МОТИВИ ПО НОХД № 460/2014 ГОД. НА ВрОС

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С присъда  № 52/26.06.2014 год.  на седми нак. състав на Районен съд гр. Враца, постановена по НОХД № 360/2014 година, подсъдимия П.К.Г. роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, не осъждан, ЕГН ********** е признат за невинен в това, на 01.10.2013 год. около 02:28 часа в гр. Враца в ж.к. ,,М.” срещу блок № * да е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Пасат”, с регистрационен номер ВР **** ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,74 на хиляда, установена по надлежния ред със съдебна химическа експертиза № 296/02.10.2013 год., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

С обжалваната присъда е постановено на основание чл.301, ал.1, т.11 НПК вещественото доказателство - един брой CD, предоставен от Регионален център 112 – гр. Монтана, намиращ се в прозрачен джоб към ДП, да остане към делото.

 От съдебния акт на РС гр. Враца е  останала  недоволна Районната прокуратура, която в депозираните си основен и допълнителен протести релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, както и за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Изложените доводи са в смисъл, че РС е тълкувал превратно събраните доказателства, в резултат на което е дискредитирал част от тях, а други необосновано приел с доверие. Конкретно се възразява срещу дискредитацията на показанията на св. Д.Д., които вярно и непредубедено отразяват обективната действителност, като дават достоверна информация за главния факт от предмета на доказване, а именно авторството на престъплението. Излагат се доводи, че при изпълнение на служебните си задължение като * Д. е действал добросъвестно и в съответствие със закона. В тази посока се изразява несъгласие и с отхвърлянето от съда на достоверността на показанията на св. Я. от хода на досъдебното производство, без да се държи сметка за изтеклия период от извършване на деянието до провеждане на разпита в съда. Посочено е още, че необосновано съдът е облякъл с пълно доверие показанията на Н.А., Л. Д., М. Й. и К. К. без да отчете, че същите са в близки приятелски отношения с подсъдимия и че при съпоставката им с останалия доказателствен материал не намират никаква подкрепа. По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която Г. бъде признат за виновен и му се наложи наказание по претендираното обвинение по чл. 343б, ал.1 НК.

Въззивното производство е проведено при условията и по реда на чл. 269, ал.3, т.1 и т.3 НПК, тъй като от данните по делото е установено, че лицето е напуснало адреса, на който е призовавано до този момент, без да е уведомил съда и е напуснало пределите на страната на 23.09.2014 год. Няма данни да се е завръщало обратно и местоживеенето му в чужбина не е известно.

В съдебно заседание участващият от Окръжна прокуратура прокурор поддържа първоначалния и допълнителен протести на РП на основанията и доводите изложени в тях. Счита, че са събрани нужните доказателства, но направената оценка е едностранчива. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Защитникът на подсъдимия оспорва протеста и намира, че атакуваната присъда е правилна, тъй като  почива на показанията на свидетелите очевидци - Н.А., Л. Т., както и на обясненията на подсъдимия П.Г.. Счита, че тяхното игнориране и изграждане на обвинителната теза единствено и само на показанията на свидетели, които не са преки наблюдатели на събитието е неправилно и необосновано.

Врачански окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314, ал.1 НПК приема за установено следното:

Протеста е подаден в срока по чл. 319, ал.1 НПК и от надлежна страна, при което се явява допустим.

Врачански окръжен съд, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия П.К.Г. е  роден на *** ***, с адрес на призоваване гр. Враца, ж.к. "М." бл.*, Вх.*, ап.*, българин, български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, не осъждан. Има придобита правоспособност като водач на МПС категории "В" и "М" на основание свидетелство за правоуправление от 12.06.2012 год. До настоящия момент не е наказван за допуснати нарушения на правилата за безопасно движение по ЗДвП. Не е осъждан. Ползва се с добро име в обществото.

По повод рождения си ден на **** год. Г. решил да покани свои приятели в кафе "Болеро", за да го отпразнува. Вечерта, заедно със свидетелите М. Й., Н.А. и Л. Д. посетили заведението. Тъй като през деня подсъдимия пътувал, отишъл до заведението с личния си автомобил марка "Фолксваген Пасат" с рег. № ВР **** ВМ. По време на празненството всички употребили алкохол. Около 02.00 часа на 01.10.2013 год. решили да си тръгнат. Докато Г. плащал сметката, св. Л. Д. взел ключовете от масата и се качил в автомобила на подсъдимия. Пуснал радиото увеличавайки силата на звука. Той бил чут от св. Ц.А., живущ *** в близост до кафе "Болеро".А., който излязъл на терасата, за да разбере откъде идва шума, видял лек автомобил  "Фолксваген Пасат" зелен на цвят да маневрира. При движението си, закачил с теглича си бронята на лек автомобил "БМВ", паркиран пред входа на блока, собственост на А.. Виждайки удара, свидетелят излязъл навън и се опитал да догони автомобила, но не успял. Обадил се на телефон 112 и съобщил за станалото произшествие. Посочил марката и номера на автомобила. Докато чакал да дойде дежурния патрул забелязал, че  "Фолксвагена" се връща. Водача направил множество маневри, за да го паркира пред блок № *. Това поведение дало основание на А. да се усъмни, че водача е употребил алкохол. Макар да знаел собственика на МПС, не видял кое е седящото зад волана лице, поради силно затъмнените стъкла. След спирането на автомобила от него не слязъл никой. На свидетеля се наложило да се прибере до жилището си. Когато отново излязъл на вън, видял, че подсъдимият и свидетелите Н.А. и Л. Д. напуснали заведението. Приближили се до автомобила на Г. и се качили в него. Зад волана седнал подсъдимия. Запалил двигателя на автомобила и го преместил на около 10 метра от Вх. * на бл. * пред заведението "Болеро". Докато паркирал, пристигнал полицейски патрул в състав Д.Д. и В.Я., служители на "СОД" при ОД на МВР гр. Враца, в рамките на дежурство за времето от 20.30 ч. на 30.09.2013 год. до 08.30 ч. на 01.10.2013 год .Полицейският автомобил се приближил до маневриращия автомобил "Фолксваген". Водача на същия спрял. Наложило се полицейските служители два пъти да издадат нареждане на возещите се, да слязат от автомобила. При напускането им от МПС се установило, че Г. се намирал на мястото на водача. Била извършена документална проверка на подсъдимия. Тъй като лъхал на алкохол, патрулиращите полицаи поискали съдействие от служители на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Враца. Малко по-късно пристигнал мл. автоконтрольор А. А., който изпробвал подсъдимия с техническо средство "Алкотест Дрегер" с фаб. № ARSM 0015, което отчело наличие на алкохол в издишания въздух от 1,55 промила. На Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издаден талон за кръвна проба. Такава била взета в ЦСМП гр. Враца. При извършеното изследване се установило наличие на 1, 74 на хиляда етилов алкохол в кръвта на водача.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на производството доказателства. В центъра на доказателственото обсъждане настоящият съд поставя въпроса: управлявал ли е подсъдимия Г. собствения си лек автомобил през нощта на инкриминираната дата.

Обстоятелството, че деецът е имал рожден ден и по този повод е поканил своя приятели в кафе "Болеро" в гр. Враца се установява еднопосочно и непротиворечиво както от неговите обяснения, така от показанията на свидетелите М. Й., Н.А., Л. Д. и К. К., както и от личните данни при снемане самоличността на Г.. Не е спорно и обстоятелството, че той е пристигнал пред заведението с личния си автомобил марка "Фолксваген Пасат" с рег. № ВР **** ВМ. Не се оспорва и напълно единодушно е установена употребата на алкохол от цялата компания.

Обстоятелството, че около 02.00 часа на инкриминираната дата - 01.10.2013 год. автомобила собственост на подсъдимия се е движел по улицата между блок № * и кафе "Болеро" в жк "М." в гр. Враца, маневрирайки на заден ход, при което ударил  паркиран автомобил  марка "БМВ" собственост на св. Ц.А. се установява от показанията на същия, на свидетелите Д. и Я., изпратени на местопроизшествие по подаден сигнал на тел. 112.

В обясненията си подсъдимия последователно поддържа, че не е управлявал автомобила и в момента на проверката двигателят му е бил угасен, а той се е намирал на мястото на водача само за да вземе документите и ключовете си. Тези му твърдения се поддържат и от свидетелите Н.А. и Л. Д.. От друга страна, св. Д.Д. категорично заявява при разпита си в хода на съдебното следствие, че след като получил нареждане от оперативния дежурен на МВР за подаден сигнал на тел. 112, заедно с втория член на патрула - св. В. Я. се е отправил към посоченото място и при пристигането си непосредствено видели автомобила виновен за произшествието и идентифициран по марка, цвят и регистрационен номер в движение. Заявява още, че се е наложило два пъти да издадат разпореждане за напускане на автомобила на возещите в него и от мястото на водача е слязъл подсъдимия Г.. За да прецени на кое от посочените взаимно изключващи се гласни доказателствени средства да даде вяра, съдът съобрази двойствената природа на обясненията на подсъдимия, като доказателствено средство и средство за защита, както и доказателствената подкрепа от събраната доказателствената съвкупност.

При извършването на тази преценка,  първоинстанционният съд при превратно тълкуване съдържанието на доказателствените източници е приел за установени различни от приетите от настоящия състав фактически обстоятелства. Позовавайки се на показанията на свидетелите Н.А., Л. Д., К. К. и на обясненията на подсъдимия Г. е приел, че към момента на проверката същият не е управлявал автомобила, а е влязъл в него при загасен двигател, за да вземе документите си. При формулирането на този извод неубедително са били пренебрегнати показанията на св. Д.Д. и същите са отчетени, като изолирани и некореспондиращи с показанията на останалите свидетели от компанията на Г.. Аргумент за тяхната изолираност първостепенният съд е извел  и от заявеното от св. В. Я. при разпита му в с.з. на 05.06.2014 год., че не си спомня събитията от инкриминираната дата, дори и след приобщаване на показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК. Не са отчетени твърденията на свидетеля за пълната подкрепа на съобщеното от него в хода на разследването и пояснението, че липсата на ясен и детайлен спомен се дължи на изминалия период от време /повече от осем месеца/, както и че характера му на работа налага често посещаване на местопроизшествия и невъзможност да помни подробности за всички случаи. Внимателния прочит на показанията на св. Я. депозирани при разпита му пред разследващият полицай на 20.11.2013 год./л. 38 и 39/ показва, че свидетелят ясно  и без колебание свидетелства за получения сигнал от дежурния по управление, пристигането на полицейския патрул на посоченото място, обстоятелството че са видели движението на автомобил "Фолксваген", както и лицето, което го е управлявало, индивидуализирайки го като име - П.. Наред с това съобщава редица подробности по броя на возещите се, следите от произшествието по теглича и калника на автомобила, начина на извършване на проверката, намесата на св. К. и отправените от него съвети към подсъдимия, съставянето на акта за административно нарушение, както и поведението на Г.. Така изложените и подкрепени от него на по-късен етап  факти, напълно кореспондират с  показанията на св. Д.Д.,  с показанията на св. А. А., извършената проверка за алкохол с Алкотест Дрегер, получения резултат, както и от химическото изследване на кръвта. В показанията си от съдебното следствие св. А. А. посочва, че след като е изпратен от дежурния на въпросното ПТП, по радиостанцията е чул доклада на колегите си от СОТ, че са спрели за проверка автомобила, напуснал произшествието. В своята съвкупност обсъдените доказателства и доказателствени средства по безспорен начин установяват един от основните факти от предмета на доказване и единствено оспорвания - авторството на деянието.

Данни за управлението на автомобила от подсъдимия се съдържат както в показанията на свидетелите Д. и Я., така и в показанията на св. Ц.А. - собственик на пострадалия автомобил и очевидец на извършеното престъпление. В хода на наказателното производство А. е разпитван три пъти. Първоинстанционния съд немотивирано е кредитирал само тези от съдебното следствие, независимо от очевидното им противоречие със съобщеното от полицейските служители. При първия си разпит на досъдебното производство и на разпита си пред съдия, А. последователно и обективно описва фактологията на събития от нощта на 01.10.2013 год., включително качването на Г. в автомобила си, придвижването на  известно разстояние, паркирането, както и пристигането в този момент на полицейския патрул. При разпита му в с.з. на 08.05.2014 год. категорично отрича да е видял кой е управлявал автомобил марка "Фолксваген", като обяснява това съществено  противоречието с обстоятелството, че при предните разпити е бил афектиран от повредите на личната си кола и е искал да има последици за собственика на другата кола. Въззивният съд намира, че последните показания на свидетеля са недобросъвестни и имат за цел да обслужат защитната позиция на подсъдимия. Обяснението за промяната не може да се приеме като логично и житейски оправдано. Проследяването на датите на проведените  разпити сочи, че първия от тях е протекъл почти два месеца след събитието, а втория - повече от три месеца, период достатъчно дълъг за да се приеме, че е свидетелствал под въздействие  на силни емоции и в афектно състояние. Аргумент за отказа да се кредитират показанията на А. от съдебното следствие, съдът извежда и от показанията на св. Д. и Я., от показанията на техническото средство и резултата от химическото изследване на кръвта на подсъдимия.

Въззивният съд оценява като необосновано пълното кредитиране на показанията на свидетелите Н.А. и Л. Д., които отричат подсъдимия да е управлявал автомобила в нощта на 01.10.2013 го. Като е основал крайните си изводи на тях, районният съд очевидно не е държал сметка за дългогодишните приятелски отношения с Г. и че свидетелстването им е подчинено на защитната му теза. На следващо място не са отчетени съществуващите противоречия в показанията на свидетелите относно часа на напускане на заведението, поведението им след удара в паркирания автомобил "БМВ" - спирали ли са за да огледат щетите или са продължили движението, както и относно обстоятелство свидетелят Л. Д. присъствал ли е на извършената от полицията на подсъдимия проверка. Основание за отхвърляне на показанията на А. и Д. настоящият съд намира в и пълното противоречие с показанията на св. Д. и св. Я., които поотделно и в тяхната съвкупност  са взаимно непротиворечиви, логични и кореспондиращи си.

Въззивният съд не кредитира с доверие и показанията на св. К., които са в съществено противоречие с показанията на свидетелите Д., Я. и А.. Те установяват, че К. не е бил по време на проверката, а е излязъл пред кафенето едва когато се е изготвял акта за административно нарушение. В тази посока са и показанията на св. Ц.А. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. чл. 281, ал., т. 1 НПК.  

На основание изложеното, съдът намира, че обясненията на подсъдимия не могат да служат като годна основа за фактически изводи. Същите се дискредитират от несъответствието им с обсъдените по-горе гласни доказателства. При тези индикации за недостоверност, се налага извода, че те имат изцяло  защитен характер.

При така установената фактическа обстановка, различна от възприетата от ВрРС относно извършването на инкриминираното от П.Г. деяние, настоящият съдебен състав счита за доказано поддържаното срещу него обвинението.

 От обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по  чл. 343б, ал.1 НК,  тъй като на 01.10.2013 г. в гр. Враца., жк "М." срещу блок № *, е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Пасат”, с регистрационен номер ВР **** ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,74 на хиляда, установена по надлежния ред със съдебна химическа експертиза № 296/02.10.2013 год. В момента на проверката автомобила е бил с включен двигател и е извършвал действия по паркирането му. Наред с това е предприел действия по управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,74 на хиляда, която е установена по надлежния ред, предписан в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30/2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС - с протокол за химическа експертиза на взета от подсъдимия кръвна проба.

 От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, като приетото количество е довело и до съответното процентно съдържание в кръвта му. Имал е знанието за законовата забрана да управлява лек автомобил със концентрация на алкохол в кръвта си над определена норма, но въпреки нея е предприел управление на своя автомобил.

Като съобрази тежестта на конкретното деяние и степента на обществената му опасност, въззивният съд прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на  чл. 55 НК, тъй като и най-лекото наказание, предвидено в закона за това престъпление би се явило в конкретния случай несъразмерно тежко. За този извод въззивният съд съобрази, че установената концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е надвишавала значимо законово допустимия минимум, както и че управлението на МПС е осъществено на малко разстояние, около 10 м. Личността на  подсъдимият не разкрива висока степен на обществена опасност с оглед необременено съдебно минало и отлични характеристични данни. От справката за административни нарушения е видно, че до този момент не е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение. По време на полицейската проверка и непосредствено след нея няма данни да е възпрепятствал реализирането й. При така изложените обстоятелства, значими за отмерване на наказателната санкция, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.2 НК - многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства и наказанието лишаване от свобода, предвидено в нормата на  чл. 343б, ал.1 НК следва да бъде заменено с пробация. Като подходящи и адекватни спрямо личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на извършеното от него, съдът определи двете пробационни мерки по чл. 42, ал.2, т.1 и т.2 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, изпълними за срок от по шест месеца, първата с периодичност два пъти седмично.

На основание чл. 343г НК, въззивният съд прие, че целите по чл. 36 НК биха били изпълнени по-пълноценно с приложение на кумулативната санкция лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от осем месеца , като приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 189, ал.3 НПК въззивният съд възложи направените по делото разноски в размер на 15.00 лв. полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС.

Присъдата в частта относно вещественото доказателство ВрОС намира за правилна и законосъобразна, поради което я потвърди.

По тези съображения съдът намира, че протеста на РП е основателен и следва да се уважи, а присъдата на Врачански районен съд, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, следва да бъде отменена, а подсъдимия П.Г.  признат за виновен по поддържаното срещу него обвинение.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

                                                 

                                                     Председател:

 

                                                                          1.

 

                                                              Членове:

 

                                                                          2.