О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

                        Гр.Враца, 14.08.2014г.

    

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                        ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА ВЧН дело № 367 по описа за 2014г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

    

     Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

     Образувано е по жалба от Б.Н.Л. *** против определение № 164/07.07.2014г. на РС Бяла Слатина, постановено по ч.н.д. 307/2014г., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.06.2014г. по ДП №36/2014год. по описа на РП Бяла Слатина, респ. №35/2014г. по описа на РУП Бяла Слатина, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

     В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на представителя на РП и първостепенния съд, че осъщественото на 16.01.2014год. по отношение на Б.Л. не покрива от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.150 от НК.

     Твърди се, че извода на първоинстанционният съд за проведени в пълнота процесуално- следствени действия е неправилен, че при постановяване на прокурорският акт не са отчетени в пълна степен всички доказателства по делото, както и липсва анализиране в дълбочина и пълнота гласните доказателствени средства и неизяснени противоречия между тях.

     Акцентира се на това, че обективната страна на блудството категорично се установява от действията на С. У.- хващане за раменете, блъскане на кревата, разкъсване на ризата и сутиена на Л., настояването му да му направи „свирка”, репликите които са си разменили, изваждането на половия си член и самозадоволяването, както и че блудството е осъществено против волята на пострадалата. Твърди се, че не е проведено едно задълбочено разследване, в хода на което да са проверени всички версии и не са извършени всички процесуално- следствени действия.

     На тази основа се иска отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено определението на РС Бяла Слатина и Постановлението на РП Бяла Слатина като незаконосъобразни и неправилни.

     Врачански окръжен съд след като прецени доводите, релевирани в частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:

     Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

     На 16.01.2014год. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 16.01.2014год. в с. Търнак, обл. Враца е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Б.Н.Л., на 41 години от гр. Червен бряг, обл. Плевен, като е употребил за това сила- престъпление по чл.150, ал.1 НК.

     В хода на досъдебното производство няма привлечени лица в качеството на обвиняеми.

     С постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.06.2014г., прокурор при РП-Бяла Слатина е прекратил наказателното производство, водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.150, ал.1 от НК по ДП № 36/2014г. по описа на прокуратурата /ДП № 35/2014г. по описа на РУП Бяла Слатина/.

     Срещу горното постановление е била депозирана жалба от Б.Н.Л., по повод на която е било образувано ч.н.д. 307/2014г. по описа на РС Бяла Слатина, по което с определение № 164/07.07.2014г. е потвърдено постановление от 18.06.2014г. на РП- Бяла Слатина, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 36/2014г. по описа на прокуратурата /ДП № 35/2014г. по описа на РУП Бяла Слатина/ за престъпление по чл.150, ал.1 от НК, което определение е предмет на настоящия въззивен контрол.

     С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в прекратителното прокурорско постановление, а именно:

Св. Б.Н.Л. живее на семейни начала със св. М. Д. Д. в с. Т., обл. В., на ул.”С.”, №**, като в това село живеят и С. Р. У. и Р. Й.И.

На 15.01.2014год. св. И. и св. У. ходили до дома на св. Д., за да го помолят да им намери работа, но той не бил в дома си. Там заварили св. Л. и според техните показания, които остават непотвърдени и липсват каквито и да са процесуално- следствени действия в тази насока- И. осъществил орален контакт със св. Л., а У. полов контакт със същата.

На следващият ден- 16.01.2014год. около обяд, св. У. отново отишъл до дома на св. Л., която била сама. Влязъл в стаята на къщата, където св. Л. го попитала за какво е дошъл, а той й отговорил, че иска да правят „секс”. Тя му отвърнала, че не е съгласна и тогава той я хванал за рамената и я бутнал да седне на леглото. След това застанал до вратата на стаята /без да е изяснено, къде се е намирал когато я е хванал и бутнал/, извадил половия си член и се самозадоволил, като отделил семенна течност на пода, а след това си заминал. Още докато У. бил в дома на св. Л., по телефона на жената й се обадил св. Д.. Тя му казала, че в дома им е св. У., който иска да правят секс и св. Д. поискал от нея да даде телефона на св. У., за да се разберат, но последния затворил телефона. Св. Д. уведомил кварталният полицай за случващото се, който отишъл на място за проверка на случая. Бил уведомен и дежурният разследващ полицай, който пристигнал на място и направил оглед на местопроизшествие. Св. Л. била прегледана от хирург и гинеколог, които за констатираното издали медицинско свидетелство.

При извършеният оглед било констатирано, че действително на пода имало бяло на цвят петно с неправилна форма, което се намирало в близост до вратата- на 20см. От прага на същата, а в близост до него имало и 5бр. черни пластмасови копчета, които са иззети като веществени доказателства.

Липсват данни на какво разстояние от вратата и разпилените копчета се е намирало леглото.

Св. Л. предала с протокол за доброволно предаване на водещия разследването дамска риза с откъснати копчета и 1 бр. сутиен, като обяснила, че това са дрехите с които е била облечена и които У. е разкъсал.

В хода на разследването е назначена комплексна психолого- психиатрична експертиза, от която е установено, че същата в резултат на деянието е претърпяла психогенна реакция, която е нормално психологична и има временен и обратим характер.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза е установено, че в приложената медицинска документация на св. Л. не са описани травматични увреждания, които да бъдат квалифицирани като телесна повреда по смисъла на НК.

В показанията си св.Л. е заявила описаната по- горе фактическа обстановка, но с уточненията, че след като е отказала да прави секс с У., той я хванал за раменете и я блъснал на кревата, а тя паднала върху него в легнало положение. След това У. й разкъсал ризата и сутиена, като копчетата на ризата паднали на пода на стаята. Заявила е също, че У. е бил със свалени панталони, още докато я е питал дали ще правят секс. В показанията си св. Л. заявява, че предишният ден св. У. и св. И. са посещавали дома й, за да говорят с Д., но категорично отрича да са правили секс.

Разпитан е и св. У. който не отрича фактическата обстановка описана по- горе, като първоначално твърди, че я е хванал за раменете и я е „поставил” на леглото, след проведената очна ставка заявява, че може и да я е бутнал върху леглото, но св. Л. останала в седнало положение. Категорично отрича да е скъсал копчетата на ризата и презрамката на сутиена й. Въпреки, че св. У. заявява, че още на 16.01.2014год. е казал на св. Л., че ще каже на мъжа й какви ги прави тя, на ДП не е работено и липсват данни за събиране на доказателства за заплашване от негова страна по отношение на Л..

От събраните в хода на разследването доказателства се установило, че един ден през м. януари 2014год. св. П. Н. по обяд отишла до дома на св. Л. за да пият кафе и чула отвътре женски глас да вика за помощ. Никъде обаче не е изследвано защо тази свидетелка си е тръгнала без да влезе в дома на св. Л., къде точно се е намирала когато е чула виковете и защо е отишла да търси св. Д.

Разпитан е св. И., който разказва, че тъй като отишли предния ден до дома на св. Л., за да помолят св. Д. да им намери работа, а последният не си бил в къщи, то те осъществили съответни И. орален контакт, а Узунов – полов такъв със св. Л..

При разпита на св. Д. се установява, част от приетата фактическа обстановка. Възникват противоречия, които на ДП не са преодолени, а са приети в ущърб на пострадалата. Въпреки наличието на снимков материал, от който се установява разположението на намерените на пода копчета, прието е, показанието на св. С., че те са му се сторили „някак си подредени”, без този свидетел да е разпитан „как точно подредени са му се сторили?”.

След провеждане на описаното разследване в този му обем, с постановление от 18.06.2014год.  прокурор от РП Бяла Слатина е прекратил наказателното производство по делото, приемайки, че са налице предпоставките на чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК. Обективиран е правен извод, че събраните по делото доказателства и доказателствени средства не подкрепят по нужният начин обвинението срещу св. У.

Прието е, че извършените от него действия не покриват от обективна и субективна страна елементите на престъплението блудство. Нещо повече прието е, както в постановлението за прекратяване така и в определението на районният съд, че хващането за раменете и бутането от св. У. на св. Л. не е такава сила, чрез използването, на която да е възбудено или удовлетворено полово желание.

Приема се, че противоречията в показанията на св. Л. с тези на св. У. от една страна, от друга с показанията на св. Д. водят до единственият извод, че показанията на св. Л. са изолирани, противоречиви и предубедени и е недопустимо да се дава вяра на същите, тъй като тя била заинтересована от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е солидаризирал с изводите на прокурора, че осъщественото от У. не покрива от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150 от НК. Съдът е изложил мотиви за това, като изцяло е преповторил фактическата обстановка изложена в прекратителното постановление и напълно е преписал установеното със свидетелските показания и правните изводи на прокурора. Приел е че по ДП е извършено едно пълно, обективно и всестранно разследване, като са използвани всички правни способи за събиране и проверка на доказателствата и е налице изключителен задълбочен анализ на същите.

Въз основа на тези съждения, съдът е приел, че в случая правилно е било прекратено наказателното производство и е потвърдил изцяло постановлението на Районна прокуратура-гр.Бяла Слатина.

Въззивният съдебен състав прецени, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По-конкретно, ВрОС приема, че при установената фактология и доказателствени материали, както решаващата прокуратура, така и първостепенният съд, са направили необосновано прибързан и обобщен краен извод, че в случая не е налице обективната и субективната страна на деянието.

Принципно в съдебната практика е изяснено, че за да е налице съставът на престъплението по чл.150 НК е необходимо да бъдат извършени действия, по отношение на лице, с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление и за това да е употребена сила или заплашване. Неправилно е прието в прекратителното постановление и в акта на районния съд, че хващането и бутането от У. на св. Л. не е такава сила, чрез използването, на която да е възбудено или удовлетворено полово желание. Смисъла на употребената сила като елемент на деянието е не тя да възбуди, респ. удовлетвори половото желание, а с помощта й да бъде принудено съответното лице към определени действия за постигане на тези специални цели.

В конкретния казус, при внимателен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че е налице значително противоречие между показанията на разпитаните свидетели по релевантни за делото факти. В този смисъл, без аргументиран доказателствен коментар в прокурорския и съдебен акт са останали показанията на св.И., че заедно с У. предишният ден отишли да помолят св. Д. да им намери работа и понеже не го намерили и двамата осъществили съответно орален или полов контакт със св. Л..

Прието е, че е налице противоречие между показанията на св. Л. и св. Д. по отношение на разговора, който двамата са провели на 16.01.2014год., но без да е направен опит за отстраняване на тези противоречия, а именно чрез разпечатка от мобилен оператор, кой на кого и в колко часа е звъннал, колко време е продължил разговора и изключван ли е апарата на Л., чрез преразпит на двамата и уточнение къде се е намирала св. Л. преди обяда на същия ден и прочие.

Без какъвто и да е коментар от прокурора и първоинстанционният съд е останало твърдението на пострадалото лице св. Л., подкрепено от доброволно предадените вещи – блуза и сутиен, че същите са били разкъсани от св. У.. Нещо повече констатирани са противоречия между тези показания и на св. У. и е прието, че само пострадалото лице е заинтересовано от изхода на делото и е дадена вяра на показанията на св. У.

Непълни са и показанията на св. Н., но вместо преразпит относно неизяснените обстоятелства е прието, че тъй като същата не установява деня и не заявява да е видяла У. в дома на Л., то тези показания не касаят случая.

Приети са за противоречиви показанията на св. Л. относно механизма на деянието, без да са събрани доказателства, на какво разстояние от вратата на стаята и от копчетата на пода се намира леглото. При все, че е налице снимков материал са цитирани показанията на св. С., че на него копчетата по пода са му се сторили подредени. Иззет е материал от намереното прясно петно от течност на пода, без да е назначена експертиза, от която да се установи, произхода на тази течност.

Отделно от това, въззивната инстанция приема, че събраният доказателствен материал не е в пълния му възможен обем, като са останали неизяснени важни обстоятелства от предмета на доказване. Безспорно е, че обикновено при такива по вид престъпни деяния, както и в конкретния случай, освен пострадалото лице, липсват очевидци. Поради това внимателно следва да се оценява заявеното както от пострадалата, така и от другите свидетели, съобщаващи възприетото за извършеното деяние.

В този именно смисъл, въззивната инстанция приема, че РП- Бяла Слатина не е изпълнила императивното си задължение, съгласно чл.14, ал.1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради което постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.06.2014г., респективно, определение № 164/07.07.2014г. на РС-Бяла Слатина за потвърждаването му са необосновани и незаконосъобразни. Едва след събирането на всички доказателства във възможния пълен обем /съгласно горните указания/, тяхното подробно обсъждане и при преодоляване на наличните противоречия в тях, прокуратурата би могла да достигне до обосновани изводи относно наличието или липсата на съставомерни обективни и субективни елементи от състава на престъплението, за което е образувано наказателното производство, както и да даде отговор на въпроса, дали деянието е доказано по безспорен начин.

Предвид всичко изложено, въззивният съд прецени, че атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно, както и постановлението на РП Бяла Слатина за прекратяване на наказателното производство по ДП № 36/2014г. по описа на прокуратурата /ДП № 35/2014г. по описа на РУП Бяла Слатина/ за престъпление по чл.150, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител също следва да бъде изцяло отменено.

Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7, вр. ал.5, т.1 от НПК, Врачанският окръжен съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ изцяло определение № 164/07.07.2014г., постановено по ч.н.д. 307/2014г. на РС-Бяла Слатина.

 

ОТМЕНЯ изцяло постановление от 18.06.2014г. на Районна прокуратура- Бяла Слатина, с което е прекратено наказателното производство по по ДП № 36/2014г. по описа на прокуратурата /ДП № 35/2014г. по описа на РУП Бяла Слатина/ срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Бяла Слатина за изпълнение на посочените в мотивната част на настоящото определение указания.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

             2.