Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 04.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 12.11.2014 год., в състав:

 

Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: ПЕНКА ПЕТРОВА

                        ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               

в присъствието на секретар В.В. като разгледа докладваното  от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 664 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Й.Ч. *** против Решение № 185/21.07.2014 год. по гр.д.№ 306/2014 год. на Белослатинския районен съд, с което е осъден да заплати на В.П. *** сумата 8000,00 лева, с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане; сумата 50,00 лева - деловодни разноски, както и държавна такса по сметка на БСлРС в размер на 320,00 лева.

В жалбата се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че с постановени съдебни актове в развилото се между същите страни делбено производство продадената земеделска земя не е включена в делбената маса и е призната за индивидуална собственост на въззивника, поради което не дължи за нея никакъв наем. Прави се оплакване, че районният съд не е обсъдил направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност, както и направеното оспорване на документ - удостоверението за раждане на ищеца. Въззивникът моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия В.П.Й..

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд гр.Бяла Слатина е сезиран от В.П. *** с иск против П.Й.Ч. ***000,00 лева, представляваща пазарната равностойност на 1/2 ид.ч. от недвижим имот - нива от 33.533 дка, ІІІ кат., м."Дългата поляна", представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на с.Попица.

В исковата молба се поддържа, че страните са наследници на Й. П. Ч.,***, поч. на 19.05.1975 год. С решение от 13.02.1995 год. по преписка № 12873/1992 год. на наследодателя им е възстановена собствеността върху описания земеделски имот, при което същият се явява собственост между страните при равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот и впоследствие е продал същия имот на трето лице. Сочи, че между страните е имало делбено производство, но предявеният иск за делба на земеделския имот е отхвърлен както по отношение на ответника Ч., така и по отношение на третото лице-приобретател на имота. Ищецът твърди, че след като въпросът за делбата е  решен с влязъл в сила съдебен акт, то единствената му възможност за защита е да претендира равностойността на своята част от имота, с която е обеднял, а ответникът се е обогатил неоснователно, продавайки я на трето лице.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника П.Й.Ч., в който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е наследник на брат му В.Й.Ч. и няма наследствени права върху имота. Навежда доводи, че единствено той се е грижил за наследствените имоти.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е гр.д.№ 392/2009 год. по описа на Мездренския районен съд. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори относно обстоятелството, че с Решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК-Бяла Слатина на наследниците на Й. П. Ч. е възстановена собствеността върху нива от 33,533 дка в м."Дългата поляна", представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на с.Попица, обл.Враца.

От приложеното гр.д.№ 392/2009 год. по описа на Районен съд, гр.Бяла Слатина е видно, че съдът е бил сезиран от В.П.Й. с иск против П.Й.Ч. за делба на наследствени недвижими имоти, останали след смъртта на общия им наследодател Й. П. Ч.,***, поч. на 19.05.1975 год., както следва: гора от 5,050 дка в м."Авджийското", представляваща имот № 166014 по картата на възстановената собственост в землището на с.Попица, обл.Враца, и нива от 33,533 дка в м."Дългата поляна", представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на с.Попица, обл.Враца.

Като доказателство за наследственото правоприемство в хода на делбеното производство е представено удостоверение за наследници № 89/23.02.2009 год., изд. от Кметство с.Попица, от което е видно, че наследодателят Й. П. Ч. е починал на 19.05.1975 год. и е оставил за свои законни наследници синовете си П.Й.Ч. и В.Й.Ч.. Последният е починал на 21.08.1993 год. и е оставил за свой законен наследник ищеца В.П.Й. - низходящ на починалия му през 1990 год. син П. В. Й.. В хода на настоящето производство е представено и удостоверение за наследници № 96/12.03.2014 год., изд. от Кметство с.Попица, от което се установява същото наследственото правоприемство след смъртта на В.Й.Ч.. Ответникът е представил и заверено копие от акт за раждане № 536/30.12.1988 год., съставен от Община Бяла Слатина, от който е видно, че В.П.Й. е роден на *** год. от баща П.В. Й. и майка Ф. И. М.. В акта е записано, че обявител е П.В. Й., а представеният документ, удостоверяващ раждането, е съобщение за раждане № 524. Ответникът е оспорил този акт за раждане, като твърди, че посочените в него обстоятелства не установяват произхода на В.П.Й. от П.В. Й..

Между страните не се спори, а и видно от събраните в хода на делбеното производство по гр.д.№ 392/2009 год. писмени доказателства, ответникът П.Й.Ч. се е снабдил с нотариален акт № 7, т.І, дело № 8/17.02.2000 год., с който по обстоятелствена проверка е признат за собственик по наследство на недвижим имот - нива от 33.533 дка, ІІІ кат., м."Дългата поляна", представляващ имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на с.Попица. С нотариален акт № 64, т.ХІІІ, рег.№ 6064, дело № 678/18.10.2005 год. П.Й.Ч. е продал на З.С.Е. правото на собственост върху същия имот.

При тези данни, с определение, постановено в закрито с.з. на 20.07.2009 год. делбеният съд е конституирал като ответник производството по гр.д.№ 392/2009 год. и приобретателя З.С.Е..

С Решение № 153/08.06.2010 год. по гр.д.№ 392/2009 год. БСлРС е отменил нотариален акт № № 7, т.І, дело № 8/17.02.2000 год. и нотариален акт № 64, т.ХІІІ, рег.№ 6064, дело № 678/18.10.2005 год., отхвърлил е предявения иск за делба против З.С.Е. и е допуснал да се извърши съдебна делба на двата имота в землището на с.Попица между В.П.Й. и Й. П. Ч. при равни права - по 1/2 ид.ч.

С Решение № 451/01.11.2010 год. по в.гр.д.№ 548/2010 год. Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на Белослатинския районен съд. Това въззивно решение е обезсилено от ВКС на РБ с Решение № 210/09.05.2012 год.по гр.д.№ 317/2011 год. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като е дал и задължителни указания по приложението на материалния и процесуален закон.

При новото разглеждане е постановено Решение № 369/17.07.2012 год. по гр.д.№ 370/2012 год. на Врачанския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е отменено в частта, в която са отменени акт № № 7, т.І, дело № 8/17.02.2000 год. и нотариален акт № 64, т.ХІІІ, рег.№ 6064, дело № 678/18.10.2005 год., в частта, в която на ищеца е даден 6-месечен срок да извърши в Службата по вписванията отбелязване на отмяната на нотариалните актове, както и в частта, в която е допусната съдебна делба на нивата от 33.533 дка, ІІІ кат., м."Дългата поляна", представляващ имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на с.Попица, и вместо това е постановил отхвърляне на исковете за отмяна на посочените нотариални актове и иска за делба на описания недвижим имот. В останалата част решението на БСлРС е потвърдено.

С Решение № 103/18.07.2013 год. по гр.д.№ 815/2012 год. ВКС на РБ е обезсилил въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение на БСлРС в частта, в която е отхвърлен иска на В.П.Й. за делба на нивата от 33,533 дка  срещу З.С.Е., а в останалата част въззивното решение е потвърдено. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че при липсата на предявени в делбеното производство иск или възражение по чл.76 ЗН от страна на В.П.Й. срещу двете страни по сделката - П.Й.Ч. и З.С.Е., правото му да иска прогласяване на нейната относителна недействителност се е преклудирало и е породила своите правни последици, от което следва, че П.Ч. е прехвърлил на З.Е. своето право на собственост върху нивата от 33,533 дка, липсва съсобственост върху този имот, при което и искът за делба на В.Й. се явява неоснователен.

В рамките на настоящето първоинстанционно производство са събрани и гласни доказателства, които не следва да бъдат обсъждани като неотносими към настоящия правен спор.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за заплащане на сумата 8000,00 лева, представляваща пазарната равностойност на 1/2 ид.ч. от недвижим имот - нива от 33.533 дка, ІІІ кат., м."Дългата поляна", имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на с.Попица, с която продавайки целия имот ответникът П.Ч. се е обогатил за сметка на ищеца В.Й.. Като изхожда от изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД.

Предпоставките за уважаване на претенция с посоченото правно основание са: наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, произтичаща от общите правопораждащи факти, липса на основание за имущественото разместване и липса на друго правно средство за защита на правата на ищеца.

От събраните доказателства се установи, че по силата на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Й. П. Ч. е възстановена собствеността върху описания по-горе земеделски имот.

В отговора на исковата молба ответникът П.Ч. твърди, че ищецът В.П.Й. няма качеството на законен наследник на Й. П. Ч., тъй като не е низходящ на П.В. Й. - син на брат му В.Й.Ч.. Във връзка с това оспорване следва да се отбележи, че в хода на воденото между същите страни делбено производство, П.Ч. под формата на възражение също е направил възражение относно кръга на наследниците на Й. Ч.. В рамките на това производство с влязло в сила решение е допусната съдебна делба на наследствен недвижим имот - гора от 5.050 дка в землището на с.Попица, обл.Враца, между наследниците на Й. П. Ч., а именно -  В.П.Й. и П.Й.Ч. при равни права. При това положение, въззивният съд намира, че страните в настоящия правен спор са обвързани със сила на пресъдено нещо не само по въпроса за наличието на съсобственост върху конкретния допуснат до делба имот, но и по въпроса за основанието - наследствено правоприемство, от което е възникнала тази съсобственост. При това положение и съобразно разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК спорът относно кръга на наследниците на Й. П. Ч. не може да бъде пререшаван в рамките на настоящето производство.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че при земеделската реституция е възникнала съсобственост по отношение на нивата от 33,533 дка в м."Дългата поляна" в землището на с.Попица между страните по делото, в качеството им на наследници на Й. П. Ч., при равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.

Безспорно е обстоятелството, че ответникът П.Ч. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху целия имот и е прехвърлил собствеността върху същия на трето неучастващо в настоящето дело лице - З.С.Е..

Твърденията на ищеца са, че извършената от ответника разпоредителна сделка е довела до неоснователно обогатяване на последния със сумата, която е получил за частта на ищеца от имота, поради което и с оглед отхвърлянето на иска за делба единствената възможност за защита на правата му е предявяването на иск за заплащане на тази сума.

Действително в рамките на делбеното производство е постановено влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от В.П.Й. против П.Й.Ч. иск за делба на същия земеделски имот.  Както бе посочено, мотивите на делбения съд за отхвърляне на този иск се свеждат до това, че при липсата на предявени в делбеното производство иск или възражение по чл.76 ЗН от страна на В.П.Й. срещу двете страни по сделката - П.Й.Ч. и З.С.Е., правото му да иска прогласяване на нейната относителна недействителност се е преклудирало и е породила своите правни последици, от което следва, че П.Ч. е прехвърлил на З.Е. своето право на собственост върху нивата от 33,533 дка и липсва съсобственост върху този имот между В.Й. и П.Ч..

Въззивният съд обаче намира, че независимо от отхвърлянето на иска за делба и преклудирането на възможността ищецът да брани правата си по реда на чл.76 ЗН, не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД.

В позицията на ищеца се допуска необосновано смесване на последиците от валидиране на относително недействителна сделка и последиците от действителна сделка, която не може да породи вещно-правен ефект. Според константата практика на ВКС, разпореждането с чужда или не изцяло своя вещ не е нищожно и не рефлектира върху действителността на сключения договор, но поражда транслативен ефект само в рамките на притежаваните от прехвърлителя права.

В конкретния случай ответникът П.Й.Ч. се е разпоредил с целия наследствен имот, от който обаче притежава само 1/2 ид.ч. Тази разпоредителна сделка е действителна и обвързва валидно страните по нея. По силата на закона - чл.76 ЗН тази сделка няма действие само спрямо ищеца, в качеството му на сънаследник. Дори и по отношение на него обаче прогласяването на тази недействителност е само една възможност, свеждаща се до връщане в наследствената маса на прехвърления имот и ликвидиране на съсобствеността с участието на прехвърлителя, а не на приобретателя. В конкретния случай В.Й. не се е възползвал от правото си в делбеното производство с иск или под формата на правоизключващо възражение да иска прогласяване на тази относителна недействителност, поради което сделката е породила действие и по отношение на него. Неправилно обаче това действие на сделката се схваща от ищеца като отнемане на притежаваното от него право на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота. Валидирането на сделката по отношение на В.Й. означава единствено зачитане от негова страна на последиците от акта на разпореждане с притежаваната от ответника П.Ч. част от наследствения имот и невъзможност имотът да бъде върнат в наследството. Действителността на сделката обаче не се изразява в пораждане на вещно-правен ефект в частта, в която ответникът е прехвърлил чужди права. С оглед основния принцип, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава, съдът намира, че собствеността върху наследствената на ищеца 1/2 ид.ч. от имота не е придобита от приобретателя З. Е., а е останала в патримониума на действителния собственик В.Й.. При това положение и получената от продажбата сума, с която ответникът се е обогатил, не е за сметка на ищеца, тъй като последният не е загубил правото си на собственост вследствие на прехвърлителната сделка, в която не е релевирал волеизявление и не е участвал. Ето защо въззивният съд приема, че не е налице обедняване на В.Й., както и че липсват общи правопораждащи обогатяването и обедняването факти.

След като сделката не е породила транслативен ефект по отношение на притежаваната от ищеца 1/2 ид.ч. от имота, то между него и приобретателя З.Е. е възникнала съсобственост при равни права. Отхвърлянето с влязло в законна сила съдебно решение на предявения от В.Й. против З.Е. иск за делба на имота не е формирало сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост между двамата. В рамките на делбеното производство като основание за наличие на съсобственост е заявено само съсобственост между ищеца В.Й. и първоначалния ответник П.Ч., възникнала по силата на  наследствено правоприемство от Й. П. Ч.. Макар делбеният съд да е конституирал като ответник и З.Е., изменение на иска за делба и възвеждане на друго основание за съсобственост между страни, различни от първоначалните, не е допускано. При това  положение не би могло да се формира сила на пресъдено нещо върху незаявено спорно материално право с индивидуализиращите го белези, сред които и юридическия факт, от който произтича същото. Ето защо за ищеца В.Й. остава открита възможността да търси защита на правата си, както чрез иск за собственост, така и чрез иска за делба против съсобственика З.Е., а отношенията между последния и прехвърлителя П.Ч. следва да се уредят по правилата на евикцията.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният против прехвърлителя П.Й.Ч. иск с правно основание чл.59 ЗЗД е допустим, доколкото ищецът не разполага с друга правна възможност за защита на правата си срещу този ответник, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради липсата на елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Обжалваното решение на БСлРС, с което е уважен предявения иск, е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Въззивникът П.Ч. е поискал присъждане на разноски, но не е представил списък по чл.80 ГПК. Данни за направени от въззивника разноски не се намериха и при извършената от съда самостоятелна проверка,  поради което такива не следва да му бъдат присъждани.  

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Врачанският окръжен съд

 

 

                 Р             Е             Ш            И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 185/21.07.2014 год. по гр.д.№ 306/2014 год. на Белослатинския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.П. *** против П.Й.Ч. *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 8000,00 лева, представляваща пазарната равностойност на 1/2 ид.ч. от недвижим имот - нива от 33.533 дка, ІІІ кат., м."Дългата поляна", представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на с.Попица, с която ответникът при продажбата на имота се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                     2..........