ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………………

 

 

Гр.Враца 29.07.2014 година

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Врачанският окръжен съд наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ

          ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНА НАУМОВА         

                  ВЕСЕЛКА ИВАНОВА              

 

като разгледа докладваното от съдия Маринов ВЧНД № 355 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Ц.В.К. ***. Обжалва се определение № 299/27.06.14 г., постановено по ЧНД № 865/2014 г. по описа на Районен съд Враца. С атакувания съдебен акт, жалбата на К. против постановление на Районна прокуратура Враца от 26.05.2014 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1/2014 г. по описа на ОД на МВР Враца, е оставена без разглеждане, като недопустима.

Във въззивната жалба се навеждат доводи и съображения, че постановеното от РС Враца определение е незаконосъобразно, тъй като съда неправилно е приел, че жалбоподателката няма качеството на "пострадал" по смисъла на чл.243, ал.3 НПК. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено, а жалбата да бъде разгледана по същество, след което постановлението на РП Враца да бъде отменено.

Врачанският окръжен съд, след като се запозна с доводите и съображенията изложени в жалбата, с материалите по приложеното ЧНД, както и с атакуваното определение, приема за установено следното:

С постановление от 26.05.2014 г., прокурор от Районна прокуратура Враца е прекратил наказателното производство по ДП № 1/2014 г. по описа на ОД на МВР Враца, образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 309 ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство, макар да са събрани писмени доказателства, не е установен извършител на "деянието", а разследващия орган е приключил ДП с мнение за прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 НК.

С атакуваното пред първоинстанционният съд постановление от 26.05.2014 г, Прокурор от РП Враца на основание чл.243 ал.1 т.1 НК е прекратил наказателното производство, като е приел, че няма престъпно деяние, т.е. че е налице хипотезата на чл.24 ал.1 т.1 НК.

Недоволна от визираното постановление, К. е обжалвал същото пред РС Враца. Съдията докладчик след като се е запознал с представените му материали е постановил съдебен акт, с който е оставил без разглеждане, сезиращата го жалба като процесуално недопустима.

Именно този съдебен акт се атакува в настоящето производство.

За инициирането обаче, на производство по реда на чл.243 от НПК е необходимо съответния съд да е сезиран с надлежна жалба, изхождаща от активно легитимиран субект.

В конкретния случай, както правилно е посочил и първостепенния съд, депозираната от Ц.К. жалба, против постановлението на РП Враца от 26.05.2014 г., с която е бил сезиран РС Враца, е била процесуално недопустима. Същата е била подадена от  лице, които не попада в кръга на посочените в чл.243, ал.3 НПК и на които законът дава възможност да предприемат действия по обжалване на прекратително прокурорско постановление в законоустановения срок. Както правилно е отразил първоинстанционния съд, разпоредбата на чл.243 НПК посочва лимитативно кръга от лица, които имат право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство – обвиняемият или неговия защитник, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Същите лица имат право на жалба и срещу акта на първостепенния съд.

В случая обаче, жалбоподателката не попада в нито една от тези категории лица, доколкото съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство цели да обезпечи само интересите на лице, което при предпоставките на чл.84 НПК може да встъпи като граждански ищец в съдебната фаза на наказателния процес.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира за правилни изводите изложени в атакуваното определение, които са в този смисъл.

От друга страна, престъплението по чл.309 ал.1 НК, за което е образувано и водено наказателното производство има систематично място в Глава ІХ от НК - "Документни престъпления", като това престъпление не изисква за осъществяването му, настъпването на определен противоправен резултат, т.е. единственото съставомерно изменение на съществуващата действителност е осъществяване на изпълнителното деяние. Настъпването на конкретни вредни последици не е елемент  обективната страна на състава на престъплението по чл.309 ал.1 НК, които да са относими към определено лице, което да бъде определено като пострадало по смисъла на чл.74 НПК.

Макар извършването му косвено да би могло да доведе до настъпването на неблагоприятни правни последици в правната сфера на дадено физическо или юридическо лице, непосредствен обект на престъплението на чл.309 НК са обществените отношения свързани с реда на документиране.

Наред с изложените по-горе съображения, следва да се отбележи и това, че въпросът дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителна компетентност на прокурора, съгласно чл.127 ал.1 Конституцията на РБ и чл.46 ал.1 НПК.

Съдът, като независим и безпристрастен арбитър между страните, няма процесуална възможност да указва на прокурора да предяви обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление, като дори въвеждането на съдебния контрол върху прекратяването на наказателното производство не отнема това правомощие на прокурора.

С оглед изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че атакуваното определение на РС Враца следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 299/27.06.2014 г., постановено по  ЧНД № 865/2014 г. по описа на Районен съд Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: