Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Враца, 17.11.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Наказателно отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

Председател: ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА

    Членове:СНЕЖАНА НАУМОВА

  ВЕСЕЛКА ИВАНОВА            

                               

 

при секретаря В.В., с участието на прокурора В. Д., разгледа докладваното от съдия В.ИВАНОВА ВНОХ дело № 354 по описа за 2014 год.,

  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     С присъда  № 40/28.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 249/2014 г., Врачанският районен съд, IIІ-ти наказателен състав, е признал подсъдимите К.Х.Х. и С.Д.А. за виновни в това, че на неустановена дата в гр. Враца, в периода от месец август 2012 г. до 29.10.2012 г., в съучастие помежду си, като помагачи и със свидетеля Х.Г.К. ***, също помагач, и с неустановено по делото лице - извършител, умишлено са улеснили неустановеното лице да състави неистински официален документ - български документ за самоличност - лична карта с № **** на името на Е.Б. с ЕГН **********, чрез предоставянето на снимки и данни на Е.Б., с цел да бъде използван, поради което и на основание чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4  във вр. с чл. 54 НК е осъдил подсъдимата К.Х.Х. на една година и четири месеца "лишаване от свобода", като на основание чл. 66 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата; на основание чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с  чл. 54 НК ВРС е осъдил подсъдимата С.Д.А. на една година "лишаване от свобода", като на основание чл. 66 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

     На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите са били осъдени да заплатят разделно и по равно направените по делото разноски.

     Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, подробно описани в приемо-предавателен протокол от 04.03.2014 г. /л.8 от съдебното дело/, като е постановил същите да останат към делото, а след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени.

От така постановената присъда е останала недоволна подсъдимата С.Д.А., която в законоустановения срок е подала въззивна жалба срещу нея с искане да бъде изцяло оправдана.

В допълнителното писмено изложение към жалбата подробно са развити доводите за твърдяната необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда.

На първо място се изтъкват допуснатите от първата инстанция нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателката е осъдена като помагач в престъпно деяние, за което не е посочено нито кога, нито от кого е извършено. Оплакването е за допуснато съществено нарушение на чл. 246, ал. 2 НПК на фаза досъдебно производство. На следващо място, в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК районният съд не е изложил съображенията си за достигане на ключови за правилното решаване на делото фактически положения, относно които са събрани противоречиви доказателства. Допуснатото нарушение се квалифицира като частична липса на мотиви. Изтъква се, че събраните годни доказателствени средства са тълкувани превратно, не според точното им съдържание и смисъл. В резултат на изложеното обвинението не било доказано по несъмнен начин, а постановената осъдителна присъда почивала на предположения в нарушение на чл. 303 НПК. Обобщено, в жалбата се поддържа, че поради изброените нарушения на процесуалните правила при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд, фактическите му изводи са погрешни и неотговарящи на действително случилото се.

     В съдебно заседание защитникът на подсъдимата А.-адв.А.С. поддържа жалбата.

     Пледира присъдата да бъде отменена и подсъдимата С.А. да бъде оправдан, като прави алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от РС.

     Подсъдимата С.А. изцяло се солидаризира с аргументите на защитника си и моли въззивният съд да я оправдае, тъй като е невинна.

     Подсъдимата К.Х. не се явява в съдебно заседание. В депозирана чрез защитника й-адв.Г.П. молба заявява, че не желае да се присъедини към подадената от подс.А. въззивна жалба, нито да участва в производството пред въззивната инстанция.

     Участващият във въззивното производство прокурор от ВОП счита, че присъдата е обоснована и законосъобразна и пледира същата да бъде потвърдена.

     Пред ВОС бе проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което, по искане на защитата, бяха разпитани свидетелите М.Н. и Ц.М., а по служебна инициатива на ВОС бе извършен допълнителен разпит на свидетеля Х.К..

     Врачанският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

ВРС е постановил присъдата си при една изцяло изяснена фактическа обстановка, като се е позовал при възприемането й частично на обясненията на подс.С.Д.А., депозирани пред съда, показанията на свидетелите Х.Г.К., М.Н.М. /дадени пред първоинстанционния съд и тези дадени в ДП пред съдия по реда на чл.223 от НПК, приобщени съгл.чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Д.А. Н., Р.Д.К., Р.Д.З. /депозирани в съдебно заседание и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, С.Г.П., Е.Т.В., и А.Т.Й. /дадени в съдебната фаза и тези от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/; заключенията на двете дактилоскопни експертизи, заключението на техническата експертиза, заключението на лицево-идентификационната експертиза и на компютърно-техническата експертиза; на писмените доказателства и доказателствени средстваот досъдебното производство/ДП/: том първи - определение на ВРС /л. 8-9/, протокол за претърсване и изземване /л. 10-11/, фотоалбум /л. 13-15а/, протокол за доброволно предаване /л. 37-38/ с приложени разпечатани документи на /л. 39-55/, протокол за проверка /л. 62/, протокол за доброволно предаване /л. 63/, протокол за личен обиск /л. 64-65/, заповед на задържане /л. 66/, приемо-предавателен протокол /л. 67/; протокол за  оглед на веществени доказателства /на л. 68-69_; писмо-справка от „БТК” АД /на л. 83/ с приложен СД диск на л. 84; протоколи за изземване на образци - /на л. 87 и л. 90/; протокол за доброволно предаване л. 98 с приложени документи л. 99-137 и DVD диск на л. 138; протоколи за вземане на образци – от л.139 до л.144, докладна записка от 12.11.2012 г. на л. 172; докладна записка от 16.11.2012 г. на л. 173; справки за съдимост - на Х.К. на л. 177, на С.А. на л. 179-180, на К.Х. на л. 182 и на М.М. на л. 184, писмо-справка от ОДП-Враца на л. 189; писма-справки от Д”МОС”-София на л. 194 и л. 195 с приложена снимка на лице на л. 196; писмо-справка от ОДП-Кърджали на л. 198; протокол за оглед на веществени доказателства на л. 217-218 с фотоалбум на обектите на л. 220-222; протокол за допълнителен оглед на веществени доказателства на л. 241-243 с фотоалбум л. 245-246; определение на ВРС на л. 252 и л. 257; протокол за претърсване и изземване в препис на л. 258-260 и в оригинал на л. 261-263; СД диск на л. 264; протокол за оглед на ВД на л. 265-266 с приложени разпечатки на документи от л. 267 до л. 301; разписка за върнати вещи на К.Х. на л. 314; справка за извършени ОИМ на л. 324; справки за съдимост - на Х.К. на л. 326 и на С.А. на л. 328-329; характеристика на Х.К. на л. 331; характеристика на К.Х. на л. 332;  от том втори - справка за съдимост на К.Х. *** за задгранични пътувания на К.Х. на л. 349 и справка за ОДИ л. 350; от съдебното следствие - справки за постоянен и настоящ адрес на подс.К.Х. и нейни близки на л.17-18 и л. 20-22, писмо-справка за задгранични пътувания  на л.43; писмо РУП - М. на л.56 с приложени характеристични данни за подс.С.А. *** л.74 с приложени характеристични данни на подс.К.Х. на л.75 и нейни близки на л.76-78; писмо-справка от затвора Враца на л.80; писма-справки от РУП-Враца за проведено ОДИ на л.81 и на л.82; справки от „БТК”АД на л.83 и л.84 /извлечение от СД диск на л.84 от ДП, том I-ви/, както и на веществените доказателства – СД дискове на л.84, на л.138, на л.213 и на л.264, том I-ви от ДП, карти за сравнителен образец, фотоснимки и фотокопия на дактилоскопни следи на л.162-171, том I-ви от ДП, ВДС за проведени СРС.

     След обстоен анализ е прието за установено от фактическа страна следното:

    Подсъдимата С.Д.А. е от гр.Монтана, но живее в с.Р.Б., общ.М., обл.Враца, на семейни начала със св.Р.З. от с.с., с когото имат три деца. Св.Р.З. е собственик и управител на фирма „Р.-Т.” ЕООД-М., което дружество се занимава със *. Офисът на фирмата се намира в гр.М., на ул.”К.и М.” № *, където работела подс.С.А., като „*”. Св.Р.З. се занимал още със * и *, като в офиса на фирмата работела преимуществено подс.С.А.. Същевременно подс.А. започнала да подържа по интернет връзка с македонски гражданин на име „И.”, който живеел в Г.. През летните месеци на 2012 г. отношенията им се задълбочили. Св.Р.З. узнал за тази връзка случайно. След семеен скандал през м.август на 2012 г. по този повод, подс.С.А. го напуснала, като оставила децата при него и се преместила да живее при свой познат в гр.Враца в ж.к.Д.”, бл.* – св. М.М., известен сред познатите си като „В.” или „М.Д.”. При контактите си по чата и след проведена лична среща с „И.”, който дошъл в България да я види, последният заявил на подс.С.А., че има роднини в К., които иска да отидат да живеят и работят при него в Г.. Тъй като К. и М. не са страни от ЕС, пътуването и работата им в чужбина е затруднено. По този повод „И.” се поинтересувал дали подс.С.А. може да му помогне неговите роднини да придобият българско гражданство, тъй като българите, като граждани на държава членка на ЕС, пътуват без проблем в чужбина в рамките на ЕС само с лична карта. Подс. С.А. му обещала да проучи въпроса. След като направила проучвания, регистрация в сайта „Паспорт БГ”, както и консултация с адвокат, подс.С.А. установила, че придобиването на българско гражданство става трудно и процедурата изисква дълъг период от време. Поради това започнала да търси начин за снабдяването им с български документи за самоличност, издадени не по установения за това ред. Подс. С.А. споделила за това със св.М.М., който се сетил за своя приятел-св.Х.К. ***, за когото знаел, че работи като *-Враца. Св.М.М. и подс.С.А. отишли на една вила край гр.Враца, където работел св.Х.К.. Там св.М. запознал подс.А. със св.Х.К.. Последният, въпреки че тогава работел като *-Враца, й се представил като *. По време на срещата им подс.С.А. споделила пред него, че се нуждае от лице, което да изготви български документ за самоличност на чужд гражданин - лична карта, която да е като истинска. Св.Х.К. обещал да помогне. Покрай служебните си задължения св.К. познавал съпругата на лишения от свобода Х.А.Х. /„М.”/, подс.К.Х.Х. ***, и се свързал с нея. Обяснил й, че търси човек, който да изготви неистински български лични карти на чужденци. В проведения разговор между тях подс.К.Х. заявила на св.Х.К., че познава такъв човек, но трябва да се предоставят лични данни и снимки на лицето, на което ще се изготвят тези документи, както и че цената за всяка една неистинска лична карта ще е в размер на 1000 евро. Св.Х.К. се съгласил и се свързал със св.М.М., на когото обяснил, че е намерил кой да изготви неистинския документ за самоличност и че това ще струва 1000 евро, както и че трябва да му предостави личните данни на лицето и негова снимка. Св.М.М. уведомил за това подс.С.А., а тя от своя страна  се свързала със своя приятел „И.”, като му предоставила името на електронната си поща, на която да бъдат изпращани данните и снимките на лицата. Подс.С.А. по това време използвала няколко ел.пощенски кутии, а именно:**. В тази връзка на електронната си поща подс.А. получила снимки и данни за лицето Е.Б. от гр.П., Република К., а след разговор с „И.”, последният й изпратил и сумата от 1000 евро. След като ги получила подс.С.А. предала снимките, документите и паричната сума на св.М.М., а той ги предал на св.Х.К.. От своя страна след като ги получил св.Х.К. се срещнал с подс.К.Х., на която предал снимките, данните на лицето Е.Б. и сумата за изработката на личната карта, като задържал част от парите за себе си. Подс.К.Х. ги предала по-нататък на неустановено по делото лице, което с голямо закъснение във времето, изготвило неистинска лична карта на името на Е.Б. с № ****/**** г.

   Подс.К.Х. предала на св.Х.К. изготвената фалшива лична карта. Св.К. се обадил на св.М.М. и двамата се срещнали. Св.М. видял, че личната карта е очевидно фалшива и отказал да я вземе, като се обадил по телефона на подс.А. и обяснил, че по невнимание са я счупили. Св.К. върнал личната карта на подс.К.Х., за да бъде поправена или да се изработи по-добра фалшификация.

    След това св.Х.К. и подс.С.А. провели лична среща само помежду си, на която последната настоявала за по-бързо изготвяне на личната карта. В по-късен момент на подс. А. от страна на св.К. била предоставена отново лична карта на името на Е.Б.. Тази лична карта подс. А. проверила чрез своя позната и приятелка св.Е.В. от с.Р.Б.. Св.Е.В. се обадила по телефона на св.А.Й., която работела в *. на длъжност „*”, продиктувала й посоченото от подс. А. ЕГН и след справка в система *, направена на **** г., св.А.Й. казала, че такова ЕГН не съществува в системата. Подс.А. върнала тази лична карта на св.К. и настояла за по-бързо изготвяне на истинска лична карта на лицето или да й се върнат документите и парите.

    Поради закъснението във времето подс.С.А. многократно се свързвала по телефона със св.Х.К., за да провери кога ще е готов искания документ, но последният все отлагал във времето. От своя страна св.Х.К. търсел по телефона подс. К.Х., с която провеждал разговори относно това кога и къде ще му бъде предадена личната карта.

    На 28.10.2012 г. след полунощ, св. М.М. бил потърсен по телефона от непознато лице с непознат номер с код от Г.. Св.М. се досетил, че това е приятеля на подс.А. - „И.”. Лицето го заплашило „да оправи нещата”, защото ще дойде да се разправи с него. Това притеснило св.М. и същият веднага се обадил на св.К.. Разбрали се на другия ден да се видят, като на срещата да присъства и подс.С.А., за да се разберат с нея.

    На 29.10.2012 г. тримата се срещнали в гр.Враца, на улица ”Дунав”, като св.Х.К. и подс.А. първоначално започнали да се разправят за личната карта, а малко по-късно св.К. провел телефонен разговор с подс.К.Х. и обещал на подс.С.А., че вечерта ще й предаде изготвената лична карта. За целта си уговорили втора среща при заведение за бързо хранене „С.”, в ж.к.”Д.”-Враца, където подс. А. и св.М.М. трябвало да го чакат. В същия ден, около 16.10 ч., св.Х.К. отишъл до дома на подс.К.Х.,***, където последната му предала лична карта, поставена в бяло прозрачно пликче, което сложил в джоб на анцунга си. Слизайки по стълбите, на първия етаж, св.Х.К. бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР-Враца. Установило се, че същият държи в джоба си неистинска лична карта, издадена на името на Е.Б. с № **** и с ЕГН **********, която била иззета. При последвалите действия по разследването в дома на св.Х.К., в дамската чанта на съпругата му св.Р.К. били открити снимки на лицето Е.Б., които  предала доброволно на органите на полицията.

    На същия ден 29.10.2012 г. било извършено претърсване и изземване на вещи и документи от жилището на подс. К.Х.. Протоколът за това ПСД е одобрен от РС-Враца, с определение № 605/30.10.2012 г. по ЧНД № 1278/2012 г.

    На 30.10.2012 г. подс.С.А. предала доброволно на органите на полицията общо 29 бр. листа, представляващи отпечатани на хартиен носител документи на чужд и на бълг.език, получени на 12.07.2012 г. на електронната й поща.

    На 05.11.2012 г. св.Р.З. предал доброволно на органите на полицията документи на хартиен носител и на СД, иззети от служебния му компютър и с помощта на компютърен специалист.    

  С разрешение на РС-Враца, дадено с определение от 23.01. 2013 г. по ЧНД № 114/2013 г., е извършено на 19.02.2013 г. в гр. София задържане и изземване на кореспонденцията от ел.пощенски кутии ползвани от подс.А. и съхранявани в „Нет Инфо БГ”.  

  Считано към лятото и есента на 2012 г. св.Х.К. използвал мобилен телефон с номер ****, като по отношение на същия със съответното надлежно разрешение било използвано СРС – подслушване на водените от него телефонни разговори, като резултатите били отразени в протоколи за изготвени ВДС. Подс.С.А. първоначално използвала мобилен телефон номер ****, регистриран на фирмата на св.Р.З., а след това използвала мобилен № ****, регистриран на името на нейния брат А.М.П. от гр.Враца. Подс.К.Х. е с моб. № ****, но използвала и мобилен № ****, регистриран на името на дъщеря й Р.И.Ф.. Св.М.М. е с моб. № ****, а св.Р.К. с моб. № ****.

  Св.Х.Г.К. ***, като *, за времето от 11.04.2005 г. до 14.01.2013 г. Лицето Х.А.Х. е пребивавал в Затвора-Враца, както следва: от 28.03.1991 г. до 25.06.1991 г., от 14.06.2004 г. до 27.05.2005 г. и от 28.09.2009 г. до 12.08.2011 г., като в момента също е в Затвора-Враца, считано от 24.07.2012 г. за изтърпяване на наказание от шест години „лишаване от свобода”.

  От заключението на назначената по делото техническа експертиза се установява, че процесната лична карта с № ****/**** г. и с ЕГН ********** на името на Е.Б. е неистинска. Същата е изготвена от оригинална лична карта, издадена на името на Г.С.Г. /с ЕГН **********/, като са изстъргани снимката и данните й, и на тяхно място са нанесени нова снимка и данни на лицето Е.Б. с помощта на система от компютър, скенер и принтер.

  Съгласно назначената по делото дактилоскопна експертиза по предоставената за изследване лична карта не са открити годни дактилоскопни следи. Върху 2 бр. фотоснимки паспортен формат, на лице от мъжки пол, облечено със синя блуза, също не са открити годни за идентифициране дактилоскопни следи. Открита е следа, годна за изследване, върху бял хартиен лист с написан текст „ELHAMI BERBATOVCI”, като същата е заснета и увеличена, и в този вид е възложена за последващо изследване.

  Втората дактилоскопна експертиза е установила, че намерената и иззета следа върху белия лист с надпис „ELHAMI BERBATOVCI”, е годна за идентификационно изследване. Същата обаче не е оставена от лицата Х.К., Р.К., С.А., К.Х. или М.М.. Дактилоскопната следа не е оставена и от лице записано в база данни *. Следата е въведена под номер „ *” в база данни „следи от неразкрити престъпления” и ще бъде проверявана автоматично.         

  От заключението на лицево-идентификационната експертиза се установява, че вследствие лицево-идентификационното изследване на цветна снимка на лична карта с № **** и снимки фотокопия на лице от мъжки пол-сравнителен материал, записани на СД, може да се направи извод, че на тях е заснето едно и също лице от мъжки пол.

  Съгласно заключението на компютърно-техническата експертиза по изследваните обекти /иззети от дома на подс.К.Х./ - лаптоп, 1 бр. компютри, 6 бр. флашки и 159 бр. СD-DVD дискове, не е намерена информация /документи, формуляри, книжа, бланки, снимки и др./ на български или чужд език, съдържаща лични данни /имена, дата и място на раждане, ЕГН и др./ за лица български граждани или чужденци, както и други документи, свързани с придобиване и/или издаване на български документ за самоличност. Такава информация е открита на един от компютрите /обект № 7/ и на една от флашките /обект № 4/. По-конкретно на компютър /обект № 7/ са намерени следните данни: 1 бр. снимка на 9 бр. лични карти само с лице с нечетящи се букви и символи, 1бр. снимка на лична карта /лице и  гръб/ на лицето Р.Х.Х. и 1 бр. снимка /лице и гръб/ на дебитна карта на същото лице. На флашка /обект № 4/ са намерени снимки на лична карта и дебитна карта на лицето Р.Х.Х. /син на подс.К.Х./.

Наказателното производство спрямо св.Х.К. е приключило с одобрено споразумение в рамките на н.о.х.д. № 1448/2013 г. по описа на ВРС, по силата на което той е признат за виновен в това, че на неустановена дата в гр. Враца, в периода от месец август 2012 г. до 29.10.2012 г., като помагач и в съучастие със С.А. /помагач/, с К.Х. /помагач/ и с неустановено по делото лице - извършител, умишлено е улеснил неустановеното лице да състави неистински официален документ - български документ за самоличност - лична карта с № **** на името на Е.Б. с ЕГН **********, чрез предоставянето на снимки и данни на Е.Б., с цел да бъде използван, поради което и на основание чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4  във вр. с чл.54 от НК му е наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 16.12.2013 г.

Спрямо подсъдимата К.Х. производството в досъдебната и съдебната фаза пред първоинстанционния съд е проведено задочно, при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, тъй като се е намирала извън пределите на Република България /на работа в Г./ и местоживеенето й там е било неизвестно.

     Настоящият съдебен състав възприе фактическите констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Контролираната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.14 и чл.305, ал.3 от НПК, направила е задълбочен анализ на гласните доказателствени средства, обсъдила е противоречията в тях и е изложила убедителни съображения на кои от тях дава вяра, кои не кредитира и какви са основанията за това.

     Обстоятелствата, свързани с хронологията на събитията, проведените срещи и телефонни разговори между подсъдимата А., св.М. и св.К., както и между последния и подсъдимата Х.; целта на тези срещи и съдържанието на проведените разговори; номерата на телефонните комуникатори, ползвани от посочените лица; получените снимки и документи, съдържащи лични данни за лицето Е.Б. по електронната поща, ползвана от подсъдимата А.; предаването им, заедно с парична сума от подс.А., чрез св.М., на св.К., а впоследствие и на подсъдимата Х., която ги предоставила на неизвестния извършител са били правилно установени въз основа на показанията на свидетелите Х.К., М.М., обясненията на подс.А., както и от приложените по делото и надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, а така също и от веществените такива, включително събраните чрез СРС ВДС-записи на телефонните разговори на св.Х.К..

     Обстоятелствата, свързани с осъществената на 29.10.2012 г. полицейска проверка на св.Х.К., намерената в него лична карта № ****, издадена на името на Е.Б., с ЕГН **********, както и извършеното претърсване и изземване на вещи в дома на подсъдимата К.Х. и проверката в дома на св.К. са установени въз основа на протокола за претърсване и изземване, надлежно одобрен по съответния процесуален ред, протокола за доброволно предаване, протоколите за оглед на веществени доказателства, както и въз основа показанията на свидетелите Х.К., Р.К., Д. Н..

     Неистинността на намерената у св.К. и приобщена като веществено доказателство по делото лична карта № ****, издадена на името на Е.Б., с ЕГН ********** се установява въз основа на заключението на техническата експертиза с вещо лице Е. Т.

Досежно тези факти страните на практика не спорят и тъй като гласните и писмените доказателства са еднопосочни, а направеният им от районния съд анализ е подробен и изчерпателен, ВОС не намира за необходимо да излага допълнителни съображения в тази насока.

     Спорният въпрос по делото касае субективната съставомерност на деянието за подсъдимата А. и той е намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда. Както пред РС, така и в хода на въззивното производство подсъдимата А. и защитата й твърдят, че престъплението не е осъществено от субективна страна, тъй като А. не е знаела, че предоставяйки снимки и лични данни за чуждия гражданин Е.Б., действа като помагач на неустановеното лице-извършител на документната подправка. За да приеме, че подсъдимата А. е участвала в деянието като помагач, при ясното съзнание, че улеснява издаването на лична карта, не по установения ред, настоящата инстанция се позовава на следните обстоятелства:

     На първо място по безспорен начин е установено, че след разговора с македонския й приятел „И.” и обещанието да направи проучвания по въпроса за придобиване на българско гражданство от чужденци, подсъдимата С.А. е извършила регистрация в сайта „Паспорт БГ”, като се е консултирала и с адвокат. В тази насока са както обясненията на самата подсъдима, така и показанията на св.Р.З. /депозирани пред разследващия орган и законосъобразно приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, доброволно предадените от А. документи и тези, иззети от електронната й поща, сред които се намират бланкова молба за придобиване на българско гражданство по чл.2, ал.1 от Наредба № 1/19.02.99 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство и декларация за придобиване и промяна на гражданство. Коментираните факти са с важно доказателствено значение, тъй като водят до несъмнен извод за това, че същата е била запозната с процедурата по придобиване на българско гражданство, респективно с реда, по който следва да се издаде български документ за самоличност на лице-чужд гражданин.

     Наред с това от взаимно допълващите се показания на свидетелите З. и М., както и от собствените й изявления се установява, че подсъдимата А. е била наясно и с това, че лицето Е.Б. е чужденец /роднина на „И.” от К./, който не пребивава трайно на територията на Република България, нито има статут на бежанец или на лице с двойно гражданство.

     Най-сетне налице са и множество доказателствени данни относно това, че въпреки знанието на очертаните по-горе обстоятелства, подсъдимата А. не се е възползвала от законовия ред, а е потърсила съдействие от частно лице за издаване на български документ за самоличност на Е.Б., след като е заплатила определена парична сума в евро, предоставена от македонския й приятел, за извършването на тази услуга.

     В тази връзка следва да се имат предвид показанията на св.Х.К., депозирани пред РС и тези при проведения допълнителен разпит пред въззивната инстанция, който е категоричен, че още при първата им среща във вилната зона на гр.Враца подсъдимата А. е поискала от него да съдейства за направата на „истинска” лична карта, но не по установения ред, като дори посочила и възможностите за това-да се използва действително ЕГН на български граждани, живяли и починали в чужбина, които са оставили наследници в България. 

     С аналогична насоченост са и показанията на св.Р.З., депозирани в досъдебната фаза на процеса /л.91-97, т.1/ и приобщени по предвидения процесуален ред, в които е заявил: „При едни от последните разговори С. ми призна, че този И. от Г. й бил изпратил 2000 евро за направа на лична карта. Тя се ядосваше, че са били поръчали карта, която да е като истинските, а са им дали видимо фалшива, която дори е проверявала някъде. Доколкото разбрах М. я бил свързал с някакъв мъж, който да направи тази услуга.”

     Обсъдените свидетелски показания, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и очертаното поведение на подсъдимата А., по несъмнен и категоричен начин установяват извършването на престъплението и от субективна страна, като същевременно опровергават твърденията й, че не е знаела, че обективно подпомага осъществяването на въпросната документна подправка.

     При наличието на достатъчно доказателства за обективната и субективна съставомерност на осъщественото от подсъдимата А. деяние, ВОС не възприе деривативните показания на свидетелите М.Н. и Ц.М., според които през лятото на 2012 г. подсъдимата им споделила, че: „има проблеми с документи… на чужд гражданин, които се оказали фалшиви…преправени” /св.Н./ и че е била „измамена от двама мъже от Враца, които са й взели документи и пари на някакъв чужденец” /св.М./. Отделно от това тези свидетелски показания по никакъв начин не изключват умисъла й за престъпление, доколкото по делото е безспорно, че подсъдимата А. се е надявала процесната лична карта да е сполучлива фалшификация, с реално ЕГН, като за тази услуга е предоставила и определена парична сума в евро, поради което съвсем логично е да се почувства „измамена” при констатиране на очевидната фалшификация на личния документ.

     С оглед всички тези съображения настоящият съдебен състав счете, че отсъстват основания да бъде приета фактическа обстановка, различаваща се от описаната в мотивите на проверявания съдебен акт и налагаща постановяването на нова, оправдателна присъда. Ето защо и възраженията на защитата за недоказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимата С.А. се явяват голословни и неоснователни.

     При правилно установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата, контролираната инстанция е достигнала до законосъобразния правен извод, че двете подсъдими С.А. и К.Х. са осъществили състава на престъплението по чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.

     Изложените от районния съд съображения относно обективната и субективната страна на деянието са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от контролната инстанция.

     Законосъобразно е прието, че подсъдимите А. и Х., заедно със св.К., като помагачи, в съучастие с неустановено по делото лице-като извършител, умишлено са улеснили неизвестният извършител да състави неистински официален документ-лична карта № **** на името на Е.Б., с ЕГН **********, като са предоставили снимки и лични данни за това лице, с цел да бъде използван този документ.

     От обективна страна в съответствие с доказателствата по делото и закона е прието, че процесната лична карта несъмнено представлява български „официален документ” за самоличност по смисъла на чл.93, т.5 от НК, който следва да бъде издаден по установения от Закона за българските лични документи ред и форма от съответно длъжностно лице в кръга на службата му.

Съгласно заключението на техническата експертиза, безспорно е и, че въпросният личен документ се явява „неистински” по смисъла на чл.93, т.6 от НК, като му е придаден вид, че е издаден по съответния ред и форма, но е изготвен по друг начин-като от оригинална лична карта, издадена на името на Г.С.Г. /с ЕГН **********/, са изстъргани снимката и данните й, и на тяхно място са нанесени нова снимка и данни на лицето Е.Б. с помощта на система от компютър, скенер и принтер.

     От обективна страна подсъдимите А. и Х., заедно със св.Х.К., с предприетите от тях действия по предоставянето на снимки и лични данни за лицето Е.Б., препредавани между тримата, на неустановения по делото извършител, обективно са допринесли за осъществяването на документната подправка, като са създали условия и умишлено са улеснили извършването на престъплението.

     От субективна страна деянието е извършено от двете подсъдими при форма на вина пряк умисъл. Всяка от тях е формирала представи за това, че с поведението си създава условия и улеснява съставянето на неистински официален документ за самоличност, като е целяла улесняването на неизвестния извършител.

     Следва да бъдат споделени и изводите на първия съд, че в случая е налице съучастие и общност на умисъла за улесняване на извършителя за издаване на неистински официален документ за самоличност. Обосновано е прието от контролираната инстанция, че се касае до съучастие, което е специфично, тъй като подсъдимата С.А. обективно не е знаела самоличността на извършителя на документната подправка, поддържала е връзка и контакт със св.Х.К.-лично и чрез св.М.М., като от своя страна св.К. е контактувал само с подсъдимата К.Х. и също не е знаел кое лице ще осъществи престъплението. Единствено подсъдимата К.Х. е знаела кой ще изготви неистинската лична карта и е контактувала по неустановен начин с това лице, без да е имала пряка връзка с един от другите помагачи в лицето на подсъдимата С.А.. Независимо от очертаната усложнена форма на съучастие, всеки от тримата помагачи е формирал ясни представи в съзнанието си за това, че с поведението си допринася за осъществяване на престъплението-съставянето на неистински официален документ за самоличност.

      Настоящият въззивен състав не възприема доводите, застъпени от защитата, че с ангажирането на отговорността на подсъдимата А. за извършено престъпление по чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК при неизвестен извършител /не било посочено нито кога, нито от кого е извършена документната подправка/ е допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Действително, както по-горе бе посочено, производството е било водено само срещу двете подсъдими и срещу св.К. /за когото наказателното производство е приключило с одобрено споразумение по реда на глава 29, чл.381 и сл. от НПК/ по обвинение за помагачество, но тази правна фигура е допустима и възможна. Вярно е, че при съучастническа дейност обвинението трябва да бъде повдигнато, респективно наказателното производство водено срещу всички лица, съпричастни към извършването на престъплението, но това може да бъде осъществено само когато те са известни. В настоящия казус въпреки положените от разследващите органи усилия, извършителят на престъплението не е бил разкрит. Ето защо след като е бил установен факта на извършване на престъплението, съществуването на негов извършител, макар и неизвестен, и са събрани достатъчно доказателства, установяващи съпричастността на двете подсъдими и на св.Х.К., правилно срещу тях е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.

Не може да бъде възприета тезата на защитата на подсъдимата А., че избраната от обвинението правна структура е принципно недопустима, тъй като съдебната практика е константна за това, че неустановяването на извършителя на престъплението не е пречка за ангажиране на отговорността на останалите съпричастни към извършването му лица и конкретно тези, спомогнали за осъществяването му. Именно на това основание може да бъде признат за виновен помагач, който избира да не съдейства на разследващите органи и по този начин не разкрива извършителя на престъплението /както това е сторила подсъдимата Х./. Тази правна фигура е възможна и тогава когато помагачът обективно не знае самоличността на извършителя на престъплението, но е наясно, че такова е извършено и че със собствените си действия като помагач допринася за осъществяването му /което важи за подсъдимата А./.

Предвид изложеното съдът прецени, че по отношение на инкриминираното от обвинението деяние по чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК за всяка от двете подсъдими не е нарушен материалния закон, напротив той е бил точно приложен, както и не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.1, т.1, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

     Настоящият съдебен състав не намери основания за изменение на присъдата и в санкционната й част. ВРС е съобразил всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието, което е наложил на подсъдимите, без да надценява някои от тях за сметка на останалите. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двете подсъдими са третирани чистото им съдебно минало и семейното им положение-подс.А. е майка на три деца, а подс.Х. е омъжена и има две деца, а за подс.А. и сравнително добрите характеристични данни по местоживеене. В същото време правилно е отчетено като отегчаващо обстоятелството, че подс.А. е била санкционирана административно по реда на чл.78а от НК за извършено документно престъпление по чл.309, ал.1 от НК, а за подс.Х.-лошите характеристични данни. Изброените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своята същност, за да обусловят приложението на чл.55 от НК. Ето защо правилно ВРС е определил наказанията от една година лишаване за свобода-за подс.А. и в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода-за подс.Х. в правната рамка на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства. Според настоящия съдебен състав така наложените наказания по вид и размер напълно съответстват на обществената опасност на деянието и неговите дейци и в най-пълна степен биха постигнали целите, предвидени в чл.36 от НК. 

     Съдът правилно е приложил института на чл.66, ал.1 от НК, като е преценил, че за поправянето на подсъдимите не е наложително ефективното изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода, като законосъобразно и справедливо е определил четири годишен изпитателен срок за подсъдимата Х. и три годишен изпитателен срок за подсъдимата А..

     Присъдата е законосъобразна и по отношение на произнасянето по веществените доказателства и разноските по делото.

     В обобщение, при извършената въззивна проверка на атакуваната присъда не бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната й.

     По изложените съображения и на основание чл.338, вр.чл.334, т.6 НПК, Врачанският окръжен съд

 

              Р  Е  Ш  И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/28.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 249/2014 г. по описа на Районен съд-Враца.

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: