Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  03.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 29.01.2015 год., в състав:

 

Председател: Т. АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: ПЕНКА П.

                        ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

 

в присъствието на секретар М.К. като разгледа докладваното  от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 1 по описа за 2015 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Т.П. като пълномощник на Сдружение "ПОФК-Ботев-Враца", гр.Враца против Решение № 800/12.11.2014 год. по гр.д.№ 3870/2014 год. на Врачанския районен съд в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Ю.Р.Н. сумата 201,65 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2014 год. за 6 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2014 год. до окончателното й изплащане, деловодни разноски в размер на 104,30 лева, както и разноски от общо 110,00 лева по сметка на Врачанския районен съд.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, без да се излагат конкретни оплаквания. Въззивникът моли за отмяна на решението.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.П.В., в качеството му на процесуален представител на Ю.Р.Н., в който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че в жалбата липсват мотиви и единствената й цел е бъде отложено във времето решаването на въпроса за получаване на лиценз от футболния клуб, какъвто се дава само при липсата на стари парични задължения.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд гр.Враца е сезиран с иск на Ю.Р.Н. *** против Сдружение "ПОФК-Ботев-Враца", гр.Враца за сумата 580,00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за 16 дни от месец юни 2014 год. Твърди се, че на 01.07.2013 год. между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът се е задължил да участва от името на ответника в състезания по футбол, а ответникът се е задължил да му заплаща ежемесечно трудово възнаграждение по 1 000,00 лева, платими до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ответникът не е изпълнил задължението си за изплащане трудовото възнаграждение за месеците април, май и част от юни 2014 год., поради което ищецът е прекратил трудовия договор едностранно на основание чл.327 КТ. Ищецът е претендирал присъждане на трудовото възнаграждение за м.май и м.юни 2014 год. в рамките на друго исково производство, в което е пропуснал да претендира неизплатеното възнаграждение за част от м.юни 2014 год., което поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че страните са били в трудово правоотношение по силата на договор за наемане на професионален футболист № 953/15.07.2013 год., който е прекратен едностранно от ищеца. Оспорва дължимостта на претендираното трудово възнаграждение, без да излага конкретни съображения.  

Районният съд е постановил Решение № 800/12.11.2014 год. по гр.д.№ 3870/2014 год., с което е уважил предявения иск до размер на сумата 201,65 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за 6 работни дни от м.06.2014 год. В останалата част до пълния предявен размер от 580,00 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в отхвърлителната част. Очертаният с жалбата предмет на въззивната проверка се свежда само до дължимостта на трудово възнаграждение в размер на 201,65 лева за 6 работни дни от м.06.2014 год.

След като обсъди събраните пред първоинстанционния съд доказателства, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложения трудов договор № 953/01.07.2013 год. се установява, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът Ю.Р.Н. се е състезавал като професионален футболист във ФК “ПОФК-Ботев-Враца” СОПД, гр.Враца. Между страните е договорено месечно възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Не се спори и относно обстоятелството, че трудовият договор е прекратен едностранно от ищеца.

Ищецът е представил заверено копие от изпълнителен лист, издаден на 03.11.2014 год. по гр.д.№ 3241/2014 год. на Врачанския районен съд, от който е  видно, че Сдружение "ПОФК-Ботев-Враца", гр.Враца е осъдено да заплати на Ю.Р.Н. сумата 2 000 лева, представляваща трудови възнаграждения за м.м.04 и 05.2014 год.

От заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ищеца Ю.Н. е начислено брутно трудово възнаграждение за отработени 6 работни дни през м.06.2014 год. в размер на 257,24 лева, като след приспадане на законоустановените удръжки Сдружение "ПОФК-Ботев-Враца" дължи на ищеца нетна сума за получаване в размер на 201,65 лева.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ. Според тези законови разпоредби трудът на работника е възмезден и работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение. От събраните доказателства се установи, че ответникът е начислил, но не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за 6 отработени дни през м.06.2014 год. в нетен размер от 201,65 лева, с оглед на което исковата претенция се явява основателна до този размер. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законна лихва, така както е поискана от ищеца - от датата на предявяването на иска - 01.09.2014 год. до окончателното й изплащане.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част.  

Във въззивната жалба не се навеждат никакви конкретни доводи, по които настоящият съдебен състав да дължи произнасяне с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата 300,00 лева, представляваща изплатено в брой адвокатско възнаграждение пред въззивния съд. Въззивникът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като договореното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.1, т.1, пр.последно във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        Р                 Е                 Ш               И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 800/12.11.2014 год. по гр.д.№ 3870/2014 год. на Врачанския районен съд в обжалваната част, в която Сдружение "ПОФК-Ботев-Враца", гр.Враца е осъдено да заплати на Ю.Р.Н. сумата 201,65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.06.2014 год. за 6 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2014 год. до окончателното й изплащане, деловодни разноски в размер на 104,30 лева, както и разноски от общо 110,00 лева по сметка на Врачанския районен съд.

ОСЪЖДА Сдружение "ПОФК-Ботев-Враца", ЕИК 106596394, със седалище и адрес на управление гр.Враца, Стадион Христо Ботев, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Р.Н., ЕГН **********,***, сумата 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                  2..........