Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Враца, 03.11.2014 г.

 

Врачанският окръжен съд, Наказателно отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНА М.А

           ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНА НАУМОВА

                                ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря В.В. и прокурора В. Д., като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ВНОХ дело № 409 по описа за 2014 год.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 14/24.07.2014 г., постановена по НОХД № 65/2014 г., Районен съд-О. е признал подсъдимия Б.Г.К. за виновен в това, че в немаловажен случай, при условията на повторност, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и при условията на продължавано престъпление, за времето от 21.00 часа на 04.08.2013 г. до около 21.30 часа на 05.08.2013 г., е извършил следното:

- На 04.08.2013 г., около 21.00 часа, от частен дом, находящ се в с.Л., на ул.”И.” № *, собственост на Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.София, след предварителен сговор с подсъдимия М.Н.В., като разрушили преграда, здраво направена за защита на имот, и с неустановено техническо средство срязали метална верига на входна порта, е отнел чужди движими вещи - метална порта с размери 1м х 1.5м; 2 броя пружини от легла персон и половина; 2 броя табли, светлосини на цвят от легло персон и половина; 1 брой печка тип „чудо”, кафява на цвят; 2 броя пружини от спалня; 1 брой шевна машина, метална, кафява на цвят, вещи на обща  стойност 360.90 лева, от владението на собствениците им Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.Враца;

- На 05.08.2013г., около 21.30 часа, от частен дом, находящ се в с.Л., на ул.”И.” № *, собственост на Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.София, след предварителен сговор с подсъдимия М.Н.В., като разрушили преграда, здраво направена за защита на имот – извадили халки на катинар на лятна кухня и разбили заключен катинар на входна порта, чрез използване на техническо средство - арматурно желязо, е отнел чужди движими вещи – 1 брой пружина, черна на цвят от легло персон и половина; 2 броя табли, кафяви на цвят от легло персон и половина; 1 брой готварска печка на твърдо гориво, метална, масивна, бяла на цвят; 1 брой бяла чугунена мивка; 1 брой метална пейка; 2 броя метални тръби от асмалък и 1 брой метален стол, вещи на стойност 364.50 лева, от владението на собствениците им Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.София, или е отнел вещи на обща стойност - 725.40 лева, без съгласието на техните собственици, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложил наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия К. е определено общо наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода измежду наложените му по настоящата присъда и по НОХД № 308/13 г. по описа на РС-О., което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият К. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по настоящото дело, считано от 11.09.2013 г.

Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимият М.Н.В. за това, че в немаловажен случай, при условията на повторност, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и при условията на продължавано престъпление, за времето от 21.00 часа на 04.08.2013 г. до около 21.30 часа на 05.08.2013 г., е извършил следното:

- На 04.08.2013 г., около 21.00 часа, от частен дом, находящ се в с.Л., на ул.”И.” № *, собственост на Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.София, след предварителен сговор с подсъдимия Б.Г.К., като разрушили преграда, здраво направена за защита на имот, и с помощта на неустановено техническо средство срязали метална верига на входна порта, е отнел чужди движими вещи - метална порта с размери 1м х 1.5м; 2 броя пружини от легла персон и половина; 2 броя табли, светлосини на цвят от легло персон и половина; 1 брой печка тип „чудо”, кафява на цвят; 2 броя пружини от спалня; 1 брой шевна машина, метална, кафява на цвят, вещи на обща  стойност 360.90 лева, от владението на собствениците им Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.Враца;

- На 05.08.2013г., около 21.30 часа, от частен дом, находящ се в с.Л., на ул.”И.” № *, собственост на Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.София, след предварителен сговор с подсъдимия Б.Г.К., като разрушили преграда, здраво направена за защита на имот – извадили халки на катинар на лятна кухня и разбили заключен катинар на входна порта, чрез използване на техническо средство - арматурно желязо, е отнел чужди движими вещи – 1 брой пружина, черна на цвят от легло персон и половина; 2 броя табли, в кафяв цвят от легло персон и половина; 1 брой готварска печка на твърдо гориво, метална, масивна, бяла на цвят; 1 брой бяла чугунена мивка; 1 брой метална пейка; 2 броя метални тръби от асмалък и 1 брой метален стол, вещи на стойност 364.50 лева, от владението на собствениците им Б.О.Т. от с.Л., Й.Д.О. от гр.П. и С.Д.В. от с.Л., обл.София, или е отнел вещи на обща стойност - 725.40 лева, без съгласието на техните собственици, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 пр.2, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия В. наказание от три месеца лишаване от свобода по НОХД № 16/2012 г. по описа на РС-О., което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвора Враца, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът се е произнесъл по направените разноски в размер на 591 лева, като е присъдил същите в тежест на двамата подсъдими, както и по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

 Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Б.Г.К., който в законоустановения срок я е обжалвал. В жалбата се сочи, че подробни съображения срещу атакувания съдебен акт ще развие в хода на съдебното производство пред ВОС.

Жалбодателят не навежда доводи за събирането на доказателствени материали във въззивното производство.

В съдебното заседание пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия К., адв.З.Й. конкретизира, че единственото възражение е досежно размера на наложеното на подсъдимия наказание, който счита за завишен и моли за неговото намаляване, с оглед направените от К. самопризнания, искреното разкаяние за извършеното и младата му възраст. Освен това изтъква, че неправилно като отегчаващо обстоятелство е третирано от първия съд невъзстановяването на причинените от деянието щети.

В последната си дума подсъдимият К. моли да бъде намалено наложеното му наказание.

Представителят на ВОП намира присъдата на РС-О. за законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което предлага същата да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Счита, че наложеното на подсъдимия К. наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

Подсъдимият М.Н.В. не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по атакуваната присъда.

В съдебното заседание пред въззивния съд служебният му защитник-адв.С.П. заявява, че не желаят присъединяване към жалбата на подсъдимия К..

Врачански окръжен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и сам служебно на основание чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от двамата подсъдими К. и В.. Пред съда същите са признали изцяло фактите по възведеното обвинение така, както тези факти са очертани в обвинителния акт и са се съгласили за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимите признание от валидно събраните в досъдебното производство доказателства, законосъобразно е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимите форма. С присъдата РС-О. е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б.Г.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес гр.О., обл.Враца, ул.„Д.Ч.“ № *, понастоящем в Затвора гр.Враца, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен. Подсъдимият К. е осъждан, както следва:

1. С присъда № 58/10.06.2009 г. по НОХД № 30/2009 г. по описа на РС-О., влязла в законна сила на 26.06.2009 г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, пр.2, и т.5, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3, вр.чл.26 ал.1 НК, извършено за времето от 29.01.2008 г. до 05.02.2008 г., му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на изпълнение два пъти седмично; по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и включване в курсове за професионална квалификация за срок от шест месеца;

2. Със споразумение от 24.06.2010 г. по НОХД № 100/2010 г. по описа на РС-О., влязло в законна сила на 24.06.2010 г., за престъпление по чл.195 ал.1, т.7, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено за времето от 24.10.2009 г. до 25.10.2009 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години;

3. С присъда № 12/27.01.2011 г. по НОХД № 329/2010 г. по описа на РС-О., влязла в законна сила на 14.02.2011 г., за престъпление по чл.195 ал.1, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК, извършено за времето от 03.02.2010 г. до 04.02.2010 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.

На осн.чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода по тази присъда и по присъда по НОХД № 100/2010 г. на РС..

На осн.чл.25 ал.4, вр.чл.66 ал.1 НК определеното общо наказание е отложено за срок от 3 години;

4. Със споразумение № 32/12.05.2014 г. по НОХД № 308/2013 г. по описа на РС-О., влязло в законна сила на 12.05.2014 г., за престъпление по чл.195 ал.1, т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК извършено за времето от 22.30 часа до 23.00 часа на 05.02.2013 г., му е наложено наказание 7 месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.61 т.2, вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при строг режим в Затвора Враца.

На осн.чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 329/2010 г. по описа на РС-О. в размер на 10 месеца лишаване от свобода.

На осн.чл.61 т.2, вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е определен строг режим на изтърпяване на приведеното наказание в Затвора Враца.

Подсъдимият М.Н.В. е роден на *** ***, с постоянен адрес гр. О., обл.Враца, ул.„Ю.Г.“ № **, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен. Подсъдимият В. е осъждан със споразумение от 16.01.2012 г. по НОХД № 16/2012 г. на РС-О., за престъпление по чл.194 ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, извършено за времето от 11.02.2011 г. до 13.00 часа на 14.02.2011 г., като му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Двамата подсъдими се познавали и били в близки отношения помежду си.

Св.Б.О.Т. живее в с.Л., обл.Враца на адрес ул.”Д.” № *. В същото село, на ул.“И.“ № * притежавала наследствен имот-едноетажна масивна къща с дворно място, бивша собственост на покойния й баща – О.М.Й.. След смъртта му на 22.01.202 г. собствеността върху имота преминала в неговите наследници – св.Б.Т. и двамата й племенници – св.Й.Д.О. от гр.П. и св.С.Д.В. от с.Л., обл.София. Къщата била необитаема, но за нея и прилежащото дворно място полагала грижи св.Т.. Къщата се затваряла с масивна двукрила дървена врата.

На 03.08.2013 г. подсъдимите К. и В. отишли за риба на река Дунав, на остров Есперанто, в района на с.Л.. Същата вечер, около 18,00ч., двамата тръгнали към гр.О., придвижвайки се с кон и каруца, собственост на подсъдимия К.. От о-в Есперанто  стигнали до с.Л., като по земен път преминали покрай къщата, находяща се на ул."И." № *, чийто двор бил обрасъл с треви и храсти. Подсъдимият К. предложил да влязат в имота и да откраднат желязо. Подсъдимият В. заявил, че се страхува, след което двамата продължили по земния път. В гр.О. отишли в дома на св.К.В., където живеел подсъдимият К., а дъщерята на св.В. била приятелка на подсъдимия В.. Вечерта на 03.08.2013 г. подсъдимият К. продължил да уговаря В. да извършат кражба от необитаемия дом в с.Л..

     На следващия ден – 04.08.2013 г. двамата подсъдими решили отново да отидат на риба в района на остров Есперанто. Тръгнали към 10,00 ч. по описания земен път, като преминали покрай дома на пострадалите лица. След като се уверили, че къщата е необитаема, продължили по пътя и отишли на брега на река Дунав, където престояли до около 20,00 ч. След това тръгнали по обратния път. Около 21,00 ч. стигнали до частния дом, находящ се в с.Л., на ул.“И.“ № *. Св.Т. била заключила и поставила верига на входната порта. С неустановено по делото техническо средство двамата подсъдими срязали веригата и проникнали във вътрешността на двора. Видели, че един от прозорците на къщата е счупен и през него влезли в къщата. Отворили широко същия прозорец и през него започнали да изнасят метални вещи - пружини за легло, тип „персон и половина, печка „чудо, табли от легла. Всички тези вещи се намирали в по-малката стая, а от съседния хол извършителите взели метална шевна машина. Описаните предмети, заедно с метална порта с размери 1м Х 1,5м  натоварили в конската каруца на К. и ги закарали в дома на св.К.В.. Там ги разтоварили в задната част на двора.

     На следващия ден – 05.08.2013г. подсъдимите отишли до пункта за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Феникс комерс метал“ ЕООД, находящ се в гр.О., където предали откраднатите вещи. За предаване на същите се изготвили съответни документи – покупко-изплащателна сметка № 5917/05.08.2013г., декларация за произход на отпадъци от черни цветни метали, фактура и договор за покупко-продажба на отпадъчни метали. В документите като лице, предало материалите, бил посочен подсъдимият Б.К., който получил за тях сумата от 58,68 лв.

     Същия ден двамата подсъдими отново отишли с конската каруца до с.Л., като около 21,30ч. спрели пред дома, находящ се на ул.“И.“ № *. Прескочили входната порта и стигнали до помещение, обособено като кухня. Тъй като вратата била заключена с катинар, подсъдимият К. с ръце издърпал и извадил халките от основата на дървената дограма на вратата. След като преодолели описаната преграда, подсъдимите влезли в коридора. Там намерили печка на твърдо гориво, бяла на  цвят и чугунена мивка, бяла на цвят. В самата стая имало още черна пружина с две метални табли, кафяви на цвят. Описаните вещи били изнесени от двамата подсъдими на двора. Под един навес имало метална пейка, която взели, като успели да издърпат и две метални тръби от асмалък. Входната порта на имота била заключена от св.Т., поради което подсъдимият К. взел от двора арматурно желязо с дължина от около 1 метър и с него разбил катинара, чрез който била затворена портата. След това двамата започнали да изнасят всички описани вещи от двора и ги натоварили на каруцата. Закарали ги отново в гр.О., в дома на св.К.В..

     На следващия ден – 06.08.2013г. подсъдимият В., св.М.П. и св.К.В. отишли до пункта за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Феникс комерс метал“ ЕООД. Там закарали част от отнетите вещи. В пункта бил на смяна св.М.М.. Същият приел предметите, като съставил  покупко-изплащателна сметка № 5932/06.08.2013 г., декларация за произход на отпадъци от черни цветни метали, фактура и договор за покупко-продажба на отпадъчни метали, както следва: 88 кг. стомана и 40 кг. ламарина. Тъй като подсъдимият К. се притеснявал, че ще има проблеми с полицията, с оглед други водени досъдебни производства срещу него, предложил на подсъдимия В. да предадат вещите от името на св.Прасличкова. Именно тя била вписана като лице, което предало металните предмети в изготвените документи на 06.08.2013 г. За тях подсъдимият В. получил сумата от 41,98 лв.

     На следващия ден – 07.08.2013 г. подсъдимите закарали останалата част от отнетите вещи до пункта на „Феникс комерс метал“ ЕООД. Изготвени били покупко-изплащателна сметка № 5943/07.08.2013 г., декларация за произход на отпадъци от черни цветни метали, фактура и договор за покупко-продажба на отпадъчни метали, както следва: 80 кг. стомана и 30кг. ламарина. Тъй като предаденото количество на вещи било по-малко като тегло, получената сума от вписания като собственик на вещите – подсъдимия Б.К., възлизала на 36,27 лв.

     Междувременно св.Б.Т. констатирала извършените кражби и сигнализирала полицейските органи. Във връзка с подадената от нея жалба, св.Т.Т.мл.полицейски инспектор при РУП-О., посетил пункта за изкупуване на метали на „Феникс комерс метал“ ЕООД. При разговор със св.М.М. се установило, че предишните дни подсъдимите К. и В. са предавали пружини, табли и метална пейка. С протокол за доброволно предаване от 14.08.2013 г. св.М. предал на св.Т. следните вещи: 2 бр. метални табли от легло, 1 бр.метална пружина от легло и 1 бр.метален стилаж, наподобяващ пейка, които били предадени от двамата подсъдими. С разписка вещите били върнати на собственичката св.Т., която категорично разпознала металните табли по цвета и райетата, тъй лично ги боядисала в кафяв цвят, а пейката имала отличителен белег - допълнително заварен долен плот. 

От назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на отнетите вещи е в размер на 725,40 лева. Към датата на деянията МРЗ е била в размер на 310 лева.

Тези фактически положения, описани от прокурора и признати от двамата подсъдими, първостепенният съд е приел, че се подкрепят от показанията на разпитаните в ДП свидетели К.В. Г., М.Х. М., Т.Ц. Т., Б.О.Т., Й.Д.О. и С.Д.В.; от писмените доказателства и доказателствени средства, както и от заключението на съдебно-оценителната експертиза.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, РС законосъобразно е приел, че поведението на подсъдимия К. и подсъдимия В. се субсумира под състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Първата инстанция е изложила подробни съображения за обективната и субективната страна на престъплението, реализирано от двамата подсъдими. Възприетото от първоинстанционния съд напълно се споделя от въззивния съд, поради което и не се налага да го преповтаря дословно.

За извършеното от подсъдимия Б.Г.К. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Тъй като производството е протекло като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия К. за това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК /обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г./. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи, ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание лишаване от свобода, съдът следва да го редуцира с една трета. Правилно първата инстанция е изтъкнала, че в настоящия казус наказанието на подс.К. следва да се определи в правната рамка на чл.54 от НК, тъй като не се наблюдават изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.

За да индивидуализира наказанието РС-О. е отчел като смекчаващи обстоятелства направените самопризнания от подсъдимия К., а като отегчаващи са отчетени „липсата на воля да възстанови изцяло причинените от престъплението имуществени вреди”, високата степен на обществена опасност на деянието, както и упоритостта при осъществяването му. Обсъждайки посочените по-горе обстоятелства и след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, съдът е определил на подсъдимия К. наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На първо място въззивният съд приема, че неправилно като смекчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство е третирано направеното самопризнание. Съгласно задължителната съдебна практика признанието по чл.371 т.2 НПК не следва да се цени като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално  поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Цитираните предпоставки не са налице в процесния случай, доколкото при провеждане на досъдебното производство подсъдимият Б.К. не е признал вината си, като е поддържал защитната позиция, че не е участвал в престъпното деяние.

Същевременно не са отчетени от първия съд наличните смекчаващи обстоятелства, а именно младата му възраст, изразеното съжаление за извършеното и връщането на част от вещите на пострадалите.

Неправилно като отегчаващо отговорността му обстоятелство районният съд е ценил липсата на воля за възстановяване на причинените от деянието имуществени вреди. Константната съдебна практика по индивидуализация на наказанието е категорична, че не може да бъде третирано като отегчаващо обстоятелство невъзстановяването на отнетото имущество. Същевременно не са отчетени от контролираната инстанция наличните отегчаващи обстоятелства, каквито са негативната личностова характеристика, както и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено от подсъдимия К. в изпитателния срок на условното му осъждане по НОХД № 329/10 г. на РС-О..

    Въпреки допуснатите от първия съд нарушения на материалния закон при реализация на наказателната отговорност на подсъдимия К., настоящата инстанция намира, че посочените  смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, разкриващи превес на  първите, не дават основание да се намали размера на наложеното му наказание. Като се съобразят данните за конкретната степен на обществена опасност на извършеното и тези за личността на дееца се налага извод, че наложената санкция от единадесет месеца лишаване от свобода е съразмерна и справедлива и е от естество да изпълни целите на наказанието по чл.36 от НК. Ето защо и оплакванията на защитата на подсъдимия К. за завишен размер на наложеното наказание се приема за неоснователно.

     Тъй като настоящото деяние е извършено в условията на реална съвкупност с това по НОХД № 308/13 г. на РС-О., на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, правилно първоинстанционният съд е групирал наложените по тях наказания, определяйки на подсъдимия Б.Г.К. общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.61, ал.1 от ЗИНЗС. РС обаче е пропуснал да определи вида на затворното заведение, в което следва да се изтърпи това наказание, което е бил задължен да стори, съгласно императивната разпоредба на чл.301, ал.1, т.6 от НПК. Този пропуск може да бъде успешно преодолян от въззивната инстанция, която приема, че така определеното общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи от подсъдимия К. в затвор, съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

     Доколкото настоящото деяние е извършено от подсъдимия Б.К. в изпитателния срок на определеното условно общо наказание от десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 329/10 г., което е било приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК с присъдата по НОХД №308/13 г. на РС-О., първоинстанционният съд е трябвало в съответствие със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/16.11.2009 г. по т.д. № 3/09 г. на ОСНК на ВКС да постанови отделното изтърпяване на приведеното наказание при първоначален „строг” режим в затвор, в какъвто смисъл атакуваната присъда подлежи на корекция. Тъй като подсъдимият К. е започнал да търпи в Затвора-Враца това наказание, считано от 20.05.14 г., видно от приложеното на л.109 от съдебното дело писмо рег.№ 8850/16.07.2014 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, то на основание чл.25, ал.2 от НК изтърпяната част следва да бъде приспадната.

     Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода времето, през което подсъдимият К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело.

За извършеното от подсъдимия М.Н.В. престъпление по 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК. В конкретния случай, съдът е приел, че същото следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, определяйки му наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.  

Разбирането на РС-О. за приложението на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и без наличието на предвидените законови предпоставки е абсолютно незаконосъобразно и не държи сметка на актуалното съдържание на чл.58а от НК, съгласно ЗИДНК /ДВ бр.26/10 г./. С посоченото изменение се премахна задължителното прилагане на чл.55 от НК в производство по чл.373, ал.2 от НПК. Разпоредбата на чл.58а от НК в сегашната й редакция не изключва приложението на чл.55 от НК, но това правило за индивидуализация на наказанието се прилага само когато са налице условията за това-изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и преценка, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление, се явява несъразмерно тежко. В конкретния случай наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия М.В. обстоятелства-направеното самопризнание още в досъдебната фаза, способствало за разкриване на деянието и извършителите му, изразеното съжаление, младата му възраст и връщането на част от вещите на пострадалите, не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обусловят приложението на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. Ето защо наказанието е следвало да бъде индивидуализирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК в правната рамка на чл.54 от НК.

Въпреки констатираното нарушение на чл.58а от НК, настоящият въззивен състав не разполага с процесуалната възможност да утежни положението на подсъдимия В., като определи наказанието му при условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК, поради липса на съответен протест по смисъла на чл.334, ал.2 от НПК и обвързаността на въззивния съд от забраната за reformatio in pejus.

Въззивната инстанция констатира, че и за този подсъдим първоинстанционният съд не е конкретизирал типа на пенитенциарното заведение, в което да изтърпи наложеното му наказание по настоящото дело от три месеца лишаване от свобода. Същото следва да се изтърпи в затвор, съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл присъдата следва да бъде допълнена.

Правилно и в съответствие с чл.68, ал.1 от НК първият съд е активирал условното наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М.Н.В. ***, тъй като настоящото деяние е извършено в установения по това осъждане три годишен изпитателен срок. Правилно е определено приведеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор при предпоставките на чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Правилно и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски в общ размер на 591 лева. Съдът не е определи обаче частта, която всеки от тях трябва да заплати. Въпросната сума се дължи по равно от двамата, а именно по 295.50 лв., в какъвто смисъл присъдата също подлежи на корекция.

  Настоящият състав не намира други основания за изменяване на присъдата или нейното отменяване.

  Водим от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Врачански окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ИЗМЕНЯ присъда № 14/24.07.2014 г., постановена по НОХД № 65/2014 г. на Районен съд-О., като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимите Б.Г.К. и М.Н.В. следва да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода в затвор.

  ПОСТАНОВЯВА отделното изтърпяване от подсъдимия Б.Г.К. на определеното общо наказание от десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 329/2010 г. по описа на РС-О. при първоначален „строг” режим в затвор, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, като приспада изтърпяната част, считано от 20.05.2014 г.

  ИЗМЕНЯ присъдата и в частта относно разноските, като постановява всеки от двамата подсъдими Б.Г.К. и М.Н.В. да заплати разноски в размер на по 295.50 лв. /Двеста деветдесет и пет лева и 50 стотинки/.

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

  Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                            2.