Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,03.02.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 15 октомври 2014 год. в състав:

                   Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

                          Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                           ПЕНКА ПЕТРОВА   

при секретаря И.М.,като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №564/2014 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.Т.Т. *** против Решение №126/04.07.2014 год. по гр.дело №652/2013 год. на РС-Оряхово В ЧАСТТА,с която предявените против въззивника искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са уважени,както и В ЧАСТТА,с която предявените от него насрещни искове с правно основание чл.61,ал.1,чл.59 и чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД са отхвърлени.Въззивникът поддържа,че решението е необосновано,противоречи на материалния закон и е постановено при нарушения на съдопроизводствените правила.Моли същото да бъде отменено в обжалваните части,исковете против него отхвърлени,а насрещните му искове уважени изцяло.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемата ППЗК"Вардим-93"-с.Горни Вадин,Област Враца е депозирала писмен отговор чрез пълномощника си адв.И.Л. ***,в който оспорва жалбата и моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. 

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на събраните пред РС-Оряхово доказатества,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите,съображенията и възраженията на страните,настоящият състав на ОС-Враца приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Гражданско дело №652/2013 г. по описа на РС-Оряхово е образувано по искова молба на ППЗК"Вардим-93"-с.Горни Вадин,Община Оряхово,с която ищецът е предявил против ответника Т.Т.Т. *** в условията на обективно съединяване три иска:

1)ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и да предаде  владението на ищеца върху   недвижим имот-сграда-краварник /юг-север/ с площ 461 кв.м.,построена върху държавен имот с площ 128.076 дка,собственост на ДПФ-МЗ,рег.№6648,с.Горни Вадин и представляващ имот №000116 в землището на с.Горни Вадин,ЕКАКТТЕ 16451,Община  Оряхово,който се намира в м.„Липов Дол” при граници и съседи: имот № 000141-стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000115-пасище-мера на Община Оряхово; имот І 000113-полски път на Община Оряхово; имот № 000123-полски път на Община Оряхово; имот № 000155-полски път на Община Оряхово; имот № 000153-полски път на Община Оряхово; имот № 000154-пасище-мера на Община Оряхово;

2)ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1800.00 лв.,представляваща обезщетение за неоснователното ползване на сградата-краварник за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;

 3)ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху движима вещ-един брой звено от "буцотрошач".

Според изложеното в исковата молба,през 1994 год. ППЗК"Вардим-93"-с.Горни Вадин е получила срещу купюри част от имуществото на бившето ТКЗС-с.Горни Вадин,представляващо селскостопански машини и прикачен инвентар,както и 24 броя различни по обем,вид и предназначение селскостопански сгради,построени в описания по-горе държавен имот с площ от 128.076 дка.,като през 2013 год. ищецът се е снабдил с нотариален акт №94,том 11,рег.№4550,нот.дело №1821/2013 г. на съдия по вписванията  при РС-Оряхово за собственост върху 21 от тези сгради,между които и краварника с площ 461 кв.м.Преди това-през 2006 г., една от сградите в стопанския двор–краварник с площ от 406 кв.м.,била продадена от кооперацията-ищец на ответника Т.Т. с нотариален акт №180,нот.дело №593/2006 г. на Съдия по вписванията при РС-Оряхово,а през 2009 г. кооперацията предоставила на ответника за временно ползване и втора сграда – краварник юг-север с площ от 461 кв.м.С писмо изх.№7/10.09.2010 г. ищецът поканил ответника да освободи сградата-краварник,която ползвал(втората сграда),в срок до 25.09.2010 г.Ответникът обаче продължил да ползва имота и с покани от 20.06.2011 г. и 08.10.2012 г. отново бил уведомен да освободи сградата,но  до датата на депозиране на исковата молба сградата краварник юг-север продължава да се ползва от Т..

При тези си доводи и твърдения ищецът счита,че има правен интерес от предявяване на иск за възстановяване на собствеността и владението си върху сградата.Счита,че има право и на обезщетение за неоснователното й ползване след 25.09.2010 г.,като претендира обезщетение за времето от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. в общ размер на 1800.00 лв.

Твърди също,че през есента на 2009 г. е предал за временно ползване на ответника и движима вещ–едно звено от буцотрошач,който въпреки поканите в писмата не е върнат,и иска ответникът да бъде осъден да му предаде владението и на този инвентар.

С исковата молба са представени документи,подробно описани в 8 пункта,поискан е разпит на 1 свидетел за установяване ползването на сградата и движимата вещ от ответника, поискано е и допускането на съдебно-икономическа експертиза,която да даде заключение за размера на месечния пазарен наем  на сградата-краварник за исковия период.    

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,с който е заявил,че не оспорва първия иск,тъй като никога не е оспорвал правото на собственост на ищеца върху сградата-краварник.Но е оспорил останалите два иска,както и изложените в исковата молба фактически твърдения.В отговора си ответникът Т. твърди,че през 2006 г. се договорил с Председателя на ППЗК„Вардим-93” да закупи две сгради на кооперацията,находящи се в стопанския двор на с.Горни Вадин.За извършване на покупко-продажбата била необходима оценка на сградите и за целта той ангажирал вещо лице,което изготвило такава оценка.Към  25.04.2006 г. била изготвена оценка и за двете сгради и на 22.05.2006 г. ответникът закупил едната от тях,за която преди продажбата ищецът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка.За втората сграда (краварникът юг-север)страните имали уговорка по-късно също да бъде закупена от ответника,но след като ищецът се снабди с документ за собственост и за нея,и затова през 2007 г. Т. поръчал на фирма да заснеме двете сгради,тъй като бил убеден,че ще закупи и втората такава.До сделка обаче не се стигнало,тъй като кооперацията не си "извадила" нотариален акт за притежаваните от нея сгради,а ответникът продължил да ползва,поддържа и ремонтира втората сграда,която му било обещано да закупи,без да има писмен или устен договор за това ползване.Не се е отказал от намерението да я закупи и  сега,когато кооперацията вече разполага с документ за собственост. Заявява,че е ползвал един от многото буцоразбивачи на кооперацията за период от 4-5 дни през 2008 г.,но го е върнал своевременно.Оспорва и иска за обезщетение за неоснователно ползване с възражението,че през исковия период е заплащал всеки месец на кооперацията суми по представени фактури.

            При тези си доводи и възражения ответникът Т. е поискал съдът да отхвърли предявените против него искове "освен иска за предаване владението върху сградата",както и претенцията за разноски.

С отговора е представена цитираната в същия експертна оценка  от 25.04.2006 г.Поискан е и разпита на двама свидетели.

На свой ред ответникът Т.Т. е предявил против ищцовата ППЗК„Вардим-93” насрещен иск за заплащане на сумата от общо 5995.89 лв. както следва:

1)310.00 лв.,изразходвани от него за поддържане на сградата (краварник юг-север) и за периодичните й ремонти в периода от 2009 г. до депозиране на исковата молба;

2)300.00 лв.,дължими затова,че е опазил сградата и нейната цялост през същия период;

3)5395.89 лв.,заплатени от Т. на  ППЗК„Вардим-93” в периода 31.01.2009 г.-30.09.2011 г. по 33 броя фактури за услуги,каквито не е получавал.

След получаване на отговора съдът е постановил своето определение по чл.140 от ГПК,съдържащо и подробен проекто-доклад.С това определение,постановено на 10.02.2014 г., първоинстанционният съд е приел предявените от ищеца искове за допустими,като е извел и правното им основание-първия и третия са с правно основание чл.108 от ЗС,а втория е с правно основание чл.59 от ЗЗД.Със същото определение насрещният иск е оставел без движение,а на ищеца по него са дадени задължителни указания и срок за отстраняване на констатираните нередовности.Т. се е опитал да отстрани тези нередовности с "допълнение по насрещен иск (л.51-56 от делото на РС-Оряхово),в което е посочил,че сумата от 5395.89 лв. е заплатена от него за доставяна му от ППЗПК "Вардим-93" електроенергия,без кооперацията да има право на такава дейност,без да има доказателства за реално изразходваната от него електроенергия и без да е установена изправността на електромера,по чиито показания е отчитана консумацията.Отделно от това фактурите не съдържат задължителни реквизити.Заявил е,че тази суми са получени от кооперацията,респективно от нейния председател,без основание и следва да му бъдат върнати.Обяснил е също,че сумата от 310.00 лв. представлява стойността на заплатената от него през 2006 год. оценка и на пътните му разходи до гр.Враца във връзка с изготвянето на тази оценка,а сумата от 300.00 лв. всъщност се дължи за извършени от него ремонти.Въвел е и нов иск-за заплащане на сумата от 1704.00 лв.,представляваща размер на дължимото му се възнаграждение за охраната на сградата в периода 01.03.2009 г.-30.10.2013 г., през който я е стопанисвал.

С допълнението са представени писмени доказателства и е поискано  назначаването на съдебно-икономическа експертиза с формулирана задача.

Първото по делото открито с.з. е проведено на 15.04.2014 год.,в което след изпълнение на процедурата по чл.143 от ГПК  първоинстанционният съд е приел насрещния иск и направените уточнения на обстоятелствата,като е дал и правна квалификация на предявените с него искове. Със същото определение съдът е отказал да приеме насрещен иск и за сумата от 1704.00 лв., излагайки мотиви за неговата недопустимост.След това и на основание чл.146 от ГПК съдът е извършил цялостен доклад на делото,с която е приел за безспорно,че ищецът ППЗПК "Вардим-93" е собственик на сградата-краварник,както и че този краварник се владее от ответника Т..Този доклад е приет без възражения.

Всички представени от страните писмени доказателства са приети,допуснати и изслушани са поисканите от тях съдебно-икономически експертизи и са разпитани доведените от тях свидетели.Второто и последно по делото открито с.з. е проведено на 24.06.2014 г.,в което е даден ход на устните състезания.

Последвало е обжалваното решение №126/04.07.2014 год.,с което първия и втория иск на ППЗК"Вардим 93"(според посочената от въззивния съд по-горе номерация) са уважени,третия е отхвърлен,като са отхвърлени и трите предявени от ответника Т. насрещни искове.

За да уважи първия иск с правно основание чл.108 от ЗС и да осъди Т.Т.Т. да отстъпи собствеността и предаде владението на ППЗК „Вардим-93”с.Горни Вадин,общ.Оряхово,върху недвижимия имот,представляващ сграда-краварник (юг-север) с площ 461 кв.м.,построена   върху държавен имот с площ 128.076 дка,собственост на ДПФ-МЗ и представляващ имот №000116 в землището на с.Горни Вадин,м."Липов Дол", първоинстанционният съд е приел,че са установени и доказани и трите предпоставки за уважаване на този иск,като е обсъдил и приложението на чл.249,ал.2 от ЗЗД.

В  тази си част решението е валидно,допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено с препращане към изложените в него мотиви по този иск,които се споделят изцяло от настоящия състав на ОС-Враца.В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбата следва да се акцентира на три обстоятелства.Първо,правото на собственост на ищцовата кооперация върху сградата не е възникнало на 31.10.2013 г.,на която дата и в производство по чл.587,ал.1 от ГПК е съставен констативен нот.акт №94 по нот.дело №1821/2013 г. по описа на съдия по вписванията при РС-Оряхово.С този нот.акт е признато едно съществуващо право на собственост,след като е установено и доказано с писмени доказателства,но то е възникнало още на 15.09.1994 год.,на която дата и на основание чл.27 от ЗСПЗЗ имуществото е предоставено на кооперацията. Второ, ответникът не твърди да е собственик.Напротив,той признава правото на собственост на ищеца.И трето,твърдението му,че ползва имота на правно основание е останало изцяло недоказано.

За да уважи втория иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и да осъди Т.Т.Т. да заплати на ППЗК„Вардим-93”с.Горни Вадин,Община Оряхово сумата от 1800 лв. като обезщетение за неоснователното ползване на сградата-краварник за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г.,първоинстанционният съд е приел,че са налице елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.

И в тази част решението е валидно,допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено  с препращане към изложените в него мотиви по този иск,които се пълни,точни,ясни и последователни.За да приеме иска за доказан по основание,съдът е изходил от безспорния факт за принадлежността на правото на собственост,както и от факта,че въпреки противопоставянето на ищеца,ответникът е продължил ползването на сградата.А за да го уважи в посочения размер,съдът е изходил единствено от заключението на вещото лице Л.А. и от липсата на увеличение на цената на този иск от страна на ищеца.Безспорно е,че  ответникът се е обогатил,като е ползвал сградата без да заплаща никакъв наем  за това,като връзката между неговото обогатяване и обедняването на ищеца със сумата от 1800.00 лв. за исковия период също следва да се приеме за доказана,предвид неколкократно отправяните покани до  Т. да освободи сградата.При тази ситуация и при липсата на валиден договор за наем между страните,размерът на обезщетението може да бъде определен само чрез съдебно-икономическа експертиза,която да изведе този размер чрез съпоставка с наемната цена за сходни обекти.

В частта,в която РС-Оряхово е отхвърлил третия иск на  ППЗК„Вардим-93”с.Горни Вадин,Община Оряхово-с правно основание чл.108 от ЗС и за предаване на владението върху движима вещ- един брой звено от "буцотрошач",решението не е обжалвано,влязло е в сила и не е предмет на въззивен контрол.

С решение №126/04.07.2014 год. РС-Оряхово е отхвърлил и трите насрещни иска на ответника Т.Т..

За да отхвърли първия иск,намиращ своето правно основание в чл.59 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 310.00 лв.,представляваща стойността на изготвената към 25.04.2006 год. експертна оценка (л.57-59 от делото на РС-Оряхово)  и на пътните разходи на Т. във връзка с изготвянето на тази оценка,първоинстанционният съд е приел,че разходите за тази оценка са заплатени от ППЗК"Вардим-93.Този извод се подкрепя както от отразеното в самата оценка (представена от Т.),че договореното възнаграждение от 230.00 лв. е заплатено на оценителя от кооперацията-възложител,така и от представените в хода на процеса фактура №005/18.04.2006 г. и РКО №55/11.05.2006 г.От тези неоспорени документи се установява,че именно ППЗПК"Вардим-93"  е заплатило стойността на изготвената по нейно  искане експертна оценка.Този факт обуславя правния извод за неоснователност на предявения насрещен иск, поради което в тази си част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

За да отхвърли втория иск,намиращ своето правно основание в чл.61,ал.1 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 300.00 лв.,представляваща стойността на извършени от Т. ремонти на краварника юг-север,първоинстанционният съд е посочил,че ищецът по насрещния иск не е ангажирал никакви доказателства във връзка с твърденията си.Това действително е така,поради което и в тази си част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

За да отхвърли третия иск,намиращ своето правно основание в чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД,за заплащане на сумата от 5385.89 лв.,заплатена от Т. на ППЗК"Вардим-93" в периода   31.01.2009 г.-30.09.2011 г. по 33 броя фактури за услуги,първоинстанционният съд е посочил,че сумата не е получена без основание.Тя е заплатена от Т. като стойност на използваната от него електрическа енергия през този период,достъп до каквато му е предоставен от кооперацията,тъй като той не е имал собствена партида.И в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено при изложените в него мотиви за неоснователност на този иск,които се възприемат изцяло от въззивния съд,тъй като са формулирани след цялостен и обективен анализ на събраните доказателства.В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбата следва да бъде посочено,че правото на собственост върху трафопоста,както и правото на кооперацията да продава ел.енергия,е ирелевантно за спора.Същественото е,че кооперацията е имала собствена партида,т.е била е в договорни отношения с лицензирания доставчик на електрическа енергия,а Т. не е имал такава,съответно не е имал право да потребява такава.Въпреки това и по уговорка между двете страни,кооперацията му е предоставила достъп и той е потребявал електрическа енергия за задоволяване на собствените си нужди,стойността на която е заплащана на доставчика от титуляра на партидата.Съответно,Т. е заплащал на кооперацията стойността на тази ел.енергия без възражения по издадените му и приложените по делото фактури след като консумацията му е отчитана по негов електромер,който вече не съществува. Сумата е получена с основание и не подлежи на връщане.Само за яснота следва да се отбележи, че не е необходимо да си собственик на трафопост,за да имаш собствена партида като потребител на ел.енергия.Редът за присъединяване на нов потребител е получил детайлна правна уредба в много нормативни актове-законови и подзаконови,и въззивникът е имал,има и сега възможност да влезе в договорни отношения с лицензирания доставчик "ЧЕЗ Електро България"АД.

В заключение,въззивната жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора на въззиваемата кооперация се следват направените разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция от 720.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.271,ал.1,пр.1-во от ГПК Окръжен съд-Враца

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №126/04.07.2014 год. по гр.дело №652/2013 год. на РС-Оряхово В ЧАСТТА,с която предявените от ППЗК"Вардим-93"-с.Горни Вадин,Община Оряхово против Т.Т.Т. *** искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са уважени.

ПОТВЪРЖДАВА решение №126/04.07.2014 год. по гр.дело №652/2013 год. на РС-Оряхово В ЧАСТТА,с която предявените от Т.Т.Т. *** против ППЗК"Вардим-93"-с.Горни Вадин,Община Оряхово насрещни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.61,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 610.00 лв.-310.00  лв. по първия и 300.00 лв. по втория иск,са отхвърлени.

В тези части решението на Окръжен съд-Враца е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА решение №126/04.07.2014 год. по гр.дело №652/2013 год. на РС-Оряхово  И В ЧАСТТА,с която предявеният от Т.Т.Т. *** против ППЗК"Вардим-93"-с.Горни Вадин,Община Оряхово насрещен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД  за заплащане на сумата от 5385.89 лв. е отхвърлен.

ОСЪЖДА Т.Т.Т. ***,с ЕГН********** да заплати на ППЗК"Вардим-93"-с.Горни Вадин,Община Оряхово,с ЕИК816027156 сумата от 720.00 лв.,представляваща размер на направените пред въззивния съд разноски за адвокатска защита.

В тази част решението на Окръжен съд-Враца подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.