О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на

09.12.2014 год., в състав:

 

          Председател: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

Членове: ПЕНКА ПЕТРОВА

                ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдията СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 774 по описа

за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.Н.К. от гр.Враца против Разпореждане № 2448/07.03.2014 год. по ч.гр.д.№ 5308/2013 год. на Врачанския районен съд, с което е постановено да бъде издаден изпълнителен лист против жалбоподателя в полза на "Водснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца за сумите, посочени в Заповед за изпълнение № 3989/16.12.2013 год. по същото дело.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуални разпоредби. Жалбоподателят признава, че е получил препис от заповедта за изпълнение, но прави оплакване, че към същата не е  бил приложен образец на възражение, което го е лишило от възможност да направи възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че е подведен от изложената в заповедта информация, тъй като е направил опит да внесе дължимата сума в размер на 39,25 лева по посочената от съда банкова сметка, ***.  Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане, обезсилване на издадения изпълнителен лист и присъждане на направените разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца, в който се оспорва частната жалба и се иска същата да бъде отхвърлена като процесуално недопустима и неоснователна. Навеждат се доводи, че длъжникът не разполага с възможност да реализира защита по реда на чл.407 ГПК, тъй като не е подал възражение против издадената заповед, нито по реда на чл.423 ГПК, тъй като заповедта му е връчена надлежно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.407, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна като съображенията за това са следните:

Районен съд гр.Враца е сезиран със заявление на "ВиК" ООД, гр.Враца за издаване на заповед за изпълнение против Т.Н.К. от гр.Враца за следните суми: 39,25 лева - главница, представляваща неплатени ВиК услуги за периода от 03.05.2005 год. до 01.09.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане; 37,01 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2005 год. до 15.10.2013 год.; 25,00 лева - разноски по издаване на заповедта за изпълнение.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 5308/2013 год. по описа на ВрРС и приемайки, че са налице предпоставките на чл.410 ГПК, районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 3989/16.12.2013 год. за посочените в заявлението суми.

Заповедта е връчена на длъжника на 04.02.2014 год., но в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило възражение от същия.

Като е констатирал, че не е подадено възражение и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, с обжалваното Разпореждане № 2448/07.03.2014 год. районният съд е постановил да бъде издадена изпълнителен лист за посочените в заповедта суми.

При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

След като районният съд е издал изпълнителен лист въз основа на преценка, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила, то съобразно разясненията, дадени в т.5г на ТР  № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС на РБ, длъжникът има следните възможности за защита: в случай, че твърди, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение срещу заповедта, защитата му следва да се осъществи по реда на чл.407 ГПК, а в случай, че твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта поради ненадлежното връчване на същата, приложимият ред за защита е този по чл.423 ГПК.   

В конкретния случай длъжникът признава, че не е подал възражение, и не изтъква доводи за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Единственото оплакване в частната жалба, касаещо процедурата по връчване на заповедта, се свежда до това, че заедно с нея не му е бил връчен образец на възражение, което го е лишило от възможност да заяви изтекла погасителна давност. Действително в чл.7 от Наредба № 6/20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство е предвидена възможност за длъжника да подаде писмено възражение по образец съгласно приложение № 7. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта следва да се прилага бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й.   В конкретния случай в издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК като приложение е описано възражението по образец.  Липсват категорични данни дали такова действително е било изпратено на длъжника, но дори и да не е било изпратено, каквито са наведените в частната жалба доводи, то в заповедта изрично му е било указано, че следва да подаде писмено възражение в двуседмичен срок. В рамките на този срок Т.К. нито е възразил, че липсва описания в заповедта образец на заявление, нито пък е направил някакво писмено волеизявление в свободна форма, имащо характер на възражение. При това положение настоящият съдебен състав приема, че длъжникът е пропуснал преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение, вследствие на което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

Във връзка с направеното в частната жалба възражение за изтекла погасителна давност, следва да се отбележи, че в рамките на производството по чл.407 ГПК въззивният съд дължи произнасяне единствено по въпроса дали при издаването на изпълнителния лист са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, но не и по материалноправни въпроси.  Не е относим към предмета на производството по чл.407 ГПК и другия повдигнат в частната жалба въпрос - относно погрешното посочване на банкова сметка ***, по която може да бъде изпълнено задължението. За яснота на жалбоподателя все пак следва да се отбележи, че дори и да е закрита посочената банкова сметка, ***ето му от възможност да изпълни задълженията си към кредитора, както в самото дружество, така и във всяка една институция, приемаща плащания на парични задължения към "ВиК" ООД, гр.Враца.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника, в срока по чл.414, ал.2 ГПК същият не е подал възражение, заповедта за изпълнение е влязла в сила и изпълнителният лист е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.416 ГПК, при което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по жалба на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, изчислени съобразно чл.7, ал.5 вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2448/07.03.2014 год. по ч.гр.д.№ 5308/2013 год. на Врачанския районен съд.

ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул."Ал.Стамболийски" № 2, сумата 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                    2..........