Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  10.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско    отделение ,в               публичното заседание на  пети  декември  две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Мирослав  Досов

  

 

при участието на секретар М.  К.

като разгледа докладваното  от   съдия Мишонова- Хальова             

въз. гр. дело N` 722 по описа за 2014   год., за да се произнесе взе предвид:

  Ц.В.В. *** е подал въззивна жалба от 03.11.2014 г  против решението на ВРСъд № 757/30.10.2014 г по гр.д.№ 4243/14 г по описа  на същия съд, с което решение районният съдия е задължил жалбоподателя В. да се въздържа от домашно насилие спрямо П.Н., отстранява В. *** и му забранява  да приближава  както жилището на посочения адрес  така и П.Н. на 50 метра за срок  от 6 месеца. Със същото решение В. е осъден да заплати и глоба от 200 лв, държ. такса от 50 лв , както и да заплати  на П.Н.- 300 лв разноски по делото.

  В уточняващата въззивна  жалба от 04.11.2014 г, В. навежда доводи, че при разглеждане на делото  пред ВРСъд решаващият съдия бил предубеден от изхода на делото, а доказателствата на жалбоподателя били прикрити и липсвали в съдебния  протокол.В саморъчно написаната въззивна жалба В. твърди, че не е упражнил домашно насилие над съпругата си на  08.10.2014 г, не й е нанасял побой,  тъй като този ден след обяда  и на следващия ден бил заедно със св. Ц. Л. и не е бил в дома си в гр. Враца на посочения по- горе  адрес.

 С уточняващата жалба от 04.11.2014 г В. моли въз. съд  да  допусне до разпит свидетели , за да докажат ,че не  е упражнил домашно насилие над съпругата си  на 08.10.2014 г и не е насилник.Същият е посочил с жалбата  допълнително  още 9 бр. свидетели , без да посочи за какви обстоятелства  желае да бъдат разпитани. След последвала молба и уточнения ВОС се е произнесъл и допуснал двама свидетели  за конкретни обстоятелства  за с. з. на 5.12.2014 г.Дадена е възможност на  жалбоподателя ,чрез съд. удостоверение да  представи  разпечатки от тел. разговори на съпругата му - ответник с  лицето С.  Т..

     В срока за отговор  на въззивната жалба  ответницата П.Н. е подала отговор- възражение, с което оспорва жалбата и моли да бъде  оставена без  уважение, като  бъде  потвърдено  решението на първоинстанционния съд  заедно с присъждане на разноски пред въззината  инстанция. С отговора е поискано допускане  разпит на свидетел, в последствие конкретизиран по име, относно впечатления от разпита на  непълнолетните  деца на страните, а именно служителя изготвил соц. доклад  по делото. Поискано е  издаване съд. удостоверение за установяване разпечатка от  моб. телефон на жалбоподателя, какви заплашителни SMS е изпращал на съпругата си.

     Съд. състав ,след  като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ответницата , събраните  писмени и гласни доказателства пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, приема  следното: жалбата е подадена  в законния срок,от страна с правен  интерес  от обжалване, срещу  акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално  допустима, а разгледана по същество  ч а с т и ч н о    о с н о в а т е л н а.

      За да  постанови мерки за  защита  от домашно насилие, решаващият съдия е приел в мотивите към решението си, че искането на  П.Н. за предприемане  на такива мерки по ЗЗДН, е доказано  отчасти. ВРСъд се е позовал на показанията на разпитаните пред него свидетели и е приел, че  на 08.10.2014 г е осъществено физ. насилие- удар на ответницата от съпруга й ,след което същият  е напуснал  жилището.Първоинстанционният съд  е приел нужда от защита от домашно насилие само за съпругата П.Н. , а по отношение на децата В. и Б. е отхвърлил искането като неоснователно.

     Въззивният съд  приема ,че решението на ВРсъд е законосъобразно, с оглед постановяване  мерките за защита по  чл. 5 от ЗЗДН, но не и за срока на действие на същите  от 6 месеца, по следните съображения:

 С молбата си  от 15.10.2014 г до ВРСъд, П.Н. се обръща към ВРСъд за защита от домашно насилие, упражнено от съпруга й Ц.В. на 08.10.2014 г.Същата подава и декларация на осн.чл.9 ал.3 от ЗЗДН за извършеното  от съпруга й над нея  домашно насилие на 08.10.2014 г- побой около 14 30 ч. в семейното им жилище в гр.Враца.

С молбата е приложено и мед. направление  подписано от д-р С.Й. от 09.10.2014 г, в което е  отразено след преглед диагноза " състояние след битов побой. контузия на дясно бедро и др.

     В последствие след издадената заповед за незабавна защита на основание определение на  ВРСъд от 15.10.2014 г по  гр.д.№ 4243/2014 г по описа на ВРСъд, по делото е изпратена преписка от  РУП -Враца  по повод сигнал от П.Н. от 09.10.2014 г до началника на РУП-Враца, за предприемане мерки съпругът й да се въздържа за посегателства върху нея, физическо малтретиране и тормоз над децата. С преписката е приложено и разпореждане от 20.10.2014 г, с което Ц.В.  е предупреден на осн. чл. 55 от ЗМВР да не заплашва физически и психически членовете на семейството си и конкретно съпругата си П.  Н..

        Приложен е социален  доклад  от  АСП- Враца като са разпитани  свидетели, вкл.  и  становища на двете непълнолетни деца по повод скандала на 08.10.2014 г. между съпрузите по делото. Св. М.Н.- брат на  ответницата пред РС-Враца установява ,че след  скандала на 08.10.2014 г сестра му се е обадила по телефона, плачела, казала ,че съпругът я бил и я влачил с единия крак по земята. Била извикала полиция и чакала, а това не било първия инцидент на побой над нея.

 Св. Ц. Л. пред ВРСъд установява ,че съпругът се грижел като мравка за децата си , а на 08.10.2014 г към 14 30  отишъл заедно с него до "Кауфланд", като на другия ден били на неговото лозе. Свидетелят твърди ,че чул на входа как П.  отправила  обидни думи  към  съпруга си.

         Пред въззивната инстанция са разпитани допълнително св. Д.К., Ф.  Ц. от страна на жалбоподателя и соц. работник изготвил доклада св. С.  П..От показанията  на св. К. се установява, че познава Ц. В. като тих ,кротък човек и не допуска да е упражнил на 8.10.2014 г домашно насилие над съпругата си, въпреки ,че свидетелят не е бил в дома  на страните . Св.  Ц. ходела заедно със съпрузите  в адвентистката църква във Враца и от там ги познавала. Същата свидетелка чувала от П. там, че иска да изгони съпруга си от къщи, защото я биел и имала скандали със него.Ц. твърди, че разбрала също  в църквата ,че Ц. е изгонил С. Т.- приятелка на П. от семейното им жилище и заради това е имало физ. насилие  от Ц. над П., но не и на 8.10.2014 г.

 Св. С. П.- социален работник   дава показания пред ВОС ,че като социален работник е разговаряла с двете непълнолетни деца на страните В. на 17 г и Б. на 15 г по повод  последния скандал  между родителите им на 8.10.2014 г.Детето В.  бил споделил ,че е ставал свидетел на насилие над майка му от страна на баща му , но от деликатност  към психиката на децата не била фиксирана дата затова насилие.Свидетелката твърди, че при срещата с П.  след дом. насилие на 8.10.2014 г, тя- съпругата била много изплашена и притеснена , не желаела да се оповестява в соц. доклад къде пребивава към този момент, тъй като била напуснала сем. жилище след 8.10.2014 г.

         С оглед гореизложеното се налагат  следните правни  изводи:

        1.Въззивният състав приема за  доказан факта ,че съпрузите са имали  влошени  отношения по между си,изразени в скандали много преди 8.10.2014 г, като за това се е говорело в адвентистката църква където членували/Св. Ц./.От показанията на  разпитаните свидетели пред двете инстанции се установява, че пряк свидетел на скандала на 8.10.2014 г няма, освен сина на страните Б. на  15 г. Детето   пред първоинстанционния съд в присъствието на соц. работник св. П.  е заявило, че е имало караница на 8.10.2014 г между родителите му, той е бил в съседната стая, а караници  често се случвали и двамата е имало случай  да си посягат. Б. когато е влязъл не е видял видими белези от насилие над майка си, в последствие разбрал за такива от нея. Била извикана полиция, а баща му бил тръгнал  след скандала за "Кауфлад" , а не бил  избягал.

        2. Съгласно чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства за извършено домашно насилие, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал.3 от същия ЗЗДН.Следователно законодателят е придал  на  тази декларация характер на самостоятелно доказателствено средства, като императивно в чл. 13 ал.3 от ЗЗДН е постановил, че  заповед за защита от дом. насилие се издава и само на основание тази декларация. В случая обаче  отразеното в декларацията и молбата на П.Н. до ВРСъд  се подкрепя от показанията на св.  М.П. - нейн брат както и от показанията на  св. П.- соц. работник и тези на детето Б.. Св. П. макар и близък роднина на П. косвено доказва, че сестра му често е била бита от съпурга си и тя му се е оплаквала по телефона ,включително и на 8.10.2014 г,  а детето Б.  както и детето В. често са чували и са били свидетели над насилие над майка им, като Б.  на 8.10.2014 г  е бил пряк свидетел на скандала.

От друга страна представеното мед. направление от личния лекар  на П.- д-р Й., дава   основание на  съд. състав  да се приеме ,че при прегледа на 9.10.2014 г е имало травми  нанесени на съпругата, констатирани от личния лекар в посочената диагноза, които не бяха оборени  от жалбоподателя по делото. Съмненията на В., че отразеното в  мед. направление не отговаря на истината ,не се доказаха  по делото  с контра факти.

        3. Съд. състав намира, че постановените мерки от ВРСъд по ЗЗДН спрямо съпруга Ц.В. следва да бъдат потвърдени ,но за период от 3 месеца, вместо 6 месеца. Това ще е достатъчен период за успокояване обстановката в семейството  и преосмисляне   и от двете страни техните семейни отношения,ще могат ли занапред отново да живеят в едно жилище или ще прекратят брака си  поради дълбоко  и  непоправимо  разстройство по съдебен ред.

        Съд. състав констатира, че в жалбата както и във всички многобройни саморъчно  изписани становища на ответника по  делото липсва искане пред ВОС  за присъждане на разноски, с оглед евентуална  промяна решението  на първоинстанционния съд, поради което те следва да останат така както са направени от страните.

         Водим  от горното съд. състав

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯВА решение №757/30.10.2014 г по гр.д.№ 4243/2014 г по описа на ВРСъд ,в частта, в която постановените мерки за защита от домашно насилие по чл. 5 ал.1 т.2 и т.3  от ЗЗДН са за срок от 6 месеца и вместо отменената част

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

        Определя срок за защита от домашно насилие по мерките за защита по чл. 5 ал.1 т. 2 и т.3-  3/три/ месеца.

 

        ОТМЕНЯВА заповед №16/30.10.2014 г  на ВРС издадена въз основа на решение № 757/30.10.2014 г  по гр.д.№4243/14 по описа на ВРСъд в частта, в която наложените мерки са за срок от 6 месеца  и вместо отменената част

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

        Наложените мерки в заповед №16/30.10.2014 г са за срок  от 3/три  месеца/.

 

        Потвърждава решение № 757/30.10.2014 г по гр.д.№4243/14 г на ВРС и Заповед№16/ 30.10.2014 г в останалата част.

 

Решението  е окончателно.

 

 

                           Председател:

 

                              Членове:1/        2/