Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 25.02.2015  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд , гражданско  отделение, в                    публичното заседание на  шести февруари две хиляди и петнадесета година,  в състав:

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Мирослав  Досов

  

в присъствието на прокурор П.  К. и

секретар  Х.  Ц.

като разгледа докладваното  от   съдия Мишонова- Хальова             

въз. гр.дело N` 5  по описа за 215  год., за да се произнесе взе предвид:

     И.Х.- прокурор при ВРП е подал  въззивна жалба против решение № 737/24.10.2014 г по описа на ВРСъд, с което решение ВРСъд е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на К.К.К. ***  сумата от 3000 лв, представляващи  обезщетение за претърпени  от него неимуществени вреди както  и разноски  по повод приключило  нак. дело ОХ№ 113/11 г на ВОС с присъда за него, но  в неразумен срок от  почти 5 години.

     В жалбата се навеждат доводи ,че решението атакувано с жалбата  е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, в частта в която е уважен.

    Жалбоподателят твърди , че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , тъй като присъденото обезщетение  е завишено и не е съответно на реално претърпените и доказани на практика вреди, според практиката  на Съда по правата на човека в Страсбург по аналогични дела. Освен това прокуратурата не била отговорна за забавяне на нак. дело  в съдебната фаза и този период  не бил изключен от съда при постановяване на  решението си, тъй като съдът бил субекта ,който ръководи процеса.

С въззивната жалба се моли  да бъде отменено решението на ВРСъд и се постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло като недоказан както по основание така и по размер   или алтернативно да се намали  размера на присъденото  обезщетение.

С въззивната жалба не се правят  нови доказателствени  искания.

    В срока за отговор на въззивната жалба  ответникът К.К.К. , чрез своя проц. представител, поддържа становище, че  въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена с всички  законни последици. С  отговора не се правят  нови доказателствени  искания.

    Постъпила е въззивна жалба и от  К.К., чрез проц. му представител адв. С.  от САК, срещу решение № 737/24.10.2014 г по гр.д.№ 2341/14 г  по описа на ВРСъд, в частта в която  иска е отхвърлен над 3000 до 5000 лв, както и в частта за приетия от съда начален момент за присъдена законна лихва върху присъденото  обезщетение. Твърди се ,че решението на ВРС в обжалваната част  е неправилно и незаконсъобразно, тъй като присъденото  обезщетение  не е съобразено с  икономическата конюнктура в страната, здрав. състояние на ответника К. както и практиката по такива дела. Моли се решението на ВРСъд да бъде отменено в обжалваната част като се постанови ново с уважаване изцяло на предявения иск както и присъждане на зак. лихва върху  обезщетението  от момента на датата на увреждането 16.10.2012 г т.е. окончателния съдебен акт по НДОХ№ 113/11 г по описа на ВОСъд, а не от подаване на исковата молба -31.10.2013 г.

    С жалбата не се правят  нови доказателствени  искания като са приложени за сведение на съда Постановления №4/68 г и №1/53 г на Пленума на ВС .

    ПРБългария не е  представила писмен отговор по въз. жалба на К. К. в законния срок.

 Съдът приема ,че  и двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в законния срок от страни имащи право на обжалване срещу  акт от категорията  на обжалваемите.

 

 По жалбата на  Прокуратурата на РБългария:разгледана по същество жалбата  е     н е о с н о в а т е л н а.

 

 За да  уважи предявения частичен иск от 5000 лв/целия иск от 25 000 лв/ за сумата  3 000 лв, решаващият съдия е приел ,че същия е процесуално допустим и определил правната му  квалификация по чл. 2б от ЗОДОВ . Според ВРСъд  началния момент на правно значимия период датира от привличането на К.К.  като обвиняем на 02.11.2007г., а за краен момент на периода -16.10.2012г., когато е постановен окончателният съдебен акт по НОХД №113/2011г. по описа на ВрС - решение №377/16.10.2012г., постановено по КНОХД №970/2012г. по описа на ВКС т.е. наказателното производство спрямо К.  е продължило 4 години, 11 месеца и 14 дни.С оглед на това решаващият съдия е приел ,че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), която е ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992г., обн. ДВ бр. 66/1992г., в сила за България от 07.09.1992г. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ Конвенцията е част от вътрешното право на страната от 07.09.1992г. и правото на разглеждане на делото в разумен срок е възникнало за К.  тогава, а  с влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ е признато правото на обезщетение при нарушения, свързани с правото на разглеждане на делото в разумен срок, т.е. нормата на чл. 2б ЗОДОВ имала вече  обратно действие и е достатъчно нарушението на правото да е налице към момента на сезиране на съда. Предвид   обследваната фактическата обстановка в процесния период /02.11.2007 г- 16.10.2012/ г  е дала основание на ВРсъд да направи заключение, че след  18.05.2007 г, периода за разследване при досъдебното производство и  в съдебна фаза, не съответства на изискването за разумен срок, което обуславя от своя страна и основателността на претенцията на К.  за обезщетяването му за вредите причинени вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на нак. дело в разумен срок.

При определяне размера на обезщетението, съгласно чл. 4 ЗОДОВ, ВРсъд е  отчел естеството на вредата за  жалбоподателя К., изразена в  негативни субективни изживявания предвид продължителността на неприключилото разследване, по което му  било повдигнато обвинение. Тези страдания, огорчение, подтиснатост, безсъние, изолираност от близки, приятели и колеги, решаващият  съдия  е счел, че са в пряка и непосредствена зависимост не само и единствено от продължителността на производството на досъдебна фаза, но и от качеството „обвиняем” на ищеца и от личните му възприятия и оценка за случилото се, поради което   е осъдил Прокуратурата  на РБългария  да му заплати обезщетение в размер на 3000 лв, от исковата сума- 5000 лв , като частично предявения иск  от иск за 25 000 лв.

     Въззивният състав при Врачанския Окръжен съд приема решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

От приложените  многобройни писмени  доказателства се установява, че с постановление от 18.05.2007г.разследващ дознател при РПУ гр.Враца, в съответствие с чл. 212, ал. З от НПК, е уведомил Окръжна прокуратура грраца за започване  разследване (протокол за оглед на местопроизшествие)  и образуване  дознание №745/2007г. по описа на РПУ гр.Враца срещу К.К.К. за това, че при управление на собственото си моторно превозно средство – товарен автомобил ”Шкода Лиаз”, по непредпазливост и в нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е причинил смъртта на две лица, в следствие на причинено ПТП с лек автомобил ”Ауди А6  - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”б” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Видно от постановления за привличане в качеството на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на 02.11.2007г. и на 07.11.2007г., дознателят повдигнал обвинение срещу К. и го разпитал в това му качество, в присъствието на защитник.

На 16.11.2007г. е повдигнато обвинение и на П. В., който при разпита отказал да дава обяснения в отсъствие на упълномощения от него защитник, адвокат А..

Срока на разследването е продължаван от Апелативната прокуратура с два месеца, считано от 18.07.2007г., с още два месеца, считано от 18.09.2007г., с още два месеца, считано от 18.09.2008г., с още  два месеца, считано от 18.11.2008г.  и от Главен прокурор – с още два месеца, считано от 17.11.2007г. и с още четири месеца, считано от 17.01.2008г. – л. 7, 8, 9 и 13 от ДП №745/2007г. по описа на МВР-Враца, том І и л. 11 и 28, т. ІІІ.

На 18.12.2007г. наблюдаващият прокурор издал постановление за разделяне на досъдебното производство срещу обвиняемите К. и В. в две отделни дела, за да се осигури възможност на В., като пострадал да упражнява правата си по чл. 75 от НПК и бъде конституиран в процеса като частен обеднител и граждански ищец срещу К.. Цитираното постановление за разделяне досъдебното производство е отменено от Апелативна прокуратура- София  на 20.02.2008 г. и на 17.01.2008г. срещу К. отново е повдигнато обвинение и е разпитан като обвиняем.

След  затруднения свързани с намирането на втория обвиняем В. и  изготването на  психиатрична експертиза за него,  по предложение на дознателя наблюдаващият прокурор с постановление от 16.05.2008г. е спрял производството по делото за срок от два месеца. Постановлението е потвърдено с определение №868/12.06.2008г., постановено по  НЧД №237/2008г. по описа на ВрС, с мотиви,че с оглед влошеното псих. състояние на обвиняемия В., се изисква продължителна психотерапия, не е в състояние да участва във фазите на нак. производство и е препоръчително да бъде преосвидетелстван след 6 месеца. На 17.07.2008г. досъдебното производство е възобновено от наблюдаващия прокурор , който  е дал указания на разследващия полицай.

На 24.10.2008 г  Окр. прокуратура е отстранила дознателя от досъдебното производство, поради  факта че не е изпълнил в срок указанията от ОП-Враца както и че през 2007 г е проявено бездействие.

В следващите месеци на 16.11.2008 г  В. бил открит, явил се е при дознателя и му било предявено обвинение, а с постановление от 3.12.2008 г АПрокуратура- София отказала да приеме отвод на наблюдаващия прокурор, след  молба за отвод  на същия от  адв. Константинов, за бездействие на ОП-Враца .

На 17.12.2008 г дознателят прави искане за принудително довеждане на В., който бил обявен от полицията за общодържавно издирване, назначена била нова псих. експертиза за него, а на 12.01.2009 г В. бил разпитан като обвиняем в София от дознателя.На 16.05.2009 г разследващият полицай е изготвил заключителното обвинение и изпратил делото на  ВОПрокуратура.

На 25.05.2009 г Врач. Окръжен съд образувал  съдебно производство по внесения  обвинителен акт и с  присъда №22/13.10.2009г., постановена по НОХД №246/2009г. по описа на Вр.ОС, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил ”Шкода Лиаз”, в нарушение на правилата на ЗДвП е причинил смъртта на две лица и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 3-то, б. ”б”, предл. 1-во вр. Ал. 1, б. ”в” във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три годинилишаване от свобода”  при първоначален ”общ режим”, което наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият В. е признат за виновен и осъден на една година ”лишаване от свобода”  при първоначален ”общ режим”, което наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила.

Присъда №22/13.10.2009г., постановена по НОХД №246/2009г. по описа на ВрС е отменена изцяло с Решение №82/17.03.2010г., постановено по ВНОХД №88/2010г. по описа на САС и делото е върнато  на Окръжна прокуратура гр.Враца. Изложени са мотиви, че  са налице отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на  подсъдимия К. както  и нарушения от наблюдаващия прокурор в противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и посочените текстове за нарушаване от К.  правилата за движение ,в диспозитива на същия акт.На 24.03.2010 г ОП-Враца е изпратила делото на РПУ-Враца за изпълнение указанията на съда.

С постановление от 09.04.2010г. на Окръжна прокуратура гр.Враца ДП №745/2007г. по описа на МВР-Враца по предложение на разследващия полицай, наказателното  производство  е разделено на две – едното под №80/2007г. срещу обвиняемия К., а другото под №38/2010г. срещу обвиняемия В., отново с мотива ,че чл.74 ал.3 от НПК забранява смесване на процесуалните фигури на обвиняем и пострадал в едно и също съдебно производство. Цитираното постановление е отменено с постановление от 15.05.2010г. на Апелативна прокуратура грофия поради неприложимост на чл. 216 от НПК и вече предходно произнасяне по този въпрос.

След  отказ на  АП-София да приеме самоотвод на разследващия прокурор в онзи момент ,разследващият полицай назначава  нова  спец. експертиза, повдига ново обвинение на К. и В., след което на 24.09.2010 г делото е внесено от ОП-Враца във ВОСъд с обвинителен акт.

С разпореждане №654/28.09.2010г., постановено по НОХД №495/2010г. по описа на ВрС  съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на Окръжна прокуратура гр.Враца за отстраняване на процесуалните нарушения, посочени в обстоятелствената част на разпореждането т.е. неотстранени процесуални нарушения допуснати в досъдебното производство, констатирани от въззивната съдебна инстанция при първото разглеждане на делото,неизпълнение на задължителните  указания от наблюдаващия прокурор дадени в решението на САС  по ВОХД 88/10 г както и неизпълнение  на задължителните указания на надзорната прокуратура/АП-София/ с постановление от 15.05.2010 г. Разпореждане №654/28.09.2010г., постановено по НОХД №495/2010г. по описа на ВрОСъд е потвърдено с Определение №247/22.11.2010г., постановено по ВНЧД №741/2010г. по описа на САСъд.

Едва на 26.11.2010 г  наблюдаващият прокурор изпраща молба до САС за конкретни указания за по- нататъшен ход на делото като  след отговор от ВКП на 20.01.2011 г  делото е върнато от ВОП на РПУ-Враца за  изпълнение на указанията. На 23.02.2011 г ОП-Враца внася за трети път делото в ОСК-Враца с обвинителен  акт.

С присъда №11/28.06.2011г., постановена по НОХД №113/2011г. по описа на ВръдОС подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 17.05.2007г. при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил ”Шкода Лиаз”, Като е нарушил правилата на ЗДвП е причинил смъртта на две лица и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 3-то, б. ”б”, предл. 1-во, вр. ал. 1, б. ”в”, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на четири годинилишаване от свобода”  при първоначален ”общ режим”, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 7 години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият В. е признат за виновен и осъден на една година и шест месецалишаване от свобода”  при първоначален ”общ режим”, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и е лишен от правото да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца, от влизане на присъдата в сила.

 С решение №459/09.03.2012г., постановено по ВНОХД №958/2011г. по описа на САС, присъда №11/28.06.2011г., постановена по НОХД №113/2011г. по описа на ВрС е изменена , като наложените на подсъдимия К. наказания са увеличени от четири на пет години лишаване от свобода” и от седем на осем години лишаване от право да управлява МПС, а наказанията на подсъдимия В. са увеличении от една година и шест месеца на две години и шест месецалишаване от свобода” и от четири години и шест месеца на пет години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.

С решение №377/16.10.2012г., постановено по КНОХД №970/2012г. по описа на ВКС  решение №459/09.03.2012г., постановено по ВНОХД №958/2011г. по описа на САС, е оставено в сила.

По настоящето  дело е приложено заявление на ищеца №РС-13-131/16.04.2013г. по реда на Глава трета ”а”  от Закона за съдебната власт , разгледано от Инспектората към Висшия съдебен съвет .След  извършена проверка  е съставен констативен протокол от 25.07.2013г., според който общата продължителност на наказателното производство  с обвиняем К.К. в случая възлиза на 4 години, 11 м. и 14 дни, считано от 02.11.2007г., датата на повдигне на първото обвинение срещу него до 16.10.2012г., датата на постановяване на решението на ВКСзготвена е докладна записка до министъра на правосъдието /13.08.2013г/,с предложение за сключване споразумение със заявителя К. на осн.  глава ІІІа от ЗСВ за изплащане обезщетение в размер на 800 лв.

Приложено е и писмо  изх.№94-К-151/13 на министъра на правосъдието до К.К.,с което го уведомяват за предложеното споразумение за обезщетение от 800 лв и срок за подписването мут удостоверение изх.№ 94-К-151/13 на МП е видно, че споразумението не е подписано, тъй като К. със саморъчна декларация до  МП-София от 02.09.2013 г декларирал ,че не го приема.

    Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели-И.Ц. /съсед/ и И.Д./позната  на К./, които установяват факти и обстоятелства за претърпените от него неимуществени вреди след повдигнатото му обвинение през 2007 г до окончателното  приключване на наказателното производство в края на 2012 г.

 При гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни  изводи:

   1.Иска е предявен от К.К. против Прокуратурата на РБългалия като частичен  иск за сумата от 5 000 лв,/целия иск за 25 000 лв/, представлява иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 6 ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи т.н.Конвенция, ведно със законната лихва от  датата на увреждането 16.10.2012 г. Тъй като Конвенцията  е международен договор  и е  ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992г., обн. ДВ бр. 66/1992г., в сила за България от 07.09.1992г., то по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, Конвенцията   е част от вътрешното ни право и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Следователно правото на всеки български гражданин , при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на  гледане на неговото дело в разумен срок от съд .Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е в сила от 2012 г  и е  признато  правото на обезщетение при нарушения, свързани с правото на разглеждане на делото в разумен срок, т.е. нормата на чл. 2б ЗОДОВ има обратно действие и е достатъчно нарушението на правото да е налице към момента на сезиране на съда. В случая ЗОДОВ е специален закон , в който чл.2б е обвързан с глава ІІІа от ЗСВ , за да предотврати  завеждането на дела в Съда по правата на човека в Страсбург относно "гледане в неразумен срок дела от съд" . В случая К.К. е изчерпал процедурата по  ЗСВ, няма споразумение с МПравосъдието, изпълнил е и  критерия на пар.9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012 г/, поради което  предявения от него  иск е процесуално допустим.

   2. Целта на разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека/ ЕСПЧ/ в Страсбург. Практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6 ал.1 е   многобройна включително и относно българските казусипоред нея при преценката за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия: 1/фактическа и правна сложност на делото,2/ поведението на компетентните органи и 3/ поведението на самия носител на правото (Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66; Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар/.Тези критерии на практиката  на съда в Страсбург са посочени и в разпоредбата на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, макар и формулирани  малко по- разширително.

В настоящия казус по първия  изследван критерий безспорно е установеное  началния момент на правно значимия период датира от привличането на ищеца като обвиняем на 02.11.2007г., а за краен момент на периода следва да се счете 16.10.2012г, влизане в сила на окончателната присъда, което  е почти 5 години без 17 дни.

 По втория критерий  съд. състав констатира, че по- дълга продължителност на досъдебното пхроизводство и на наказателното дело като цяло се дължи  преди всичко от допуснати грешки и пропуски от страна на разследващите олгани и на водещите разследването прокурори. Установи се ,че досъдебното производство е продължило близо две години, през което време до първото внасяне на обвинителен акт в съда е имало необосновано продължителни периоди на бездействие от страна на разследващите органи и връщане на разследването от прокурора  на дознателя за допълнителни следствени  действия, включително и след изрични указания на ВОсъд и САСъд. Следва да се отбележи и двукратното разделяне  с постановление от ВОП  накосъдебно производство на две дела  с по един от двамата обвиняеми, което обаче разделяне е отменено от АП-София, което също е забавило  цялото производство.

   Във фазата на съдебното производство забавянето на делото е причинено  поради двукратното прекратяване  съд. производство, веднъж от САС  с връщане делото на ВОП  и втори път  връщане делото от ВОСъд на ВОП, за допуснати процесуални нарушения в  досъдебното производство и от прокурора внесъл обвинителния акт.

 Затова настоящият въззивен състав приема, че  периода  на разглеждане  нак. дело  в съдебната фаза не следва да бъде изключен от общия 5 годишен период от повдигане обвинение  спрямо К. до приключване на наказателното преследване спрямо него, тъй като и в двата случая на връщане делото на ВОП е по тяхна вина.

Освен това от изложената фактическа обстановка  става ясно, че  на 24.10.2008 г  Окр. прокуратура-Враца е отстранила дознателя от досъдебното производство, поради  факта че не е изпълнил в срок указанията от ОП-Враца, както и че през 2007 г е проявено бездействие  от негова страна   наблюдаващият прокурор е този който следи , дава указания на дознателя за приключване  досъдебното производство в законния срок.

Неоснователно е  твърдението на ПРБългария, че   неизготването на петорна мед. експертиза и невъзможността да бъде открит и разпитан като  обвиняем В. ,е обективна причина довела до   неоснователно забавяне на дознанието, без тяхно виновно поведение. От   събраните факти  в приложеното  досъдебно производство  се установява, че В. след катастрофата първоначално е призоваван на адреса на сестра му в гр.Враца, после се е преместил заедно с родителите си в София, пребивавал е там през цялото време. Именно за бездействие на разследващият полицай/ дознател/ същия  е сменен,но  наблюдаващият прокурор не е  упражнил  навреме необходимия законов контрол над неговите действия и се е стигнало до забавяне на досъдебното производство.

По време на  съдебното производство при първото  внасяне от ВОП  на обвинителния акт, ВОС е разгледал делото в три съдебни заседания , с разпит на 7 свидетели, четирима частни обвинители и двама подсъдими и е постановил присъда, а в последствие САСъд е отменил присъдата и върнал делото на ОПрокуратура с конкретни указания за процесуални нарушения. В последствие  отново досъдебното производство е забавено поради самоотвод на  наблюдаващия прокурор, който е  отхвърлен от АП-София, отново втори път  разделяне на  нак. производство на две дела, по което АП-София вече се е била произнесла и отново  отменява постановлението на ВОП за  това разделяне. При второто внасяне обв. акт във ВОС съдът прекратява делото и отново го връща на ВОП поради  противоречие между фактическото описание на деянието  и правната квалификация в предявеното  на К. обвинение отразени в обвинителния акт. Тук вече може да се  постави под съмнение  професионализма на Прокуратура в правната квалификация  посочена в обвинителния акт по отношение на К.К..При третото внасяне на обв. акт във ВОС са разпитани 2 подсъдими, 4 пострадали, 11 свидетели, експерти. В три съдебни заседания делото е решено и е постановена присъда. Въззивният състав приема ,че  с действията си  прокуратурата  както в досадебното производство така и в съдебното е допринесла за забавяне  и внасяне три пъти обвинителен акт по отношение К.К..

По третия критерий:Няма данни по делото К. да е допринесъл с поведението си  за забавяне на делото, а на пропуските  в досъдебното производство на разследващите органи и прокуратурата, той понася всякакви негативи. Чувството за произвол, злепоставяне и безпомощност на К. срещу неразумната продължителност на делото се задълбочават и от  обстоятелството, че той не би могъл да повлияе и това води до срив на доверието му в  националните съдебни  институции и стрес и негативни емоции.Свидетелските показания    установяват  негативното емоционално  и психично състояние на к. през целия процесен период  от предявяване на обвинение до приключване на наказателното преследване.

3.Съдът приема ,че е налице нормална   фактическа сложност на  воденото наказателно разследване и процес с обвиняем -подсъдим К., от гледна точка на назначени специализирани експертизи както и  процедура по  издирване за разпит и предявяване обвинение към лицето В.. Предварителното следствие не е  проведено с нужната бързина, а то се води под наблюдението на прокурора повече от две години,а след  внасяне обвинителен акт в съда два пъти делото се връща отново на прокуратурата, поради неизпълнение качествено и професионално  на задълженията. Изхождайки от критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по отношение на горните констатации, ВОС намира, че наказателното дело срещу жалбоподателя  К. не е било разгледано в "разумен срок", по смисъла на чл.6 §1 от Конвенцията.
Следователно, налице е нарушение на тази разпоредба.
Гаранцията за разумен срок по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването и да защити всички страни в съдебното производство от прекомерни процесуални забавяния и по - специално по наказателни дела - тя е предназначена да избегне положение, при което лице, на което е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, да се намира прекалено дълго в състояние на несигурност по отношение на съдбата си.  

4. При определяне размера на обезщетението, съгласно чл. 4 ЗОДОВ съдът следва да отчете естеството на вредата, изразена в случая от негативни субективни изживявания предвид продължителността на неприключилото разследване, по което на ищеца е повдигнато обвинение. Според свидетелските показания на Т. Д. и св.И.Ц.   К. е понесъл огорчение,  бил подтиснат, страдал от  безсъние, изолираност от близки, приятели и колеги, съдът счита, че всичко преживяно от жалбоподателя К. е в пряка и непосредствена зависимост не само и единствено от продължителността на производството на досъдебна фаза, но и от качеството „обвиняем” на ищеца и от личните му възприятия и оценка за случилото се.

Константната практика на Европейския съд не изисква доказване на конкретните вреди - негативни изменения в емоционален план, тъй като се предполага, че с повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид е поставен в ситуация на несигурност и безпокойство. Стойността на обезщетението, доколкото субективните душевни преживявания подлежат на оценяване в пари, следва да се извърши по справедливост - чл. 52 ЗЗД.

   Въззивният съд имайки предвид  всички релевантни обстоятелства - продължителност на  нак. производство в досъдебна и съдебна фаза, предмет и правната сложност на производството, засегнатия интерес, конкретните душевни изживявания на ищеца, приема за справедлив размер на обезщетението сумата  от 5000 лева.  Още през 2004 г Съдът по правата на човека в Страсбург е имал повод да се произнесе  с решение по жалби на български граждани за нарушаване на чл. 6 ал.1 от Конвенцията ,  където в  наказателни производства с  многократно усложнена фактическа обстановка,в сравнение  с тази по настоящето дело, разпит на много свидетели и многобройни експертизи, е определил обезщетения за неразумен срок  по чл.6 ал.1 от Конвенцията  над 5 г  и над 6 години- обезщетение в  диапазона от 2 500 евро  до 8 000 евро.

С друго  свое по- ново  решения - по дело К. срещу България по жалба 26524/04 г с решение от 12.02.2013 г, Съдът в Страсбург е присъдил обезщетение за неспазване разумен срок  по чл. 6 ал.1 от Конвенцията  за предявяване на обвинения по  нак. ппроизводство,в размер на 2400 евро. Имайки предвид  стандарта на живот в България към момента  и  актуални решенията на съда в Страсбург от 2013 г, справедливото обезщетение за К.К. ще бъде  уважаване на частичния иск в размер на 5000 лв.

   5.При уважаване на частичния иск от 5000 лв/целия иск от 25 000 лв/, със сила на пресъдено нещо/СПН/ се установява само предявената и уважена част от целия иск. За разликата  от 5 000 лв до 25 000 лв , К. може да предяви нов иск, но не може да се позове на СПН на решението , с което частичния иск е уважен.За разликата от 20 000 лв вземането може да неоснователно, преценката остава на съда.Само при  отхвърляне частичен иск като неоснователен, със СПН се отрича цялото право за  целия иск.

  6.Отговорността на държавата  по чл. 2б от ЗОДОВ  възниква от момента на влизане в сила на присъдата на К. и това  е 16.10.2012 г. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. В случая присъдата на САС е влязла в сила на 16.10.2013 г и посочената по-горе сума следва да се присъди с лихви от тази дата до окончателното им изплащане.

 

По жалбата на К.К.: разгледана по същество жалбата е   о с н о в а т е л н а.

 

   1.Жалбата на К. е относно отхвърлената част на иска му над 3000 лв до 5000 лв, както и началния момент на присъдената законна лихва. В т.1,2,3 и 4  на настоящите мотиви  разглеждайки жалбата на ПРБългария, съд. състав вече е изложил своите констатации и изводи , че е налице  нарушение на правото на разглеждане и решаване на нак. дело с подсъдим К.К. в разумен срок съгласно чл. 6, пар.1 от Конвенцията.

2.При определяне размера на обезщетението, съгласно чл. 4 ЗОДОВ съдът следва да отчете естеството на вредата, изразена в случая от негативни субективни изживявания предвид продължителността на неприключилото разследване, по което на ищеца е повдигнато обвинение. Според свидетелските показания на Т. Д. и св.И.Ц. ,  К. е понесъл огорчение, подтиснатост, безсъние, изолираност от близки, приятели и колеги, съдът счита, че са в пряка и непосредствена зависимост не само и единствено от продължителността на производството на досъдебна фаза, но и от качеството „обвиняем” на ищеца и от личните му възприятия и оценка за случилото се.

Константната практика на Европейския съд не изисква доказване на конкретните вреди - негативни изменения в емоционален план, тъй като се предполага, че с повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид е поставен в ситуация на несигурност и безпокойство. Стойността на обезщетението, доколкото субективните душевни преживявания подлежат на оценяване в пари, следва да се извърши по справедливост - чл. 52 ЗЗД.

   Въззивният съд имайки предвид  всички релевантни обстоятелства - продължителност на  нак. производство в досъдебна и съдебна фаза, предмет и правната сложност на производството, засегнатия интерес, конкретните душевни изживявания на ищеца, приема за справедлив размер на обезщетението сумата  от 5000 лева.  Още през 2004 г Съдът по правата на човека в Страсбург е имал повод да се произнесе  с решение по жалби на български граждани за нарушаване на чл. 6 ал.1 от Конвенцията ,  където в  наказателни производства с  многократно усложнена фактическа обстановка,в сравнение  с тази по настоящето дело, разпит на много свидетели и многобройни експертизи, е определил обезщетения за неразумен срок  по чл.6 ал.1 от Конвенцията  над 5 г  и над 6 години- обезщетение в  диапазона от 2 500 евро  до 8 000 евро.

С друго  свое по- ново  решения -К. срещу България по жалба 26524/04 г с решение от 12.02.2013 г, Съдът в Страсбург е присъдил обезщетение за неспазване разумен срок  по чл. 6 ал.1 от Конвенцията  за предядаване на обвинения по  нак. ппроизводство,в размер на 2400 евро. Имайки предвид  стандарта на живот в България към момента  и  актуални решенията на съда в Страсбург от 2013 г, справедливото обезщетение за К.К. ще бъде  уважаване на частичния иск в размер на 5000 лв.

   3.При уважаване на частичния иск от 5000 лв/целия иск от 25 000 лв/, със сила на пресъдено нещо/СПН/ се установява само предявената и уважена част от целия иск. За разликата  от 5 000 лв до 25 000 лв , К. може да предяви нов иск, но не може да се позове на СПН на решението , с което частичния иск е уважен.За разликата от 20 000 лв вземането може да неоснователно, преценката остава на съда.Само при  отхвърляне частичен иск като неоснователен, със СПН се отрича цялото право за  целия иск.

  4.Отговорността на държавата  по чл. 2б от ЗОДОВ  възниква от момента на влизане в сила на присъдата на К. и това  е 16.10.2012 г. Това е  окончателното приключване на наказателното производство срещу К. с постановен съдебен акт  и от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. В случая присъдата на САС е влязла в сила на 16.10.2012 г и посоченото по-горе  обезщетение  от 5000 лв следва да се присъди със законната  лихва от тази дата до окончателното изплащане.  .

   Поради уважаване на  жалбата на К.  изцяло  му се дължат направените разноски пред ВОС в  размер на 1 адвокатско възнаграждение и д.т общо 1625 лв.Но поради възражение за прекомерност  на адв. хонорар  на осн. чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на Окръжна прокуратура-Враца , съгласно Наредбата на адв. възнаграждения дължимия хонорар  следва да бъде редуциран на 585 лв предвид  ТР№6/2012 г на ВКС на ОС на ГК и ТК.

  5.Според  чл. 280 ал.2 от ГПК  въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 не подлежат на касационно обжалване. В случая обаче иска е за 25 000 лв , но е предявен частичен за 5 000 лв. ГПК обаче, не прави разлика при приетия критерий за необжалваемост между решение, постановено по частичен иск или по иск за целия размер на парично вземане до 5000 лева. И в двата случая се касае до самостоятелни претенции за присъждане на този размер на претендираното вземане, за който се търси защита. Затова, ако парично вземане до 5000 лева е въведено като предмет на делото от ищеца по частичния иск, по този предмет ще се формира сила на пресъдено нещо, независимо, че представлява част от спорното право, и въззивното решение няма да подлежи на касационно обжалване./ТР 1 ОТ 17.07.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2001 Г., ОСГК НА ВКС/

   Водим от гореизложеното съд. състав

 

Р Е Ш И:

  

    ОТМЕНЯВА решение№ 737/24.10.2014 г по гр.д.№ 2341/14 г по описа на ВРСъд, в частта в която  е отхвърлен частичния иск за неимуществени вреди над 3000 лв до 5000 лв , и вместо  отменената част

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на  К.К.К. ***, с ЕГН-********** сумата от 2000/две хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,при  нарушение на правото на разглеждане и решаване на  дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар.1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2012 г до окончателното й изплащане, както и направените  разноски  пред въззивната инстанция в размер на 585 лева/  адвокатско възнаграждение за един адвокат и д.та въззивната жалба/.

 

    ОТМЕНЯВА решение№ 737/24.10.2014 г по гр.д.№ 2341/14 г по описа на ВРСъд, в частта в която е определена датата 31.10.2013 г за начална дата за присъждане законната лихва върху сумата от 3000 лв  г и вместо  отменената част

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

   Законната лихва върху сумата от 3000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, започва да тече от 16.10.2012 г до окончателното й изплащане.

 

Решението  е окончателно на осн. чл. 280 ал.2 от ГПК.

 

 

 

                   Председател :

 

 

                    Членове:1/             2/