Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  05.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 26.11.2014 год., в състав:

 

Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: ПЕНКА ПЕТРОВА

                        ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               

в присъствието на секретар Л.Г. като разгледа докладваното  от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 690 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.В.В. *** против Решение № 526/16.07.2014 год. по гр.д.№ 760/2014 год. на Врачанския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него против В.Б.Г. *** установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, искания с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за заличаване на вписаното прекратяване на договорите на 30.09.2013 год. от Служба по вписванията, гр.Враца и е осъден да заплати на В.Б.Г. деловодни разноски в размер на 300,00 лева.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивникът  твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че е извършено плащане на договорената арендна цена, поради което не е било налице основание за прекратяване на арендните договори по смисъла на чл.27, ал.1, т.2 вр. чл.28, ал.1 ЗАЗ. Навежда доводи, че изводите на съда за липсата на доказателства за извършено плащане са неправилни и необосновани, тъй като от представеното платежно нареждане от 19.07.2013 год. е видно, че преди да бъде извършено вписване на прекратяването на договорите е извършено изплащане на дължимата рента. Развива подробни съображения, че това плащане в размер на 1200,00 лева покрива всички задължения по договорите за стопанските 2011/2012 год. и 2012/2013 год. Заявява, че отделно от това плащане  през м.май 2011 год. е изплатил на ответницата и на А. Ц. Г. 1400,00 лева за стопанската 2010/2011 год., през м.юли 2011 год. е изплатил на същите лица сумата 2000,00 лева за стопанската 2011/2012 год., като плащанията са извършени на ръка чрез майка му Б. А. Г..  Както във въззивната жалба, така и в депозираното от К.В.В. допълнение към жалбата се развиват доводи, че съгласно чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ прекратяването на договора да аренда при неизпълнение на договорните задължения на една от страните става по общия ред, при което приложима се явява разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, според която при разваляне на договора следва да бъде отправено предизвестие, с което на длъжника да бъде даден подходящ срок за изпълнение. Твърди се, че в конкретния случай такова предизвестие не е отправяно и не е даван срок за изпълнение, поради което не е налице елемент от фактическия състав на чл.87, ал.1 ЗЗД. Въззивникът навежда доводи и за допуснати процесуални нарушения от районния съд, като сочи, че в определението по чл.140 ГПК съдът е посочил, че ищецът е представил доказателства за плащания, а в тежест на ответницата е да докаже, че са налице основания за прекратяването на договора, което е накарало ищеца да приеме, че факта на плащанията не се нуждае от допълнително доказване. Позовава се и на нарушения на разпоредбите на чл.133 и чл.146, ал.3 ГПК.  Прави оплакване, че вследствие тези процесуални нарушения е бил лишен от възможността да докаже твърденията си.  Въззивникът моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, съобразено с доказателствата по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от В.Б.Г., подаден чрез пълномощника й адв.Е.Г., в който се оспорва въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Въззиваемата навежда доводи, че ищецът не е доказал по никакъв начин, че е изпълнил задълженията си за плащане на арендната цена, поради което районният съд правилно е приел, че е налице основание за прекратяване на договора по смисъла на чл.27, ал.1 вр. чл.28, ал.1 ЗАЗ.Оспорва твърденията на въззивника, че не е получил нотариалната покана, и твърди, че такава му е връчена по надлежния ред от нотариус Е.С..

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд гр.Враца е сезиран от К.В.В. *** с искове за признаване за установено по отношение на В.Б.Г. от с.гр. съществуването на договор за аренда на земеделска земя № 6674/2006 год., удължен с анекс № 6084/2010 год., и договор за аренда на земеделска земя № 6675/2006 год., удължен с анекс № 6080/2010 год., както и иск за заличаване на вписаното прекратяване на същите договори в Служба по вписванията, гр.Враца.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени два договора за аренда на земеделска земя. При извършена справка в Службата по вписванията, гр.Враца ищецът е установил, че въз основа на нотариална покана е вписано едностранно прекратяване на договорите от страна на ответницата на основание чл.27, ал.4 ЗАЗ вр. чл.87 ЗЗД. Ищецът заявява, че поканата не му е връчвана, а приложената обратна разписка не е подписана от него, но е получил препис от поканата на 23.01.2014 год. от Служба по вписванията, гр.Враца. Оспорва изложената в поканата причина за едностранно прекратяване на договорите - неизпълнение от негова страна на задължението за заплащане на дължимата рента. Твърди, че е изпълнявал точно задълженията си, поради което изявлението на ответницата няма за последствие прекратяването на договорите.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният й представител оспорва предявените искове и навежда доводи, че сключените арендни договори са прекратени едностранно на основание чл.28 ЗАЗ, тъй като арендаторът не е изплатил две поредни вноски.

Безспорно е обстоятелството, че на 15.09.2006 год. между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя, по силата на който ответницата В.Б.Г. е предоставила на ищеца К.В.В. за временно и възмездно ползване следните земеделски имоти в землището на с.Фурен: нива от 13,302 дка в м."Рун.поляна", нива от 6.004 дка в м."Високо поле", нива от 3,105 дка в м."Зад Кьосовци" и нива от 4.501 дка в м."Дребока". Не се спори относно обстоятелството, че на същата дата - 15.09.20006 год. между страните е сключен и втори договор за аренда на земеделска земя в землището на с.Фурен, по силата на който Б. Н. П. е предоставил на ищеца К.В.В. за временно и възмездно ползване следните земеделски имоти в землището на с.Фурен: нива от 24,497 дка в м."Друма", нива от 5.997 дка в м."Рун.поляна" и нива от 3,106 дка в м."Зад Кьосовци". Заверени копия от договорите са приложени като доказателства по делото и от същите е видно, че са сключени за срок от 4 стопански години. С анекси от 18.10.2014 год. двата договора са продължени за 10 стопански години. В договора е предвидено, че арендодателят има право на арендно плащане, което преди началото на всяка стопанска година се конкретизира с допълнително споразумение по един от следните начини: по 30 кг жито и по 1 л.олио за всеки декър земеделска земя или левовата им равностойност, определена по цената на Софийска стокова борса за всеки вид растениевъдна култура на десетия ден след приключване на прибирането на същата култура. Посочено е, че преди подписване на споразумението за арендното плащане арендодателят има право да получи информация за културите, които арендаторът ще отглежда през следващата стопанска година, както и че арендодателят е длъжен да отправи до арендатора в писмена форма избора си на арендно плащане не по-късно от 30 дни преди началото на стопанската година. Посочени са сроковете за извършване на арендното плащане, както следва: при заплащане в натура - до петнадесет дни след прибиране на добивите от съответната култура, при заплащане на паричната равностойност - до три месеца след прибиране на добивите от съответната култура. В договорите е посочени в какви случаи арендодателят може да прекрати договорите без предизвестие.

Договорите и анексите към същите са сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и са вписани в имотния регистър, както следва: първият от посочените договори е вписан с вх.рег.№ 6674/04.10.2006 год., т.VІІ-140, а удължаващи го анекс е вписан с вх.рег.№ 6084/28.10.2010 год., т.8, акт№ 268, вторият договор е вписан с вх.рег.№ 6675/04.10.2006 год., т.VІІ-141, а удължаващият го анекс е вписан с вх.рег.№ 6080/28.10.2010 год., т.8, акт № 264.

С нотариално заверено заявление от 30.09.2013 год. В.Б.Г. е поискала от Служба по вписванията, гр.Враца да бъде вписано едностранното прекратяване на договора за аренда, вписан с вх.рег.№ 6674/2006 год., т.VІІ-140, удължен с анекс, вписан с вх.рег.№ 6084/28.10.2010 год., т.8, акт№ 268. Като доказателство за настъпилото прекратяване заявителката е приложила нотариална покана с рег.№ 2463, т.1, акт 87 от 04.07.2013 год. на нотариус Е. С., с която уведомява ищеца, че на основание чл.87 ЗЗД едностранно прекратява договора поради неизпълнение - неизплащане на дължимата рента.Приложена е и товарителница, върху която е отразено, че на 05.07.2013 год. на К.В. е връчено писмо от нотариалната кантора. От извършеното върху заявлението отбелязване, както и от приложената справка от Служба по вписванията, гр.Враца е видно, че с дв.вх.рег.№ 6824 от 30.09.2013 год., акт № 148, т.10 е вписано прекратяването на договора и удължаващия  го анекс.

 С нотариално заверено заявление от 30.09.2013 год. В.Б.Г., в качеството си на единствен законен наследник на арендодателя  Б. Н. П., е поискала от Служба по вписванията, гр.Враца да бъде вписано едностранното прекратяване на договора за аренда, вписан с рег.№ 6675/04.10.2006 год., т.VІІ-141, удължен с анекс, вписан с вх.рег.№ 6080/28.10.2010 год., т.8, акт № 264. Като доказателство за настъпилото прекратяване заявителката е приложила нотариална покана с рег.№ 2463, т.1, акт 87 от 04.07.2013 год. на нотариус Е. С., с която уведомява ищеца, че на основание чл.87 ЗЗД едностранно прекратява договора поради неизпълнение - неизплащане на дължимата рента.Приложена е и товарителница, върху която е отразено, че на 05.07.2013 год. на К.В. е връчено писмо от нотариалната кантора. От извършеното върху заявлението отбелязване, както и от приложената справка от Служба по вписванията, гр.Враца е видно, че  дв.вх.рег.№ 6825 от 30.09.2013 год., акт № 149, т.10 е вписано прекратяването на договора и удължаващия го анекс.

Представено е и удостоверение рег.№ 312/26.09.2013 год., изд. от Общинска служба по земеделие гр.Криводол, от които е видно, че в същата е извършена регистрация на прекратяването на двата договора за аренда.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения относно изпълнение на задълженията по договора, ищецът е представил вносна бележка, от която е видно, че е превел по банков път на В.Б.Г. сумата 1 200,00 лева. Като основание за извършения превод е записано, че същият представлява плащане на рента за 2012/2013 год.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, а претенцията за отмяна на вписаното прекратяване на договори за аренда има обусловен характер и е с правно основание чл.537, ал.2 ГПК вр. чл.88 ЗКИР.

Между страните не се спори и от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че страните са в облигационни правоотношения, произтичащи от два договора за аренда на земеделска земя. Първият от тези договори е сключен между ответницата В.Г. като арендодател и ищеца К.В.В. като арендатор. Вторият договор е сключен между Б.Н.П. като арендодател и ищеца К.В.В. като арендатор. По делото са налице данни, че арендодателят по втория договор е починал и негов законен наследник е ответницата В.Б.Г.. Не е представено удостоверение за наследници, но от становищата на страните е видно, че това обстоятелство не е спорно.

Договорите са сключени в необходимата за действителността им форма по чл.3, ал.1 ЗАЗ - писмена с нотариална заверка на подписите на страните и са вписани в нотариалните книги.

За да бъде извършена преценка по основания спорен въпрос - продължават ли своето съществуване договорите за аренда, следва да се отговори на въпроса налице ли е посоченото от арендодателката основание за прекратяването на същите. В отправените до ищеца нотариални покани като основание за прекратяване на договорите се сочи - неизпълнение на задължението на арендатора за заплащане на рента, без обаче да е извършена конкретизация относно периода и размера на неизпълнението. Липсата на такава конкретизация не води до извод за незаконосъобразно прекратяване на договорите, каквито доводи се навеждат във въззивната жалба, а поражда необходимостта от  изследване на изпълнението на задълженията по договорите за целия им период.

В исковата молба, както и във въззивната жалба ищецът твърди, че е изпълнявал стриктно задълженията си по договорите, като за периода 2006-2010 год. е заплащал рентата в натура - по 30 кг пшеница и 1 л. олио за декар, за стопанската 2010/2011 год. е заплатил 1 400,00 лева, за стопанската 2011/2012 год. е заплатил 2 000,00 лева, а за стопанската 2012/2013 год. е заплатил 1 200,00 лева. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК установяването на тези факти е в тежест на ищеца. В подкрепа на твърденията си същият представя доказателства единствено относно извършено арендно плащане за стопанската 2012/2013 год. Не са представени никакви доказателства за изпълнение на задълженията му за предходните стопански години. Както бе посочено, в договорите е предвидено, че ежегодно арендаторът следва да предостави на арендодателя информация относно вида на културите, които ще отглежда; арендодателят следва да направи избор относно вида на арендното плащане и между двамата следва да бъде сключено допълнително споразумение, в което да се конкретизира вида на арендното плащане - в натура или парична равностойност. Така предвидената процедура показва, че в полза и на двете страни съществуват задължения във връзка с допълнително ежегодно определяне на задължението за арендното плащане. По делото липсват каквито и да са доказателства, че тези задължения са изпълнени и относно вида на договореното арендно плащане за всяка стопанска година. Настоящият съдебен състав намира, че неизпълнението на тези задължения не води до отпадане на основното задължение по чл.1 от договорите - за извършване на арендно плащане от страна на арендодателя. Самият ищец не се позовава на отпадане на това негово задължение, поради липсата на ежегодни допълнителни споразумения относно вида на арендното плащане, а тъкмо напротив - твърди, че е изпълнил задълженията си и е плащал в натура или парична равностойност. Неизпълнението на предвидената процедура за сключване на такива споразумения обаче прави невъзможна преценката относно точния размер на дължимото ежегодно арендно плащане. Ето защо, а  и с  оглед извършеното в банковия документ изрично отразяване на основанието за плащане на сумата 1200,00 лева - рента за 2012/2013 год., не могат да се приемат за основателни изложените във въззивната жалба доводи, че с  тази сума всъщност се покриват задълженията за две стопански години.

В допълнение следва да се отбележи, че дори и при липсата на изрична ежегодна уговорка, в случай, че арендаторът е предоставял рента по някой от предвидените в договора способи и не е налице противопоставяне от страна на арендодателя,  би могло да се приеме, че е налице изпълнение на задължението за арендно плащане. В конкретния случай обаче не е доказано твърдяното от ищеца изпълнение в натура или пари за стопанските години, предхождащи 2012/2013 год. При липсата на доказателства за изпълнение за периода от сключването на договорите до отправянето на нотариалните покани, настоящият съдебен състав намира, че за арендодателката е било налице основанието по чл.27, ал.1, т.2 вр. чл.28, ал.1 ЗАЗ за прекратяване на арендните договори. В посочените разпоредби не се предвижда нито особена форма на изявлението, нито специален ред за развалянето, поради което приложение намират общите правила на ЗЗД и с оглед писмената форма на договорите, чието разваляне се иска, е достатъчно и предупреждението да бъде извършено в писмена форма. В конкретния случай арендодателката е упражнила това свое потестативно право, като е отправила нотариални покани до арендатора. От приложените товарителници е видно, че тези покани са получени лично от К.В.. В подкрепа на твърденията си, че положеният подпис за получател не е негов, поради което и поканите не са били доведени до знанието му, ищецът не  е поискал откриване на производство по реда на чл.193 ГПК и не е ангажирал никакви доказателства. Изводът, че ищецът е узнал за направеното от ответницата волеизявление се потвърждава косвено и от обстоятелството, че извършеното от него плащане в размер на 1 200,00 лева е в двуседмичен срок след връчването на поканите. Във връзка с извършеното отбелязване, че плащането е за стопанската 2012/2013 год., следва да се отбележи, че към момента на плащането тази стопанска година все още не е била приключила, поради което и арендното плащане за същата не е било изискуемо с оглед посочените в договора срокове. При това положение не може да се приеме, че с плащането е изпълнено задължение за вече изискуеми арендни плащания за предходните години, чиято забава е провокирала волеиявлението на арендодателката за развалянето на договорите.

Що се касае до изложените във въззивната жалба доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада и събирането на доказателства, настоящият съдебен състав намира, че такива не са налице. На страните е указана доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, в т.ч. на ищеца е указано, че следва да ангажира доказателства относно извършване на арендните плащания. Приети са всички представени от него писмени доказателства, а в първото съдебно заседание ищецът не се е явил, за да ангажира становище и да се възползва от процесуалната възможност да направи допълнителни доказателствени искания във връзка с изготвения доклад.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че договорите са валидно прекратени, поради което предявените установителни искове за съществуването им и претенциите за отмяна на извършеното вписване на прекратяването са неоснователни. Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                   Р             Е             Ш            И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 526/16.07.2014 год. по гр.д.№ 760/2014 год. на Врачанския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съобразно чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........             2..........