Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 15.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отделение,в                    публичното заседание на  12 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                Мирослав  Досов  

 

при  участието на секретар Х.  Ц.

като разгледа докладваното  от   председателстващата             

въз. гр.дело N`736  по описа за 2014  год., за да се  произнесе взе предвид:

     А.Т.  Ж.  от гр.Б. Слатина е подал въззивна  жалба против  решение № 654/06.10.2014 г по гр.д.№ 2231/2014 г по описа на ВРСъд, с което е  отхвърлен предявения  против  Д.Н.Г. от  от гр. Б. Слатина установителен иск с правно  основание чл. 422 от ГПК.

      В жалбата се навеждат доводи ,че решението на ВРСъд е  неправилно и необосновано, тъй като решаващият съдия  бил възприел изцяло показанията на разпитаните  пред него свидетели за каузална връзка между записа на заповед  и договор за заем, които били непоследователни, нелогични  и противоречиви.

Твърди се още, че  ВРСъд е допуснал и процесуално нарушение, тъй като не бил разпределил правилно доказателствената тежест между страните, като в проекто- доклада си от 4.06.2014 г бил дал указания само на ответника Г. , а не и на ищеца- жалбоподател.  Моли се решението на ВРСъд да бъде  отменено и постановено друго, с което предявения установителен иск бъде  уважен с всички законни  последици.

     По искане за допълнителни гласни доказателства  пред ВОС, съд. състав  се е произнесъл с определение от  19.11.2014 г.

     В срока за отговор на въззивната жалба  проц. представител на  Д.Г.- адв. Т. А. поддържа ,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно  и законосъобразно. Твърди се още ,че ответникът не е поддържал отделни версии по направеното възражение по реда на чл. 414 от ГПК,както се твърди в жалбата ,а че  е бил  изплатил всички свои задължения на А. Ж. по предишни заеми, които  периодически е получавал от него, а не и по процесната запис на заповед, по която не бил получил  никакви парични суми. Освен това адв. А. поддържа, че не са налице процесуални нарушения по отношение разпределяне на док. тежест в проекто- доклада на  решаващия съдя, тъй като ищецът- жалбоподател не е възразил по доклада по реда на чл. 146 ал.3 от ГПК , както и не е ангажирал доказателства  пред ВРСъд по повод показанията на изслушаните свидетели. Пред въззивната инстанция не се сочат нови доказателствени  искания.

      Съд. състав, след като  обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ответната страна  и взе предвид събраните доказателства  по делото, приема следното:жалбата за  процесуално допустима, тъй като е  подадена в законния срок  от страна с право на обжалване, срещу  акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е  н е о с н о в а т е л н а.

      За да отхвърли предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, решаващият съдия е приел в мотивите към решението си, че след въведена в процеса от страна на ответника Д.  Г. каузална връзка/правоотношение/, между записа на заповед и договор за заем, относно сумата посочена в  процесния запис на заповед, то  доказване предаване на паричната сума по заема следвало да се извърши с доказателства извън самия запис на заповед.  Затова с оглед възражението на Г., че е подписал записа на заповед, но не е получил  посочената сума от 3 000 лв,в тежест на ищеца Ж. било да докаже, че е извършил предаването на обещания паричен заем и възникване на обезпеченото със записа на заповед вземане на връщане на същия  и поради  недоказване  уст. иск е отхвърлен като такъв.

      Въззивният състав приема ,че решението на ВРСъд е правилно и законосъобразно поради следното:

    По делото е безспорно, че ответникът е издал в полза на ищеца   процесния запис на заповед. Същият  съдържа  задължителните за валидността му реквизити по чл. 535 ТЗ ,при което следва да се приеме,че представения менителничен ефект установява в полза на жалбоподателя Ж.  годно за изпълнение вземаниеустановено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила на  16.02.2013 г.

     Обаче длъжникът - ответник по иска, пред ВРС въвежда каузално правоотношение между него и Ж. като  твърди, че е подписал процесния запис на заповед като обезпечение на бъдещо задължение за връщане на заета сума, ведно с лихвите и разноските за принудителното й събиране, по обещан му от ищец паричен заем. Твърди, също  че подписал записa на заповед, но не  е получил парите, предмет на уговорения  заем. Доказателствената тежест за установяване на тези твърдения е на ответника, за което е получил конкретни указания в проекто- доклада на ВРСъд.

     Жалбоподателят -ищец обаче не въвежда  никакво каузално  отношение между него и ответника по повод издадения процесен  запис  на заповед, както  и не ангажира  никакви доказателства за оборване на твърдяното от ответника Г..

  Съгласно т.17 от ТР4/2013 г от 18.06.2014 г относно заповедното производство, което ТР е задължително  за прилагане от съдилищата в РБългария, е посочено,че при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията  и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право- за съществуването, респ. несъсществуването на вземането  по записа на заповед.

     В случая  ответникът е оспориле не дължи сумата по записа на заповед и е въвел съществуване каузално правоотношение с Ж. , а именно ,че записа на заповед обезпечава заем, който обаче не е получил. Тези свои твърдения  Г. е установил със събраните гласни доказателства пред ВРСъдаконосъобразно решаващият съдия е дал вяра на показанията им, че ответникът многократно е взимал заеми от Ж. и ги е връщал, като зимата на 2013 г също е  имал нужда от пари, бил подписал нещо като договор  с жалбоподателя, но нещо се объркало  и де факто не е получил парите. Жалбоподателят Ж. не е ангажирал никакви доказателства за извършено предаване на сумата по записа на заповед от 3000 лв на ответника Г., а освен това не установява никакъв каузален дълг към него по издадената  ценна книга. Като не въвежда каузалност в отвношенията с Г. по повод издадения запис на заповед, на  Ж. не се следват и указания  от съда  както правилно е процедирал решаващият съдия , а указания  са дадени само на ответника, въвел своята каузалност по  повод  причината за издаване на записа на заповед като обезпечение на паричен заем.

     С оглед гореизложеното  установителния иск е останал недоказан. Законосъобразно ВРсъд  е приел ,че  абстрактния характер на записа на заповед не е безусловен, защото при липса на  каузален дълг  предявения иск основан на  ценната книга е недоказан и правилно  го е  охвърлил.

      На ответника следва да бъдат заплатени разноските , които е направил пред въззивната инстанция.

      Водим от горното съд. състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение № 654/06.10.2014 г по гр.д.№ 2231/ 2014 г по описа на ВРСъд.

 

      ОСЪЖДА  А.  Т.Ж.  от гр. Б. Слатина да заплати на Д.Н. Генчев от с.гр. сумата от  600/щестстотин лв/ лв разноски пред въззивната инстанция.

 

     Решението на осн. чл. 280 ал.2 от ГПК не подлежи  на касационно обжалване.

 

 

                     Председател :

 

                     Членове: 1/        2/