Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  02.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд     гражданско      отделение в

публичното заседание на    28.01.2015г.       в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА

            ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.К.

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова

         в.гр.    дело N`  811    по описа за 2014  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 684/16.10.2014г.,постановено по гр.д.№ 2671/ 2013г. по опис на районен съд-Враца,състав на съда е отхвърлил предявеният от А.Й.Й. *** против Л.И.А.,В.И.А., С.Н.А.,Ц.Д.А. и  И. Д. А.,*** иск за признаване право на собственост върху площ от 3 490 кв.м. от имот № 960.1913,целият от 7 518 кв.м. по плана на новообразуваните имоти в м."Лиляшка могила",в землището на гр.Враца и построената в имота жилищна сграда и подобрения,който имот е възстановен на наследниците на б.ж. Ц. И. М. А..

Недоволен от решението е останал ищецът А. Й. Й. ***,който чрез пълномощника си адв.М.Д.,АК-Враца,го обжалва с въззивна жалба вх. № 16047/ 03.11.2014г.Поддържа,че решението противоречи на материалния и процесуален закон.Навежда, че решението е необосновано,тъй като то не се подкрепя от събраните по делото доказателства,при което направените правни изводи от решаващия съдебен състав на районния съд,че ищецът не е доказал правата си върху спорния по делото имот са неправилни.Излага се,че районният съд е изложил само установената фактическа обстановка по делото,а изводите му за недоказаност на исковата претенция при отсъствие на пред-поставките на закона за нейното уважаване са неправилни.Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск като основа-телен и доказан.Не се правят нови доказателствени искания. Жалбата се поддържа от процесуалният представител на ищеца в лицето на адв.М.Д.,***,като се развиват съображения в нейна подкрепа.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, писмен отговор дава въз-зиваемият Л.И.А.,с който оспорва въззивната жалба и поддържа да се потвърди решението на районния съд като пра-вилно и съответстващо на доказателствата и материалния закон. Писменият отговор се поддържа от този въззиваем,като допъл-нително се представя и писмена защита.

Писмен отговор дава и адв.Ц.К.,особен представител на въззивамия Ц.Д.А..

Останалите въззиваеми не дават писмен отговор,като редовно призовани за откритото заседание на въззивната инстанция не се явяват и не заявяват позиция по жалбата.

Окръжният съд,след като съобрази оплакванията във въззив-ната жалба,след като взе предвид становищата на страните по по-вод същата,изразили такива и след като,сам,от своя страна пре-цени и обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,от фактическа и правна страна приема следно-то:Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 от ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес и е насочена против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.Разгледана по същество и основателна. Решението,нейн предмет е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл.124,ал.1 от ГПК,чрез който ищецът е твърдял и е искал да се признае за установено по отношение на ответ-ниците,че е собственик на площ от 3490 кв.м., представляваща част от имот № 960.1913,целият от 7 518 кв.м. по плана на новообразуваните имоти в м."Лиляшка могила" в землището на гр.Враца,ведно с построената в него жилищна сграда и по-добрения,който имот е възстановена собственост по реда на ЗСППЗ на наследници на Ц. И. М. А..В подкрепа на твърденията си представя копие от прерис-извлечение от полските имоти на наследодателя си Й.Г.М.,от което се установява,че на този наследодател по силата на ПМС от 26.08.1954г.,с протокол от 30.11.1964г. на ТКЗС Враца е обменен имот-лозе от 2 дка,отстъпено в полза на ДЗС Враца,като е получил в замяна парез от 2 дка в м."Лиляшка могила".Представя и копие от препис-извлечение от полските имоти на А.Й.Г.,също негов наследодател,според което са били заме-нени по силата на ПМС от 26.08.1954г. с протокол от 30.11.1964г. 2 дка лозе,отстъпени в полза на ДЗС-Враца и е по-лучил парез от 2 дка в м."Лиляшка могила" в землището на гр. Враца.Представени са данни,че приживе наследодателят Й.Г. Мечобарски е продал с предварителен договор от 08.03.1974г. на внуците си Й.А. Й. и Н.А.Х.,своя ливада от 2 дка в м."Лиляшка могила",за всеки от тях по 1 дка.Договорът е в обикновена писмена форма и не може да се приеме,че има вещно-прехвърлителен ефект.Ищецът се легитимира и като наследник на Й.А. Й.,починал на 30.12.2002г.,като според представените писмени доказател-ства, останалите наследници на този наследодател по реда на чл.212 от ЗЗД,с нотариална заверка на подписите са продали наследствените си права на ищеца А.Й..Ищецът се позовава на непрекъснато и несмущавано владение върху спорния имот от момента на неговата замяна до момента на предявяване на исковата молба.Поддържа,че това владение първоначално е осъще-ствявано от неговите наследодатели,а след това от него.

По делото  е допусната,изслушана и неоспорена от страните специализирана съдебно-техническа експертиза,според констата-циите,на която се установява,че имотите,представляващи земедел-ски земи възстанована собственост, заявени от наследниците на А. Й. Г. и тези на наследниците на Й.Г.М. с преписки съответно вх. № 01442/21.11.19091г. и решение № 281/11.10.1995г. на ПК-Враца и вх. № 01441/ 21.11.1991г. и решение № 281/11.10.1995г. на ПК-Враца,които са били предмет на описаната по-горе замяна,са възстановени в м. "Ветрен" в землището на гр.Враца.Експертизата е установила и че по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ за местност "Лиляшка могила",новообразуван имот № 960.1913,с площ от 7 518 кв.м. е записан на наследниците на Ц. И. М. А. на основание Решение № 281-В от 11.10.1995г. по преписка вх. № 12145/22.05.1992г. на ПК-Враца,образувана по заявление на Л.А. и с което е признато възстановяне на правото на собственост на имотите в съществуващи/възстановими/ стари реални граници в м."Лиляшка могила",но е отказано възста-новяване на собствеността,тъй като попадат в зона на §4 от ЗСПЗЗ.Експертизата установява,че по отношение на ответниците към момента няма възстановяване на правото на собственост,тъй като липсва заповед на кмета на община-Враца по § 4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Отделно от горните констатации е установено от съдържащото се в делото Решение № 124/14.04.1993г. на ПК-Враца,че на нас-ледници на Ц. И. М. А. е възстановено правото на собственост върху 12 дка земеделски земи в м."Ли-ляшка могила" в землището на гр.Враца,с план за земеразде-ляне.Решението е влязло в законна сила след обжалването му и потвърждаването му по гр.д.№ 3242/1993г. на ВРС,считано от 30.05.1994г.Решението е преразгледано от ПК-Враца по силата на §31 и 34 от ПЗР на ЗСПЗЗ след постъпила жалба,при което с Ре-шение № 75 от 11.02.1998г.,имотите за  земеделските земи в м. "Лиляшка могила"правото на собственост се възстановява в стари реални граници,но тъй като същите попадат в зона на §4 от ЗСПЗЗ е посочено,че правоимащите ще бъдат обезщетени за тях след приключване на процедурите по § 4.

По делото се съдържа геодезическо заснемане и скица на претендирания от ищеца имот с площ от 3490 кв.м.,от които се установява,че той попада в имот № 1171,имот № 1170 и имот № 1169 по плана на ползвателите,а по плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ са м."Лиляшка могила" попада в ново-образуван имот № 960. 1913,целият с площ от 7518 кв.м.

Разпитана е като свидетел Н.Х.,която свидетел-ства данни за замяната на имотите на наследодателите на ищеца и начина на владение.

При установената пред него фактическа обстановка,районният съд,обсъждайки и анализарайки я,излагайки съответни и относими към представените от страните писмени и гласни доказателства е заключил,че предявеният иск не е доказан.Направеният правен извод е неправилен и не съответства на събраните доказателства, при което не  се споделя от въззивната инстанция.

 Изводът за недоказаност не намира опора в събраните и  представени писмени доказателства,относими към твърдяното право на собственост.Безспорно е установено,че наследодателите,от които черпи правата ищецът не са притежавали собствени земе-делски земи преди колективизацията- образуване на ТКЗС,ДЗС и други стопанства в м."Лиляшка могила",а техните такива са били в м."Ветрен",където е и възстановена собствеността при дейст-вието на ЗСПЗЗ.Внасяйки своите собствени земи по силата на действащи към този момент нормативни актове,и извършвайки замяна,наследодателите са променили своето качество и от собст-веници са станали ползватели.Спорният имот попада в зоната на   §4 от ЗСПЗЗ,приложима по отношение на ползвателите,по силата на която разпоредба правото на ползване върху земеделски земи, предоставено на граждани е било прекратено.Съобразно разпоред-бата на §4а,ал.6 от ЗСПЗЗ,за придобиване правото на собственост върху такъв вид земеделски земи,попадащи в зоната на § 4, ползвателят е бил длъжен да заяви това право пред съответната община в срок до 31.01.1998г.Като спази преди това реда пред-виден в §4а,4б,4д и 4з.Действително по делото няма данни по делото,по отношение на спорния имот,да е предприета процеду-рата,предвидена в разпоредбите на § 4а от ЗСПЗЗ,съответно имотът да е оценен и да е предложен на изкупуване на собстве-ниците,в случая ответниците, в полза на които са налични положителни решения на съответната поземлена комисия.Не е отчетено,обаче,че възстановяването на собствеността,с оглед местонахождението на имота,а именно в зона на имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,по отношение на ответниците,за да се приеме,че е налице възстановяване на правото на собственост,след изготвяне на помощния план и плана на новообразуванит имоти по §4к,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,  е следвало да има издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,каквато не е налична в делото,а от заклю-чението на вещото лице се установява,че и няма издадена такава.

При горната фактическа обстановка се поставя въпросът, извлечен от оплакванията във въззивната жалба налице ли е изтекла в полза на ищеца придобивна давност,като навеждан ори-гинерен способ за придобаване правото на собственост?Поставя се и въпросът намира ли приложение разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ и от кой момент следва да се счете,че в полза на ищеца е започнала да тече придобивната давност по чл.79 от ЗС.

За да даде отговор на тези въпроси,въззивната инстанция, съобрази съдържащите се в производството писмени доказателства по отношение на възстановеното право на собственост на ответ-ниците и начина по който това е станало.По делото безспорно е установено,че с решение № 281-В811.10.1995г. на ПК-Враца,на ответниците по преписка вх. № 12145/22.05.1992г. като наслед-ници на Ц. И. М. А. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху земеделски имоти в м."Лиляшка могила" в землището на г.Враца,но при условията на действието на §4,тъй като имотите попадат в такава зона,т.е. собствеността не е възстановена.В смисъл,че възстановяването не може да бъде извършено до приключване на процедурите по §4 е и последващото решение на ПК-Враца № 75 от 11.02.1998г.Изяснено е, че заповед на кмета на Община Враца въз основа на разпо-редбата на §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на ответниците върху спорния имот няма издадена.При това положение и като се съобрази съдебната практика на ВКС установена с решения по чл.290 от ГПК,следва да се приеме,че административната процедура по възстановяване на правото на собственост върху спорните земеделски земи към нас-тоящия момент не е приключена.При това положение разпоредбата на чл.5,ал.2 / в сила от 22.11.1997г./ от ЗВСОНИ намира прило-жение.В този смисъл са: Решение № 226/1.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 441/2011г.ІІг.о.;Решение № 509/23.12.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1312/2010г. на І г.о.;Решение № 556/18.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1325/2009г. на І г.о. и др.Или ,съобразявайки чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ следва да се приеме,че започналата да тече при-добивна давност в полза на ищеца,чрез неговите наследодатели е прикъсната до момента на влизане в сила на тази разпоредба,а това е 21.11.1997г.Това означава,че след тази дата в полза на наследодателите на ищеца и негова полза е започнала да тече нова давност.Въззивната инстанция,като отчита събраните писмени доказателства за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците,приема,че новата при-добивна давност  в полза на ищеца е започнала да тече след последното решение на ПК-Враца,а именно от 11.02.1998г./вж. л.15-ти от делото на ВРС/,от който момент ответниците биха могли да предявят претенциите си към спорния имот.От тази дата, до 2012г.,от когато в исковата молба се посочва,че претенции към имота са започнали да имат наследниците на Ц. А.,а това се признава и в писмения отговор на ответника Л.А./вж. писмения отговор на л.44-ти и писмото на ответника Л. А. до ищеца съдържащо се на л.50-ти от делото на ВРС,в което се уточнява,че претенциите на ответниците са от 30.06.2012г./,са изтекли повече от 10 години.На практика от посочената по-горе начална дата 11.02.1998г. придобивната давност в полза на ищеца,присъединена към владението на него-вите праводатели в лицето на наследодателите му е изтекла към 11.02.2008 година,т.е. значително преди 30.06.2012г.-момента към който са събрани данни,че ответниците предявят за първи път претенции към възстановената им по реда на ЗСПЗЗ собственост при хипотезата на приложение на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Ответниците не са представили никакви доказателства,относими към прекъсване на започналата на тече в полза на ищеца придобивна давност в момент по-ранен от възприетото по-горе.Представеният документ, съдържащ се на л.47-ми от делото на ВРС,изготвен на английски език,без превод на български език,не може да бъде ценен,нито по съдържание,нито по момент към който е подаден/липсват данни в него към кой момент е създаден/

При възприетото по-горе следва да се приеме,че ищецът е доказал своето право на собственост,придобито  чрез оригинерен способ,а именно по силата на изтекла в негова полза 10 годишна придобивана давност съгласно чл.79 от ЗС.

Като е достигнал до друг правен извод относно придобивната давност текла в полза на ищеца,районният съд е постановил не-правилно решение,което ще следва да бъде отменено.

По силата на чл.271,ал.1,изр.1-во,предл.2 от ГПК,ще следва да се постанови ново решение,с което предявеният иск ще следва да бъде уважен с произтичащите от това последици.

При този изход на делото в полза на ищеца ще следва да се присъдят направените в производството разноски.

Предвид цената на исковата претенция,настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол,с оглед разпоредбата на чл.280 от ГПК.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

               

 

                 Р   Е    Ш   И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 684/16.10.2014г.,постановено по гр.д.№ 2671/ 2013г. по опис на районен съд-Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И. А. с ЕГН ********** ***,В.И.А.,с ЕГН ********** ***,С.Н.А.,с ЕГН **********,***,Ц.Д.А.,с ЕГН **********,*** и И.Д.А.,с ЕГН **********,***,че А.Й.Й. ,с ЕГН ********** *** е собстве-ник на част от имот № 960.1913, с площ от 3490 кв.м. ,целият от 7 518 кв.м. по плана на новобразуваните имоти в м."Лиляшка мо-гила" в землището на гр.Враца,ведно с построената в имота жи-лищна сграда и подобрения по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, който имот е възстановена собственост при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на б.ж. Ц. И. М. А..

ОСЪЖДА Л.И.А.,с ЕГН **********,***-А,В.И.А. с ЕГН **********,***,С.Н.А.,с ЕГН **********,***,Ц.Д.А.,с ЕГН **********,*** и И. Д. А.,с ЕГН **********,*** да заплатят на А.Й.Й. ,с ЕГН ********** *** сумата 1346.33 лв. разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:........... Членове:1..........2..........