Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Враца 08.08.2014 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:                              

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНА НАУМОВА

                                                 ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА         

 

при участието на секретаря М.К. и на прокурора Д. Н., след като изслуша докладваното от съдия Иван Маринов ВНОХД № 265 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е образувано по протест РП Козлодуй. Атакува се Присъда № 15/17.03.2014 год., постановена по НОХД № 274/2012 год. по описа на РС Козлодуй, с която подсъдимия С.Х.Л. *** е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 211, алт. 2, вр.чл. 210, ал. 1, т. 2, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. "а" НК.

Протестира се присъдата и в частта, в която подсъдимия В.М.В. е признат за невинен и оправдан по обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 2,вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 НК.

В протеста и допълнителния такъв се поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което се прави искане ВрОС да постанови нов такъв, с който да отмени Присъдата на РС Козлодуй, да признае двамата подсъдими за виновни  по повдигнатите им обвинения и да им наложи предвидените в съответните текстове наказания.

Жалба срещу присъдата е подадена и от защитника на подсъдимия В.М.В. - адв.М.Д.. Твърди се, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен, а подсъдимия В. следва да бъде оправдан изцяло.

Жалба срещу присъдата е подадена и от гражданския ищец и частен обвинител Г.И.Ж.. В същата се твърди, че той е бил жертва на организирана престъпна група. Желае присъдата на РС Козлодуй да бъде отменена, а делото да бъде изпратено на Специализирания наказателен съд. Алтернативно, прави искане за подвеждане под наказателна отговорност на всички членове на ОПГ, без обаче да ги сочи поименно.

В с.з., защитата на подсъдимия В. поддържа въззивната си жалба. Сочи наличие на съществени процесуални нарушение и изявява желание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимия Л. и неговия защитник - адв.М. изразяват становище, че присъдата на РС Козлодуй е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена в частта, в която този подсъдим е бил оправдан.

Повереника на гражданския ищец, с писмено становище поддържа въззивната жалба.

Участващият в делото прокурор поддържа протеста и допълнителния такъв. Дава становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да остане без уважение.

Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Врачанският Окръжен Съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе впредвид наведените от страните доводи и съображения, и след  цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК приема за установено следното:

Протеста и жалбите са подадени в срока по чл.319 НПК, от страни с правен интерес и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и като такива са процесуално допустими. Разгледани по същество, всички те са основателни досежно искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по следните съображения:

С постановената присъда РС Козлодуй е признал подсъдимия В.М.В. *** за виновен в това,  че през месец ноември 2011 г. на територията на гр. Видин и гр. Козлодуй, в условията на повторност и с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Г.И.Ж. от гр. Вълчи дол, че наема от него челен товарач - фадрома, марка „Мичиган”, модел „175”, с шаси № S/N438C258FSC, собственост на „В.” ЕООД гр. В. д., за да я ползва на обект на територията на АЕЦ Козлодуй, а вместо това се е разпоредил с нея, причинявайки  на дружеството имотна вреда в размер на 8500 лева, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 НК. На основание горния текст и във вр.чл. 54 НК, съдът му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален "строг" режим, в затвор. Съдът е признал В. за невинен в това, да е извършил деянието след предварителен сговор със С.Х.Л. *** и го е оправдал по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 НК.

На основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 НК, КРС е определил В. да изтърпи едно общо най-тежко наказание по постановената присъда и по  НОХД № 559/11 г. по описа на РС Берковица, а именно четири години "лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим в затвор.

На основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание по  НОХД № 559/2011 г. по описа на РС Берковица в размер на три месеца "лишаване от свобода".

Със същата присъда, РС Козлодуй е признал подсъдимия С.Х.Л. за невинен в това, през месец ноември 2011 г. на територията на гр. Видин и гр. Козлодуй, в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с подсъдимия В. и с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Г.Ж. от гр. Вълчи дол, че наема от него челен товарач - фадрома, марка „Мичиган”, модел „175”, собственост на „В.” ЕООД гр. В.д., за да я ползва на обект, на територията на АЕЦ Козлодуй, а се разпоредил с нея и с това да е причинил  на дружеството имотна вреда в размер на 8500 лева и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 211, алт. 2, вр.чл. 210, ал.1, т. 2, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” НК.

Подсъдимия В. е бил осъден да заплати на пострадалия Ж. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 8 500 /осем хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от 01.11.2011 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер на гражданския иск, същият е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В. е бил осъден и на разноски и държавна такса.

Именно този съдебен акт е атакуван и подлежи на проверка пред настоящата инстанция.

Съобразявайки горните обстоятелства и след извършена служебна проверка на атакуваната присъда, въззивния съд констатира, че същата е постановена след допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на фаза “съдебно заседание”, довели до ограничаване на процесуалните права на страните по делото, което е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Нарушението се изразява в следното:

На първо място, касае се за нарушение на разпоредбата на чл. 258, ал. 1 НПК.

След образуване на съдебното производство в РС Козлодуй, за съдия докладчик по делото е била определена съдия А. Д.. Последната след като се е запознала с обвинителния акт на РП Козлодуй и приложеното към него досъдебно производство е преценила, че същото следва да се разгледа в състав от съдия и двама съдебни заседатели. Като такива по делото са били определени Г. Т. и Н. Д. В този състав на 29.10.2012 год. е проведено първото по делото с.з. и в този състав същото е било приключено с постановяване на съдебен акт.

Въпреки така определения състав, в хода на съдебното следствие по молба на подсъдимия Л. и неговия защитник, в производство по чл. 270, ал. 3, вр.чл. 68 ал. 6 НПК, РС Козлодуй еднолично и в закрито заседание е разгледал искане за отмяна на наложена мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на Р.България", като е постановил и съдебен акт /стр.249/. Последният, освен в незаконен състав е бил произнесен и в нарушение на принципа за неизменност на състава съгласно чл. 258, ал. 1 НПК. Бил е постановен и в нарушение на чл. 270, ал. 3 НПК в закрито, вместо в открито с.з.

Съгласно разпоредбата на чл. 258 ал. 1 НПК, делото се разглежда от един и същи състав на съда от започване до завършване на съдебното заседание. В този случай законът е изключил възможността за продължаване на делото и за постановяване на съдебен акт в състав различен от този който е започнал процеса. Именно заради това, тази е и първата разпоредба на закона в Глава ”Съдебно заседание”.

Отмяната на наложена мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на Р.България" в съдебното производство е процесуално следствено действие и затова решението за промяна или не на тази мярка се взема от съдът по вътрешно убеждение, при условията на чл. 270 ал. 3 НПК, при което на задълбочена проверка подлежи цялостното поведение на подсъдимият. Именно заради това, решението за изменение на мярката след внасяне на делото в съдебно заседание, събирането на доказателства, преценката на същите и постановяването на присъда, следва да се извърши от един и същ съдебен състав и то в открити съдебни заседания.

Когато в различните протоколи от с.з. проведени по едно и също дело са вписани участници в съдебен състав с различни имена, това води на извода за нарушена разпоредба на чл. 258, ал. 1 НПК и представлява отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 НПК. Последното пък е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт.

В тази връзка е и константната практиката на ВКС.

Отделно от посоченото по-горе, при разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал и други  нарушения на процесуалните правила.

Така например, в с.з. проведено на 19.04.2013 год. е бил съставен протокол /стр.132/, но същият не е бил подписан от съдебния секретар. В с.з. от 17.10.2013 год., при прочитане на показанията на свидетели, не е посочено основание за това, а в хода на съдебните прения, подсъдимите са били лишени от правото си на лична защита.

При постановяване на съдебния акт, мотивите към него не са били подписани от съдията.

В разпоредбата на чл.305 НПК е отразено че, присъдата се състои от две части: диспозитив и мотиви. Съгласно ал.3 от този текст,  мотивите трябва съдържат констатации, какво съдът приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата. Затова мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и не подписването им  е съществено процесуално нарушение, тъй като се приравнява на липса на такива. Налице е и нарушение на чл. 310 НПК.

Липсата на мотиви при всички случаи ограничава правото на защита на подсъдимия, тъй като ефективното упражняване на правото на обжалване на присъдата пред горния съд, предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения.

Посоченото нарушение също е съществено, но отстранимо такова по смисъла на чл.348 ал.3 НПК, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

На последно място, но не и по значение следва да се отбележи, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като неправилно и незаконосъобразно е конституирал свидетеля Г.Ж. като граждански ищец и частен обвинител. Безспорно по делото е било установено, че процесния челен товарач - фадрома, марка „Мичиган”, модел „175”, с шаси № S/N438C258FSC е бил собственост на „В.” ЕООД гр. В. д., а не на физическото лице Г.Ж.. Установено е също, че имотната вреда е настъпила именно за дружеството. В случая се касае за дружество с ограничена отговорност, което е самостоятелен юридически субект, различен от физическото лице Г.Ж., от което пък следва, че като граждански ищец по делото е следвало да бъде конституирано единствено и само „В.” ЕООД гр. В.д.и то при положение, че от същото дружество и имало предявен граждански иск.

Горните нарушения не могат да бъдат отстранени от тази инстанция и поради тази причина настоящият състав на ВрОС намира, че следва да отмени атакувания съдебен акт, като делото следва да се върне на РС Козлодуй за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се вземе предвид и посоченото в протеста на РП Козлодуй и в жалбата на подсъдимия В.. 

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1, пр. 2 вр.чл. 335, ал. 2 НПК, Врачанският Окръжен Съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

Отменява Присъда № 15/17.03.2014 год., постановена по НОХД № 274/2012 год. по описа на РС Козлодуй и връща делото на същият съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:                   Членове: