Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  03.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на 02 октомври двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

    Председател:ИВАН М.

                                Членове:СНЕЖАНА НАУМОВА

                                        ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА                                      

с участието на секретаря Л.Г. и прокурора И. Х., като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА ВНОХД № 324 по описа за 2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №12 от 21.05.2014год., постановена по НОХД №30/2014год., Районен Съд Оряхово е признал подсъдимият П.В.В. ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на  05.12.2012 г. около 23.00 часа в гр. Оряхово, в завод „Изгрев” АД гр. Оряхово, собственост на „Изгрев” АД, със седалище в гр. Оряхово, находящ се в индустриалната зона на гр. Оряхово, обл. Враца, ул.”Врачанско шосе” № 1, в съучастие като съизвършител с Г.Д.М.,*** и В.И.Й., с ЕГН ********** от с. Селановци, като е ползвал моторно превозно средство – джип марка „Т.”, модел „Р.”, с ДК № С. **** КР, управляван и ползван от Г.Д.М., с ЕГН ********** и с помощта на техническо средство – раздвижен гаечен ключ, е направил опит, който опит е останал недовършен по независещи от дееца причини, да отнеме чужди движими вещи – 160 литра трансформаторно масло, на обща стойност 440 лв., от владението на собственика „Изгрев” АД, със седалище гр. Оряхово, обл. Враца, ул.”Врачанско шосе” № 1, без съгласието на лицето с представителна властна М.А. М. от гр. София, с намерение противозаконно да ги присвои, за което и на осн. чл. 195 ал.1 т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр. чл.58 б.”авр. чл. 55 ал.1 т.1  от НК го е осъдил  на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 НК  е отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда е признал подсъдимият Г.Д.М. ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че, на 05.12.2012 г. около 23.00 часа в гр. Оряхово, в заводИзгрев” АД гр. Оряхово, собственост наИзгрев” АД, със седалище в гр. Оряхово, находящ се в индустриалната зона на гр. Оряхово, обл. Враца, ул.”Врачанско шосе” № 1, в съучастие като съизвършител с П.В.В.,*** и В.И.Й., с ЕГН ********** ***, като е ползвал моторно превозно средстводжип марка „Т.”, модел „Р.”, с ДК № С. **** КР, управляван и ползван от Г.Д.М., с ЕГН ********** и с помощта на техническо средствораздвижен гаечен ключ, е направил опит, който опит е останал недовършен по независещи от дееца причини, да отнеме чужди движими вещи160 литра трансформаторно масло, на обща стойност 440 лв., от владението на собственикаИзгрев” АД, със седалище гр. Оряхово, обл. Враца, ул.”Врачанско шосе” № 1, без съгласието на лицето с представителна властна М.А. М. от гр. София,  с намерение противозаконно да ги присвои, за което и на осн. чл. 195 л.1 т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1 вр. чл.58 б.”авр. чл. 55 ал.1 т.1  от НК го е осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР или ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 68 ал.1 от НК наложеното на подсъдимия Г.Д.М. по нохд №317/2011г. на РС-Козлодуй наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от 05.04.2011г. е приведено в изпълнение.

Постановено е на основание чл. 53 ал.2 б.”б” НК вещественото доказателство- трансформаторно масло да се върне на пострадалия след влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства 8 броя пластмасови туби, 2 броя пластмасови кофи, 1 брой раздвижен гаечен ключ тип „френски”, 2 броя пластмасови шишета с рязани дъна; 1 чифт работни ръкавици и 9 броя пластмасови шишета с вместимост от половин литър да се отнемат в полза на държавата.

Подсъдимите П.В.В. и Г.Д.М. са осъдени да заплатят по сметка на ВСС – София, направените по делото разноски в размер на всеки по 88.20 лв.

От съдебният акт на РС Враца е останал недоволен подсъдимият Г.Д.М., който е депозирал въззивна жалба. Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт. Твърди се, че присъдата е явно несправедлива и постановена в нарушение на процесуалните правила. Иска се да бъде отменен атакуваният съдебен акт като бъде постановена нова присъда , с която подсъдимият Г.М. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият П.В.В. в срока по чл.320, ал.5 НПК не е упражнил правото си на жалба.

Срещу подадената жалба не е постъпило писмено възражение от РП – Оряхово по реда на чл.322 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Г.Д.М. се явява лично и със защитника си адв.С., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения изразява становище за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на постановената присъда. Твърди, че постановеният съдебен акт не почива на събрания по делото доказателствен материал.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца взема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменяване.

В последната си дума пред въззивната инстанция подсъдимият Д. моли съда да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението в което е обвинен.

Врачанският окръжен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, на основание чл.314 НПК, намира за установено следното:

Депозираната от подсъдимия Г.М. въззивна жалба е в преклузивния срок по чл.319, ал.1 НПК, подадена е от страна в процеса с право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Оряхово против обвиняемите П.В.В. ***, с ЕГН ********** и Г.Д.М.,*** за извършено престъпление по чл. 195, ал.1 т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1 НК. По отношение на подсъдимият В.И.Й.- съизвършител, наказателното производство е приключило със Споразумение от 26.06.2013год. по НОХД №252/2013год. по описа на РС Оряхово.

Първоинстанционният съд е приел, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, се подкрепят от събраните по делото доказателства и е намерил за установена фактическата обстановка, формулирана от обвинението, а именно:

Подс. П.В.В. и подс. Г.Д.М. ***. Завод „Изгрев” АД- гр. Оряхово се намира на ул.”Врачанско шосе”, №1 в гр. Оряхово. От 2008год. същият не функционирал, но за охраната му и запазване на материалните активи била назначена физическа охрана на две смени, една от които се давала от осъденият В.И.Й. от с. Селановци, назначен на длъжност „пазач”. Към 2012год. правомощията по управление на завода били делегирани от св. М.М. на св. К. Н.. В отделно помещение, находящо се в двора на завода, до т. нар. ковашко- пресов цех се намирал трансформатор от 4 КВА, зареден със съответното количество трансформаторно масло. Трансформатора бил изправен, но без ел. захранване, тъй като токът на завода бил спрян. Помещението се затваряло с метални врати, които се закрепвали в затворено положение с помощта на арматурно желязо, без заключващо устройство. Помещението, за разлика от други такива в завода, не било запечатано с лепенка.

През лятото на 2012год. подс. П.В. разговарял лично с представляващият завода- св. М.М., като го попитал има ли в неработещият завод желязо, нафта или масла за продан. Св.М. му отговорил, че трябва да се провери дали има такива и ако има- ще му ги продаде. През цялото лято подс. В. не се свързал със свидетеля, не ходил и в завода.

На 05.12.2012год. пазача на завода св. В.Й. застъпил на смяна около 19.00часа.

Междувременно, същият ден двамата подсъдими решили да извършат кражба на трансформаторно масло от трансформатор в завода. Натоварили пластмасови туби -5бр. бели с вместимост 20л., 2 бр. сиви с вместимост 20л. и 1 синя с вместимост 30л. в багажника на автомобила, ползван от подс. Г.М.- джип марка „Т.”, модел „Р.” с ДК №С 4158 КР, собственост на Х.К.Л. от гр. София, две пластмасови кофи, две пластмасови шишета с прерязани дъна, така че да служат като фунии, един раздвижен гаечен ключ и 1 чифт работни, оранжеви, платнени ръкавици. Паркирали автомобила на отбивка срещу караулното помещение на завод „Изгрев”, на същата страна на пътя на която се намира по- нагоре бензиностанция „Шел”. Отишли в караулното при пазача- било около 21.00ч. и уговорили с него да източат трансформаторното масло от изправния трансформатор. Върнали се при автомобила, взели тубите- 8 на брой, носели и гаечен ключ, кофите и импровизираните фунии. Пазачът- св. В.Й. ги пуснал. Влезли в помещението, където бил трансформатора, с помощта на гаечен ключ отворили пробката и източили съдържащото се в съоръжението 160л. трансформаторно масло в кофите, като след това с помощта на фуниите го прехвърлили в тубите. Пренесли тубите извън трансформаторното помещение, но тъй като в района на бензиностанция „Шел” забелязали патрулен полицейски автомобил, скрили тубите и всички вещи, които носели, зад караулното помещение на тъмно, неосветено и незабележимо от входа на завода място. Решили да вземат вещите по- късно, когато нямало опасност да ги хванат. Двамата подс. В. и М. напуснали района на завода, отишли при автомобила и потеглили, а св. Й. останал в караулното на завода.

На същата дата- 05.12.2012г. в 20.30ч. на смяна „Охрана на обществения ред” застъпили полицейските служители свидетелите Ц.С., С.Ц. и С.И.. Около 21.00ч. патрулът се движел с патрулната кола по ул.”Врачанско шосе”, в района на завод „Изгрев”. Полицаите забелязали паркираният срещу завода джип, за който знаели, че се ползва от подс. Г.М., по прякор „Г.”. В автомобила и около него нямало хора. Полицейските служители осветили с фенер вътрешността на джипа, при което видели ,че в багажното му отделение има пластмасови туби, видимо празни. Свързали се с ОДЧ и изискали справка за собственика на автомобила, от която се установило, че това е лицето Х.К.Л. от гр. София. Полицаите решили да останат в близост и да наблюдават автомобила, тъй като заподозрели че е възможно да се извършва престъпление. Установили се на бензиностанцията „Шел” като преди това уведомили дежурният по управление при РУП Оряхово- Т.Т. за опасенията си и за предприетите мерки. Взели го от управлението и четиримата продължили да патрулират.

В момента, в които двамата подсъдими потеглили с джипа от отбивка срещу завод „Изгрев”, полицейските служители им препречили пътя и спрели автомобила за проверка. Констатирали, че автомобила се управлява от подс. Г.М., а негов спътник е подс. П.В. по прякор „М.В.”. Полицаите забелязали, че от багажника липсват тубите. Тъй като не установили нарушения по ЗДвП полицейските служители пропуснали подсъдимите да продължат пътя си, но се отправили към завод „Изгрев”. Там разговаряли с пазача св. В. Й., който ги уверил че няма извършени посегателства спрямо имуществото на завода и отрекъл някой да е влизал. Те поискали да ги разведе из завода, като свидетеля ги превел до всички помещения, на които имало лепенки за запечатване и полицаите констатирали, че вратите и лепенките са с ненарушена цялост. Не ги завел до помещението, в което се намирал трансформатора, обект на посегателство. На излизане обаче, св. С.Ц. огледал зад караулното помещение, където видял тубите, кофите и намиращите се в една кофа гаечен ключ, фунии и ръкавици. Св. В.Й. отново не отговорил чии са тези туби и заявил, че не знае. По късно, приведен в полицейското управление, св. Й. признал за извършената кражба. Той предал доброволно на органите на реда инкриминираните вещи и средствата, послужили за извършване на престъплението, като вписал в протокола за доброволно предаване че те са на „Г.” и „В.”.

От заключението на изготвената химическа експертиза е видно, че намиращите се в тубите и иззета от трансформатора проба от жълта масло образна течност представлява едно и също трансформаторно масло.

От заключението на изготвената съдебно- оценителна експертиза е видно, че стойността му възлиза на сумата от 440лв.

Тези факти първоинстанционният съд е възприел, въз основа на събраните доказателства, чрез гласните доказателства- показанията на св. М. М., К. Н., В.Й., С.Ц., С.И., Ц.С. и В.Й., писмени доказателства и доказателствени средства- докладна записка, протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, трудов договор и допълнително споразумение към него, длъжностна характеристика, справки за съдимост, характеристични данни, а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал- заключенията на СОЕ и на химическата експертиза.

Съдът е приел, че показанията на св. В.Й., протоколите за оглед на местопроизшествие и заключението на химическата експертиза и ОЕ установяват по несъмнен начин факта на осъщественото престъпно посегателство. Въз основа на тези доказателства е установен предметът на престъпното посегателство-160литра трансформаторно масло, от трансформатор, находящ се в завод „Изгрев”, а въз основа на заключението на ОЕ- стойността му. По- нататък съдът е приел, че авторството на деянието е несъмнено доказано, тъй като от разпита на полицейските служители се установява, че в багажника на автомобила при първия оглед е имало туби и гаечен ключ, които вещи при втория оглед на автомобила не са намерени в него, а по- късно са намерени зад караулното помещение  на завода. Авторството се установява и от показанията на св. Й., който първоначално развеждайки полицейските служители в завода само до запечатаните помещения, отричайки някакво посегателство и достъп на други лица до завода, а по късно при намиране на тубите зад караулното , заявявайки че не знае чии са е положил усилие да прикрие извършеното посегателство и извършителите му.

Правилно и законосъобразно съдът е приел за защитна позиция в процеса част от обясненията на двамата подсъдими, а именно, че подс. В. е имал уговорка с представляващият дружеството да източи наличното трансформаторно масло, с цел осъществяване на сделка. За да е налице уговорка за осъществяване на сделка е необходимо да съгласие у двете страни относно предмета- вид и количество и цената на същия. В конкретният случай такава постигната договореност липсва. Ето защо съдът намира, че изводите на районния съд в тази насока са правилни и законосъобразни.

Настоящата инстанция намира, че възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е установена правилно и се съгласява напълно с възприетите от предходната инстанция фактически положения, разкриващи осъщественото престъпно посегателство. Авторството е установено по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискванията на закона. Възприетото фактическо положение, което не се отрича и от подсъдимите, че в „случайно закъсалият автомобил” за гориво, близо до бензиностанция „Шел”, на подс. Г.М. се намирали туби, кофи, нарочно приспособени за фунии шишета и гаечен ключ е правилно. Въззивният състав напълно споделя изведеният, въз основа на така установеното, доказателствен извод, че подсъдимите са отишли на място именно с цел да извършат инкриминираното деяние- кражба на трансформаторно масло. Обекта на посегателство се е намирал в охранявания завод, липсват данни пазачът да е уведомен от представляващият дружеството  за уговорка между него и подсъдимите за продажба на трансформаторно масло. Всичко това и предвид мястото на което са оставени пълните туби- зад караулното помещение на тъмно, неосветено и незабележимо от входа на завода място и опитите на пазача да прикрие посегателството, както и времето в денонощието, в което е извършено деянието, водят на единственият възможен извод, че двамата подсъдими в съучастие със св. В Й. са направили опит да извършат кражба на трансформаторно масло от завод „Изгрев” гр. Оряхово.

От анализа дотук, въззивната инстанция намира, че наличието на множество косвени доказателства, подкрепено и обсъдено с останалият доказателствен материал, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимите и умисъла при осъществяване на деянието. В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя наведените с жалбата и в с.з. доводи на защитника на подсъдимия М.- адв. С., който поддържа, че първата инстанция е постановил съдебен акт при липса на всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Правилно районният съд е кредитирал свидетелските показания на полицейските служители и тези на св. В. Й.. Досежно обясненията на подс. Г.М. и П. В., във връзка с наличие на уговорка между представителя на дружеството и тях за покупко- продажба на трансформаторно масло, правилен е извода на съда, че същите не се подкрепят с останалия доказателствен материал, събран по делото и представляват тяхна защитна позиция.

От субективна страна, първоинстанционният съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасният характер на същото, предвиждали са общественоопасните му последици и са желали настъпването им, с присвоително намарение.

При определяне размера на наказанието на подс. М., съдът правилно е отчел, както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, като наложеното наказание е при превес на първите. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е достигнал до правилният извод, че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК могат да бъдат постигнати, като същото бъде изтърпяно ефективно, като при това правилно е определил и първоначалният режим на изтърпяване. Във връзка с това, въззивната инстанция не споделя становището на подсъдимия и неговият защитник, че така определеното наказание е явно несправедливо. Подс. М. е осъждан, като в изпитателният срок на предишното наказание е извършил инкриминираният опит, останал недовършен по независещи от него причини. В конкретният случай правилно и законосъобразно на основание чл.68, ал.1 НК първостепенният съд е привел в изпълнение и наложеното наказание по НОХД №317/2011год.- на РС Козлодуй в размер на 3 месеца лишаване от свобода на подс. М..

При посочените по-горе мотиви, настоящият състав на Врачански Окръжен Съд намира, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяната й в тази насока. Наложеното наказание е съобразено със събраните доказателства, като присъдата в тази и част е справедлива.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Врачанският Окръжен Съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

Потвърждава присъда №12 от 21.05.2014год., постановена по НОХД №30/2014год. По описа на Районен Съд Оряхово.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

    2.