Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. ВРАЦА,  12.08.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  наказателно  отделение

в открито съдебно заседание на 12.08.2014 год.,

в състав:

 

                                                                             Председател:Снежана Наумова

                                                                                    Членове:Петя Вълчева

                                                                                           мл.с.Мария Александрова

                                                                     

в присъствието на:

прокурора Д. Н. и секретар Лили Г.

като разгледа докладваното  от съдия Наумова              

ВЧН дело N`366  по описа за 2014   год.

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 163, ал.1 ЗЗдр.

С решение № 344//18.07.2014 год., постановено по ЧНД № 959/2014 год. по описа на Районен съд гр. Враца, лицето С.Л.К.,*** е настанено на задължително лечение в стационарна форма в ДПБ Карлуково, за срок от три месеца.

Със същото е постановено кмета на община Луковит служебно да определи лице, което да дава информирано съгласие за лечение, поради липса на способност у К. да изразява такова.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал С.К., който чрез служебния си защитник адв.К.К. го е обжалвал в законовия срок, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Прави се признание за наличието на психично заболяване, но се твърди, че в момента лицето е в ремисия и изразява готовност за доброволно лечение, но само във формата на дневен стационар. Искането е мотивирано  с възрастта и здравословното състояние на родителите на К. и необходимостта да ги подпомага и се грижи за тях. На основание изложените доводи се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което направеното от управителя на ЦПЗ-Враца ЕООД искане бъде оставено без уважение.

С жалбата са направени доказателствени искания, които съдът е приел, че няма да допринесат за изясняване на обстоятелствата по делото.

По свой почин съдебния състав е постановил събирането на нови гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание сам и чрез служебния си защитник поддържа жалбата, преповтаряйки аргументите от нея.

Участващият по делото прокурор от ОП Враца взема становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а решението на ВрРС като законосъобразно и обосновано бъде потвърдено.

В хода на въззивното съдебно следствие са разпитани свидетели.

Врачански окръжен съд, като взе предвид доводите изложени в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание, материалите по делото и след цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.314 ал.1 от НПК приема за установено следното:

 Жалбата е подадена в срока по чл.163,ал.1 от ЗЗдр. и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е започнало по предложение на управителя на “ЦПЗ-Враца” ЕООД за задължително настаняване на лечение на С.Л.К., поради приемането му по спешност в стационара.

Лицето е пенсионер по инвалидност, поради наличието на психично заболяване датиращо от 1991 год. Живее в кв. Кулата, гр. Враца в самостоятелно жилище. В същия имот, но в друга сграда пребивават неговите родители, които са в напреднала възраст и не добро здравословно състояние. К. се издържа със средства от инвалидна пенсия, събиране и предаване на отпадъчно желязо.

На 10.07.2014 год.  майката на К. подала сигнал сигнал в "ЦПЗ- Враца" и ОД на МВР Враца за извършени от него буйства и агресия, запалване на огън и опасност от предизвикване на пожар. На място пристигнали служители на РУП гр. Враца и длъжностни лица от Центъра. С тяхно съдействие, отвели  лицето и го настанили по спешност по реда на чл. 153 ЗЗдр., тъй като не желаел провеждането на доброволно лечение.

От назначената и изслушана в първоинстанционното съдебно следствие психиатрична експертиза се установява, че К. страда от Шизофренна психоза с над двадесет годишна давност, непрекъснато протичане и обостряния. Това е налагало многократни хоспитализации. Не взема редовно поддържаща терапия, липсва ефективна подкрепяща среда /възрастни и болни родители и липса на други близки роднини/, което е съчетано с алкохолна злоупотреба. Експерта категорично заключава, че заболяването е от кръга на посочените в чл. 146, ал.1, т.1 ЗЗдр. С оглед липсата на критичност в лицето и нежеланието да се лекува доброволно, експертизата намира, че К. представлява опасност за себе си, близките и околните. Той не е способен да изразява информирано съгласие за лечение, поради наличие на качествени нарушения в съзнанието. Психичния статус на лицето към момента е психомоторно неспокоен. Парабуличен, с импулсивна агресия. Мисловен процес пралогичен, параноидни идеи. Абсолютно некретичен и с висок риск. На основание на изложеното експерта намира, че най-подходящата форма на лечение е "стационарна", което да се проведе за срок от три месеца в Психиатрична болница Карлуково.

Изложеното се подкрепя от показанията на св. Й.Х. - кметски наместник на квартала, в който живее К. и показанията на св. В. Д.- служител на рУП гр. Враца. Същия посетил дома на лицето на 10.07.2014 год. и подробно предава поведението му, последиците от него, отказа да бъде отведен, както и проявената агресия.              .

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав на ВрОС намира, че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен. За да постанови същият, първостепенният съд е спазил стриктно и последователно процедурата по чл.155 и сл. от ЗЗ. Събрал е в необходимият обем и пълнота за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства.

Същите са анализирани задълбочено, заедно и поотделно и съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно фактите: страда ли лицето от заболяване, което да е от кръга на посочените в чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ, необходимо ли е задължителното му настаняване в специализирано психиатрично заведение, къде да бъде настанено и за какъв срок, има ли способност лицето да изразява информирано съгласие за провеждане на лечението, както и при каква форма да се провежда същото.

Съдът е достигнал и до законосъобразния извод, че поведението на  К.  представлява опасност за живота и здравето на самия него, както и за околните и че липсва подходяща социална среда, която да го подпомага при провеждане на лечение.

При горните мотиви, ВрОС не споделя становището изразено във въззивната жалба. Многократните проявления на заболяването, установено от доказателствената съвкупност е провокирано от не приемането на предписаната поддържаща терапия, алкохолната злоупотреба и липсата на грижи от страна на семейството. Посочените обстоятелства в своята съвкупност са  довели до рецидивиране на заболяването. Това подкрепя извода, че най-подходящата форма на лечение е стационарната.

Имайки предвид горното, настоящият състав намира, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. При постановяване на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са били ограничени и липсват основания за отмяната му в тази насока.

Няма основания за промяна на формата на лечение на лицето.

По изложените съображения и на основание чл.163, ал.1 от ЗЗдр., Врачански окръжен съд

 

                     Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 344/18.07.2014г., постановено по НЧД№ 959/2014г. по описа на Районен съд-Враца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

          Препис от същото да се изпрати за изпълнение на Държавна психиатрична болница - Карлуково.

 

                                                                   Председател:

 

                                                                                       1.

                                                                   

                                                                           Членове:

 

                                                                                        2.