото етажните собственици от другите входове "А" "В" и "Г"  да са давали съгласие за ползването на части от покривното пространство на блока от ответника.

Приложен е и сключен Анекс № 02 от 07.05.2013 г към първоначалния договор  между „МОБИЛТЕЛ" ЕАД, гр.София и етажните собственици, живущи във вх. „Б” в жилищен блок на адрес гр.Враца, ул.Ст. Заимов"№37, според който анекс  срока на първоначалния договор за наем е удължен с 10 години. По делото са събрани множество писмени доказателства, сред които скица на сграда № 1520/22.03.2013 г.като самостоятелен обект в Кадастралната карта на гр.Враца, нотариални актове за собственост на самостоятелни обекти в сграда (апартаменти), протоколи от общи събрания на етажната собственост, писма от Община Враца до съответни председатели на УС на ЕС на входовете в процесната жилищна сграда.

Не се спори между страните, че върху покрива на процесната сграда е извършено строителство и са поставени телекомуникационни съоръжения от страна на жалбоподателя. Същото се установява от приложените разрешения за строеж, технически проекти, комплексен доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите и Разрешение за ползване Изх. № СТ-05-816/14.05.2013 г.

Пред първоинстанционния съд е назначена първоначално единична , а в последствие тройна техническа експертиза , която е установила, че сграда с идентификатор 12259.1013.276.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, находяща се на ул."Стоян Заимов" №37 в гр. Враца, е сграда в режим на етажна собственост. Касае се за многофамилна жилищна сграда на 5 етажа с четири самостоятелни входа и общо 50 самостоятелни обекта (апартаменти), собственост на различни собственици, съгласно извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти. От заключенията на вещите лица е видно, че всеки от четирите входа на жилищната сграда е самостоятелен такъв с отделен подход и стъблищна клетка, като входове „А” и „Б” са обособени конструктивно в една обща секция (1) и с един общ достъп до покривното пространство. Другите два входа формират секция (2), която също има един общ достъп до покривното пространство. Изрично в тройната съдебно-техническа експертиза е посочено, че във всяка от секциите само по една от стълбищните клетки  се достига до ниво покрив и чрез нея се осигурява достъп до покрива и на двата входа в секцията. Отделни дублирани стени има само между двете секции, а не и между входовете „А” и „Б”, съответно „В” и „Г”.

      При гореизложените факти въззивният състав излага  следните  правни  изводи:

       Сградата ,находяща се на ул."Стоян Заимов" №37 в гр. Враца, включваща четири входа, обособени в две секции и   е сграда в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС. Законосъобразно решаващият съдия е приел, че въпреки че всеки от четирите входа е предприел нужното да се регистрира като отделна етажна собственост по реда на ЗУЕС, това  има отношение само към управлението, но не и към разпореждането с общите части на сградата, какъвто е покрива  и не променя общността на тези части. Наличието на съседни входове в един блок, при които само в един от тях има проектиран и изпълнен достъп до покривното пространство, само по себе си означава, че този достъп е общ за всички собственици на апартаменти и в двата входа, а в случая  изхода за покрива е един за вх."А" и "Б" и  друг за вх."В" и "Г". Според чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. След като за два входа е предвиден само един достъп до покрива, то следва, че макар и всеки от тези входове да е относително обособен чрез отделен подход, те не са самостоятелни и независими, тъй като обслужването на покрива на двата входа („А” и „Б”, съответно „В” и „Г”) в една и съща секция става по един единствен възможен начин, осъществяван през стълбищната клетка на единия от входовете, която има излаз на покрива.

В настоящия казус  е  налице  разпореждане от собствениците на вх."Б" с обща част, което налага надлежно взето решение от всички етажни собственици в сградата, а не само от тези, притежаващи апартаменти в отделен вход от нея. Както сключването на договор за наем за срок по-дълъг от 3 години, така и даването на съгласие за монтиране  и поддръжка на телекомуникационниисъоръжения върху покрив  на  сграда в режим на етажна собственост,са сделки на разпореждане, , а не на обикновенно управление. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години , тъй като в последния случай се изисква и спазване на квалифицирана  писмена форма. По аргумент от чл. 229, ал. 2 ЗЗД договорът за наем за срок по-дълъг от 3 години е приравнен на сделка на разпореждане. Преди сключването на договора за наем през м.май 2003 г. следователно е била необходима волята на всички етажни собственици, каквато очевидно не е налице.Последвалия анекс от 07.05.2013 г  представлява нищожна правна сделка поради противоречието му с императивните законови разпоредби на чл. 229, ал. 1 и 2 ЗЗД и той е сключен след отправяне нот. покана от  съсобствениците  от вх."А","В" и "Г" до жалбоподателя  над общата сграда да  се премахнат построените и   монтирани съоръжения и телекомуникационна техника. В случая анекса от 07.05.2013 г., независимо дали се разглежда като продължение на първоначалния  договор за наем или като създаващ ново 10-годишно наемно правоотношение е нищожен.

По делото няма доказателства- решение на етажните собственици за даване на съгласие за извършване на  строителство от страна на жалбоподателя на покрива на общата сграда. Няма данни изобщо да е провеждано общо събрание на всички етажни собственици от четирите входа, на което да е обсъждан въпроса за отдаване под наем на "Мобилтел"ЕАД  на процесната площ, представляваща обща част (покривно пространство),за монтиране  и поддръжка на телекомуникационни съоръжения.

Въззивният съд   приема както и първоинстанционния съд, че липсва правно основание, по силата на което жалбоподателят  да осъществява държане на процесната площ, която по изчисления на вещите лица по изслушаните съдебно-технически експертизи е от 19.00 кв.м., а не 10 кв.м. и заема южната страна на стълбищна надстройка на вх. „Б” от покривното пространство на сграда с идентификатор 12259.1013.276.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, находяща се на ул."Стоян Заимов" №37 в гр. Враца, чрез разполагане върху същата на базова станция и свързаните с нея елементи, инсталации и съоръжения, в това число контейнери, антени, мачта, климатична и пожароизвестителна системи и др. Разполагането на същите върху процесната обща част от сградата ,без съгласието на всички съсобственици , не само от вх."Б" пречи на собствениците  да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху общите части, които действия следва да бъдат преустановени.

Дори и да се приеме ,че в случая намира  приложение  спец. закон за  ел. съобщения , а не ЗУТ във връзка  с  изграждане, поставяне и поддръжка на  електронна съобщителна техника на покрива на общата сграда, то ОС на всички съсобственици от четирите входа следва да даде съгласие  при разпореждане с обща за етажната собственост част какъвто е покрива, а това не е сторено.

Въззивният съд  приема ,че законосъобразно ВРСъд  е уважил предявения негаторен  иск с правно основание чл. 109 ЗС , като основателен и доказан .С оглед цената на иска от 1000 лв,  решението е окончателно.

      Предвид гореизложеното въззивната жалба е  неоснователно  поради което  ВОС

 

 

Р Е Ш И:

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение  №413/16.06.2014 г по гр.д.№ 4760/2013 г по описа на ВРСъд.

 

      Решението  на осн.чл. 280 ал.2 от ГПК не подлежи на касационно  обжалване.

 

 

                       Председател :

 

                        Членове: 1/     2/