Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  17.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд    гражданско       отделение в

публичното заседание на   05.02.2015г.        в състав:

 

Председател:Т. АЛЕКСАНДРОВА

   

                                    

в присъствието на:

прокурора   Ц.Р.        секретар Л.Г.

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова

            гр.   дело N`  680    по описа за 2014  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е образувано по обективно съединени искове на М. Г. *** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 225.04 лв. лева, причинени от неоснователното му привличане към наказателна отговорност и поддържане на обвинение от органите на ответника за извършено престъпление по чл.282,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, по което ищецът е оправдан. Претендира се и присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от влизане в сила на оправдателния съдебен акт до окончателното му изплащане,както и законната лихва върху сумата 8025.04 лв.-част от имуществените вреди,считано от 01.04.2010г.,а за останалата част от 1200 лв. имуществени вреди се претендира законна лихва, считано от деня на предявяване на иска.

Ищецът е представил писмени доказателства,направил е ис-кания за допускане на разпит на трима свидетели,като е поискал и допускане на спецализирана съдебно фармацевтично-оценителна експертиза,съдебно-медицинска експертиза с вещо лице-кардиолог и съдебно-психологична експертиза с вещо лице психолог,които доказателства съдът е преценил,че са допустими и относими и ги допуснал с определението си от 3.12.2014г.

Ищецът М.Г. *** твърди в иско-вата си молба,че през 2005г. е работил на длъжност "*" в отдел "Здравеопазване на животните" към РВМС-Враца. С постановление от 29.05.2007г. на следовател на ОСС-Враца му било повдигнато обвинение и бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,а Врачанска окръжна прокуратура е внесла във ВрОС против него обвинителен акт за престъпление по чл.282,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,за което е образувано НОХд № 236/2008г.по описа на ВрОС.

С присъда № 16/03.07.2009г.по посоченото НОХ д № 236/2008 на ВРОС той е бил оправдан по внесеното и поддържано от ОП-Враца обвинение.

Твърди,че по време на съдебното следствие по НОХд № 236/ 2008г.,със заповед № 184/22.12.2008г.на ген.директор на НВМС при МЗХ е бил уволнен на основание чл.100,ал.2 от ЗДСл,при кое-то е бил отстранен от работа до приключване на наказателното производство,през което време не е получавал възнаграждение.

Твърди,че както по време на досъдебното производство,така при провеждане на съдебното такова е имал последователна и неизменна позиция,че не е извършил престъплението по пов-дигнатото обвинение и е невинен.

Твърди,че в резултат  на действията на органите на пред-варителното производство и на прокуратурата е претърпял и про-дължава да търпи болки и страдания,като факта на повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение се е отразил изключително негативно върху неговото физическо,интелектуално,духовно и здравословно състояние и социален статус.Посочва,че като вете-ринарен лекар и * е имал широки контролни фун-кции,което е създавало необходимост от широки контакти с различни институции, частни лица,фирми и др.,сред които се е ползвал с уважение и авторитет чрез своя професионализъм и отговорност.За кратко време авторитетът му бил "сринат",след като се е разбрало за воденото срещу наказателно производ-ство.Изпаднал е в стресово състояние, изнервил се е,не можел да се храни и спи нормално,отслабнал, имал е често главоболие, обземали са го тревожни мисли за бъдещето му,чувствал се е унижен,като някои негови близки са се отчуждили от него и започнали да го възприемат като престъпник.Допълнителни не-гативи за него и семейството му донесла уволнителната заповед,с която е бил отстранен от работа,като в резултат на това се е влошило финансовото състояние на семейството му.Развил е хи-пертонична болест на сърцето  и от края на 2009г. е с такава диагноза,с придружаващо заболяване стенокардия. Назначени му били лекарства,които употребява и досега.Счита,че всички нега-тивни състояния са пряка и непосредствена последица от дей-ствията на органите по разследването и прокуратурата,при което е претърпял неимуществени и имуществени вреди,за които са налице основанията да бъдат обезщетени по силата на разпо-редбата на чл.2,ал.1,т.3 ,предл.1във вр. с чл.4 от ЗОДОВ.

Определя  за справедливо за причинените му морални вреди и страдания да бъде обезщетен от причинилата ги ответна проку-ратура със сумата 80 000 лв.,ведно със законната лихва считано от 04.12.2009г. до окончателното им изплащане,както и със су-мата 8025.04 лв.имуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от 01.04.2010г. до окончателното им изплащане, както и сумата 1200 лв. имуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното из заплащане,или общо имуществени вреди от 9 225.04 лв.Исковата молба са поддържа от ищеца и неговия пълномощник,като се раз-виват съображения в нейна подкрепа,чрез анализ на събраните по делото доказателства.

        Изложените в исковата молба обстоятелства и претен-дираните от ищеца права,дават основание на окръжния съд да ква-лифицира предявените осъдителни искове по чл.2,ал.1,т.3 от За-кона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

        В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Проку-ратурата на Република България, подаден чрез прокурор на ВрОП, в който се оспорват предявените искове. Прави се възражение, че исковете не са доказани по основание, тъй като не са пред-ставени доказателства какви точно вреди са претърпени, както и че и евентуалното им наличие е в пряк и непосредствен резултат от обвинението. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се твърди, че е силно завишена. Навеждат се доводи, че по отношение продължителността на наказателното про-изводство, следва да се съобрази, че досъдебната фаза,както и съдебната такава,са приключили в разумен срок,като взетата мярка за неотклонение е била "подписка". Сочи се, че Проку-ратурата на Република България не следва да носи отговорност за оставянето на ищеца без работа, тъй като уволнението не е в пряка причинна връзка с наказателното производство, а е по инициатива на работодателя,при което се оспорва имуществената претенция за 8025.04 лв. Оспорва се и претенцията за имуще-ствени вреди, като се твърди,че претенцията за 1200 лв. не е доказана,в частта, относно причинната връзка между здраво-словното състояние и необходимостта от приема на лекарства във връзка с него,като последица от повдигнатото обвинение,след приключване на наказателното производство.Прави се възражение за недължимост на претенциите за лихви върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди,поради наличие на изтекла погасителна давност на основание чл.111,б."в" от ЗЗД. Писменият отговор,както и допълнителни съображения в негова подкрепа се развиват от страна на представляващият Прокуратурата на РБ прокурор от ОП-Враца.

        Окръжният съд,след като прецени и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,от фактическа страна приема за устано-вено следното:

От НОХ д № 236/2008г. по опис на ВрОС и приложеното към него сл.д.№ 18/2006г. на ОСС-Враца се установява,че с поста-новление за привличане като обвиняем от 20.03.2007г. ищецът е привлечен като такъв за извършено престъпление по чл.282,ал.1 от НК,с взета мярка за неотклонение "подписка"./вж. л.20 т.ІІІ-ти от сл.дело/,като за първи път данни за него по дело се появяват с писмо изх.№ 2886/21.12.2006г.,отправено към дирек-тора на РВМС-Враца,когато е изискана длъжностна характеристика на К..В следствено дело е наличен протокол за разпит на обвиняем от 29.05.2007г. /л.32,т.ІІІ-ти/, както и ново поста-новление за привличане като обвиняем от 12.05.2008г.за извър-шено престъпление по чл.282,ал.2 вр. с ал.1 от НК,с взета мярка за неотклонение "подписка".Наличните следствени действия по разпит на К. и други се съдържат на л.4-11 от т.ІV-ти от делото.

С писмо вх. № 1585/05/ от 09.06.2008г. на ОП-Враца,на основание чл.247,ал.1,т.1 от НК е внесен обвинителен акт срещу М.К. за престъпление по чл.282,ал.2вр. с ал.1 от НК и е образувано НОХ д № 236/2008г. на ВрОС.

С присъда № 16/03.07.2009г. по НОХ д № 236/2008г.е признат за невинен в качеството си длъжностно лице-"*" в РВМС-Враца,да е нарушил служебните си задължения като е предал и да е наредил на д-р Д.Х.К.-участъков ветеринарен лекар в с.К. п.,обл.Враца да постави на 100 бр. ЕПЖ-крави юници нови ушни марки,нови здравно-медицински книжки, нови регистри и декларации,с което неправомерно се заличава стария собственик на животните-фирма "Карди-С" ЕООД гр.София,с упра-вител Д.К.,с което е нарушил чл.8,ал.1,ал.2 и ал.5 от Наредба № 6/16.01.2003г."За идентификация на животните и регистрация на животновъдните ферми",с цел да причини вреда на фирма "Карди-С"ЕООД гр.София,с управител Д.К. и от това да са настъпили значителни вредни последици в размер на сумата 79 125.00 лв.и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.282, ал.2,във вр. с ал.1 от НК  Предявеният срещу него граждански иск за 79 125.00 лв. е отхвърлен.Присъдата е протестирана от страна на ОП-Враца,както и обжалвана  в гражданската й част от страна на гражданския ищец,като съставът на въззивната инстан-ция по ВНОХд № 718/2009г. на САС е потвърдил присъдата в ця-лост,включително и в оправдателната й част,при което е влязла в законна сила на 04.12.2009г.,защото касационната жалба против въззивното решение на САС относима към гражданската част на присъдата не е била уважена, което се установява от решение № 172/12.06.2010г. по КНОХ д № 69/2010г. на ВКС,ІІІ н.о.

По делото са разпитани свидетелите Р. И.К.,д-р П. П.П.,д-р Е. Д.М.,като са из-слушани и приети и трите допуснати от съда специализирани експертизи.

Свидетелката Р.К.,съпруга на ищеца от 1982г. до настоящия момент, установява, че късната пролет на 2006г. на негово име е получила призовка, в която било написано, че го призовават в Следствието във Враца в качеството му на обвиняем. Помислила, че е грешка, тъй като с оглед на работата му като * РВМС той често е бил разпитван в качеството му на свидетел по различни поводи. Установява, че на 20.04.2006г в регионалния вестник "Конкурент" е излязъл материал, според който двама ветеринарни лекари, единият измежду които бил ищецът К. били уличени в извършване на престъпление. Свидетелката твърди, че тези обстоятелства били тежък шок за цялото семейство, тъй като и двамата съпрузи са публични лич-ности,познаваеми са в град Враца и имат широк кръг от познати, колеги и приятели. Статията е била написана с достатъчно конк-ретика, като ищецът бил обвиняван, че е извършил злоупотреби в качеството му на *. Атмосферата в семейството след статията значително се променила и те от спокойно и задружно семейство са се превърнали в хора, живеещи затворено, като тежко са изживявали описаните по-горе събития. Следствените действия спрямо ищеца според свидетелката започнали 2007 година,като тя все се е надявала, че по време на това следствие ще се изясни, че съпругът й е невинен. Утежнената семейна обстановка е продължила до 2010 година. Свидетелката сочи,че на 20.09.2008г ищецът е получил заповед за отстраняване от работа.Повече от година семейството е живяло само с доходите на свидетелката, която работи в * и заплатата й не е от големите. И двамата съпрузи са имали кредити, при което без доходите на ищеца са срещнали значителни финансови затруднения. Посочва, че през 2007г се е родил внукът им, но поради воденето срещу нейния съпруг следствие и наказателно производство тя не могла да преживее нормално радостта от това събитие. Получила е междувременно разстройство на здравето от преживяното напре-жение и стрес. Съпругът й от усмихнат, спокоен и ларж човек е започнал да не спи по цели нощи, станал е раздразнителен, получил е високо кръвно налягане, за което е потърсил помощта на личния лекар д-р М.. Негативните преживявания на съпругът й са се задълбочавали, имал е главоболие, напрежение, чувствал се е непълноценен, тъй като до този момент той е изкарвал необходимите парични средства за прехраната на семейството. Освен високото кръвно той е получил и стенокардия, в края на 2009 година е имало случай, при който кръвното му налягане е било толкова високо, че от носа му е течала кръв и е била потърсена медицинска помощ в Спешния център на болницата в гр.Враца. Установява, че за цялото време на водения процес ищецът е отслабнал с около 15 кг, защото след отстраняването му от работа почти не е ял, нито пък спал. А всяко съдебно заседание за него е било абсолютен стрес. Изпаднал е и в депресия. Междувременно много приятели на семейството са се от-дръпнали от тях за периода, в който спрямо ищецът се е развило наказателното производство. Оправдателната присъда, според сви-детелката, е била изстрадана и не е довела веднага до възста-новяване на ищеца с качествата му от преди повдигане на обви-нението. Той не се е превърнал, въпреки облекчението, в чове-кът, който е бил преди започване на наказателното производство.

Свидетелят д-р П.П. познава ищецът от 2003г., в приятелски отношения с него е и са работели заедно в един кабинет в РЗВС. Установява, че не може да каже точно факти във връзка с наказателното преследване на ищеца, но след като той е бил отстранен от работа е забелязал, че ищецът се е затворил в себе си, не коментира и не разговаря, включително и с него за това, в какво е обвинен и наказателно преследван. Установява, че преди започване на наказателното производство ищецът е бил спокоен човек, с добро чувство за хумор. След повдигане на обвинението срещу него той установява случай, в който ищецът е имал проява на високо кръвно налягане, това е било през м.декември 2008г. Цялата 2009 г. ищецът е бил затворен в себе си, а колегите резервирани към него . Установява, че ищецът е възстановен на работа през м.март 2010г.

Свидетелят д-р Е.М. - личен лекар на ищеца, установява, че с него се познават от дълги години, свързва ги училищно приятелство и добри приятелски отношения, били се движели в една среда, спортували са заедно, като са играли волейбол. Установява, че ищецът е водил един добър здравословен начин на живот, като не е имал някакви сериозни оплаквания по отношение на здравето си. През периода 2006-2007г. при посещение в кабинета му е споделял, че кръвното му налягане варира в различни граници, при което свидетелят е предписал съответно лечение за неговото регулиране. След 2009 г. ищецът е споделил с този свидетел, че има проблем в службата и това се е отразило на неговото състояние. Казва, че кръвното налягане на ищеца продължава да е високо и към момента, като той е със стенокардия и тромбофлебит. Посочва, че в момента продължава да се нуждае от непрекъсната употреба на лекарства, за да нор-мализира заболяванията си.

От допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е диагностициран с исхемична болест на сърцето. Стенокардия 2Ф.Клас. и АХ 2 степен, като заболяванията са с давност от 2009 г. Този лекар, по специалност кардиолог, посочва че стресът се явява второстепенен, коригируем рисков фактор за възникване на ИБС и стенокардия. От дадените в съдебно заседание обяснения се установява, че некоригируеми рискови фактори са тези, които не могат да бъдат коригирани, а именно възраст, пол  раса, наследственост. Коригируеми са фак-торите върху които може да се окаже въздействие, като те от своя страна се делят на главни и второстепенни. Вещото лице посочва кои са главните коригируеми фактори и обяснява защо приема стресът като второстепенен коригируем рисков фактор. Заключава, че във всички случаи има връзка между преживява-нията, които е понесъл ищецът във връзка с воденето срещу него наказателно производство и получената исхемична болест на сърцето. Посочва, че заболяването е хронично, като то може да бъде стабилизирано, но може да търпи и тласъци към влошаване, т.н. обостряне.

Вещото лице-психолог е представило писмено заключение, в което изрично посочва, че стресът може да изиграе роля на отключващ механизъм по отношение на заболяванията, развити от ищецът. Посочва, че той не е търсил психиатрична помощ, което дава основание да се приеме, че организмът му е успял да се справи с вътрешни механизми и ресурси във връзка с негативните изживявания, които е имал. Посочва, че под думите "продъл-жителен стрес" е имала предвид, че няколко години е продължило наказателното производство, при което ищецът е бил в стресово състояние. Посочва, че към момента ищецът се е адаптирал и изпълнява служебните си задължения, но естествено за него има негативни последици и те са от емоционален характер, което е нормална психологична реакция в резултат на преживяното, при което той е по-затворен и по-подозрителен. Тази експертиза сочи, че към момента за ищецът са налице данни за психо-соматични заболявания в резултат на остатъчни въздействия и преживявания вследствие на преживения стрес и психотравма. Няма клинични данни за заболявания от психиатричния кръг.

Според съдебно-фармацевтично оценителната експертиза за периода от м.ноември 2009 г. до 12.06.2014 г. ищецът е упот-ребявал три вида лекарства. Те са за повишено кръвно налягане и стенокардия, като за един период е употребявал и инхалатор, който облекчавал симптомите при пациенти с ХОББ, която болест му е констатирана през проверявания период от време. Вещото лице посочва, че лекарствата не са купувани от аптеки, където тези лекарства са скъпи, а са вземани от аптеки, в които те са с по-нормална цена. Посочва че всички употребявани лекарства са само и единствено свързани с установените заболявания на ищеца. Съгласно представените писмени доказателства посочва, че от употребяваните от ищеца лекарства 1098,53лв. са поети от РЗОК, а 1180,58лв. са дадени от самия ищец К.. Обект на проверка на тази експертиза са били писмените доказателства, представени от ищеца, съдържащи се от л.60 до л.74 от делото.

От представената заповед № 184/22.12.2008г. на Ген. ди-ректор на НВМС при МЗХ се установява, че на основание чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител,във връзка с писмо № 2-236/8/12.12.2008 г. на Окръжен съд Враца по НОХД № 236/08г. ищецът К. е отстранен от работа като * към РВМС-Враца, като основанието за неговото освобождаване е посочено че е образуваното спрямо него НОХД № 236/08г. по описа на ВрОС.Разпоредено е отстраняването да продължи до приключване на наказателното производство. Със заповед № РП-344/ 23.03.2010г. на НВМС при МЗХ ищецът К. е бил  възста-новен на работа. Представена е служебна бележка от РВМС, от която се установява, какъв би бил дохода на ищецът за периода на неговото отстраняване. Представени са медицински документи, отразяващи здравословното състояние на ищеца, относими към получените от него заболявания. Първият медицински документ за поставена диагноза ИБС е от 23.11.2009г. (вж. л. 55 от делото).

При така установената фактическа обстановка, Окръжният съд прави следните правни изводи:

        Между страните не се спори относно изложените в исковата молба твърдения за образувано наказателно производство, прив-личане на ищеца като обвиняем, внасянето на обвинителен акт в съда, постановяване на оправдателна присъда и потвърждаването й от въззивната инстанция.

        Спори се относно настъпването на описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, относно техния размер, както и наличието на причинна връзка между евентуалните вреди и действията на органите на ответника.

        Според чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,причинени на граждани, от незаконно обвинение в извър-шване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказа-телно производство, то е било привлечено в качеството му на об-виняем,като му е повдигнато обвинение за извършване на престъп-ление по НК, предаден е на съд, а впоследствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно ,независимо, дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и право-мощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незако-носъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги незаконно, когато подсъдимият е оправдан.

Отговорността на държавата е обективна и безвиновна./вж. чл.4 ЗОДОВ/ Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – за-конен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, впоследствие - съдебната фаза на производството и най-накрая - оправдаване на подсъдимия с вля-зъл в сила съдебен акт.

 От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение след-ва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и дей-ствия са причинени вредите.

        Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието раз-пореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала  всички материали по де-лото, давала е указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт срещу ищеца, като обви-нението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса.

        Колкото до факта на причинените на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отго-ворността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно, че висящото и без-резултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл,свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права като напр. чест и достойнство на личността, право на лична свобода.

Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

При определяне размера на обезщетението обаче следва да се отчете обстоятелството, че свидетелските показания  установя-ват значителни неимуществени вреди,които ищецът е понесъл в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение в извършено престъпление.Установява се,че е загубил съня си,от общителен, ведър и с чувство за хумор човек е станал затворен, раздраз-нителен,мълчалив,загубил апетит,отслабнал,изживял силен стрес и се сринал като личност.Загубил е част от приятелския си кръг,а в общественото пространство след публикацията във в-к "Кон-курент",тъй като бил публична личност се е коментирало,че е из-вършил престъпление.Чувствал се е унизен и със сринат авторитет Изпадал е в депресивни състояния,а здравето му след ноември 2009г. се влошило като е получил хипертонична болест на сърцето и стенокардия,с които е диагностициран,и които заболявания са с хроничен характер и не би могъл да настъпи процес на възста-новяване на здравето.

        Като отчита горното,съдът, кредитира показанията на раз-питаните свидетели като добросъвестни и логични.И макар, че тези свидетели са  съпруга , близък приятел и личния лекар и приятел на ищеца, за които може да се допусне, че са заинте-ресовани от изхода на делото,но съдът ги цени при условията на чл. 172 ГПК ,т.е. с оглед на всички данни по делото. Доколкото обаче изложеното от тях не противоречи на събраните писмени доказателства и на житейската логика, то следва да се приемат за достоверни, още повече, че отразяват преките им, и трайни впечатления като хора, най – близки до ищеца и непосредствени свидетели на състоянието му, което обичайно за подобна ситуация се разкрива преди всичко в семейна среда и обкръжение на близки приятели.В насока за подкрепа на установеното от свидетелските показания относимо към състоянието на ищеца и неговото психично и физическо здраве са и констатациите по изслушаните,приети и неоспорени съдебно-медицинска и съдебно-психологична експер-тизи.

Прокуратурата поддържа пред съда, че ако искът за неиму-ществени вреди бъде намерен за основателен, то с оглед фактите по делото следва да се приеме, че исканото обезщетение от 80 000 лв. е твърде високо по размер, като намира, че ако на ищеца му се присъди обезщетение на неимуществени вреди,следва да се отчете разумния срок,в който наказателното производство било приключило,следвало да се отчете ,че по отношение на него е взета най-леката мярка за неотклонение-"подписка",следвало да се отчете,че за заболяванията на сърцето,стресът бил второ-степенен фактор.По отношение на имуществените вреди се под-държа,че те не били пряка и непосредствена последица от раз-вилото се наказателно производство.Следователно, спорен между страните е размера на обезщетението за неимуществени вреди, каквото без съмнение, трябва да се присъди на ищеца с оглед установените от съда факти и обстоятелства по случая, както и дали му се следва обезщетение,произтичащо от имуществени вреди, както и от кой момент се дължат претендираните върху обезще-тенията законни лихви.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се опре-деля от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.

В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства в казуса: периодът на воденото срещу ищеца, в съответното му процесуално качество, наказателното производство, което е за-почнало по отношение на ищеца с първото постановление за прив-личането му като обвиняем за първи път на дата 20.03.2007г. за престъпление по чл.282 ал.1 НК и е завършило спрямо него с постановяване на решение № 172/12.06.2010г. по КНОХД № 69/2010г по описа на ВКС- или производството е продължило около три го-дини и 3 месеца,като в случая,извън започналата досъдебна фаза против ищеца,съдът цени и факта на огласяване на данните за извършено престъпление  от ищеца с публикацията във в-к"Конку-рент" от 20.04.2006г.; следва да се отчетат множеството проце-суално-следствени действия, извършени както в досъдебното про-изводство, така и в образуваното наказателно производство в неговата съдебна фаза, което, макар и завършило с оправдателна присъда от 03.07.2009 г., на практика е продължило до приключ-ване на производството пред касационната инстанция.

Неимуществените вреди, които се релевират в исковата молба могат да се групират основно в три насоки:

а) такива, претърпени от психо-емоционалното състояние на К. и притесненията и неудобството спрямо близките и приятелския кръг хора. Същите бяха обсъдени по-горе, като по принцип съдът приема, че това са състояния на притеснения и тревожност, траещи през цялото време на наказателния процес;

б) такива, които е претърпял в резултат на влошаване на здравословното му състояние, развитие на болестта ИБС и стенокардия, за които се установи, че са в причинно-следствена връзка с изживения стрес в резултат на повдигнатото му и поддържано обвинение за престъпление по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 НК;

в) вреди, претърпени от разстройството в работата му, а именно предприетото уволнение и негативните последици от пси-хичен характер,свързани с осигуряване на издръжката на семей-ството/вж. показанията на св.Р.К./, което също е в пря-ка причинно-следствена връзка с воденето срещу ищеца К. наказателно производство.

Следва да се отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение - подписка, но в случая от значение е влошаването на здравословното му състояние, като интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор - конк-ретният психо-емоционален негов статус. В случая събраните гласни доказателства навеждат на извод на особено силни отри-цателни изживявания във връзка с повдигнатото незаконно обви-нение. Налице е сериозно увреждане на здравето на ищеца, което е с необратим характер.

Друго обстоятелство, което съдът отчита при преценката на претендираните неимуществени вреди е, че му е повдигнато обви-нение за престъпление по чл.282 ал.2, вр. ал.1 НК, а именно: за нарушение на служебните му задължения с цел да набави за себе си или за другиго облага, или да причини другиму вреда и от това са настъпили значителни вредни последици, като ако деянието е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 8 години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37 ал.1 т.6 НК. Безспорно видът на повдигнатото обвинение и предвиждащото се наказание лишаване от свобода, както и лиша-ване от правото да заема определена държавна или обществена длъжност, които ако му бяха наложени, безспорно биха оказали тежък психологически стрес върху него.

В съответствие с приетото по-горе и дадените задължителни указания на съдилищата в ППВС № 4/1968г. и ППВС № 4/1961г. на Върховният съд - неизгубили значението си по отношение при-лагане на критериите, по които следва да се определят обез-щетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане, определени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД с понятието "спра-ведливост", съдът в решаващият си състав, намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неиму-ществени вреди е сумата от 30 000лв., която следва да се присъди ведно с обезщетение в размер на законната лихва, считано от 15.10.2011г. до окончателното й изплащане. Съгласно възприетото в съдебната практика на ВКС,отговорността на държавата от вреди от незаконни действия от правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление. От тогава и тези органи изпадат в забава и дължат лихви върху размера на присъденото обезщетение. Искът за лихви произтича от главният иск,който е предявен в срока по чл.110 от ЗЗД.Следва обаче да се отчете,че произтича-щото от главното вземане допълнително вземане за дължимата законна лихва,съобразно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД се погасява с тригодишна давност.Това е прието в задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС обективирана в множество решения на Търговска колегия-Решение № 72/30.04.2009г. по т.д. №475/2008г.,ІІт.о.;Реш.№ 97/06.07.2009г. по т.д.№ 745/2008г.; Определение № 56/03.02.2012г. на ВКС по т.д.№ 629/2011г. ІІ т.о.и др. Като според цитираните решения,имащи задължителен характер за съдилищата, е приета приложимост на разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД,с оглед периодичността на задължението за лихви,с извод,че искът е погасен по давност за минал период от време, надхвърлящ с три години завеждането на исковата молба. Като се съобрази горното и се отчете,че искът е предявен на 15.10.2014г. /вж. входящия номер на исковата молба на л.2-ри от делото/, се налага извода,че вземането от законна лихва върху главното вземане от 30000 лв. е погасено по давност за периода от 04.12.2009г.до 14.10.2011г.,с оглед направеното възражение от страна на Прокуратурата,и в тази част ще следва да се отхвърли. Искът за неимуществени вреди до пълният му размер на претендираната като обезщетение сума от 80000лв.,съдът счита,че е прекомерен и несъобразен със събраните по делото доказател-ства, при което ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на имуществените вреди се установи, че дей-ствително ищецът е претърпял такива и те са последица от под-държаното спрямо него обвинение и предприетото наказателно преследване.Безспорно се установява от представените писмени доказателства,а именно заповед № 184/22.12.2008 г.,  че отстра-няването му от работа е извършено именно поради привличането му като обвиняем в резултат на внесения обвинителен акт на ОП-Враца и образуваното НОХД № 236/2008г. по описа на ВрОС във връзка с чл.100,ал.2 от ЗДСл. Налице е пряка причинна връзка между отстраняването от работа и започналото и водено наказа-телно производство. Имуществените вреди от това действие, като се отчете представената служебна бележка на РВМС-Враца възлизат в размер на 8025,04лв. Ищецът, в случая доказа и другите претърпени от него вреди, а именно влошаване на здравословното му състояние, развитие на исхемична болест на сърцето и сте-нокардия,като съдът като има предвид показанията на разпитаните свидетели, съдебно медицинската експертиза и психологичната такава, които констатации приема като обективни, пълни и компе-тентни,счита че разстройството на здравето е в  пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл.282 ал.2, вр. ал.1 НК,както вече се посочи по-горе.И в тази връзка, приема за доказано и  установено  от представените пис-мени доказателства от л.60 до л.74, както и от фармацевтично-оценителната експертиза, че ищецът,за да поддържа нормално стабилизирано здравословно състояние, във връзка с получените заболявания,е следвало непрекъснато да употребява предписаните му за лечение лекарства. Установено е, че получените заболя-вания имат хроничен и необратим характер, като и към момента ищецът страда от заболяванията, с които е диагностициран (вж казаното от вещото лице д-р С.Г. в с.з. от 05.02.2015г.). Имайки предвид това, съдът приема, че доказаните имуществени вреди произтичащи от закупуването и употребяването на необходимите лекарствени средства са в размер на 1180,58лв. Или общият размер на доказаните имуществени вреди, пряка и не-посредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение, е в размер на сумата 9205,62лв. До пълният претендиран размер от 9225,04лв. ,този иск, ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху съответните суми ще следва да се присъди законната лихва, като тя за сумата 8025,04лв. ще следва да се присъди считано от 15.10.2011г., с оглед възра-жението за погасителна давност и посоченото по-горе,с оглед приложението на разпоредбата на чл.111,б."в" от ЗЗД във връзка с това вземане, а за останалата сума от 1180,58лв. законната лихва следва да се присъди считано от 15.10.2014г.,т.е. така, както е поискана, като лихвите се дължат до окончателното из-плащане на съответните суми по съответните главници.

Ищецът не иска присъждане на разноски,включително и за процесуалното му представителство осъществено от адв.Д.Г., АК-Враца,което е било безплатно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                    Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес гр. София, ул."Витоша" № 2, да заплати на М.Г.К., с ЕГН **********,*** сумата 30 000 (тридесет хиляди) лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2011г. до окончателното й плащане, пред-ставляваща обезщетение за неимуществени вреди,  претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2, вр. ал.1 НК, по което е признат за невинен и оправдан с присъда № 16/ 03.07.2009г. по НОХД № 236/08г. по описа на ВрОС,като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху главницата от 30 000 лв. за периода от 04.12.2009г. до 14.10.2011г.,като погасен по давност.

 ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес гр. София, ул."Витоша" № 2, да заплати на М.Г.К., с ЕГН **********,*** сумата 8025,04лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1180,58лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2014г до окончателното й изплащане, или общо сумата 9205,62лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2, вр. ал.1 НК, по което е признат за невинен и оправдан с присъда № 16/03.07.2009г. по НОХД № 236/08г. по описа на ВрОС,като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху главницата от 8025.04 лв.за периода от 01.04.2010г. до 14.10.2011г.,като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част над 30 000лв. до пълния предявен размер от 80 000лв., както и иска за имуществени вреди в размер над  9205,62лв. до претен-дирания размер от 9225,04лв.,като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

 

 

 

 

                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: