Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  18.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,в публичното заседание на 10.12.2014 год., в състав:

 

 Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: ПЕНКА ПЕТРОВА

                       ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               

в присъствието на секретар Л.Г. като разгледа докладваното  от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 742 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на адв.М.Д., в качеството й на пълномощник на Й.С.С. ***, против Решение № 705/17.10.2014 год. по гр.д.№ 1979/2014 год. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлена подадената от нея молба за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на М.Л.С. ***; отменени са наложените с определение № 962/16.04.2014 год. мерки за незабавна защита и издадената въз основа на него заповед от същата дата; обезсилена е заповедта и ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400,00 лева.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, и се иска неговата отмяна и издаване на поисканата заповед за защита. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил превратно свидетелските показания на М.В. и П.Д. и се е предоверил на показанията на водените от ответника свидетели  К.К., Н.Н. и Л.С.. Прави се оплакване, че районният съд неправилно е игнорирал показанията на свидетелите Г.Г. и С.П., приемайки че не следва да обсъжда факти на насилие, настъпили след завеждане на делото, а същевременно се позовава на постановление на ВРП, което е издадено също след подаване на молбата пред съда.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна М.Л.С.. В съдебно заседание пълномощникът му оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.17, ал.1 ЗЗДН.

За да се произнесе по правилността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд гр.Враца е сезиран от Й.С.С. *** с молба за издаване на заповед за налагане мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея от бившия й съпруг М.Л.С. от с.гр. В молбата се твърди, че страните са разведени от м.01.2014 год., но след развода молителката С. е подложена на непрекъснат тормоз и заплахи от страна на бившия си съпруг, а на 12.04.2014 год. ответникът е счупил прозорците на стаята и кухнята й с огнестрелно оръжие. Молителката твърди, че това поведение на ответника поражда у нея страх за живота й и за малкото й дете и е налице правен интерес от търсената защита.

Ответникът М.С. оспорва молбата. В представена писмена защита твърди, че от събраните доказателства не се установява конкретен акт на домашно насилие.

За да отхвърли молбата и да откаже издаването на заповед за защита по реда на ЗЗДН, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява поведение на ответника, което да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, а конфликтите между страните са провокирани от желанието на ответника да осъществява в пълен обем определения от ВРС по гр.д.№ 5384/2013 год. режим на лични отношения с малолетното дете М..

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи пред двете инстанции, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че страните са били в законен граждански брак, от който имат родени две ненавършили пълнолетие деца - Л. С. и М. С., както и че с влязло в сила съдебно решение на ВРС бракът им е прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права спрямо детето Л. е предоставено на бащата М.С., а упражняването на родителските права спрямо детето М. е предоставено на майката Й.С..

В рамките на първоинстанционното производство към подадената молба за защита Й.С. е приложила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от лицето М.Л.С..

В хода на делото молителката е представила два броя изготвени и подадени от нея на 10.03.2014 год. жалби до РПУ, гр.Враца и ДСП, гр.Враца, в които твърди, че бившият й съпруг отправя заплахи към нея и че същата сутрин е констатирала, че цялата входна врата е облепена със силикон, което е довело до отсъствието й от работа  и е предизвикало страх у нея и у малолетното им дете. Приложен е протокол, съставен на 15.03.2014 год. от органите на РПУ, гр.Враца, с който на основание чл.56, ал.2 ЗМВР ответника М.С. е предупреден да не отправя закани и заплахи към Й.С..

По делото са събрани гласни доказателства относно конкретния твърдян в молбата акт на домашно насилие - стрелба с огнестрелно оръжие по прозорците на молителката на 12.04.2014 год. Показанията на разпитаните свидетели се разделят на две групи.

Първата група свидетели - П. Д., който съжителства с молителката на съпружески начала, и М. В., която е съседка на молителката, установяват, че на 12.04.2014 год. късно през нощта - около 1:30 часа тримата са били в кухнята на жилището на Й.С. и са чули странен звук по прозорците, наподобяващ пукане. Молителката се е показала на прозореца на кухнята, казала им, че е М., и според показанията на свидетелката М.В. е започнала да вика "А бе детето е тук и спи, не те ли е срам". Свидетелите обясняват, че лично не са видели ответника, а само фарове на автомобил. Свидетелите установяват, че на сутринта са видели, че има дупки на външните стъкла от стъклопакета в кухнята и хола, извикали са полиция  и след извършен оглед им е било обяснено, че дупките са от огнестрелно оръжие. Свидетелката М.В., както и свидетелката В.М. - майка на молителката, установяват, че след този инцидент Й.С. е изпаднала в нервен шок и състоянието й е наложило да бъде извикана медицинска помощ. От показанията на свидетелката М. се установява, че на следващия ден дъщеря й още е била неадекватна и в безпомощно състояние, което е наложило свидетелката да преспи при нея. Свидетелката заявява, че пред нея Й.С. също е обяснила, че по време на стрелбата е видяла ответника с колата му - пикап под едно дърво. На следващия ден свидетелката е завела детето М. на детска градина и твърди, че по пътя детето й е задало въпрос дали и нейния баща така е стрелял по тях и е заявило, че не желае да ходи при баща си. Свидетелката М. твърди също така, че лично е била подлагана на психически тормоз - обиди, заплахи и счупване на прозорците й от ответника,  но  настоящият съдебен състав намира, че в тази част показанията й не следва да бъдат осъждани поради неотносимост към конкретния правен спор.

Свидетелката В. установява, че след този случай е чувала, че ответникът е заплашвал бившата си съпруга по телефона , отправял е заплахи за здравето й и че ще я гръмне. Свидетелят Д. също установява, че ответникът се е обаждал на телефона на молителката, като при тези обаждания е отправял към нея вулгарни обиди и заплахи  - "следващия път ще те гръмна в главата", "ще видиш какво ще стане с теб, мълния ще те удари", както и на телефона на свидетеля, при което е отправял закани за убийство и е казал, че живи няма да си ходят. 

Втората група свидетели - К. К. и Н. Н. установяват, че в петък /11.04.2014 год./ са били в дома на първата свидетелка, заедно с нейния съпруг, с ответника М.С. и сина на страните - Л. С.. От показанията им се установява, че ответника, сина му и Н. Н. са отишли на гости с автомобила на М.С. - бял пикап, който са паркирали на паркинг на бензиностанция, находящ се близо до дома на свидетелката К. и съпруга й. Гостуването им е продължило до късно през нощта - около 1:30 часа, след което, според свидетелката Н., М.С. и сина му са се прибрали пеша, тъй като ответникът е употребил алкохол, а тя се е прибрала в дома си с такси. Свидетелката К. заявява, че от съпруга си знае, че Й.С. се оплаква постоянно от бившия си съпруг, както и че във Фейсбук е била показала снимки, от които е видно, че ключалката на вратата на жилището й е залепена със силикон и е обвинила за това ответника. Свидетелката твърди, че от своя страна ответникът се оплаквал, че бившата му съпруга не му дава да взема при себе си малкия им син.

 В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел и непълнолетния син на страните - Л. С., който потвърждава, че е бил на гости с баща си и твърди, че около 1:30 през нощта двамата са се прибрали пеша и са си легнали веднага. Според свидетеля, на сутринта майка му се е обадила и е обвинила баща му, че през нощта е стрелял по прозорците й. Към момента на разпита свидетелят е на 15 години, поради което районният съд е следвало или да изслуша специализирана съдебно-психологическа експертиза, която да даде заключение за умствената зрялост на детето, обуславяща способността му да свидетелства, или поне да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия му адрес, която да изпрати представител със съответна подготовка /психолог или педагог/, в чието присъствие да бъде изслушан свидетеля и да бъде дадено заключение относно способността на детето да свидетелства и налице ли е съмнение за оказано върху него влияние преди да даде показания. Настоящият съдебен състав намира, че при липсата на обезпечаване обективността на свидетелските показания на Л. С. по някой от посочените начини, това  доказателствено средство не може да бъде прието и обсъждано безрезервно.

В първоинстанционното производство са събрани свидетелски показания и относно възникнал след завеждане на делото - на 19.04.2014 год. спор между страните. Свидетелят П. Д. установява, че на посочената дата е бил, заедно с Й.С. и сина й М., в собственото му жилище в гр.Враца, ул." ". На сутринта са били събудени от трясъци по вратата и когато е излязъл е видял, че пред врата е М.С. и още едно лице с прякор "Ц.". Между двамата е възникнал конфликт, поради което свидетелят е извикал полиция. Тримата са извикани в районното полицейско управление и са били съставени полицейски разпореждания на ответника да не отправя заплахи и закани. Свидетелят твърди, че след това М.С. отново е дошъл в дома му, за да вземе детето М., но въпреки, че свидетелят му е казал да изчака навън, ответникът е влязъл в дома му, поради което между двамата отново е възникнал конфликт, отново е извикана полиция и служител на Отдел "Закрила на детето" при ДСП, гр.Враца.

Показанията на този свидетел се потвърждават от показанията на  свидетеля Г. Г. - полицейски служител, който също установява, че на 19.04.2014 год. е бил подаден сигнал за разбиване входна врата на жилище в гр.Враца, ул."П.". При пристигането на място свидетелят е констатирал, че това е жилище на колегата им П. Д. и че има още един полицейски екип. Било им е обяснено, че ответникът М. и негов приятел по прякор "Ц." са дошли да вземат детето М., но са удряли силно и са ритали вратата, поради което е възникнал конфликт. Свидетелят също установява, че ответникът е заведен в районното, където му е написано разпореждане по ЗМВР. След около половин час е постъпил втори сигнал за същия адрес, подаден от М.С.. Свидетелят установява, че при второто посещение между М.С. и Й.С. са възникнали пререкания, двамата са се карали и М. е отправял към Й. обиди. Свидетелят е видял, че детето стои облечено с връхна дреха в коридора. През това време е пристигнал и втори полицейски екип със  служителка от Отдел "Закрила на детето", които са влезли вътре в жилището, а  свидетелят Г. и колегата му са стояли отвън. Докато са изчаквали отвън, ответникът им е показал съдебно решение, според което е трябвало в този ден да вземе детето при себе си.

Като свидетел по делото е разпитана и С.П. - социалния работник, присъствал на възникналия между страните конфликт на 19.04.2014 год. От показанията на свидетелката се установява, че детето е било хиперактивно, разстроено, тичало е из цялата стая и въпреки положените усилия свидетелката не е могла да разговаря с него.

Като свидетел е разпитан и Ц.М. - приятеля на ответника, който е присъствал на 19.04.2014 год. при опита на ответника да вземе детето М. от майка му. Свидетелят твърди, че преди да отидат в дома на свидетеля Д., ответникът е позвънил на бившата си съпруга, но тя не е отговорила нито на неговото позвъняване, нито на позвъняването на големия им син. Това е накарало ответника и свидетеля да отидат в полицията, за да попитат дали могат за вземат детето от дома на приятеля на молителката и им е било обяснено, че могат да отидат. Показанията на свидетеля относно начина, по който е протекъл опита на ответника да вземе детето си, викането на полицията, подписването на предупредителни протоколи и пр. съвпада с показанията на останалите очевидци. Свидетелят обаче не установява между страните да е имало отправени обидни думи и заплахи.

Ответникът е представил извлечения от страницата на молителката във Фейсбук и разпечатки на телефонните й обаждания, които само са приложени към  делото от районния съд и не са приобщени към доказателствения материал, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Подадената молба е с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

С оглед безспорното обстоятелство, че страните са бивши съпрузи, ответникът попада в кръга на лицата, посочени в чл.3, т.1 ЗЗДН, спрямо които молителката може да търси защита.

В тежест на молителката е да докаже изложените в молбата твърдения, че е подложена от ответника на постоянен  психически тормоз, както и че на 12.04.2014 год. спрямо нея е извършен конкретно описан акт на домашно насилие от страна на ответника. Установяването на посочените обстоятелства може да бъде извършено с всички допустими доказателства по ГПК, но така също и с доказателствените средства, уредени в чл.13, ал.2 и 3 ЗЗДН. При оспорване от страна на ответника, в негова тежест е да проведе своето доказване за установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства.

Както бе посочено, при подаване на молбата за защита Й.С. е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед на чл.13, ал.3 ЗЗДН тази декларация е доказателствено средството в производството за защита от домашно насилие и когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание декларацията. За да послужи като доказателство по делото обаче в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко извършено от ответника. В конкретния случай декларацията е обща и липсва описание на конкретни действия на ответника, които според молителката представляват акт на домашно насилие. Ето защо и предвид факта, че в производството са събрани множество други доказателства, настоящият съдебен състав приема, че декларацията не може да бъде възприета като безусловно доказателствено средство, а следва да бъде извършена съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства.

По отношение на конкретно описания в молбата акт на домашно насилие, извършен на 12.04.2014 год.,  настоящият съдебен състав приема следното: Действително нито един от разпитаните по делото свидетели не установява да е видял лично ответника С. в момента на стрелбата, но в показанията на свидетелите М.В. и П.Д. се съдържат достатъчно данни относно непосредствената реакция на Й.С., която се е показала на прозореца след като се е чул шум, обяснила им е, че е видяла бившия си съпруг, и е започнала да отправя викове към него. Преценката на тези показания следва да бъде извършена и във връзка с показанията на св.Д., от които се установява, че при последващ разговор с молителката по телефона ответникът й е казал "следващия път ще те гръмна в главата". Следва да бъде отчетено и възприетото от свидетелите В. и М. психическо състояние на Й.С. в дните след стрелбата. Съвкупният анализ на всички тези доказателства дава  основание на съда да приеме, че за нуждите на настоящето  производство са налице достатъчно данни, които да доведат до извод за наличие на обществено неприемливо поведение от страна на ответника. Следва да се има предвид, че лицето, което твърди, че е жертва на домашно насилие, често се намира в зависимо положение спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН, поради което за да се гарантира защитата му - физически и психически интегритет, законодателят предвижда улеснен начин за доказване на твърдените факти - арг. от чл.13, ал.2 и 3 ЗЗДН, а ответникът от своя страна също следва да проведе насрещно доказване, за да опровергае твърденията на молителя. В конкретния случай показанията на доведените от ответника свидетели - К.К. и Н.Н. не опровергават показанията на посочените по-горе свидетели, а тъкмо напротив - двете свидетелки установяват, че М.С. е бил на гости в дома на първата свидетелка до около 1:30 през нощта, след което заедно със сина си Л. си е тръгнал. Според показанията на свидетелите В. и Д. стрелбата по прозореца на молителката е извършена в приблизително същия час на нощта. Единствено в показанията на свидетеля Л.С. се съдържат данни, че той и баща му са се прибрали веднага след гостуването, но с оглед подробно изложените по-горе съображения относно начина, по който е събрано това доказателствено средство, настоящият съдебен състав намира, че тези показания не следва да бъдат вземани предвид.  

Настоящият съдебен състав намира, че дори и без наличието на категорично доказване на обстоятелството, че ответникът е извършител на деянието от 12.04.2014 год., в събраните по делото доказателства се съдържат достатъчно данни, въз основа на които да бъде направен извод, че от страна на ответника са извършвани други деяния, представляващи домашно насилие. От показанията на свидетелите В. и Д. се установява, че ответникът С. подлага молителката на психически тормоз, като й звъни по телефона и й отправя обидни думи и заплахи. Свидетелят Г. също установява, че на 19.04.2014 год. е възникнал конфликт между страните, при който ответникът е отправял обидни думи към бившата си съпруга и то в присъствието на малолетното им дете. По смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН акт на домашно насилие е не само физическото такова, но и психическото и емоционално такова. С посочените действия ответникът е подложил молителката именно на такъв вид насилие, като от доказателствата се установява, че в молителката е възникнал страх за здравето и живота й и са настъпили реални последици - влошаване на психичното й състояние.

Настоящият съдебен състав не възприема мотивите на районния съд, че не следва да бъдат обсъждани свидетелските показания в частта, в която се установяват факти, настъпили след подаване на молбата за защита. Производството по ЗЗДН е спорна съдебна администрация и в рамките на същото съдът следва да уреди отношенията между лицето, поискало защита, и насилника, при условие че установи предписаните от закона основания да упражни предоставената му власт. Това производство няма принципно установена в процесуалния закон регламентация, но на общо основание, приложение следва да намерят по аналогия общите правила на гражданския процес и съответно на исковото производство, доколкото са съответни на защитения от специалния закон интерес.  Веднъж сезиран с искане за защита по реда на ЗЗДН, съдът служебно дължи да определи подходящата мярка. Това определя като относимо към предмета на разглеждане както деянията, предхождащи конкретния акт на насилие, провокирал съдебното производство, така и последващите, развили се в рамките на това производство обстоятелства и в този смисъл приложение следва да намери нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Тук следва да се отбележи и това, че макар и приложените от молителката писмени доказателства - жалби от 10.03.2014 год. и протокол за предупреждение от 15.03.2014 год., да касаят акт, извършен преди повече от месец от подаване на искането за защита, същите могат да бъдат взети предвид като индикация за трайно установено укоримо поведение на ответника.

Настоящият съдебен състав не споделя и изложените от районния съд съображения, че конфликтите между страните са провокирани от желанието на ответника да осъществява в пълен обем определения от съда режим на лични отношения с малолетното дете М.. Действително по делото са налице данни, че между страните е налице неразбирателство в тази насока, но това не може да бъде оправдание за поведението на ответника и основание за прилагане на агресия и психическо насилие спрямо молителката, включително и в присъствието на малолетното дете, което видно от събраните доказателства се травмира психически от конфликтите между родителите му.   В случай, че майката Й.С. не се съобразява с определения от съда режим на лични отношения, за бащата М.С. са налице множество регламентирани от закона възможности за защита на правото му да контактува с детето. Тук обаче следва да се отбележи и това, че търсената от Й.С. закрила по реда на ЗЗДН е лична, а не и по отношение на малолетното дете М., поради което допускането на такава закрила не й дава право да лишава бащата от контакти с детето.

В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ответникът М.С. осъществява психическо насилие над молителката Й.С., поради което подадената молба за защита е основателна. Като е достигнал до друг извод, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а молбата - уважена.

Съдът не е обвързан с поисканите от молителката мерки за защита, а може да определи такива служебно с оглед спецификата на конкретния случай. Като се има предвид поведението на ответника, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на него следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а именно - вменяване на задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо бившата си съпруга Й.С., както и по чл.5, ал.1, т. 3 ЗЗДН - забрана да приближава жилището й в гр.Враца, жк"М.", бл.*, вх.*, ап.*, местоработата й в "*" ЕООД на адрес гр.Враца, ул."И." и дома на родителите й на адрес гр.Враца, жк"Д.", бл.*, вх.*, ап.*.  Съдът намира, че мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН следва да бъде наложена за три месеца - срок, достатъчен за нормализиране на отношенията между страните и намиране на нормален път за разрешаване на конфликтите помежду им.

На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева. Съдът счита, че с оглед конкретиката на случая минималния размер на глобата ще окаже в достатъчна на този етап степен възпиращо действие от бъдещи прояви на психичен тормоз.

На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена заповед за защита, в която извършителят бъде предупреден за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 ЗЗДН, а именно - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл.16, ал.3 ЗЗДН преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ "Полиция" - гр.Враца по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Ответникът не следва да бъде осъждан на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН да заплати държавна такса по сметка на ВрОС, тъй като такава е била внесена от жалбоподателката, въпреки разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗДН. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 413,50 лева, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                   Р             Е             Ш           И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 705/17.10.2014 год. по гр.д.№ 1979/2014 год. на Врачанския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА защита на Й.С.С., ЕГН ********** от домашно насилие, извършено от М.Л.С., ЕГН **********, чрез налагане на следните мерки:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН М.Л.С., ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо бившата си съпруга Й.С.С., ЕГН **********,***.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на М.Л.С., ЕГН **********,***, да приближава жилището на Й.С.С., ЕГН **********, находящо се на адрес:***, местоработата й в "*" ЕООД на адрес гр.Враца, ул."И.", както и дома на родителите й на адрес гр.Враца, жк"Д.", бл.*, вх.*, ап.*, за срок от 3 /три/ месеца, считано от постановяване на настоящето решение.  

НАЛАГА на М.Л.С., ЕГН **********,***, глоба в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, платима по сметка на Врачанския окръжен съд.

ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.С., ЕГН **********,***, деловодни разноски за двете инстанции в размер на 413,50 лв. /четиристотин и тринадесет лева и петдесет стотинки/.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Й.С.С., ЕГН **********, като се предупреди М.Л.С., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН.

 

 

 

 

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и на РУ "Полиция" - гр.Враца преписи от решението и от заповедта.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........              2..........