Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 14.11.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на 16 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

    Членове: ИВАН МАРИНОВ

      ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

 

с участието на секретаря в. Н. и прокурора К. Н., като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА ВНОХД № 373 по описа за 2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 42/29.05.2014год. постановена по НОХД №609/2014год. Районен Съд Враца е признал подсъдимият О.Г.А., с ЕГН ********** ***, за виновен в това, че на 18.04.2014год. около 23.28часа в гр. Враца, ул.”Васил Кънчов”, срещу денонощен магазин „Емили 2”, управлявал МПС- л.а. „Форд Галакси”, с рег. № ВР 1332 ВМ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.80 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза №122/22.04.2014год., след като е осъден за същото деяние с влязла в сила присъда- определение №257/15.10.2012год. по НОХД №115/2012год. по описа на РС Враца и на основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в „затвор”, наложил му е глоба в размер на 200.00/двеста/лв., както и на основание чл.343г НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2/две/ години.  

Със същата присъда на чл.68, ал.1 НК наложеното на подсъдимия О.Г.А. с определение №257/15.10.2012год. по НОХД №115/2012год. по описа на РС Враца, в сила от 14.08.2013год., наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни е приведено в изпълнение, като е определено същото на осн. чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в „затвор”.

На осн. чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Враца сумата от 14.00/четиринадесет/лв., представляваща направени по досъдебното производство разноски.

От съдебният акт на РС Козлодуй е останал недоволен подсъдимия А., който чрез защитника си- адв. Т.П. *** е депозирал въззивна жалба. В същата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт в частта относно наложеното наказание. Иска се същото за бъде заменено с „пробация”.

Срещу подадената жалба не е постъпило писмено възражение от РП –Враца по реда на чл.322 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият О.А. и защитника му адв. Т. П., редовно призовани, не се явяват в с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца взема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменяване.

Врачанският окръжен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, на основание чл.314 НПК, намира за установено следното:

Депозираната от подсъдимия О.А., чрез защитника му адв. Т. П. въззивна жалба е в преклузивния срок по чл.319, ал.1 НПК, подадена е от страна в процеса с право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Враца против обвиняемият О.Г.А. за извършено престъпление по чл. чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК.

Първоинстанционният съд е приел, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, се подкрепят от самопризнанията на подсъдимият А. и след като е съобразил, че са налице всички законови предпоставки за това, е разгледал делото по реда на глава 27, чл.371 и сл. от НПК, като е намерил за установена фактическата обстановка, формулирана от обвинението, а именно:

    Подс. О.Г.А. е роден на ***г***, бълг. Гражданин със средно специално образование, неженен, безработен, с ЕГН **********. Същият е осъждан както следва:

    1. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №781/2004год. по описа на РС Враца, в законна сила от 07.02.2005год. за извършено престъпление на 26.06.2004год. по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 НК, като на подсъдимия е наложено наказание „глоба” в размер на 200лв.

    2. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №396/2005год. по описа на РС Враца, в законна сила от 27.04.2005год. за извършено престъпление на 20.02.2005год. по чл.343б, ал.1 НК, като на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години, както и е постановено „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца.

    3. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №115/2012год. по описа на РС Враца, в законна сила от 15.10.2012год. за извършено престъпление на 16.11.2011год. по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 НК, като на подсъдимия е наложено наказание „пробация” за срок от 1 година и 6 месеца, както и е постановено „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца.

    С определение №257/06.08.2013год. по ЧНД №332/2013год. по описа на ОС Враца, в законна сила от 14.08.2013год., така определеното наказание „пробация” е заменено частично с наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца и 15 дни, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години.

    Подс. А. е правоспособен водач на МПС кат. „В”. Същият, видно от характеристичните данни издадени от кмета на с.Косталево, се ползва с добро име в селото и няма обществени и криминални прояви. От характеристичните данни за подсъдимият А. дадени от мл. ПИ Пл. Криводолски, същият не се ползва с добро име сред съседите си, злоупотребява с алкохола, няма изградени трудови навици и не извършва обществено полезен труд.

    На 18.04.2014год., около 23.28часа в гр. Враца, ул.”Васил Кънчов”, срещу денонощен магазин „Емили 2”, полицейски екип, състоящ се от свидетелите Г. П., Л. Б. и Е. С.- всички служители при РУП Враца, спрели за проверка л.а. „Форд Галакси” с рег. №ВР1332ВМ. В хода на проверката се установило, че водача на автомобила е подсъдимият А. и че същият лъха на алкохол. С цел проверка наличието на алкохол в издишания от водача въздух, бил извикан екип за съдействие, като на място пристигнал св. Ц. П.- командир на отделение при РУП Враца. Чрез използване на техническо средство Алкотест Дрегер 7510, св. Ц. П. извършил проба за употреба на алкохол от подсъдимия, при която уредът отчел 2.19промила. На подсъдимия бил съставен АУАН №245/2014год., а след това бил издаден талон за медицинско изследване №0446762 за вземане на кръвна проба в ЦСМП Враца. Подсъдимият бил транпортиран до медицинското заведение, където доброволно дал кръв за лабораторно изследване в присъствието на дежурния лекар. След изследване на кръвната проба се установило, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.80 промила.

Тези факти първоинстанционният съд е възприел, въз основа на събраните доказателства, чрез гласните- показанията на св. Ц. П., Г. П., Л. Б.а и Е. С. и обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, писмените доказателства и доказателствени средства- АУАН №245/2014год., справка от сектор „ПП” при ОД на МВР Враца, справка за съдимост, характеристични данни, а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал- заключението на химическата експертиза.

Съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия напълно се подкрепя с свидетелските показания, протокол за медицинско изследване и Акта за УАН. По- нататък съдът е установил, че от заключението на химическата експертиза е несъмнено доказано наличието на етилов алкохол в кръвта на подс. А. в размер на 1.80 промила. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване, логични и последователни, кредитирал е същите  и е приел, че в конкретният случай по делото се установява по несъмнен начин, както авторството на деянието, така и времето, мястото и начина на извършването му. Ето защо съдът намира, че изводите на районния съд в тази насока са правилни и законосъобразни.

От анализа дотук, въззивната инстанция намира, че наличието на множество доказателства, подкрепено и обсъдено с останалият доказателствен материал, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимият и умисъла при осъществяване на деянието, а именно че деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на същото, предвиждал е  общественоопасните му последици и е желал настъпването им. Осъзнавал е, че извършва деянието след като е осъден за същото с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №115/2012год. по описа на РС Враца.

При определяне размера на наказанието на подс. А., съдът правилно е отчел, както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е достигнал до правилният извод, че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК могат да бъдат постигнати, като същото бъде „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, като при това правилно е определил и първоначалният режим на изтърпяване.

Във връзка с това, въззивната инстанция не споделя становището на подсъдимия и неговият защитник, че така определеното наказание е явно несправедливо. Правилно съдът е преценил, че в случая разпоредбата на чл.55 НК е неприложима. Освен това подс. А. е осъждан като по НОХД №115/2012год. По описа на ВрРС му наложено наказание „пробация”. Това наказание подсъдимия не е изпълнявал, което е наложило частичната му замяна с наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 месеца и 15 дни, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години. В конкретният случай правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за да се въздейства на дееца положително и за постигане целите на наказанието на подс. А. следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, което след редуцирането му по реда на чл.58а, ал.1 НК да бъде намалено за срок от 8 месеца. Правилно е определено и кумулативното наказание „глоба” в размер на 200лв. и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години.

На основание чл.68, ал.1 НК първостепенният съд е привел в изпълнение и наложеното наказание по ЧНД №332/2013 г. на ОС Враца в размер на 4 месеца и 15дни лишаване от свобода на подс.А., и е определил същото да бъде изтърпяно при същия първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 ЗИНЗС.

При посочените по-горе мотиви, настоящият състав на Врачански Окръжен Съд намира, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяната й в тази насока. Наложеното наказание е съобразено със събраните доказателства, като присъдата в тази и част е справедлива. Такава е присъдата и досежно приложението на чл. 68 ал.І от НК, тъй като настоящето деяние е извършено от подсъдимия преди да изтече изпитателният срок, определен при предишното му осъждане. Няма основания за постановяване на оправдателна присъда, нито пък за прилагането на чл.55 от НК или налагане на наказание „пробация”.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Врачанският Окръжен Съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава присъда №42/29.05.2014год. постановена по НОХД №609/2014год. по описа на Районен Съд Враца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

              

 

       2.