Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  26.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд    гражданско       отделение в

публичното заседание на   11.02.2015г.        в състав:

 

Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

    Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

            ПЕНКА П.

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.В.

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова

        в.гр.     дело N` 7       по описа за 2015  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 667/09.10.2014г.,постановено по гр.д.№ 1071/ 2014г. по опис на районен съд-Враца,състав на съда е уважил предявеният от В.А.Г. иск против ТП на НОИ /РУ "СО"/гр.Враца и "Алфа Тракинг"АД гр.София,като е признал за установено по отношение на последните,че ищецът В. А. Г.,с ЕГН ********** *** е рабо-тил по трудово правоотношение с "АЛФА ТРАКИНГ" АД,на длъжност "шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона/ТИР композиция/ за международен транспорт" за периода от 15.11.1994г. до 28.02. 1998г.,включително,което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

Недоволно от решението е останало ТП на НОИ гр.Враца, представляно директора И.Г.И.,което чрез  пъл-номощника ю.к.Д.М. го обжалва с въззивна жалба вх. № 15742/27.10.2014г.,в частта,в която в решението е признато за установено,че ищецът в производството е работил като "шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона".Поддържа се,че в обжалваната част,решението противоречи на материалния закон и е необос-новано,като при постановяването му са допуснати съществени на-рушения на съдопроизводствените правила.Навежда се,че изводите направени от районния съд,относно това,на какъв товарен авто-мобил е бил шофьор ищеца са направени при непълнота на доказа-телствата и в нарушение на чл.104,ал.10 от КСО,който забранява установяването на категория труд със свидетелски показания. Изтъква се,че ищецът не е установил с допустими доказателствени средства тонажа на товарния автомобил,който е управлявал,при което решението е неправилно в обжалваната му част и подлежи на отмяна.В проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание, въззивникът,редовно призован не е представляван.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият В. А. Г. *** чрез пълномощника-адв.М. Г. дава писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и развива съображения за нейната неоснователност.Посочва,че реше-нието, в обжалваната му част, е правилно и съответства на съб-раните пред районния съд писмени и гласни доказателства.Иска се то да бъде потвърдено.Пред окръжния съд писменият отговор и до-пълнителни съображения се излагат в представена писмена защита от пълномощника на въззиваемия в лицето на адв.М.Г.,***.

Въззиваемото дружество "Алфа Тракинг" АД,в несъстоятел-ност, гр.София призовано при условията на чл.50,ал.2 от ГПК,не е взело становище по жалбата.

Страните не са направили доказателствени искания.

Окръжният съд,след като съобрази оплакванията във въззив-ната жалба,взе предвид становището на защитата на въззиваемия и след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,от факти-ческа и правна страна приема следното:Въззивната жалба е пода-дена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 от ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.Разгледана по същество е основателна.Решение-то,нейн предмет е валидно,но частично недопустимо, като произ-несено по частично недопустим иск.

В жалбата си пред въззивната инстанция,независимо от об-стоятелството,че въззивникът-ответник в лицето на ТП на НОИ не е подал писмен отговор по чл.131,ал.1 от ГПК,може да навежда процесуална недопустимост,тъй като правото на възражение на не-допустимост не е преклудирано.Ответникът може по всяко време от развитието на делото да прави възражения за недопустимост на производството/абсолютни процесуални предпоставки/;да оспорва основателността на иска,като навежда правни доводи,както и да прави възражение за нищожност.

Районният съд е бил сезиран с иск на В.А.Г. *** против "Алфа Тракинг" АД,в несъстоятелност,гр.София и ТП на НОИ,поделение гр.Враца с правно основание чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР,като е искал да се признае за установено по отношение на ответниците,че за периода от 15.11.1994г. до 28.02.98г. е бил в трудово правоотношение с "Алфа Тракинг" АД на длъжност "шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона/ТИР композиция/за международен транспорт".Представя заверено копие от трудова книжка №55,от записванията в която на стр.16-17 се установява,че е вписано трудово правоотношение с първия ответник за длъжността на "шофьор" -международен автомо-бибен транспорт за периода от 15.11.1994г. до 01.02.1997г. Представя заверено копие от трудов договор от 15.11.1994г.,от който се установява също налично трудово правоотношение с пър-вия ответник за длъжността "шофьор на автомобил"/Вж. чл.1 от договора/Представя у-ние № ОАС-04-300/25.04.2012г. на ТП на НОИ гр.Кюстендил,от записванията в което се установява,че от справка в разплащателните ведомости на работодателя "Алфа Тракинг" АД гр.София се установяват записвания по отношение на него с вписана длъжност "шофьор"/прицепи/ за периода от 01.11.1995г. до 28.02.1998г. и липса на такова записване по отношение на него в разплащателните ведомости за периода от м.ноември 1994г. до м.октомври 1995г.Представя се и Разпо-реждане № **********/03.04.2014г. на ТП на НОИ,поделение гр. Враца,от което се установява,че на основание §4,ал.1 от ПЗР на КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,като не се представяне данни дали разпореждането е обжалвано по реда на чл.117,ал.2 от КСО.Разпитан е свидетеля П.Н.С.,от чиято трудова книжка е констатирано,че е изпълнявал длъжността "изпълнителен директор на "Алфа Тракинг" АД за периода от 03.10.1994г. до 31.12.1996г.,който установява, че дейността на дружеството е била превозна дейност с тежко товарни автомобили, като фирмата е имала 50 камиона с тонаж над 20 тона.Установява,че трудовият договор с ищеца, съдържащ се в делото е бил сключен с него в качеството му изпълнителен директор на работодателя.Установява,че за исковия период от време ищецът е работил като "шофьор на товарен автомобил над 20 тона -ТИР композиция",като е извършвал международни превози в различни държави.

При така установеното от писмените и гласни доказателства, районният съд,обсъждайки ги, е заключил,че предявеният иск е основателен и доказан,като го е уважил изцяло.

Въззивната инстанция,преценявайки от своя страна събраните в производството доказателства,не споделя направения извод от страна първоинстанционната такава.

Преди всичко ,за да е допустим искът по чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР е необходимо ищецът да установи със съответни дока-зателства,че архивът ,от който могат да се правят изводи за наличието на трудово правоотношение със съответния работодател, респективно за наличие на положен трудов стаж за определен период от време,че писмените доказателства-книжа,ведомости за заплати и други ,на които се основава това правоотношение са  загубени или унищожени.Това вменява разпоредбата на чл.5,ал.1 от Закона.Разпоредбата на ал.2 от същия член,предвижда,че ко-гато осигурителят е прекратил дейността си,без да има право-приемник,или не е прекратил дейността си,но ведомостите и книжата са му иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ,издадена на основание чл.5,ал.12 от КСО,ищецът следва да представи  удостоверение от съответното поделение на НОИ,че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.Според съдържащото се в делото у-ние на ТД на НОИ Кюстендил се установява,че в разплащателните ведомости за периода от м.ноември 1994г. до октомври 1995г. липсват данни за "шофьор-прицепи",докато за периода от 01.11.1995г. до 28.02.1998г.от тези ведомости се установява,че ищецът фигурира на длъжност "шофьор-прицепи".При така формулираното съдържание на удостоверението по чл.5,ал.2 от ЗУТОССР,не се извлича,че разплащателните ведомости,от които се черпи информация са унищожени или изгубени.Напротив, от тях може да се черпи информация ,както за наличното трудово правоотношение на ищеца с първия ответник,така и за заеманата длъжност.Наличността на трудовото правоотношение е установена и от представения трудов договор,в който,както се посочи е сключен за длъжност "шофьор". Затова,окръжният съд приема,че в случая не е изпълнена първата предпоставка за допустимост на иска, а именно тази по чл.5 от Закона.Освен това,така,както е формулиран петитума на исковата молба,на практика се цели заобикаляне на закона,тъй като чрез употребения израз за конкретизация на заеманата длъжност,а именно "шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона/ТИР компо-зиция за международен транспорт" на практика се иска устано-вяване на категория труд,което разпоредбата на чл.104 от КСО забранява.Съгласно чл.104,ал.1 от КСО определянето на кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд,е предоставено в правомощията на МС.По законова делегация от посочената разпоредба е издадена Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране/НКТП/ В чл.2,т.25 от наредбата е предвидено,че трудът на шофьорите на товарни авто-мобили с товароподемност 12 и повече тона е втора категория.В случая,включвайки в петитума и израза "шофьор на товарен авто-мобил над 12.5 тона,ищецът цели и установяване на категория труд.

Съдебната практика е категорична и безпротиворечива,че категорията на труда не може да се установява по съдебен ред. Този спор подлежи на разглеждане по административен ред.В про-изводството по жалба по реда на чл.117 и сл. от КСО,ако е налице неправилно определяне на пенсия / в случая отказ/за осигурителен стаж и възраст поради неправилно причисляване на полагания от работника труд към дадена категория,с всички допустими в него доказателствени средства като трудови,служебни и осигурителни книжки,разплащателни ведомости,доказателства за внесени осигурителни вноски,включително и проверка от вещи лица по документация на работодателя,би могло да се установи дейст-вителната категория труд,която би се признала от пенсионния орган в зависимост от заеманата длъжност.Както вече се посочи по-горе в делото не са представени доказателства ищецът да е упражнил правата си по чл.117,чл.2 от КСО по отношение на разпореждането от 03.02.2014г. на ТП на НОИ гр.Враца,но той с оглед посоченото по-горе е могъл или би могъл да осъществи тези свои права и по този начин да установи съответната категория труд.Установяването на това обстоятелство, както вече се посочи е недопустимо да стане по съдебен ред.В контекста на посоченото и с оглед разпоредбата на чл.104,ал.10 от КСО, установяването на категорията труд е било недопустимо и със свидетелски пока-зания,в каквато насока са показанията на разпитания свидетел П.С..

Въззивната инстанция,отчитайки горното,приема,че целият иск е процесуално недопустим,но с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК и като се отчете,че въззивната жалба е относима към частта от решението,в която е посочена длъжност "шофьор на то-варен автомобил над 12.5 тона",касателно вписания тонаж,то и решението се явява частично недопустимо само в тази обжалвана част.Съответно с оглед на тази констатация,то ще следва да се обезсили,само в обжалваната част,като в тази част  производ-ството се прекрати.По допустимостта на предявения иск, съдът следи служебно,като при обжалване е ограничен само в рамките на обжалваната част.

На основание чл.9,ал.3 от ЗУТОССР,въззивемият-ищец,не дъл-жи разноски в производството,поради което и съдът не присъжда поисканото с въззивната жалба юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                    Р   Е     Ш    И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 667/09.10.2014г.,постановено по гр.д.№ 1071/2014г. по опис на районен съд-Враца,в ЧАСТТА МУ ,в която е признато за установено по отношение на ТП на НОИ/РУ "СО" гр. Враца и "АЛФА ТРАКИНГ" АД/ в несъстоятелност/ гр.София,че В. А.Г.,с ЕГН **********,***, работейки като шофьор по трудово правоотношение с "АЛФА ТРАКИНГ" АД  е управлявал "товарен автомобил над 12.5 тона...", поради недопустимост и ПРАКРАТЯВА производството в тази част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в месечен срок,считано от датата на уведомяването на страните.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........