Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ВРАЦА,09.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в

публичното заседание на  28.01.2015г.  в състав:

 

Председател:Т. Александрова

    Членове:Пенка П.

            Евгения Симеонова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.К.

като разгледа докладваното  от   съдия П.П.            в.гр. дело N`   2      по описа за 2015 година,

  за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

     СНЦ "ПОФК Ботев Враца",със седалище и адрес на управление гр.Враца,чрез процесуален представител адв.Т.П.,е обжалвало решение на РС гр.Враца от 30.10.2014г.,постановено по гр.д.№ 3241/2014г.,с което е уважен предявения против него иск за неизплатени трудови възнаграждения за м.04 и м.05.2014г.и правно основание чл.128 КТ.Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон,и доказателствата по делото.Иска се отмяна на решението,и вместо него постановяване на друго,с което се отхвърли предявения иск.

     Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

     Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

     Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи и съображения,становището на въззиваемата страна,и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:Въззивната жалба е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и против съдебен акт,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

     Пред първоинстанционния съд въззиваемият е предявил против въззивника иск с правно основание чл.128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за м.април и май 2014г.Поддържа се в исковата малба,че на 01.07.2013 г. страните сключили трудов договор,по силата на който въззиваемият се задължил да участва от името на въззивника в състезания по игра на футбола,а въззивникът се задължил да му изплаща ежемесечно трудово възнаграждение от 1 000 лв.,платими до 25-то число на следващия месец.Въззивникът не бил изплатил възнагражденията за м.м.04. и 05.2014 г.,поради което въззиваемият бил прекратил едностранно договора през м.06.2014 г.В настоящето производство се претендира неизплатеното трудово възнаграждение.С исковата молба е представен трудовия договор,на който въззиваемият-ищец в първата инстанция се позовава.

   В срока по чл.131 от ГПК,въззивникът е представил отговор,с който оспорва иска,без да излага конкретни съображения.Признава единствено твърдението за наличие на трудово правоотношение.

   При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявеният иск за основателен и доказан,и го уважил.Приел е,че въззиваемият е доказал по основание и размер предявения иск с представените писмени доказателства.Въззивникът е следвало да докаже изплащане или недължимост на друго основание,но същият не е ангажирал доказателства,при което съдът приел,че дължи сумата и уважил предявения иск.

   Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.

   Предявеният иск е с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ. Според тези законови разпоредби трудът на работника е възмезден и работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение. От събраните доказателства е установено, че въззивникът не е изплатил на въззиваемия трудовото възнаграждение за м.04 и 05.2014г.в размер на исковата сума, с оглед на което исковата претенция се явява основателна. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законна лихва, така както е поискана от въззиваемия - от датата на предявяването на иска – 10.07.2014 год. до окончателното й изплащане.

  Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част. 

  Във въззивната жалба не се навеждат никакви конкретни доводи, по които настоящият съдебен състав да дължи произнасяне с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК.

  С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата 400,00 лева, представляваща изплатено в брой адвокатско възнаграждение пред въззивния съд. Въззивникът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер близък до минималния размер по чл.7, ал.1, т.1, пр.последно във вр. с ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

          Р       Е       Ш       И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 748/30.10.2014 год. по гр.д.№ 3241/2014 год. на Врачанския районен съд.

ОСЪЖДА СНЦ "ПОФК-Ботев-Враца", ЕИК 106596394, със седалище и адрес на управление гр.Враца, Стадион Христо Ботев, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Р.Н., ЕГН **********,***, сумата 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

      2..........