Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  12.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,в публичното заседание на 28.01.2015 год., в състав:

 

Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: ПЕНКА ПЕТРОВА

                        ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                                             

в присъствието на секретар М.К. като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 757 по описа за 2014 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е  по въззивна жалба на адв.Е.О., в качеството й на пълномощник на ТПК "Радецки", гр.Козлодуй, против Решение № 228/25.09.2014 год. по гр.д.№ 814/2014 год. на Козлодуйския районен съд, с което по отношение на кооперацията е признато за установено, че дължи на Т.И.Б. *** сумите, присъдени със Заповед № 308/07.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 569/2013 год. на КРС и кооперацията е осъдена да заплати на Т.И.Б. деловодни разноски за исковото производство в размер на общо 660,00 лева.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че изводите на районния съд относно началото на давностния срок са противоречиви, тъй като от една страна се приема, че същият започва да тече от 27.04.2010 год., т.е. три години след прекратяване на членственото правоотношение на ищцата, а от друга страна се сочи, че давностният срок започва да тече от 31.03.2008 год. - датата на приемане на годишния финансов отчет за 2007 год. Според въззивника правилно и съобразено с практиката на ВКС е второто становище. Навеждат се доводи, че като е приел, че давността е прекъсната на 10.05.2010 год. поради направено признание на дълга от страна на председателя на кооперацията, районният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, т.2 ЗК. Въззивникът твърди, че от събраните по делото доказателства не е доказано по безспорен начин прекъсване на погасителната давност и подкрепя това свое твърдение с анализ на свидетелските показания и писмените доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Т.И.Б., чрез пълномощника й адв.М.С., в който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че дяловият капитал на въззиваемата е станал изискуем с изтичането на три години от датата на освобождаването й от ОС на кооперацията - 27.04.2010 год., поради което към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не е бил изтекъл давностния срок. Твърди се, че давността е прекъсвана с извършените многократни признания на задължението от страна на ответника, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели. В отговора се изтъква, че са налице кумулативните предпоставки на чл.14, ал.1 ЗК за присъждане дяловите вноски и припадащите се лихви на въззиваемата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената по реда на чл.269 ГПК служебна проверка, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд гр.Козлодуй е сезиран със заявление на Т.И.Б. ***, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ТПК "Радецки", гр.Козлодуй за следните вземания: 2 469,54 лева - неизплатен дялов капитал; 1 804,14 лева - обезщетение за забава за периода 27.04.2007 год. до 29.04.2013 год.; направените в заповедното производство разноски за държавна такса - 86,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение - 600,00 лева.

В заявлението се сочи, че вземането произтича от неизпълнение задължението на ТПК "Радецки", гр.Козлодуй за изплащане дяловия капитал на заявителя Т.Б. след освобождаването й от членство в кооперацията, утвърдено с протокол № 21 от проведено на 27.04.2007 год. общо събрание на член-кооператорите. В подкрепа на твърденията е приложена служебна бележка, издадена на 13.03.2013 год. от председателя на ТПК "Радецки", гр.Козлодуй.

По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 569/2013 год. по описа на КРС и е издадена Заповед № 308/07.06.2013 год., с която съдът е уважил изцяло заявлението. Заповедта е връчена на длъжника на 24.06.2013 год. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение от същия, в което поддържа, че не се дължи изпълнение на вземането поради изтекъл давностен срок.

Със съобщение, връчено й на 15.07.2013 год., Т.Б. е уведомена за постъпилото възражение и в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК същата е предявила установителния иск, предмет на настоящия спор.

С предявения на основание чл.422 ГПК иск Т.И.Б. моли да бъде признато за установено, че ТПК "Радецки", гр.Козлодуй дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че ищцата е дългогодишен работник и член-кооператор в ТПК "Радецки", гр.Козлодуй и по време на трудовия си стаж е натрупала дялов капитал в размер на 2 469,54 лева. На 26.04.2006 год. Б. е подала молба за освобождаване от членство и изплащане на дяловия капитал и тази молба е одобрена от УС на кооперацията. Решението на УС е утвърдено и от общото събрание на кооперацията с протокол № 21/27.04.2007 год. и е одобрено изплащането на дяловия й капитал в посочения размер. Ищцата навежда доводи, че по аргумент от разпоредбата на чл.61, ал.6 от Устава на кооперацията вземането й за дялов капитал е станало изискуемо след изтичане на 3 години след напускането й, т.е. от 27.04.2010 год. и към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не е изтекла предвидената в ЗК 5-годишна давност. Твърди, че в периода 07.05.2010 год.- 06.06.2013 год. лично и заедно с други бивши член-кооператори е посещавала председателя на кооперацията и при тези срещи последният винаги е признавал, че й дължи сума за неизплатен дялов капитал, но е обяснявал, че няма пари. Ищцата изтъква, че тези изявления на председателя на кооперацията представляват признание на вземането по смисъла на чл.116, ал.1, бук."а" ЗЗД, което води до прекъсване на давността.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се поддържа, че 5-годишният давностен срок за погасяване вземането на ищцата е започнал да тече от датата на прекратяване на членството й - 27.04.20007 год. и към датата на подаване на заявлението е изтекъл. В хода на производството алтернативно се навеждат доводи, че ако се приеме, че вземането на ищцата е станало изискуемо от датата на приемане на годишния финансов отчет на кооперацията, то давността е започнала да тече на 31.08.2008 год. и отново е изтекла към датата на подаване на заявлението. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за прекъсване на давността, поради признание на вземането, като сочи, че всички посочени свидетели на срещите й с председателя са заинтересовани лица, които също са образували дела за изплащане на дялов капитал. В хода на производството ответникът навежда допълнителни доводи, че председателят на кооперацията не е разполагал с правомощие да признава дълг на кооперацията

При така изразените от страните становища, настоящият съдебен състав приема за безспорно, че ищцата Т.Б. е била член-кооператор в ТПК "Радецки, гр.Козлодуй; че на 26.04.2006 год. е подала  молба за освобождаване като член-кооператор и за изплащане на дяловия й капитал, която е била одобрена от УС на кооперацията на заседание от същата дата; че решението на УС е потвърдено от Общото събрание на кооперацията, проведено на 27.04.2007 год. Не се спори и относно обстоятелствата, че при освобождаването на Т.Б. полагащия й се дялов капитал възлиза на 2 469,54 лева, както и че същият не е изплатен от кооперацията. Посочените обстоятелства се потвърждават и от приложените в заповедното и в първоинстанционното производство писмени доказателства - молба на Т.Б. от 26.04.2006 год., протокол № 4/26.04.2006 год. от заседание на УС на ТПК "Радецки", протокол № 21/27.04.2007 год. от ОС на ТПК "Радецки", служебна бележка от 13.03.2013 год., издадена от председателя на кооперацията.

По искане на ищцата, пред първоинстанционния съд е приложен Устав на ТПК "Радецки", гр.Козлодуй, в чийто член чл.61, ал.6  е предвидено, че дяловите вноски се изплащат на напусналите член-кооператори в продължение на три години, както и че давностният срок за търсене на дяловата вноска е пет години, считано от датата на прекратяване на членството на кооператора в кооперацията.

Приложени са ГФО на кооперацията за 2007 год., 2008 год. и 2009 год., но не и решения на ОС за приемането им. След извършена на основание чл.23, ал.4 ЗТР служебна справка по партидата на ТПК "Радецки" в търговския регистър, настоящият съдебен състав констатира, че ГФО за 2007 год. и 2008 год. са обявени на една дата - 24.07.2009 год.

Пред първоинстанционния  съд са събрани и множество гласни доказателства, които настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да обсъжда поради съображения, които ще бъдат изложени в последващите мотиви на съдебния акт.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл.422 ГПК вр. чл.14, ал.1 и чл.9, ал.1, т.7 от Закона за кооперациите.

В конкретния случай между страните не съществува спор относно обстоятелството, че в полза на ищцата Б., в качеството й на бивш кооператор в ответната кооперация, след прекратяване на членството й е възникнало вземане за дяловата й вноска в размер на 2 469,54 лева.            

Предвид изразените от страните становища, настоящият съдебен състав намира, че единственият спорен по делото въпрос се свежда до това дали вземането на ищцата е погасено по давност. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо, за  да бъде даден отговор на единствения спорен между страните въпрос, следва да бъде извършена преценка от кой момент е станало изискуемо вземането на ищцата за изплащане на дялов капитал.

Безспорно се установи, че членственото правоотношение на Т.Б. е прекратено в хипотезата на чл.12, ал.1, т.1 ЗК - поради напускане на кооперацията. Според чл.12, ал.3 ЗК, напускането на кооперацията се извършва с едномесечно писмено предизвестие, отправено до управителния съвет, освен ако в устава е предвидено друго. В случая не е налице изключение, тъй като в Устава на ТПК "Радецки" също е предвидено, че членството в кооперацията се прекратява при напускане с писмено едномесечно предизвестие до УС - чл.11, ал.1, т.1 от Устава. Ищцата е заявила своето желание за напускане на кооперацията и изплащане на дяловите вноски с писмена молба от 26.04.2006 год., адресирана до УС и имаща характер на предизвестие, при което следва да се приеме, че членството правоотношение е прекратено с изтичане на посочения в закона срок на предизвестието, т.е. считано от 26.05.2006 год. Законът не обвързва прекратяването на членството с взети от УС или ОС на кооперацията решения, поради което не могат да бъдат споделени изложените от страните и от първоинстанционния съд съображения, че прекратяването на членството е настъпило на 27.04.2007 год., когато ОС на кооперацията е одобрило решението на УС за освобождаване на ищцата.

Законът предвижда, че с прекратяване на членството в кооперацията за бившия кооператор възниква право да получи дяловата си вноска - чл.9, ал.1, т.7 вр. чл.14, ал.1, изр.1 ЗК. Разпоредбата на чл.14, ал.1, изр.2 ЗС обаче обвързва изпълняемостта на задължението на кооперацията за изплащане вземането на бившия кооператор със следните предпоставки:  приемане на годишния финансов отчет и погасяване от бившия кооператор на всички задължения към кооперацията.

От страна на ответника няма твърдения, че ищцата има непогасени задължения към кооперацията и дори е приложена служебна бележка, издадена на 16.09.2014 год., в която е отразено, че Т.Б. не дължи нищо на кооперацията.

Що се касае до другата предпоставка - приемане на годишен финансов отчет, настоящия съдебен състав намира следното: Предвид обстоятелството, че страните не спорят относно възникването на правото на ищцата да получи дяловата си вноска, а само относно това дали вземането й е погасено по давност, въззивният съд намира, че в тежест на направилата възражението страна е било да докаже момента на настъпване на изискуемостта като  начало на погасителната давност. 

В конкретния случай, по делото не са представени никакви доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че ОС на кооперацията-въззивник е приело решение за одобряване ГФО за 2006 год., през която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на въззиваемата. Нещо повече, липсват дори и данни дали за тази година има съставен годишен счетоводен отчет на кооперацията. При наличието на изрично изискване в чл.15, ал.4, т.5 ЗК за наличие на решение на ОС за одобряване на ГФО , което е приповторено  и в разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗК, но вече като условие за изплащане задължението на кооперацията,  не може да бъде споделена поддържаната от ответника теза, че за начало на давностния срок може да се приеме крайната датата по чл.37, ал.1 от Закона за счетоводството за изготвяне на финансовите отчети за съответната година. От друга страна обаче евентуалната липса на отчет за 2006 год. или на решение на ОС за одобряването на такъв не води до лишаването на ищцата от правото да получи дяловия си капитал. Приемането на обратното би довело до нарушение на основния принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Ето защо настоящият съдебен състав  приема, че изпълняемостта на вземането на ищцата следва да бъде преценена с оглед наличните доказателства по делото и извършената служебна констатация в търговския регистър. Както бе посочено, пред първоинстанционния съд са приложени ГФО на кооперацията за 2007 год., 2008 год. и 2009 год., но не и решения на ОС на кооперацията за приемането им, а след извършена на основание чл.23, ал.4 ЗТР служебна справка по партидата на ТПК "Радецки" в търговския регистър, настоящият съдебен състав констатира, че ГФО за 2007 год. и 2008 год. са обявени на една дата - 24.07.2009 год. Анализът на тези ограничени данни води до следното заключение: Обявяването на ГФО в търговския регистър е предпоставено от предхождащо го по време приемане на отчета от Общото събрание, поради което  може да се направи косвен извод, че ГФО за 2007 и 2008 год. са приети от ОС на ТПК "Радецки", гр.Козлодуй. При липсата на данни съставен и одобрен ли е от ОС отчет за 2006 год. и на данни кога ОС е приело ГФО за 2007 год. и 2008 год., единствената конкретна дата, от която може да се приеме настъпване на изпълняемост на вземането на ищцата е датата  24.07.2009 год. на обявяване в търговския регистър на ГФО за 2007 год., който е най-близък по време до освобождаването на Т.Б. като кооператор.

Възникването на изпълняемо задължение на ответната кооперация обаче не води автоматично до изискуемост на вземането, тъй като разпоредбата на чл.29, ал.5 ЗК предвижда, че дяловите вноски на напусналите кооператори се изплащат в продължение на три години. Посоченият в тази разпоредба срок безусловно следва да се приеме като такъв в полза на длъжника, който може да изпълни задължението си преди срока, но кредиторът не може да иска изпълнение преди срока, т.е. задължението е изпълняемо, но не е изискуемо. В този смисъл изискуемостта настъпва след изтичането на три години от приемането на ГФО за календарната година, през която е прекратено членственото правоотношение на кооператора.

При направения от настоящия съдебен състав извод относно доказаната дата на възникване на изпълняемо вземане и предвид разпоредбата на чл.29, ал.5 ЗК, следва да се приеме, че началната дата на изискуемостта, съответно началната дата на давностния срок е 24.07.2012 год. Според разпоредбата на чл.14, ал.2 ЗК, давностният срок за получаване на дяловата вноска е 5 години и към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.06.2013 год. не е бил изтекъл. При този извод ирелевантни остават наведените от страните доводи по въпроса налице ли е прекъсване на давностния срок вследствие направено от председателя на кооперация признание на вземането. Що се касае до разпоредбата на чл.61, ал.6 от Устава на ответната кооперация, според която давностният срок започва да тече от датата на прекратяване на членството в кооперацията, следва да се отбележи, че при противоречие между разпоредбите на устава и закона приложими са законовите разпоредби.                 

    Изложеното налага извод за основателност на претенцията на ищцата за сумата 2469,54 лева, представляваща размер на дължимите й като бивш кооператор дялови вноски. Частично основателна се явява претенцията й за лихва за забава, а именно: за периода от 24.07.2012 г. / възприетата от съда като доказана дата на възникване на изискуемостта / до  06.06.2013 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ и до размер от 220,23 лева, изчислен с онлайн калкулатор. Претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 27.04.2007 г. до 24.07.2012 г.  и за сумата над 220,23 лева до заявения размер от 1 804,14 лева е неоснователна.

При тези изводи на въззивната инстанция за частична основателност на иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи обезщетение за забавено плащане над размер от 220,23 лева и на основание чл.271,ал.1,из-р.1-во,предл.3-то ГПК този иск над доказания размер следва се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде коригирано и в частта относно разноските, съобразно уважената част от исковите претенции, като признатите такива за заповедното производство и присъдените за първоинстанционното производство бъдат редуцирани както следва: до размер от 54,13 лева - държавна такса и 377,63 лева - адвокатско възнаграждение за заповедното производство и до 37,76 лева - държавна такса и  377,63 лева - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Въззивницата е поискала присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, за които е представила и списък по чл.80 ГПК. Въззиваемият е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 529,15 лева. Настоящият съдебен състав приема, че заплатеното от въззивницата Б. адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размер от 600,00 лева, определен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. При това положение на въззивницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 377,63 лева, изчислено пропорционално на неоснователната част от жалбата.

Въззиваемият е поискал присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Настоящият съдебен състав приема, че следва да му бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 155,66 лева и разноски за внесена държавна такса пред въззивната инстанция в размер на 15,94 лева, изчислени пропорционално съобразно уважената част от жалбата.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                      Р                 Е                 Ш               И:

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 228/25.09.2014 год. по гр.д.№ 814/2014 год. на Козлодуйския районен съд В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че ТПК "Радецки", гр.Козлодуй дължи на Т.И.Б. от с.гр. обезщетение за забавено плащане  в размер над 220,23 лева до 1804,14 лева за периода от 27.04.2007 год. до 24.07.2012 год.; разноски за заповедното производство - държавна такса над 54,13 лева и адвокатско възнаграждение над 377,63 лева, както и В ЧАСТТА, в която ТПК "Радецки", гр.Козлодуй е осъдена да заплати на Т.  И.Б. разноски за първоинстанционното производство над 37,76 лева - държавна такса и 377,63 лева - адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.И.Б. *** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ТПК "Радецки", гр.Козлодуй й дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва над размер от 220,23 лева до пълния претендиран размер от 1 804,14 лева за периода от 27.04.2007 год. до 27.04.2012 год., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 308/07.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 569/2013 год. на КРС, както и разноски за заповедното производство над размер от 54,13 лева - държавна такса и над размер от 377,63 лева - адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228/25.09.2014 год. по гр.д.№ 814/2014 год. на Козлодуйския районен съд В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че ТПК "Радецки", гр.Козлодуй дължи на Т.И.Б. от с.гр. сумата 2 469,54 лева, представляваща дялов капитал; сумата 220,23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 24.07.2012 год. до 06.06.2013 год., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.06.2013 год. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 308/07.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 569/2013 год. на КРС; В ЧАСТТА, в която е призната за установена дължимост на разноски за заповедното производство за държавна такса до размер от 54,13 лева и за адвокатско възнаграждение до размер от 377,63 лева, както и  В ЧАСТТА, в която ТПК "Радецки", гр.Козлодуй е осъдена да заплати на Т.И.Б. разноски за първоинстанционното производство до размер от 37,76 лева - държавна такса и 377,63 лева - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ТПК "Радецки", със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ул."Христо Ботев № 1, ЕИК 000170885, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Б., ЕГН **********,***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция в размер на 377,63 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТПК "Радецки", със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ул."Христо Ботев" № 1, ЕИК 000170885 разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 155,66 лева и разноски за внесена държавна такса пред въззивната инстанция в размер на 15,94 лева, изчислени пропорционално съобразно уважената част от жалбата.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........            2..........