Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  05.08.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   наказателно    отделение

в публичното съдебно заседание на  31.07.2014 год.,

в състав:

                                                        Председател: ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА

                                                               Членове: СНЕЖАНА НАУМОВА

                                                                                ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

в присъствието на:

прокурора  Д. Н. и секретар М.К.

като разгледа докладваното  от  съдия Наумова             

ВЧН дело N`310 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 306, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 328 и сл. НПК.

С определение № 261/04.06.2014 год., постановено по НЧД № 626/2014 год., трети нак. състав на РС гр. Враца е определил на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК общо най-тежко наказание на Н.Д.Н., ЕГН ********** измежду наложените му по НОХД № 262/2013 год. на РС гр. Мездра и НОХД № 596/2014 год. на РС гр. Враца от две години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор, съгласно чл. 57, ал.1, вр. чл. 61, т.2 ЗИНЗС.

На основание чл. 24 НК така определеното общо наказание е увеличено с осем месеца, като е постановено общото наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор, съгласно чл. 57, ал.1, вр. чл. 61, т.2 ЗИНЗС.

На основание чл. 25, ал.2 от НК от общо определеното най-тежко наказание е приспаднато времето от 03.02.2014 год. до влизане на определението в сила, през което осъдения е търпял наказанието по НОХД № 596/14.

От съдебния акт е останал недоволен осъдения Н.Н., който сам и чрез служебния си защитник е депозирал жалби, в които релевира оплаквания за неправилност в частта относно приложението на чл. 24 от НК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел конкретиката по делата свързана с пълните самопризнания направени в производствата, сключването на споразумения и оказаното по този начин пълно съдействие на правораздавателните органи. Счита се, че отделните наказания сами по себе си са завишени по размер и приложението на чл. 24 НК необосновано влошава положението на Н.. На основание изложеното се иска отмяна на определението в частта по прилагането му.

В частната жалба до ВрОС не се сочи  необходимост от събиране на нови гласни и писмени доказателства.

Служебният защитник на осъденото лице поддържа жалбата на основанията изложени в нея. Пледира, че обжалваното определение е незаконосъобразно в частта, с която е приложен чл. 24 НК, след като при определяне на отделните наказания от съвкупността са отчетени веднъж обремененото съдебно минало на Н. и обществената опасност на деянията. Обстоятелството, че съдът ги взема предвид за втори път, с което утежняват положението на осъденото лице, е незаконосъобразно. На основание изложените доводи се прави искане за отмяна на определението в тази му част.

Осъденото лице се присъединява към позицията на защитника си и моли определението на съда да бъде отменено в частта, с която е приложен чл. 24 НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца намира жалбата за неоснователна, а определението на ВрРС за правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, доводите на страните изразени в съдебно заседание, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Първостепенният съд е постановил атакуваното определение по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, като е съобразил, че спрямо осъдения Н.Н. са налице множество осъждания и е счел, че в съотношение на реална съвкупност са осъжданията по следните определения за одобряване на споразумение:

НОХД № 262/2013 год. на РС гр. Мездра, с влязло в сила определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2,       вр. чл. 195, ал.1, т.3 и 4, пр.2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б."б" НК, извършено на 16/17.02.2013 год. е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим по чл. 61, т.2 ЗИНЗС, което да се търпи в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал.1 ЗИНЗС. Определението е  влязло в сила на 13.06.2013 год.

НОХД № 596/2014 год. на РС гр. Враца, с определение влязло в сила за одобряване на споразумение е прието, че Н. е извършил престъпление за времето от 17.12.2012 год. до 14.04.2012 год. по смисъла на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б."б" НК и му е наложено наказание от наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението е влязло в сила на 30.04.2014 год.

Първоинстанционният съд е направил извод, че доколкото деянията предмет на цитираните по-горе определения за одобряване на споразумения са извършени преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, то спрямо осъдения Н. следва да се определи едно общо най-тежко наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК е счел, че са налице предпоставките за увеличаване на така определеното общо наказание и е увеличил същото с осем месеца, като е определил общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за определяне на едно общо най-тежко наказание по цитираните по-горе определения. Всяко от деянията по тях е извършено преди да е имало влязъл в сила съдебен акт , за което и да е от тях.  Касае се за деяния извършени при условията на реална съвкупност, поради което правилно е приложена  разпоредбата на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК.

Що се касае до проблема мотивирал иницииращата жалба и връзката му с извършеното от първостепенният съд увеличаване на общо определеното наказание по чл. 24 НК, въззивният съд намира, че отправената претенция е лишена от основание. Съгласно трайно установената съдебна практика, съдът може да използва дадената му от чл. 24 НК възможност да увеличи общо определеното наказание, само ако приеме, че то е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и че с това общо наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. В разглеждания случай,  Врачански районен съд е констатирал едновременното наличие на двете предпоставки и е мотивирал убеждението си  излагайки аргументи в посока на изключително обременено съдебно минало, броя на санкционираните деяния, тяхната еднотипност, интезитет и начин на извършване. Тежестта на същите тези обстоятелства е оценена в нужната степен, което е довело до законосъобразно увеличаване на общо определеното наказание. В определението е констатирано, че Н. е осъждан дванадесет пъти за извършени престъпления от общ характер насочени единствено срещу собствеността  на гражданите. Престъпната му деятелност е била прекъсвана само по причина, че е постъпвал в затвора за изтърпяване на наказания.  Изложеното е потвърждение на извода, че изтърпените до този момент наказания не са изиграли необходимата възпитателна роля. Н. не е направил преоценка на поведението си и е продължил да извършва престъпления, което пък изисква по-продължителен престой на осъдения в местата за лишаване от свобода, с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. По тези съображения въззивния съд намира, че срока по чл. 24 НК е правилно определен.

От фактическа страна по делото е установено, че освен групираните осъждания са налице още десет присъди. Районният съд обосновано и правилно е констатирал, че липсва основание да извърши друга намеса по отношение на вече определените съвкупности, като се е съобразил с постановените по реда на чл. 306, ал.1,т.1 НПК определения.

Правилно са приспаднати периодите на предварително задържане и изтърпяната част от наказанията.

Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, Врачански окръжен съд

 

                                   Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261/04.06.2014 год., постановено по НЧД № 626/2014 год. по описа на РС гр. Враца.

Решението е окончателно.

 

                                                      Председател:

 

                                                                          1.

 

                                                             Членове:

 

                                                                          2.