Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,16.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 22 октомври 2014 год. в състав:

 

                     Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                            Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                             ПЕНКА ПЕТРОВА    

 

при секретаря И.М.,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №456/2014 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Г.Т. *** против решение №352/22.05.2014 год. по гр.дело №2541/2013 год. на Врачанския районен съд,с което предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.53,ал.2 от ЗКИР е отхвърлен и тя е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 400.00 лв.

В жалбата се поддържа,че решението е неправилно и необосновано,при което се иска отмяната му,уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.Навеждат се доводи,че изводите на районния съд се основават само на заключението на СТЕ,което е непълно,тъй като при изготвянето му не са взети предвид  документи,които са от съществено значение за установяване на действителното положение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата С.В.А. *** не е депозирала отговор.Същата е оспорила въззивната жалба с доводи за неоснователност с писмено становище преди откритото с.з.,в което не се е явила.   

В жалбата се правят искания за събиране на писмени доказателства пред въззивната инстанция,за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза и за разпит на двама свидетели.По тези искания въззивната инстанция се е произнесла с определение №578/ 29.09.2014 год.,постановено в подготвителното заседание по чл.267 от ГПК,като мотивирано ги е отхвърлила.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената на основание чл.269 ГПК служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,въззивният съд взе предвид следното:

Гр.дело №2541/2013 г. по описа на РС-Враца е образувано по иск на В.Г.Т. *** за признаване за установено по отношение на С.В.  А. ***,че ищцата е собственик на 144 кв.м.,които по силата на Заповед №КД-14-06-33/08.10.2009 год. на началника на СГКК-гр.Враца за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца  незаконосъобразно са отнети от собствения й имот с идентификатор 12259.1006.549 и са придадени към имота на ответницата,който е с идентификатор 12259.1006.550.

Според изложеното в исковата молба,по одобрената на 16.09.2005 г. кадастрална карта на гр.Враца В.Т. е собственик на имот с идентифиатор12259.1006.105 с площ 846 кв.м.,а съседният имот с идентификатор №12259.1006.106 е с площ 948 кв.м.Този съседен имот  е  закупен от ответницата А. на 09.04.2009 год. с нот.акт №8,том ІІ-ри,нот.дело №101/ 2009 г. на нотариус И.Л.,а със  Заповед №КД-14-06-33/08.10.2009 год. на началника на СГКК-гр.Враца е одобрено изменение на кадастралната карта,като нейният имот е получил нов идентификатор и редуцирана площ-12259.1006.549 с площ 702 кв.м.Налице е и промяна в собствения на ответницата имот,който вече е разделен на два имота-имот с идентификатор 12259.1006.550 с площ 590 кв.м. и имот с идентификатор 12259.1006.551 с площ  502 кв.м.-общо 1092 кв.м. при закупени 948 кв.м.

Ищцата счита,че по този начин е ощетена със 144 кв.м. и иска предявения от нея установителен иск да бъде уважен,като бъде признато,че тя е собственик на 144 кв.м.,които въз основа на Заповед №КД-14-06-33/08.10.2009 год. неправилно са отразени като част от собствения на ответницата имот с идентификатор 12259.1006.550 с площ 590 кв.м.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор,в който е изразила становище за неоснователност на предявения иск,като е заявила,че е придобила правото на собственост на основание покупко-продажба,а същевременно ищцата не е ангажирала доказателства за твърденията си,че е собственик на спорните 144 кв.м.Акцентирала е и на факта, че Заповед №КД-14-06-33/08.10.2009 год. на началника на СГКК-гр.Враца не е обжалвана и е влязла в закона сила.

 По делото са събрани многобройни писмени доказателства.Изслушана е и специализирана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.

След като обсъди събраните доказателства,поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи,настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

За да отговори на поставената задача,вещото лице е извършило оглед и измервания на място,както и проверки в Община Враца и СГКК-гр.Враца.Според заключението на експерта,по първия регулационен план на с.Бистрец,одобрен през 1967 год. за кв.17,"около спорния терен" са били урегулирани два поземлени имота-УПИ І и УПИ ІІ,като след УПИ І в западна посока е била проектирана улица.

С нот.акт №357,том ІІ-ри, нот.дело №1000/1972 год.,издаден на 21.12.1972 год. по обстоятелствена проверка (л.18 от делото на РС-Враца) Б. и В. Г.Т. са признати за собственици по давностно владение и наследство на дворище 46А в кв.17 по плана (кадастралния) на кв.Бистрец,гр.Враца с площ от 1090 кв.м.,ведно с построената в имота масивна жилищна сграда.Това дворище пресича УПИ І и УПИ ІІ в кв.17 по плана от 1967 г. и попада върху проектираната улица.

През 1992 год. със заповед №1714/04.12.1992 година на Кмета на Община Враца е одобрено изменение на регулационния план на кв.Бистрец за квартал 17,като вече около процесния терен има формирани три урегулирани поземлени имоти - УПИ I ,УПИ ІІ и УПИ VII, всички съдържащи части от дворище 46А.При това изменение УПИ I и УПИ ІІ,образувани през 1992 година,не са равни по площ на УПИ I и УПИ ІІ,образувани по плана от 1967 година,тъй като в западна посока се образува нов УПИ VII,който заема и частта,предвидена за нереализираната улица.

Както посочва и вещото лице,към месец декември 1992 година след одобряване на изменението на регулационния план новообразуваният УПИ VII-46А в кв. 17 заема част от стария УПИ I по регулационен план от 1967 год.,част от дворище 46А по кадастрален план (попадаща извън УПИ І по плана от 1967 г.) и частта от бившата улица,която е била общинска собственост.Частта от дворище 46А,която попада в новия УПИ VII е с площ 160 кв.м. и е описана в договора за доброволна делба между Б. и В. Т.и от 31.01.1995 година (приложен на л.18 от делото на РС-Враца).Съгласно този договор,В.Т. изплаща дялът на брат си Б. Т. от общия имот-дворище пл.46 А и неговата част от старото УПИ I по план от 1967 година,която част попада в новия УПИ VII.Според писмо изх.№5/04.05.1995 г. и скица  на Община Враца (л.19 от делото на РС-Враца),В.Т. е изплатила и 132 кв.м. общинска част от УПИ VII(общинската част от нереализираната улица).

Така В.Г.Т. към 1995 г. е станала собственик на целият УПИ VII-46A в кв.17 по регулационния план на кв.Бистрец,гр.Враца с обща площ от 500 кв.м. (136 кв.м. общинска част +202 кв.м. закупени от Б. Т. + 2 кв.м. от К.И. +160 кв.м. от дворище 46а).Според вещото лице,тя по-късно се е  снабдила и с нотариален акт,който  не е приложен по делото.Въпреки това и изхождайки от цитираното по-горе писмо изх.№5/04.05.1995 г. на Община Враца,от нормата на чл.134,ал.2 от ЗТСУ(отм.) и от липсата на спор между страните,съдът приема,че такъв нотариален акт е издаден.Приема също,че към дата 05.04.1995 год. УПИ VII-46A в кв.17  с площ от 500.00 кв.м. е бил завзет от ищцата,т.е. по отношение на този имот регулационният план е бил приложен.   

Няма данни за собствеността на УПИ І и УПИ ІІ в кв. 17 по регулационния  план от 1992 г. в периода 1992 г. - 1999 г.,но е безспорно установено чрез приложените по делото  и неоспорени нотариални актове №118,том ІІІ-ти,рег.№4148,нот.дело №667/1999 г. и №188,том І-ви, рег. №2274, нот.дело №325/1999 г.(л.77-80 от делото на РС-Враца),че към месец юни 1999 год. тези имоти не са били собственост на В.Т..

УПИ І (парцела І-дв.пл.№46а в кв.17) е бил отразен в регулационния план като празно място с площ 590 кв.м. и към 28.04.1999 год. и е бил собственост на С.М.В..А УПИ ІІ (парцел ­­ІІ-дв.пл.№46а в кв.17) е бил отразен в регулационния план като празно място с площ 500.00 кв.м(по скица) и е бил собственост на Б. Ангелов Асенов.

Тези два имота са закупени от И.Е.И. с договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове №118,том ІІІ-ти,рег.№4148,нот.дело №667/1999 г. и №188, том І-ви, рег. №2274, нот.дело №325/1999 г.,като е безспорнно,че те са съседни и са с площ по регулационен план от общо 1090 кв.м.(590 +500).

След придобиване на собствеността от И.Е.И. ЗТСУ е отменен с влезлия в сила през 2001 год. ЗУТ.Приет е и влезлия в сила на 01.01.2001 год. ЗКИР(Закон за кадастъра и имотния регистър),въз основа на който са съставени кадастрална карта и кадастрални регистри  за землището на гр.Враца,включително и за кв.Бистрец,одобрени със Заповед №РД-18-43/16.09.2005 год. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра.

Към момента на създаване на кадастралната карта между УПИ І и УПИ VІІ(собственост съответно на И.Е. и В.Т.) не е имало ограда и затова по тази кадастрална карта УПИ І,УПИ ІІ и УПИ VІІ са заснети като два имота-имот с идентифиатор 12259.1006.105 с площ 846 кв.м. и собственик В.Т. и имот с идентификатор №12259.1006.106 с площ 948 кв.м. и собственик И.Е.-общо 1794 кв.м.Вещото лице е обяснило,че разликата в площта по кадастрална карта (общо за двата имота 1794 кв.м.) и по регулационен план (общо за трите УПИ 1590 кв.м.)се дължи на факта,че в западна посока В.Т.  е продължила да ползва имота си по старите кадастрални  граници за дворище 46а.

Заповед №РД-18-43/16.09.2005 год. не е обжалвана от Т. и И.  и е влязла в сила,а на 09.04.2009 год. с нот.акт №8,том ІІ-ри,рег. №2541,нот.дело №101/2009 г. на нотариус И.Л. И. и съпругата му М.П.Е. са продали УПИ І и УПИ ІІ в кв.17 на ответницата  С.В.А.,които предвид одобрената кадастрална карта са посочени като един имот с идентификатор №12259.1006.106 и с площ 948 кв.м.

След като е придобила собствеността С.А. е установила грешката в кадастралната карта и е инициирала административно производство по изменението й, приключило със Заповед №КД-14-06-33/08.10.2009 год. на началника на СГКК-гр.Враца,която не е обжалвана и също е влязла в законна сила.С тази Заповед кадастралната карта е приведена в съответствие с документите за собственост на заинтересованите страни и с влезлия в сила през 1992 год. регулационен план за кв.17 на гр.Враца,кв.Бистрец,като са заличени имот с идентифиатор12259.1006.105 с площ 846 кв.м. и имот с идентификатор №12259.1006.106 с площ 948 кв.м. и са нанесени три нови имота- поземлен имот с идентификатор12259.1006.549 с площ 702 кв.м. и собственик В.Г.Т.(виж скицата на л.20 от делото на РС-Враца),поземлен имот с идентификатор 12259.1006.550 с площ 590 кв.м. и собственик С.В.А. и поземлен имот с идентификатор 12259.1006.551 с площ 502 кв.м. и собственик С.В.А..

При така възприетата фактическа обстановка и изложени фактически изводи настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Районният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР.Тази правна квалификация е правилна и съобразена с действалата към момента на предявяване на иска и постановяване на съдебния акт редакция на посочената разпоредба.Със ЗИД на ЗКИР /обн. в ДВ бр.49 от 13.06.2014 год./ са изменени чл.53 и чл.54 и са приети нови разпоредби, касаещи процедурата по изменение на кадастралната карта,но законодателят не е придал обратно действие на изменените норми,поради което определената от първоинстанционния съд правна квалификация не следва да бъде променяна.

В рамките на производството,образувано по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.53,ал.2 ЗКИР /в редакцията му преди изменението с ДВ бр.49 от 2014 год./, ищцата е следвало да установи,че към момента на одобряване на последната действаща кадастрална карта е собственик с надлежен титул за собственост на част от конкретен поземлен имот,за да обоснове и интереса си от установяване на факта,че при изготвянето на тази карта това нейно право не е съобразено,а е отразено като част от собствения на ответницата недвижим имот,без последната да има право на собственост върху погрешно заснетата и отразена към чуждата териториална единица площ, която в случая се равнява на процесните 144 кв.м.

В конкретния случай ищцата не е доказала в условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху тези 144 кв.,като нейните доводи се ограничават само до отричане правото на собственост на ответницатаези доводи не намират опора в доказателствата по делото,от които може да се направи обоснован извод,че към 2005 год. ищцата е била собственик само на УПИ VІІ-46а в кв.17 по регулационния план на грраца, кв.Бистрец с площ 500.00 кв.м.,а спорните УПИ І-46а в кв.17 с площ 590 кв.м. и УПИ ІІ-46а в кв.17 с площ 500 кв.м. са били собственост на трето лице,по отношение на което тя не е имала никакви претенции-за неприложена регулацияа придобиване на тези 144 кв.м. по давност и т.н. Такива претенции тя не е имала и по отношение на последния собственик на УПИ І-46а и ответник по делото С.А.,което е видно от  преписката,образувана във връзка с поисканото от А. изменение на одобрената през 2005 год. кадастрална карта.

Претенцията си ищцата обосновава само с несъответствието между площта на имота (имотите) на ответницата по първоначалната и изменената кадастрална карта,но следва да се има предвид,че Заповедта,издадена на основание чл.49,ал.1 от ЗКИР която се одобрява кадастралната карта и кадастралния регистър,няма конститутивно действие,защото с нея не се създават права на собственостдобряването и изменението на кадастралната карта е извършено при действието на  Закона за устройство на територията /ЗУТ/,според който основна единица на правото на собственост в населени места е поземления имото дефиниция,дадена в разпоредбите на § 5, т.2 от ДР на ЗУТ и чл.24, ал.2 ЗКИР,поземленият имот представлява част от територията,включително и тази, която е трайно покрита с вода,определена с граници съобразно правото на собственост.В конкретния случай не се доказа ищцата да притежава право на собственост върху спорната част от 144 кв.м. към момента на одобряването на кадастралния план-2005 год.,поради което е била налице грешка при отразяване границите на поземления имот,която е отстранена със Заповед №КД-14-06-33/08.10.2009 год. на началника на СГКК-гр. Враца.

От разпоредбата на чл.43,ал.1,т.5 от ЗКИР (както в редакцията й към момента на одобряване на кадастралната карта на грраца,така и в сега действащата редакция) е видно,че определянето на границите не става безусловно и единствено въз основа на означеното на място състояние,а същото следва да бъде в съответствие с актовете за собственост на лицата конкретния случай към 2005 г. такова съответствие не е било налице,поради което при определяне на границата следва да се изходи от документите за собственост.Извършеният по-горе подробен анализ на документите и основанието,на което ищцата се легитимира като собственик,показва,че тя не е носител на правото на собственост върху спорната площ от 144 кв.м.,поради което правилно при последвалото изменение на кадастралната карта същата е отразена като част от собствения на ответницата имот с идентификатор 12259.1006.550 с площ 590 кв.м..  

При изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че предявеният установителен иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР (редакция преди изменението с ДВ бр.49 от 2014 год.) се явява неоснователен и недоказан.Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Представеното пред настоящата съдебна инстанция удостоверение за данъчна оценка на УПИ ІІ-550 в кв.17 с обща площ 1090 кв.м.,в чийто граници попада спорната площ от 144 кв.м.,следва да бъде взето предвид единствено във връзка с извършване преценка на обжалваемостта на въззивното решение.В удостоверението е посочено,че данъчната оценка на 1090 кв.м. земя е 8572.60 лв., от което следва,че данъчната оценка на 144 кв.м. е 1132.53 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-Враца

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №352/22.05.2014 год. по гр.дело №2541/2013 год. на Врачанския районен съд.

ОСЪЖДА В.Г.Т. ***,с ЕГН********** да заплати на С.В.А. ***,с ЕГН*********** сумата от 300.00 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съобразно чл.280,ал.2 от ГПК.

Препис от същото да се връчи на въззивницата-ищца.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                   2.