Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 20.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

    Членове:НИКОЛАЙ ХРИСТОВ

                                 МИРОСЛАВ ДОСОВ   

в присъствието на:

секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от съдията ПЕЛОВСКА              

в.гр. дело N 8  по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца, представлявано от юрисконсулт Н., въззивна жалба против решението на Районен съд-Враца от 13.11.2014г., постановено по гр.дело №2621/2013г., В ЧАСТТА МУ, в която предявеният от въззивника против Н.Х.М. ***, като наследник на М.М.Й., б.ж.на гр.Враца, иск по чл.422 от ГПК, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в частта му, с която въззивника е бил осъден да заплати на Н.Х.М.  деловодни разноски в размер на 450 лв.

В жалбата се поддържа, че в обжалваните му части решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по отношение на ответника Н.Х.М. производството по делото е следвало да бъде прекратено, поради недопустимост, а не е следвало искът да бъде разглеждан по същество, тъй като посочения ответник се е отказал от наследството на първоначалната ответница и с отказа си е изгубил качеството на наследник. Излагат се доводи, че тъй като отказът от наследство е извършен след конституирането на ответника Н.М. като страна в процеса, той е дал повод за завеждане на делото и въззивникът не му дължи заплащане на разноски при отхвърляне на иска. Твърди се също, че първоинстанционният съд е бил длъжен служебно да следи за допустимостта на иска.

Преписи от въззивната жалба са били връчени на въззиваемите С.Х.Е., чрез особения му представител адв.Л.В., и Н.Х.М. ***, но отговори от тях не са постъпили.

Въззивна жалба е постъпила и от С.Х.Е., чрез особения му представител адв.Л.В. и с нея се обжалва решението на Районен съд-Враца от 13.11.2014г., постановено по гр.дело №2621/2013г., В ЧАСТТА МУ, с която по отношение на въззивника, като наследник на М.М.Й., е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца, сумата от 2010,43 лв. представляваща неизплатени суми за: отопление, топлоенергия отдадена от сградна инсталация и БГВ за периода от 22.03.2010г. до 28.02.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-22.03.2013г до окончателното изплащане, така също лихва за забавено плащане на тази главница за периода от изискуемостта на първото вземане по главницата която съдът приема, че се дължи до 20.03.2013г., в размер на 259.94лв. Решението е обжалвано и в частта му, с която въззивника е бил осъден да заплати на „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца деловодни разноски в размер на 1099,29 лв.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Излагат се оплаквания, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията на въззивника, поради което е достигнал до неправилни изводи относно реално доставените количества топлинна енергия, правилността на дяловоно разпределение и остойностяването на енергията. Твърди се, че за исковия период наследодателката на въззивника и „Топлофикация-Враца”ЕАД не са били в договорни отношения, а към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК „Топлофикация-Враца”ЕАД не е разполагала с ликвидно вземане против наследодателката. Настоява се решението да бъде отменено в обжалваните му части и искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от „Топлофикация-Враца”ЕАД, е постъпил отговор, с който въззивната жалба на адв.в., като особен представител на С.Х.Е., се оспорва и се иска решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в обжалваните части. Излагат се съображения, че изложените във възивната жалба доводи и възражения не са били предмет на първоинстанционната проверка, доколкото не са релевирани с отговора на исковата молба. Твърди се, че извършваните начисления на топлинна енергия да съобразени с нормативната уредба  и търсените парични стойности са реални, като в подкрепа на тези твърдения се навеждат прави доводи. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в обжалваните части, със съответно присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба на адв.В., като особен представител на С.Х.Е. е била връчена и на въззиваемия Н.Х.М. ***, но отговор от него не е постъпил.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивните жалби, настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, при което следва да бъдат насрочени открито съдебно заседание за разглеждането им.

В жалбите и отговорите не се правят искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:

Във основа на подадено от „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца заявление по чл.410 от ГПК, Районен съд-Враца е издал заповед за изпълнение №997/26.03.2013г.по ч.гр.дело №1301/2013г. Заповедта е издадена против М.М.Й. от гр.Враца за следните вземания:

- сумата от 2439,94 лв.главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 28.02.2009г.-28.02.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 22.03.2013г.до окончателното й изплащане ;

- сумата от 407,91 лв.лихва за забава за периода 31.03.2009г.-20.03.2013г.;

- деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса от 56,95 лв. и 600 лв.юристконсултско възнаграждение.

Против така издадената заповед за изпълнение длъжникът е възразил по реда на чл.414 от ГПК, като с оглед на което и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК заявителят е предявил установителния иск, предмет на настоящия спор, като е представил за това съответните писмени доказателства по ч.гр.дело №1301/2013г.

С предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца иска по отношение на М.М.Й. от гр.Враца да се признае за установено, че дължи сумите по издадената по ч.гр.дело №1301/2013г.по описа на РС-Враца, заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че длъжникът по заповедта за изпълнение е ползвала топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище, находящо се в гр.Враца, но не е заплатила стойността на доставената енергия за периода 28.02.2009г.-28.02.2013г.

В хода на размяна на книжата по исковата молба, първоинстанционният съд е констатирал, че ответницата М.М.Й. е починала на 12.10.2013г., т.е след датата на предявяване на исковата молба, поради което и съобразно представено удостоверение за наследници №61/07.02.2014г.на Община Враца, с определение №405/12.02.2014г. е заличил починалата страна и на нейно място е конституирал като ответници в процеса законните й наследници С.Х.Е. и Н.Х.М.. Разпоредена е и размяна на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК на новоконституираните ответници.

След получаване на преписа от исковата молба, ответникът Н.М. е депозирал писмен отговор, към който е представил и съответни писмени доказателства, че на 21.03.2014г. се е отказал от наследството на своята майка-първоначалната ответница по делото, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана.

Отговор на исковата молба е постъпил и от адв.В., като назначен особен представител на ответника по иска  С.Е.. В отговора се твърди, че топлинна енергия не е била ползвана нито от ответника, нито от наследодателката му, а самата наследодателка не е била собственик или ползвател на имота, съответно не е сключвала договор за доставка на топлинна енергия. Направено е също възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, както и възражение за неправилно изчисляване на дължимите суми. Заявено е също, че Общите условия, на които се позовава ищеца, не са приети по надлежния ред и не са одобрени от ДКЕВР.

Съобразно постъпилият от ответника по иска Н.М. отговор, в проведените по делото съдебни заседания пълномощникът на ищеца е поддържал, че с оглед извършения отказ от наследство, по отношение посочения ответник иска не се поддържа, тъй като е недопустим, а производството по делото следва да се прекрати относно М.. 

При така постъпилите искова молба и отговори, в първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са изслушани съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Въз основа на тези доказателства районният съд е преценил, че против ответника Н.М. иска се явява неоснователен, с оглед отказа от наследство, а против ответника С.М. искът се явява основателен и доказан до размер на следните суми:

-   сумата от 2010,43 лв.главница за периода 22.03.2010г.-28.02.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.03.2013г. до окончателното й изплащане;

-   лихва за забава в размер на 259,94 лв., считано джо 20.03.2013г.;

-   сумата от общо 1099,29 лв.деловодни разноски в заповедното и в исковото производстно.

С решението по делото и с оглед отхвърлянето на иска против ответника Н.М., първоинстанционният съд е осъдил ищеца „Топлофикация-Враца” да заплати на М. сумята от 450 лв.деловодни разноски.

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съобразно навежданите от страните доводи, настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа страна:

Както това се установява от представения по делото нот.акт № *** на Нотариус Б., на *** наследодателката на ответниците по иска закупила, заедно с Г.А.Е., недвижим имот-апартамент в гр.Враца * както това се установява от приетото в първоинстанционното производство заключение по назначената техническа експертиза, както закупеното жилище, така и цялата жилищна сграда, в която то се намира, са били топлоснабдени за процесния период, като конкретно в жилището е ползвана топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдаване. За жилището е разпределяна и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, а индивидуалните разпределителни устройства /топломери/ са били отчитани в края на отоплителния сезон. По време на сезона, начисляването е извършвано прогнозно, а в края на сезона са изготвяни изравнителни сметки на база отчитане. Според вещото лице Я., начислените от ищеца суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, са извършени при спазване на нормативните изисквания за това.

  Относно топлоснабдяването на сградата и условията за отчитане на потреблението, ищецът е представил договор №81/31.10.2001г., сключен между топлинен счетоводител „Техем сървисиз”ЕООД и упълномощените представители на етажната собственост, както и договор №02-М/28.02.2008г., сключен между ищеца и „Техем сървисиз”. Съгласно първият от договорите етажната собственост възложила на топлинния счетоводител измерване на потреблението на топлинна енергия и топла вода, както и издаването на съответни обща и индивидуална сметки. Договорено било, че отчетът на разходите за отопление и топла вода ще се извършва един път годишно. По силата на втория договор пък, „Техем сървисиз” се задължил да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради-етажна собственост, които са топлоснабдени.

Видно от представените от ищеца справка за начислени суми, справка за неплатени фактури и дължими лихви и изравнителни сметки за топлоенергия, освен стойността на потребяваната в имота топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, начислявана е и стойността на топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. От същите доказателства се установява, че общо начислената за имота стойност на топлинната енергия е 4879,88 лв. за периода 28.02.2009г.-28.02.2013г. Съобразно правата на наследодателката на ответниците в недвижимия имот, в съдебно заседание пред районния съд пълномощника на ищеца е заявил, че претендираното вземане съставлява ½ от общата стойност на енергията, като тази ½ е съобразена именно с вещното право  на наследодателката. Това твърдение на ищеца се потвърждава и от заключението на вещото лице Р. по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно експертното заключение, за исковия период са издавани съответните фактури, половината от стойността на които възлиза на исковата сума по главницата-2439,94 лв.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По въззивната жалба на „Топлофикация-Враца”ЕАД:

В частта й, с която се иска отмяна на решението на районния съд В ЧАСТТА МУ, в която предявеният от въззивника против Н.Х.М. ***, като наследник на М.М.Й., б.ж.на гр.Враца, иск по чл.422 от ГПК, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваната част от първоинстанционното решение-за правилно.

На първо място, с оглед направения от Н.М. в хода на първоинстанционното производство отказ от наследството на М.Й., искът против отказалия се от наследство ответник не се явява недопустим. Действително, районният съд не се е произнесъл изрично по искането на ищеца да се прекрати производството по делото против М., поради недопустимост на иска, но липсата на произнасяне в случая не води до порок в постановеното решение, доколкото със същото съдът се е произнесъл по един допустим иск. Проверката за допустимостта на иска по своята същност е проверка за съществуването на процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск, а най-важните от тях са интересът от защита, процесуалната легитимация, процесуалната правоспособност и подведомствеността на делото. В случая въззивника „Топлофикация-Враца” се позовава  на липсата на пасивна процесуална легитимация у ответника по иска Н.М., произтичаща от направения от него отказ от наследство. Правната теория определя процесуалната легитимация като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща се от правните твърдения на ищеца, свързани с материалното право, засегнато от правния спор.  Доколкото с исковата молба ищецът твърди, че разполага с вземане против първоначалната ответница, произтичащо от неплатена от нея топлинна енергия, то безспорно е, че след смъртта на длъжника, по силата на наследството, в задълженията на първоначалния длъжник встъпват неговите законни наследници. Към датата на тяхното конституиране като ответници в процеса, отказ от наследство не е бил извършван от наследниците Н.М. и С.Е., поради което изначално заявеното от ищеца спорно право ги обвързва и ги предопределя като надлежни ответници. Въпреки извършения от ответника М. отказ от наследство след конституирането му по делото, той не губи пасивната си процесуална легитимация по силата на отказа, не само защото за ищеца остава отворено правото да оспори този отказ, но и защото с отказа се губи единствено материалноправната легитимация. При това положение, ако ищецът не желае да оспори отказа от наследство, той следва да заяви или оттегляне на иска или отказ от него, което в случая не е направено. Ето защо и тъй като процесуалната легитимация на ответника М. е запазена, то районният съд правилно е разгледал иска против него по същество и правилно го е отхвърлил с мотива, че по силата на направения отказ от наследство, М. се освобождава от задълженията, останали от наследодателката му.

По тези съображения изводите на настоящия съдебен състав относно частта от обжалваното решение, с което искът е отхвърлен против ответника Н.М., съвпадат с направените от районния съд изводи. Това съвпадение налага оставянето на решението в сила в посочената част.

Решението обаче се явява неправилно в частта му относно разноските, които „Топлофикация-Враца”ЕАД е осъдена да заплати на ответника по иска Н.М.. Законът не е предвидил изрична хипотеза, относно случаи, като настоящия, а именно отхвърляне на иска, поради това, че конституирания по реда на чл.227 от ГПК наследник се откаже от наследството в хода на съдебното производство и така се освободи от отговорност за задълженията на наследодателя си, които иначе съдът е признал за съществуващи. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че по отношение на направените от ответника Н.М. разноски, по аналогия ще следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото отказът от наследство е направен от него след конституирането му като ответник и след връчване на книжата по исковата молба. Именно поради несвоевременното извършване на отказа от наследство, ответникът М. е станал причина искът да бъде насочен против него. Следва да се отбележи и това, че с оглед отказа от наследство, ищецът е поискал производството по делото да се прекрати против М., но по това искане първоинстанционният съд не се е произнесъл. По изложените причини, не може да се приеме, че при това стечение на процеса ищецът дължи разноски на отказалият се наследник, поради което и решението на районният съд в тази му част ще следва да се отмени като неправилно.

По жалбата на адв.В., като особен представител на ответника по иска С.Е.:

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вкл. в редакциите му, действали за периода 28.02.2009г.-2802.2013г., продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 Закон за енергетиката, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така действащата нормативна уредба, както към момента на начисляване на дължимите суми, така и към настоящият момент, се налага извода, че по силата на закона и Общите условия, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-004/07.01.2008г., за ответницата е възникнало задължение да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и консумираната в жилището й енергия за отопление и топла вода. Доколкото общите условия са представени по делото и същите са одобрени по надлежния ред, а по силата на чл.150 от ЗЕ индивидуален договор не се сключва, то съдът не споделя направеното от особения представител на въззивника С.Е. пред първоинстанционния съд  възражение за липсата на сключен между ищеца и наследодателката му договор. Що се отнася до възражението, че наследодателката не е била абонат на ищеца и че не е била собственик на жилището, то това твърдение се опровергава категорично от представения по делото нотариален акт за собственост №*** на Нотариус Б.

Що се отнася до възражението на ответника Е., че начислените суми не отговарят на действителното потребление, съдът намира, че това възражение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. На първо място, съгласно договор №81/31.10.2001г., сключен между топлинен счетоводител „Техем сървисиз”ЕООД и упълномощените представители на етажната собственост, договорено е било, че отчетът на разходите за отопление и топла вода ще се извършва един път годишно. Така договорения ред за отчет съответства на нормативно определения по смисъла на чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ начин на заплащане-месечни вноски, определени по прогнозна консумация на сградата и една изравнителна вноска, и поради това съответствие е допустим. Що се отнася до въпроса правилно ли е извършвано прогнозното начисляване, съответно изравняването, вещото лице по назначената техническа експертиза е дало положителен отговор на този въпрос. Действително, заключението на вещото лице е било оспорено от особения представител на ответника Е., но без наведени конкретни съображения във връзка с оспорването и без направени искания за допълнителни доказателства, които да оборят заключението. По тази причина и поради липсата на доказателства, които да са в противоречие с експертното заключение или да сочат неговата необоснованост, съдът приема същото за обективно.

Въз основа на избрания от етажната собственост начин на отчитане и заплащане на топлинната енергия, ищецът е издал фактури по номера и стойност, подборно описани в справката на л.12 и 13 от първоинстанционното дело, при което съобразявайки правата на наследодателката на ответниците в имота, е начислил за плащане от нея половината от стойността на фактурите. Изчисленията, с незначителна корекция на лихвата за забава, която вещото лице по счетоводната екпертиза е направило, са правилни, от където следва и извод за дължимост на претендираните суми. До същите правни изводи и достигнал и районният съд, който съобразявайки направеното възражение за частично погасяване на вземането по давност, е признал за установено по отношение ответника Е., като единствен останал наследник на първоначалната ответница, че дължи стойността на консумираната в жилището топлинна енергия за периода 22.03.2010г.-28.02.2013г.

В заключение следва да се отбележи, че във въззивната жалба на адв.В., като пълномощник на ответника по иска С.Е. са наведени и допълнителни доводи и възражения, а именно:

 че изравнителни сметки не са били връчвани на наследодателката на ответника и по този начин тя е била лишена от възможност да ги оспорва;

 че лихва за забава не се дължи върху прогнозни сметки.

Тези възражения обаче не са били направени с отговора на исковата молба, поради което правото да бъдат навеждани в по-късен момент, в това число и във въззивната жалба, е преклудирано. По тази причина по отношение на същите възражения, съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба на адв.В., като особен представител на ответника по иска С.Е. е неоснователна, а това предпоставя решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото по основателността на двете въззивни жалби, направените от страните разноски ще следва да бъдат понесени така, както са извършени.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯВА решение №806/13.11.2014г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №2621/2013г., В ЧАСТТА МУ, с която „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца е осъдена да заплати на Н.Х.М. *** сумата от 450 лв.деловодни разноски за адвокатска защита.

ПОТВЪРЖДАВА решение №806/13.11.2014г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №2621/2013г. в останалите му обжалвани части, а именно: В ЧАСТТА МУ, в която предявеният от въззивника против Н.Х.М. ***, като наследник на М.М.Й., б.ж.на гр.Враца, иск по чл.422 от ГПК, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и В ЧАСТТА МУ, в която с която по отношение на С.Х.Е. ***, като наследник на М.М.Й., е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца, сумата от 2010,43 лв. представляваща неизплатени суми за: отопление, топлоенергия отдадена от сградна инсталация и БГВ за периода от 22.03.2010г. до 28.02.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-22.03.2013г до окончателното изплащане, така също лихва за забавено плащане на главницата за периода от изискуемостта на първото вземане по главницата до 20.03.2013г., в размер на 259.94лв., а също и в ЧАСТТА МУ, с която С.Х.Е. *** е бил осъден да заплати на „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца деловодни разноски в размер на 1099,29 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........   Членове:1..........    2……………………………