О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Враца,16.12.2014 год.

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 16 декември 2014 год. в състав:

 

         Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                                                     МИРОСЛАВ ДОСОВ        

 

като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №735 по описа за  2014 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.413, ал.1, пр.1-во и чл.419,ал.1 от ГПК.

               Образувано е по частна жалба на И.Т.Г. *** против разпореждане №4155/11.04.2014 год. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,ал.1,т.9,пр.1-во от ГПК и Заповед за изпълнение №1441/11.04.2014 г.,постановени и издадени по ч.гр.дело №1804/2014 г. по описа на РС-Враца.

               Според изложеното в жалбата,с разпореждане №4155/11.04.2014 год.  РС-Враца е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на лицето И.М.И. ***  за сумата от 65000.00 лв.-вземане по запис на заповед от 01.12.2011 год.,заедно със законна лихва от 10.04.2014 год. и 1300.00 лв. разноски в заповедното производство.

               За разпореждане №4155/11.04.2014 год.и за издадения в полза на И.И. изпълнителен лист И.Г. е узнал случайно при посещение в ОББ-клон Враца,когато е установил,че личният му спестовен влог в тази банка е запориран  от ЧСИ И. Ч. с район на действие този на СГС по образувано изпълнително дело №315/2014 год. по описа на същия ЧСИ.

               Жалбоподателят счита разпореждане №4155/11.04.2014 год. за незаконосъобразно,като излага своите доводи в 8 пункта,а именно:1)не познава лицето И.М.И.,в чиято полза са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист;2)никога не е съставял и подписвал запис на заповед за каквато и да било сума,по който да е поемал задължение за заплати парична сума на И.;3)напуснал е посочения в заявлението адрес още през 2006 г. и не живее там;4)в приложения по делото запис на заповед не е посочен негов адрес като издател  на същия;5)записът на заповед не му е предявяван от И.И.; 6)налице е нарушение на изискванията за родова подсъдност;7)не е уведомяван от ЧСИ Ч. за образуваното срещу него изпълнително производство и не е получавал покана за доброволно изпълнение;8)в записа на заповед липсва номер на личната карта на лицето,на което следва да се изплати сумата.

               При тези си доводи иска от ОС-Враца да постанови решение,с което да отмени разпореждане №4155/11.04.2014 год. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,ал.1,т.9,пр.1-во от ГПК и Заповед за изпълнение №1441/11.04.2014 год.,издадени от РС-Враца по ч.гр.дело №1804/2014 год.

    В срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалба И.М.И. *** е депозирал писмен отговор,с който оспорва частната жалба, като излага съображения както за нейната неоснователност.Счита,че доводите на жалбоподателя,изложени в първите 7 пункта от жалбата,са неотносими към предмета на обжалване,а осмият е неоснователен,тъй като номерът на личната карта на кредитора или издателя не е необходим реквизит на записа на заповед.            За да се произнесе по допустимостта и основателността на частната жалба,настоящият състав взе предвид следното:

    Частно гражданско дело №1804/2014 год. по описа на РС-Враца е образувано на 10.04.2014 год. по заявление на И.М.И. *** за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,ал.1,т.9,пр.1-во против И.Т.Г.  за: 1)сумата от 65000.00 лв.,дължима по запис на заповед от 01.12.2011 год. с падеж 03.12.2013 год.; 2)за законната  лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане; 3)за направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.Заявлението съдържа и искане по чл.418,ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист.

Районният съд,приемайки че са налице всички законови предпоставки, включително тези по чл.417,т.9 и чл.418,ал.1-3 ГПК,с разпореждане №4155/ 11.04.2014 год. е уважил исканията на заявителя изцяло,като е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение,допуснал е незабавното й изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.На 11.04.2014 год. е издадена и Заповед за изпълнение №1441,с която е разпоредено длъжникът Г. да заплати на кредитора  И. посочените по-горе суми,включително съдебно-деловодни разноски от 1300.00 лв.,и поискания със заявлението изпълнителен лист.

Тези документи-разпореждане №4155/11.04.2014 г.,Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1441/11.04.2014 г. и издадения на същата дата изпълнителен лист,са връчени на пълномощник на заявителя-кредитор на 25.04.2014 г.Въз основа на тях е образувано изп.дело №315/2014 г. по описа на ЧСИ Ч.,който е наложил запор върху вземането на длъжника от "ОББ"АД и е предприел действия по връчване на покана за доброволно изпълнение,изпращайки същата на постоянния и настоящ адрес на Г.-***.

След като узнал за образуваното изпълнително производство,респективно за издадената заповед за изпълнение,И.Г. е   подал възражение против заповедта за изпълнение,в което са посочени част от изложените и в частната жалба доводи,възпроизведени по-горе.Възражението е подадено на 15.05.2014 год.,РС-Враца е приел,че срокът по чл.414,ал.2 от ГПК е спазен и с определение №1320/29.05.2014 г. е указал на заявителя,че може да предяви иск в срока по чл.415 от ГПК за установяване на вземането си.Със същото определение заповедният съд се е произнесъл и по искането на Г. с правно основание чл.420 от ГПК от дата 15.05.2014 г.,като е постановил спиране на принудителното изпълнение по изп.дело №20147830400315 (315/2014 год.) по описа на ЧСИ Ч..   

    Както бе посочено по-горе,възражението по чл.414,ал.1 ГПК и искането по чл.420 от ГПК са подадени на 15.05.2014 г.На същата дата е подадена и частната жалба,въз основа на която е образувано настоящето дело.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

            Частната жалба,съобразно формулирания петитум,съдържа две части:

1)за отмяна на разпореждане №4155/11.04.2014 г.,с което РС-Враца е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение,допуснал е незабавното й изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист;

2)за отмяна на издадената Заповед за изпълнение №1441/11.04.2014 г.;

Във втората си част,с която се иска отмяна на издадената Заповед за изпълнение,частната жалба категорично е недопустима,без оглед на това дали е просрочена или не,тъй като съобразно чл.413,ал.1 от ГПК издадената Заповед за изпълнение не подлежи на обжалване,освен в частта за разноските,в каквато насока доводи няма.В този смисъл е трайната,непротиворечива и вече обилна съдебна практика,поради което в тази част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

 Жалбата е недопустима и в частта,с която се иска отмяна на разпореждането за издаване на Заповед за изпълнение,защото именно Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК,а не разпореждането за издаването й,е изпълнително основание по смисъла на чл. 404,ал. 1,т. 1 от ГПК,като по реда на чл. 418,ал. 2 от ГПК въз основа на нея се издава и изпълнителен лист,за което се прави отметка върху заповедта.От това следва,че именно заповедта за изпълнение представлява съдебния акт,с който съдът се произнася по съществото на искането в производството по чл. 417 от ГПК,каквото е развилото се по ч.гр.дело №1804/2014 г. на РС-Враца,и самостоятелно обжалване на разпореждането за издаването й е недопустимо.

Жалбата е процесуално допустима в останалата си част-с която се иска отмяна на разпореждане №4155/11.04.2014 г. на РС-Враца в частта,с която е допуснато  незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение №1441/11.04.2014 год. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист тази си част жалбата намира своето правно основание в чл.419,ал.1 ГПК и настоящият състав приема,че жалбата е подадена в срока по чл.419, ал.1 ГПК,доколкото по делото няма данни Заповед за изпълнение №1441/11.04.2014 г. да е връчена на жалбоподателя Г. от ЧСИ Ч. заедно с поканата за доброволно изпълнение,както повелява нормата на чл.418,ал.5 ГПК.

Но в тази си част жалбата е неоснователна,защото разпоредбата на чл. 419,ал. 2 ГПК предвижда,че частната жалба срещу разпорежданията за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения,извлечени от актовете по чл. 417 ГПК,което предполага наличието на твърдения от страна на длъжника,че актът по чл.417 ГПК,въз основа на който е издадена заповед за изпълнение,не е основание за незабавно изпълнение.

В конкретния случай такъв акт е представения по делото запис на заповед от 01.12.2011 год.  и Окръжен съд-Враца в настоящия си състав намира,че този запис на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ – наименованието "запис на заповед",безусловно обещание да се плати посочената в него парична сума, падеж,място на издаване,място на плащане,дата на издаване,името на лицето,на което следва да се плати и подпис на издателя на менителничния ефект,поради което представлява редовен от външна страна документ.Към датата на подаване на заявлението падежът  на вземането е настъпил,а самото заявление е подадено пред РС-Враца,който е както местно,така и родово компетентен по правилата на чл.411,ал.1 и чл.417,ал.1 от ГПК.

Що се касае до доводите на жалбоподателя,изложените в частната жалба и възпроизведени по-горе,то те не подлежат на изследване в настоящето производство.Те представляват възражения,които имат своето значение и могат да бъдат направени в образуваното вече производство по чл.124,ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 и чл.422,ал.1 от ГПК.

При тези си съображения и на основание чл.278 във връзка с чл.413,ал.1 и чл.419,ал.1 и ал.2  от ГПК Окръжен съд-Враца

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№8140/18.11.2014 г.(вх. номер на ОС-Враца) В ЧАСТТА,с която жалбоподателят  И.Т.Г. *** иска отмяна на разпореждане №4155/11.04.2014 г. на РС-Враца по ч.гр.дело №1804/2014 г. в частта,с която е разпоредено издаване на Заповед за изпълнение в полза на И.М.И. ***,като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№8140/18.11.2014 г.(вх. номер на ОС-Враца) В ЧАСТТА,с която жалбоподателят  И.Т.Г. *** иска отмяна на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1441/11.04.2014 г.,издадена от РС-Враца по ч.гр.дело №1804/2014 г.като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №735/2014 г. по описа на ОС-Враца в тези му части.

Определението в тези си части подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ОТХВЪРЛЯ частна жалба вх.№8140/18.11.2014 г. В ЧАСТТА,с която  И.Т.Г. *** иска отмяна на  разпореждане  №4155/ 11.04.2014 г. на РС-Враца по ч.гр.дело №1804/2014 г. в частта,с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение и е разпоредено издаването на изпълнителен лист,като неоснователна.

 В тази си част определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                          2.